Joomla Software solutions Template

Payday loan

Социална работа в здравеопазването

3.1Здраве и социална работа

Социалната работа в здравеопазването е процес на интервенция, в която социалния работник и клиента откриват причините за разрешаване на социални и здравни проблеми на клиента.

Здравето е не само липса на болест, а пълно психическо и физическо благополучие, то е възможно да се адаптира човек към околната среда. Здравето е не само лично, но и обществено благо. Лично, защото е предпоставка за нормален трудов и социален живот, обществено, защото влияе върху производителността и средствата, отделени за социално осигуряване или насочване в друга област.

Социалната работа се базира на техники и методи за работа с такива клиенти. Техниките са част от метода, които използва социалния работник.

1.Изясняването е техника за повишаване самоуважението и уважението към другите, както и за постигане на промяна по отношение на мед. ситуация. Използва се в комбинация с други техники.

2.Конфронтация- предизвиква дискретност от срана на клиента.

3.Вземане на решение- често е под формата на професионална преценка;

4.Фасилитация /улесняване/- за да промени негативните интервенции в позитивна насока и да затвърди позитивния процес.

5.Подкрепа- техника, използвана от социалния работник за да намали тревожността и повиши самооценката на клиента в медицинска обстановка;

Методи за социална работа в здравеопазването:

1.Индивидуално консултиране /социалната работа с един клиент/. Подпомага клиента да подбере и използва предишните изживявания и взаимоотношения в настоящето. Да повиши самооценката си, да чувства, че контролира живота си. Това може да се осъществи, чрез позитивно мислене, чрез преоткриване на способността, таланта на клиента, хобито, ако е в състояние да извършва дейност в болницата.

2.Социална работа със семейства. Метода се използва в 2 насоки:

- разрешаване на здравословното състояние на клиента, като участва в клиничната интервенция между СР и с-вото.

- СР не е да решава лични семейни дилеми, а да асистира на семейството.

3.Групова работа- в групови сесии могат да се включват не само пациентите от болницата, но и самият персонал. Това би улеснило преодоляването на пропастта между оказващите и получаващите медицински услуги. По този начин персонала ще се научи да не се отнася с тях като към обекти, а клиентите няма да се чувстват безполезни и безпомощни. Това ще окаже и влияние върху начина по който използват услугата- ще спазват предписанията, ще разбират и запомнят това, което им казва медицинския персонал и ще изпитва удовлетвореност от услугите. Включването на пациентите в група има няколко преимущества:

-СР помага на повече хора;

-дава възможност на клиента със сходни медицински и социални проблеми да си помагат един на друг;

-справяне със заболяването;

Освен СР с индивиди, с-ва и в група. Цел на СР в здравеопазването е и промоцията и превенцията на здравословно поведение.

Промоцията има за цел да поддържа здравето, т.е чрез различни програми, групи, семинари, дискусии да се предоставят модели на здравословен начин на живот свързани с храненето, движението, техника за справяне със стресови ситуации, непрекъснато практикуване ще доведе до здравни навици и до липса на болест.         Превенцията е насочена към предпазване и ограничаване на болестта- програми за алкохолици, тютюно пушачи /ограничаване на рака/, за наркомани /за ограничаване на СПИН/, безплатни прегледи на жени /ограничаване на рака на гърдата/.

Една от слабите страни на превенцията е, че навиците се научават от семейството. Детето моделира поведението на своя родител и то развива същите навици. За това се и създават програми за превенция на здравето, насочени към децата в у-ще, информация за болести разпространяващи се по полов път, за наркотични в-ва, алкохола и тютюнопушенето и последиците от тях, /рак, зависимост, СПИН/.

3.2Рискови фактори за здравето

Социално медицинско направление се стреми към използване на знанията от медицината- как е устроен човека, как физиологичните промени в организма, в резултат на нарушено равновесие се отразяват на неговият психичен статус и поведение в социума; Как телесното страдание рефлектира не само върху болния човек но нарушава и социални връзки и в повечето случаи е зов за внимание и обич.

Световната Здравна Организация определя здравето не само като липса на болестта, а като състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие.

Здравето се свързва с хармоничните взаимоотношения с природата, докато болестта с физическата и нервна умора и влиянието на околната среда.

Прогресивното влошаване на здравното състояние на населението на Б-я. В резултат на отрицателно въздействие на редица рискови фактори. /понижен стандарт и качество на живот, вредни екологични фактори, остри и хронични стресови въздействия/, налаган прилагането на радикални реформи в здравеопазването и качеството на здравословно обслужване.

Взаимодействието между социалната работа и медицината спомага за по-доброто разпознаване на здраве и болест при клиента от срана на СР; Правилната оценка на случая и нуждите на клиента и разграничаването на нормалния статус от психологията- което е важно при оказването на помощ и подкрепа.

Физическо увреждане е рисков фактор за влошаване на здравето особено, ако е настъпило спонтанно и неочаквано. Първото с което човек трябва да се пребори е стреса и въпроса- Как това се е случило точно на него.

Факта, че човек не може /в зависимост от увреждането/ да извършва дейностите, които е правил преди възникването на увреждането води до затваряне на личността до депресия, до изолиране от обкръжаващата го среда, до тревожност и всичко това се отразява на тялото. Способностите и защитните свойства на организма на човек да се справят с травматичната ситуация се изчерпват и това води до телесни и психични проблеми.

