Joomla Software solutions Template

Payday loan

Определения и видове бедност

За последните 100г теоретичното осмисляне на понятието бедност бележи съществен прогрес.Въпреки това въпросът какво е това бедност остава един от многото спорни методологически въпроси относно  явлението бедност.Фактът че бедността е видима и твърде реална също така не прави това понятие по лесно за дефиниране.Диапазонът на мненията е изключително широк особено през 70-80г  на 20век,когато изследванията на бедността се задълбочават и разширяват .В резултат на това в Европа съществуват толкова определения колкото са и самите страни и дори повече.Има изследователи които отричат възможността да се даде определение за бедност в съвременни условия.А комисията на европейската общност още през 80г на 20век заключава „бедността доколкото тя предполага минали и предстоящи нещастия е трудна за дефиниране и още по трудна да бъде изразена в цифри”.

В световната практика ясно могат да се проследят 3 основни концепции за определяне и измерване на абсолютната бедност,на относителната бедност и на субективната бедност.

Първата концепция –абсолютно беден е този чийто доход е по нисък от установения в страната минимум от средства за съществуване .Тази концепция за абсолютната бедност е силно успорвана и нейните критици се позовават на следните две постановки: 1.Счита се че използватето на понятието абсолютно беден за изучаване и измерване на бедността в развитиоте страни е неподходящо и много ограничено като схващане.В тези страни проблемът за бедността се поставя по отношение на соц.оцеляване ,отколкото по отношение на физическото оцеляване на индивидите.2.технически е трудно да се намери количествено изражение на един такъв минимум които е силно изменчив по отношение на индивида ,мястото и епохата.

Според втората концепция-беден е този чийто доход не му позволява да живее в рамките на признатия и преобладаващ в дадено общество стандарт на потребление.Индивидът се определя за беден или не по чисто сравнителен начин.

Третата концепция за субективната бедност се  извежда на база субективна оценка на индивида за собственото му положение.Критиците на тази сравнително нова копнцепция се позовават на невъзможността да се съпостави равнището на благосъстоянието на индивида с неговите субективни оценки.

Освен за тези 3  вида бедност в научната литература се говори още и за традиционна бедност,нови бедни и социално слаби.

По отношение на традиционната бедност.Бедността се схваща като явление свързано с соц. възпроизводство и мерките вземани за отстраняването й.По този повод в връзка с традиционната бедност се заговори  за т.н. 4 свят .светът на бедните,т.е. за един напълно отделен свят с своя собствена история и култура.Предаването на бедността от поколение на поколение изглежда твърде реално ,защото едно дете на родители бедняци ,тръгващо в живота с свойте силни ик.,културни и соц. неизгоди трудно може да догони децата произлезли от богати семейства.Независимо от това срещу тази концепция за традиционната бедност се провеждат два основни мотива срещу нея:

1.Бедността на 80г на 20век прави тази концепция не много състоятелна тъй като новите бедни  не са задължително деца на бедни родители.

2.Тезата за наследствената бедност е недостатъчна да обясни упорството на бедността ,която е устояла в развитите страни на близо 3 десетилетия бърз ик. растеж и на СП-ка водена срещу нея.

Нови бедни ,това са лица станали бедни поради ик. растеж.През 80г с реалното възобновяване на бедността биват засегнати нови категории т.е. соц. гама на бедните се е обогатила .Те не са само работници с ниска квалификация ,в тях се включват и  уволнени висши кадри поради структурата на икономиката.

Соц. слаби-счита се за ограничена категория от гл.т. на бедността ,потенциални бедни ,т.е. хора с нестабилно положение и хора превърнали се в бедни или не.

