Joomla Software solutions Template

Payday loan

Социалните политики, като единство от теория и обществена практика.

По настоящем словосъчетанието „социална политика“ присъства трайно в терминологията не само на професионалните практици. Използва се масово и е един от най-разпространените термини във всекидневния живот на всички граждани от обществото. Тази     популярност на термина „социална политика“ обаче не го прави лесен и достъпен за обяснение нито по отношение на неговата същности, нито по отношение на неговото съдържание и налага известни терминологични уточнения.

В понятиен аспект трябва да отбележим, че до скоро у нас този термин се използва в единствено число, докато в западната литература и практика се използва терминът „социални политики“. Обяснението за това се свързва преди всичко с факта, че става дума предимно за политики фиксирани в различни области, различни сфери на социално-икономическия живот на обществото.

Така например проследявайки реда на тяхното възникване можем да говорим за следните политики, които са все социални:

-         политика на труда – става въпрос не за политика, която се интересува от същинските трудови отношения, а за определен аспект отношения, свързани например с условията на труд и каква да е продължителността на работното време. В исторически план социалната политика в тази област е добила самостоятелност постепенно и за това се е развивала в рамките на същинската политика на труда.

-         политика на социална защита – въвеждане на форми за социално подпомагане, осигуровки и т.н.

-         политики за професионално обучение и заетост – в по-ново време се говори за един друг тип социални политики, наречени трансверсални (напрчени), които се отнасят до въпроси, свързани с приобщаване на имигрантите.

Тези политики са много специфични, тъй като отчитат всички рискове и специфични ситуации на определени категории на населението.

Подобна класификация на областите на социалните политики представя френския професор по социални политики Ги Менар в своите учебници и лекции. Неговата класификация е следнита:

-         професионални отношения и работна заетост

-         социална защита

-         отраслови (секторни) политики – става дума за дейности по социални права, които се упражняват извън класическите области на социалните политики

-         частен аспект (трансверсални политики)

Самият термин „социална политика“ се появява през втората половина на 19 век в работата на Хенри Рихел, историк на канцлера Вилхелм, във връзка с мерките, които Германия по това време осъществява за подобряване положението на работниците. По-конкретно терминът „социална политика“ е използван в заглавието на книгата на Рихел - „Естествената история на народа, като основа на немската социална политика“. Авторът, анализирайки разпадането на традиционните връзки и отношения в обществото под действието на индустриализацията, вижда ролята на социаланата политика като процес на установяване на мирен и спокоен живот, чрез който става обновяване на обществото като се запазва целостта на обществото.

Социалните политики могат да бъдат разглеждани по два начина в теоритичен контекст и в практически (приложен).

От чисто теоритични позиции социалните политики могат да се разглеждат като цели, виждания, възгледи, концепции, намерения за това, което трябва да се случи или да се промени в обществото или по отношение на групи индивиди. Социалните политики имат рамков нормативен характер и се представят най-вече под формата на законодателство. С други думи се приемат съответни закони, укази, постановления.

В практически контекст политиките обаче не са само статични списъци от цели, постановления и закони. Социалните политики са реални действия, неща които се случват в самия живот, когато се прилагат съответнице цели, правила и закони. По принцип активните действия в обществото се наричат обществени практики. И от тук можем да кажем, че социалните политики са обществена практика, разглеждани като система от конкретни мерки и мероприятия, насочени към гарнтиране, обезпечаване живота на хората. Трябва по повод практическия аспект на социалните политики може да бъде стабилизираща или преобразуваща. Тези два аспекта на разглеждане дават основание да се обособи както науката социални политики, така и самата реална практика на тези политики. Следователно социалните политики са многостранен процес и структурно сложно явление.

Голямата цел на науката социални политики е да оценява критично въздествието на реални социални политики върху живота на хората.

Самата наука „социални политики“ има проблеми със своята идентичност, т.е. Липсва ясен образ на тези политики, наред с това няма и дефиниции, определения, които да ги описват цялостно. Проблемът с идентичността на социалните политики е обусловен с няколко причини. На първо място липсата на конкретна идентичност се дължи на това, че тази наука е относително нова. Интересът към въпросите на социалните политики нараства през 19 век, тогава когато бедността се разраства. През този период се засилват интересите към детския труд. Независимо от интереса до края на 19 век социално-икономическите възгледи и доктрини са се развивали в рамките на други науки, като философия, теология и други. Към края на 19 век ставя ясно, че държавата трябва да играе много по-голяма роля от преди, за да може обществото да се справи с нарастващите социални проблеми и едва, когато политическите стават важна функция на държавната власт те се обособяват и като самостоятелна власт. За това социалните политики се считат за едни от най-младите клонове на обществените науки.

Конкретно за България и за другите страни от бившия социалистически лагер науката социални политики е призната като научна област 60-те години на 20век. Причината за това има чисто идеологически характер. Тя е свързана с разбирането, че прилагането на икономическите закони на социализма автоматично пораждат положителни социални последици. Реалната практика обаче показва, че подобен автоматизъм не съществува, което води до необходимост от теоритично осмисляне на възникналите проблеми и съсздаване на теоритични постановки за тяхното решаване.