Тук е ролята и мястото на СР- рехабилитацията и интеграцията е с предназначение да даде възможност на хората с физически увреждания независим живот и участващ в общи процеси. Осъществява се като СР помага на клиента да преоткрие своите способности и да го включи в алтернативни начини за справяне с новата ситуация, т.е да се мотивира да извършва старите дейности по нов начин. Освен това СР развива партньорски взаимоотношения в държавни и НПО, които да помагат за интегрирането на хора с физически увреждания в социалния живот.

3.3Психосоциален стрес

Според Световната здравна организация здравето е не само липса на болест или недостатък, но и състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие.

Био-психо социалния модел на здравето е схващане за развитието на организма, вътрешната му и външната среда на начина на взаимодействие между тях. Възможността на организма да се адаптира към промените в вътрешната и външната среда обуславя неговото  здраве.

Генерализирани тревожни р-ва са стресови разстройства, когато организма е провокиран да промени обичайното си състояние.

Стресът е състоянието при нарушено равновесие между изискването на външната среда и осъзнаваната от личността възможност да отговори.  Общ адаптационен синдром който първоначално предизвиква активна защита от вредното въздействие, което по-късно преминава в пасивно, т.е съвкупност от всички неспецифични изменения възникнали под влияние на неблагоприятни въздействия и предизвикващи стресиращи реакции за преустройство на защитата на организма.

Стресът преминава през три фази:

Първата е алармен период, активира организма за бягство или за борба. Втората фаза е борбата, организма се адаптира към стрес. Третата е фаза на изтощаването, ако продължи дълго води до смърт. Дистреса е по продължителен и е над възможностите на организма, реакцията му може да бъде диструктивна- атеросклеротични изменения, инфаркти, инсулти. При психологически стрес се дезорганизира цялото психическо отношение- човек е в състояние на постоянна тревожност.

Посттравматичното стресово р-во се отнася за големи групи хора. Подходящото лечение в случая са групите за взаимопомощ.

Факторите предизвикващи стрес се наричат стресори.

Стресорът възбужда хипоталамуса, той стимулира хипофизата, която въздейства на надъбречните жлези и същите отделят кортикостироиди. Кортикостероидите могат да повлияят на тимусната жлеза на стомаха, на нервната система. Нарушават се нормалната равновесие в кръвта от там и усещането за стрес. Всеки организъм различно понася това състояние. Дългото му продължение води до вредния за организма дистрес.

Човек трябва да се научи да се чувства, комфортно в различни ситуации за да се справя.

Стресорите са 8 вида:

- необходимост от бързо приемане на информацията и адаптивност;

- вредни стимули от външна среда;

- осъзнавана опасност-заплаха;

- нарушаване на физиологичните функции;

- изолация, изгнание;

- силно разочарование;

- липса на контрол над събитията;

- сензорна изолация;

Стресорите могат да бъдат външни и вътрешни. Външните социални фактори играят роля за изграждане на защити. Стресът се класифицира, като физиологичен и психичен.

При въздействие на стресора в кръвта се отделя голямо количество хормони, които стимулират отказването на приспособителните механизми, благодарение на които организма се адаптира. При често повтарящи се стресови ситуации настъпва заболяване поради повишеното ниво на отделените хормони. При стрес СР прави следните преценки:

- как болния разбира заболяването си и какви могат да бъдат последствията, т.е определя се значимостта на заболяването и се набелязват стратегиите;

- оценка на вътрешните и външните ресурси за копиране, т.е предишен опит, вяра в себе си, обкръжаваща среда;

- социална атрибуция- идеите на клиента за причините на неговото състояние:

вътрешни- преднамереност за заболяването, небрежност, нехайство;

външни фактори- небрежност спрямо друг, сила на събрата, укори на другите;

екзистенциални- като израз на примирение;

- личностова интервенция- как клиента е приел болестта като наказание, изкупление, предизвикателство, като непоправима загуба;

- роля на обкръжаващата среда- приятели, колеги, семейство, медицински екип могат да бъдат определени, като свръх проективни, стигматизиращи, изключващи клиента от ролите, които той все още може да изпълнява;

- социално сравнение- процес при който клиента и семейството му копират друго подобно състояние.

Копиране на стреса- копирането, както и стреса изразяват особено отношение. Личност- обкръжаваща среда, т.е ефективността на копирането зависи от личните ресурси и тези на обкръжаващата среда.

Стратегиите за справяне със стреса са информираност, чувства на контрол над събитията, самонаблюдение и самопознание, поддържане на заетост, социална подкрепа- човек да потърси помощ, употреба на лекарства в определен момент, наличие на персонални контакти, предприемане на някакво действие. Най-добри са умерените стратегии.

Подходяща интервенция при стрес е хипнозата., чрез изтласкване на вън на несъзнавани страхове. Търси се минал конфликт.

Ресурсите на обкръжаващата среда се определят като обществен запас от ефективни институционалазирани решения спрямо големите стресови ситуации с които се сблъскват хората.

Необходимо е адекватно обучение на обществените социални институции в умение за справяне с общи стресови проблеми и нужди.

Всеки клиент в стрес има нужда от помощ. Необходимо е възстановяване на вътрешното му спокойствие, за да приеме нещата които не може да промени за да има смелост да промени това което може и мъдрост да разпознае едното от другото.

Социалните работници трябва не само да помагат на индивидите, семействата, групите с проблеми и нужди, но и да бъдем в добро взаимодействие с колегите си от други помагащи професии, за да осъществи целите и задачите на социалната работа- подобряване на човешкия живот.