КОНФЛИКТИ

В СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА

ОСНОВНИ ВЪПРОСИ:

Същност и видове социални конфликти

Специфика на социалните конфликти

Подходи за решаване на конфликтни ситуации

СЪЩНОСТ НА СОЦИАЛНИТЕ КОНФЛИКТИ

Социалните конфликти са обективно присъщи на развитието на човешкото общество.

В науката има добре разработена Теория на конфликтите.

Теорията на конфликтите се базира на социалното разделение на обществото.

Социалния конфликт се характеризира като противопоставяне на между социални субекти на основата на осъзнати интереси, ценностни системи, властови претенции, престиж.

ХАРАКТЕРИСТИКИ НА СОЦИАЛНИТЕ КОНФЛИКТИ

участие на повече от два субекта

наличие на противоречие между тях

среда, в която се развива конфликта (законова, политическа, икономическа, гражданска и т. н.)

динамика на конфликта във времето и пространството

механизъм за излизане от конфликта

ПОДХОДИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА СОЦИАЛНИТЕ КОНФИКТИ

Ситуационен анализ - проблематиката на социалните конфликти е достатъчно добре разработена, за да може резултатите от научния анализ на ситуацията да прераснат в препоръки за ефективна социална политика.

Всеки анализ на надхвърля рамките на конкретната ситуация, като се търсят причините за възникване на конфликтите, факторите за развитието им, възможните последици от конфликтите.

Научният анализ на социалните конфликти има интердисциплинарен характер, тъй като социалната проблематика обхваща широк спектър от разнообразни проблеми.

Сложността и разнообразието на социалните конфликти налагат използването на системен подход – дава възможност да се отчетат както специфичните особености на съставящите ги елементи, така и комплексният характер на тяхното взаимодействие.

СОЦИАЛНИТЕ КОНФИКТИ В УСЛОВИЯТА НА ПРЕХОД

Социалните конфликти придобиват изключително широко разпространение и разширяват своето въздействие върху общественото развитие в условията на преход.

Преходът обхваща всички обществени процеси, като особено дълбоки промени се извършват в:

областта на икономиката – преструктуриране на собствеността, развитие на пазарни отношения, изисквания за интеграция с ЕС и др.

политическата система – партиен плурализъм, демократичност на изборите и др.

духовната сфера – култура, изкуство, морал, медии и др.

Трансформации от такъв мащаб са причина за пораждане на особено силна конфликтност в обществото. За усложняване на ситуацията допринася и липсата на научнообоснована и възприета от широката общественост програма за извършване на прехода.

ВИДОВЕ СОЦИАЛНИ КОНФЛИКТИ

ВИДОВЕ СОЦИАЛНИ КОНФЛИКТИ

ВИДОВЕ СОЦИАЛНИ КОНФЛИКТИ

СПЕЦИФИКА НА СОЦИАЛНИТЕ КОНФЛИКТИ

Едни от най-актуалните за България социални конфликти са в сферата на заетостта и в сферата на осигурителни отношения:

Трудът чрез работната заплата  е и трябва да бъде основен източник на доходи за населението, а в условията на преход тенденцията е обедняване.

Висок относителен дял на възрастното население от общия му брой, което поставя с изключителна острота въпроса за социалната осигуреност.

КОНФЛИКТИ В СФЕРАТА НА ЗАЕТОСТТА

Изявяват се най-силно на пазара на труда, като продължават в производствения процес.

Част от пораждащите ги причини са наследство от централизираната планова икономика, а други са резултат от процесите на либерализация на икономическите отношения:

свръхзаетост в някои отрасли, което налага намаление на персонала в тези отрасли;

неподходяща организационна и управленска структура, налагащи преустройство в новите условия;

ниска ефективност на труда;

ресурсна неосигуреност на производството (суровини, финанси, енергия);

загуба на традиционни пазари;

липса на инвестиции;

неправилна структурна политика, сведена единствено до ликвидиране на губещите държавни фирми и пренебрегване стимулирането на проспериращите производства и оздравяването на тези, които имат потенциал, но се намират в затруднено положение, липса на регионална структурна политика в производството, здравеопазването, образованието;

закриване или ограничаване на неекологични производства и др.

КОНФЛИКТИ В СФЕРАТА НА ЗАЕТОСТТА

Формирането на пазар на труда е исторически процес – това затруднява ефективното регулиране на заетостта, предлагането многократно надвишава търсенето на работна сила.