Същностна характеристика на бедността

Бедността е ик.,социална,културна,не се свързва само и единствено с паричния въпрос дори когато той е в центъра на проблема.Бедността комбинира принципно 3 условия ,ниво на живот ,по ниско от приемливия минимум,на второ място загуба на самостоятелност ,която поставя индивида в положение на зависимост по отношение на живото отражение и трето ,липса на изход.Бедния възприема положението си като невъзможно да се промени и по тази причина бедния страда от чувство на неудовлетвореност от самия себе си.По този начин се показва тясната връзка между ик. ресурси (дохода) и соц. .............Според някои беден  не е този които получава  по малко от другите а този които не участва или участва по несъвършен начин в соц. движение на обществото.За това говорим че бедните са изключени от обществото, като ик. недостиг се явява едновременно причина и следствие на други недостатъци.Например загубата на работа в комбинация с недостатъчно висока степен на образувание би могло да доведе един индивид до състояние на бедност по бързо от друг с по добра степен на образувание .Следователно става въпрос по скоро за съединяване на рискове срещу които индивидите са зле подготвени и ги правят бедни за по дълго време.Някои специалисти подчертават  значението на времетраенето на бедността.

Социални политики по отношение на бедността.

Политиките в тази област очертават 2 етапа.Първият включва времето до 80г на 20век .Тогава борбарта срещу бедността е само част от цялостната система за соц.защита,т.е. част от една крайно осъвършенствана система,замислена за и през период на силен ик. растеж.Освен това тази система за защита е по скоро предназначена да позволява на цялата съвкупност от наслениетоп да посреща обикновенните си проблеми , а именно:болест,старост и др.Така че само малка част от тази система за защита има възможност да поеме грижата за крайно нуждаещите се ,бедните,появата на новата бедност наложи промяна и в провежданата политика ,тъй като ефикасността на старата е нискла и неудовлетворителна.

Вторият етап обхваща времето след 80г на 20 век  до наши дни.Тогава политиката на борба с бедността добова ясен характер ,т.е.тази политика се обръща директно към бедните. През 1988г Франция въвежда закон за гарантиран минимален доход.Според този закон индивида в несигурно положение получава добавка за да достигне до едно равнище на доход което се счита за удовлетворително.По този начин се решава един голям проб;ем ,тъй като съществуващата до тозо моменрт социална сигурност в обществото е била предназначена само за индивидите включени  в обществото,бедните отпаднало от самото общество често не знаят към кои да се обърнат за помощ и доброволно  се отказват от нея.

По отношение на т.н. адресна помощ която е нов момент в политиките има противоречиви мнения.Много амер. учени считат че помощите  предназначени за бедните  пораждат нова бедност ,т.е. те са неефективни.  Независимо от дискусионният характер на борбата с бедността е необходимо да се осъществява главно пшо 2 причини:бедността кто явление влиза в противоречие с правата на човека и на второ място се счита че бедността е неоправдана икономически,тъй като намалява  потреблението ,а оттук отслабва и системата за проиводство.Новите бедни  очертават необходимостта от 2 вида солидарност:частна солидарност която остава в голяма степен религиозна и на второ място солидарността е обществена и се проявява в лицето на д-вата ,която на настоящия етап  от развитието на обществото  неможе да остави единствено на благотворителните институции да подпомагат бедните.

Актуални политики в областта на бедността

Натрупаният опит както и практическата невъзможност да се постигне в продължение на много десетилетия на значимо съкращаване на бедността  показва че понастоящем не е достатъчно СП-ки да се занимават само с преразпределение на ресурси в полза на бедните слоеве от населението .Актуалните политики се насочват към постигане на максимално пълна интеграция на т.н. маргинални слоеве от населението към основния процес на развитие в всяка отделна д-ва.В противен случай бедните ще продължат да изостават от общия процес на развитие.С други думи актуалните политики изискват усилия в 2 направления:да обезпечат устойчивите темпове на ик. растеж  и второ да се инвестира в развитието на човешкия капитал.Както показва опитът на болшинството от развити страни високите темпове на ик. растеж  не означава автоматично решаване на проблемите на бедността.Решаващо значение има участието на самите бедни в процеса на изработването и вземането на решение за тяхната собствена среда.И също така да имат достъп до т.н. соц. блага ,по конкретно достъп до здравни услуги,образувание,жилища и др.С други думи отчита се повече от всякога необходимостта от соц. мобилизация и по конкретно мобилизация на самите бедни със собствени усилия да подобряват условията на живот.