На второ място като причина за проблема с идентичността на социалните политики е, че тя се счита за дисциплина, която е поела от богатствата, постиженията на други дисциплини – политология, философия, икономика, социология и други. Истината обаче е следната – базата на тази наука съдържа както мъдростта и постиженията на други, така и нейна собствена специфика. С други думи тази наука е подобна на всички други дисциплини, тъй като се е развила постепенно и също така постепенно е придобила своя идентичност. В същото време е ползвала и достиженията на други науки. Тази наука формира разбирания и възгледи върху обществената проблематика, които се различават и същевременно са тясно свързани с политиката и други социални науки.  Така например социалните политики са взели от социологията опита й за научно наблюдение на обществото и това е много важно, за да може правилно да се оцени реалността на изискващите решение въпроси, а така също да се измери чрез наблюдение ефектът от интервенциите на съответните политики.

Правото също е в тясна връзка със социалните политики. Социалните политики намират място в различни раздели на правото, които се материализират в специфично юридическо законодателство – Семеен кодекс, Кодекс на труда, Кодекс за социалното осигуряване.

Социалните политики имат връзка и с икономиката. Икономическият анализ е необходим за разбирането на все повече влияещите върху икономическите процеси. Социална политка чрез значимостта на техните интервенции в анализа на икономическите теории остава ограничено и частично и се практикува сравнително от скоро.

Много тясна е и връзката на СП със самите политически науки. Хората и социалните групи живеят и действат в едно общество. От тук те неизбежно си взаимодействат, влизат в определени взаимоотношения помежду си. Конкретните форми на тези взаимоотношения са разнообразни – конфликти, съюзи, натиск, компромиси, борба и т.н., но общото име е политически СП, които се занимават със специфичен аспект на взаимоотношенията, а именно социалните. Самите социолози не дават еднозначно определение за този вид отношения, но принципно те се свързват със социалното положение на индивида, на социалната група. Също така се свързват с въпросите за развенството и неравенството на това положение, както и с проблемите, които се пораждат от тези въпроси.

Има автори, които разглеждат СП като институционализирано отношение между потребителите на социално-политическите програми, всеки един источник на пари за социални цели, социалната администрация която предоставя условия държавата, която направлява поведението на всички участници и самият пазар дава възможност да се подкрепи финансово дадено СП мероприятиел определя количеството на потребители на социални услуги, както и създава условията, в които работи самата социална администрация.

СП са ясно свързани и с политическата система на дадена държава. Според някои автори СП следва да се разглеждат като функция на властта в политическа общност т.е тук се подчертава ролята на властта, като социален регулатор. Властта се ангажира с решение на социалните проблеми, за да обвърже членовете на общността към себе си. Зад провежданите СП се крие определен политически мотив. Основно този мотив съдържа и целта на провежданите политики, а именно възпроизводството на общността и запазване на нейната вътрешна йерархия. По този начин СП обслужват властта и интересите й, помага им чрез тях да се приспособят към процесите, протичащи в общността. Чрез политиката властта управлява исканията на общността, регулира ги, но не отстъпва в интересите си. Класически пример в това е въвеждането на една осигурителна форма, известна като социално осигуряване в Германия още 1883г от канцлера Бисмарк. Той въвежда тази нова прогресивна форма на защита не заради самите работници и недоволството им, а за да запази властта. По този начин той тушира социалното напрежение, социалния конфликт е разрешен и властта запазва статуквото си. Следователно популизъм е да се мисли, че СП се развиват, заради исканията на масите и че това е вид отстъпление на властта. По-правилно е да приемаме, че реакциите на масите подсказва на властта какви процеси протичат и по този начин ориентира начините за намеса и регулация.

Третата причина, свързана с проблемите на идентичността на СП е едно очевидно противеоречие в тях – съществува едновременно задължене към пресонални и политически ценности. С други думи СП са свързани едновременно както с ценностите на човека, така и с обективността. В случая ценностите изразяват в какво вярваме и какво мислим, че трябва да постигнат СП, за да бъде обществото по-добре. Важността на обективността и същевременно противоречието й с ценностите се изразява в това, че всеки изследовател трябва да се опита да остави настрана личните си оценки и пристрастия. Това явно противоречие между обективност и ценност е особено забележимо в трудовете на английския професор по социална администрация Ричард Титмус. Той посочва, че съществуващата във Великобритания още от 1946г. Здравна система не е успяла да изкорени неравенствата в здравеопазването и зиплзването на здравние условия. Същевременно той се аргументира, че заместването на тази държавна система с напълно приватизирана система на здравеопазването би довело до още по-големи неравенства. Следователно той ни покава слабостите и неравностите на системата, но същевременно акцентура на възможността за още по-големи проблеми ако се измени характера на системата.