Трайна тенденция на икономически спад след 1990 г., висока безработица:

генерират се сериозни отрицателни качествени последици – продължителен престой без работа, деквалификация в професионално и социално отношение;

сериозен е проблемът с младежката безработица;

стимулира се емиграция сред най-работоспособните и квалифицирани слоеве от населението – “изтичане на мозъци”;

развива се “черен” пазар на труда, който е неразривен спътник на сивата икономика.

КОНФЛИКТИ В СФЕРАТА НА ОБЩЕСТВЕНОТО ОСИГУРЯВАНЕ

Проявяват се основно по линия либерализацията на осигурителните отношения, намаляване на обществената грижа при едновременно увеличаване на личната отговорност, съчетано с навлизането на пазарните отношения и конкуренцията.

Осъществяване на пенсионната реформа – замяна на “разходно-покривната” система с “капиталова”, пълноценно развитие на “трите стълба на пенсионната система”.

Промени в критериите за придобиване на право за пенсия (възраст + осигурителен стаж).

На състоянието на пенсионерите оказва влияние семейното им положение – голям брой са самотни хора. Освен това те са най-неподготвени като ценностна система, квалификация и начин на мислене в условията на прехода. Те плащат най-високата социална цена на прехода, като са с най-ниска “социално-икономическа” платежоспособност.

КОНФЛИКТИ В СФЕРАТА НА ОБЩЕСТВЕНОТО ОСИГУРЯВАНЕ

Проявяват се основно по линия либерализацията на осигурителните отношения, намаляване на обществената грижа при едновременно увеличаване на личната отговорност, съчетано с навлизането на пазарните отношения и конкуренцията.

Осъществяване на пенсионната реформа – замяна на “разходно-покривната” система с “капиталова”, пълноценно развитие на “трите стълба на пенсионната система”.

Промени в критериите за придобиване на право за пенсия (възраст + осигурителен стаж).

На състоянието на пенсионерите оказва влияние семейното им положение – голям брой са самотни хора. Освен това те са най-неподготвени като ценностна система, квалификация и начин на мислене в условията на прехода. Те плащат най-високата социална цена на прехода, като са с най-ниска “социално-икономическа” платежоспособност.

КОНФЛИКТИ В СФЕРАТА НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО

Причините са ускорена и недостатъчно обоснована по обхват на либерализация на здравните услуги в условията на икономическа криза.

Здравната реформа стартира без наличието на достатъчна икономическа база.

Резултатите здравните услуги са недостъпни за значителна част от населението, всичко това е в съчетание с демографски срив и понижаване здравния статус на населението.

Засегнати са и интересите на заетите в сферата на здравеопазването, което ги прави потенциални участници в социални конфликти.

КОНФЛИКТИ В СФЕРАТА НА СОЦИАЛНОТО ПОДПОМАГАНЕ

Социалното подпомагане обхваща най-бедните, които в условията на икономическа криза включват критично висок относителен дял от общата му численост.

Голям брой от тях са роми – съчетаването на бедност с недостатъчна обществена интеграция по специфичен начин мултиплицира конфликтната ситуация.

ПОДХОДИ ЗА РЕШАВАНЕ НА КОНФЛИКТНИТЕ СИТУАЦИИ

отбягване – една от страните не е готова, или не е мотивирана да защитава позициите си

конфронтация – двете спорещи страни имат достатъчно силна мотивация и защитават позициите си до край. Този подход предполага високо ниво на мобилизация на потенциала на участниците, а също и активно проучване на противниковия ресурсен потенциал и аргументи

прикриване – използва се при явно неравенство на силите, или липса на мотивация за защита на собствените интереси. Респектираните от противника страни прикриват наличието на конфликта

форсиране  - изходът от конфликта е възможен само като победа или загуба, изключва се компромисът като възможно решение. Това е крайна форма на противопоставяне и понякога вместо решаване на конфликтната ситуация форсирането може да доведе до нейното усложняване

КАТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Социалните конфликти са свързани най-вече с неудовлетворяване на потребности, обикновено жизнени, поради което е крайно неподходящо отлагането на тяхното решаване.

Отрицателните последици от генерирането на социални конфликти са разностранни, а в някои случаи неотстраними.

При нерешаване своевременно на конфликтни социални ситуации се генерират верижни реакции на разрастване на конфликта и зараждане на нови конфликти.

Например, взаимовръзката по линия “безработица – доходи – престъпност”.