Много интересно в това отношение например е опитът на Шриланка .Там от края на 80г се осъществява една специална програма нар. „джанасабия”.Тази програма предлага провеждане на макро ик.политика ,отчитаща нуждите на бедните слоеве и в същото време се явява основна национална програма  за борба с бедността .Цел на програма е освобождаването на творческата енергия на бедните .За осъществяването й съдействат спомагателна система за подкрепа обхващаща децентрализиран управленски апарат ,служби за пропаганда на наука и банки.Съгласно тази програма бедното семейство получава в течение на определен период до 234 месеца помощи в 2 взаимосвързани форми.Едната в формата на разпределени предоволствени и непредоволствени  кредити и друга форма на ,форма на достъп до банков кредит.Условията за получаване на безвъзмездна помощ е задължението семейството да работи за  повишаване на материалното си и социално положение.В страните от Западна Европа действа програмата „прогрес”.Нейната особеност се заключава в отсъствието на термина бедност и беден.Вместо тях е въведено понятието соц. изолация .Тази програма е насочена към укрепване на сътрудничеството на държавите членки на ЕС против соц. изолация.Тази програма е свързана с актуалното виждане на бедността.Тя,бедността,не се разглежда само като чисто количествена загуба ,намаляване равнището на индивидуалния доход.По скоро се осъзнава че бедността влече след себе си тежък психологически дискомформ за индивида ,тъй като се съпровожда с соц. отчуждаване  на личността  срив на предишните соц. връзки  и в резултат рязка смяна обичайният кръг за общуване .Формира се песимистично светоусещане.Също така загуба на основни професионални навици.За възстановяването на всички тези жизнено важни параметри в новите програми ,специалистите предвиждат наред с традиционните соц. помощи ,плащане за соц. психологическа рехабилитация ,като целта на този вид плащане е да се помогне на индивида  да запази надеждата си за успех за подобряване на своето патриархално положение и соц. статус ,да усети отново своята соц. значимост.

>външни фактори- небрежност спрямо друг, сила на събрата, укори на другите;

екзистенциални- като израз на примирение;

- личностова интервенция- как клиента е приел болестта като наказание, изкупление, предизвикателство, като непоправима загуба;

- роля на обкръжаващата среда- приятели, колеги, семейство, медицински екип могат да бъдат определени, като свръх проективни, стигматизиращи, изключващи клиента от ролите, които той все още може да изпълнява;

- социално сравнение- процес при който клиента и семейството му копират друго подобно състояние.

Копиране на стреса- копирането, както и стреса изразяват особено отношение. Личност- обкръжаваща среда, т.е ефективността на копирането зависи от личните ресурси и тези на обкръжаващата среда.

Стратегиите за справяне със стреса са информираност, чувства на контрол над събитията, самонаблюдение и самопознание, поддържане на заетост, социална подкрепа- човек да потърси помощ, употреба на лекарства в определен момент, наличие на персонални контакти, предприемане на някакво действие. Най-добри са умерените стратегии.

Подходяща интервенция при стрес е хипнозата., чрез изтласкване на вън на несъзнавани страхове. Търси се минал конфликт.

Ресурсите на обкръжаващата среда се определят като обществен запас от ефективни институционалазирани решения спрямо големите стресови ситуации с които се сблъскват хората.

Необходимо е адекватно обучение на обществените социални институции в умение за справяне с общи стресови проблеми и нужди.

Всеки клиент в стрес има нужда от помощ. Необходимо е възстановяване на вътрешното му спокойствие, за да приеме нещата които не може да промени за да има смелост да промени това което може и мъдрост да разпознае едното от другото.

Социалните работници трябва не само да помагат на индивидите, семействата, групите с проблеми и нужди, но и да бъдем в добро взаимодействие с колегите си от други помагащи професии, за да осъществи целите и задачите на социалната работа- подобряване на човешкия живот.