Joomla Software solutions Template

Payday loan

Законодателна и правна уредба на социалните дейности и социалната работа в България.

8.1Трудово – осигурителна защита.

Според чл.16 от Конституцията трудът се гарантира и защитава със закон. Според чл.48 от Конституцията всеки гражданин има право на труд. А държавата от своя страна се грижи за създаване на условия за осъществяване на това право. Трудовото право регулира трудовите правоотношения, чийто предмет е предоставянето на труд, на работна сила. Трудовото право урежда и не трудови отношения, които са непосредствено свързани със или възникващи заради трудовите отношения.  Идеята на трудовото право е закрила на труда чл. 51, 52 от Конституцията гарантират правото на гражданите на обществено подпомагане, както и на здравно осигуряване, гарантиращо им достъп до медицинска помощ. Кодекса за здравно обществено осигуряване урежда ДОО при общи заболявания, труд, злополука, проф. болест, майчинство, старост и смърт, както и допълнително здравно общ. Осигуряване. ДОО е система за материално обезпечаване на гражданите в случай на пристъпили определени от закона социални рискове, които са довели до не работоспособност. ДОО бива:

- Социално осигуряване- има за цел да обезпечи определен доход на гражданите; т.е компенсиране на загубена трудоспособност. Възнаграждение или доход от трудова дейност.

- Социално подпомагане- което е дейност на държавата да осигури някакъв минимален стандарт.

ДОО представлява – помощи, обезпечения и пенсии в случай на:

- временна нетрудоспособност

- намалена временна нетрудоспособност;

- майчинство;

- инвалидност;

- старост;

- смърт;

В ДОО са улегнали следните принципи:

- задължителност и всеобщност;

- солидарност на осигурените;

- равнопоставеност;

- социален диалог при управление на социалната система;

- фондова организация на средствата за осигуряване;

Допълнително задължително пенсионно осигуряване е обезпечаване на дохода, чрез предоставяне на допълнителна пенсия и възможност за ранно пенсиониране на работещите при 1 и 2 категория труд. Това е дейност за набиране на задължителни пенсионно осигурителни вноски и осигуряване на плащане на допълнителна задължителна пенсия. Това осигуряване се осъществява въз основа на договор на осигурително лице и пенсионно осигурително дружество за участие във фондове. Осъществява се на принципите:

- задължителност;

- юридическа самостоятелност на пенсионно осигурително дружество и фондове;

- лоялна конкуренция;

- представляване на интересите на осигурително лице;

Това осигуряване е персонално. Всеки осигурен има индивидуална осигурителна партида в която се натрупват вноските и натрупаните средства се капитализират. ДЗГО покрива осигурителните рискове старост и смърт. Пенсията се определя въз основа на натрупаната сума в индивидуална партида.

Трудов договор се сключва между работник и работодател, може да се сключи и с група от работници, непосредствен или упълномощен от тях представител. Трудов договор се сключва в писмена форма. Трудовото правоотношение възниква от момента в който работодателя е приел на работа работника, дори да не е сключвал трудов договор. С трудовия договор се определя – мястото, характера на работата, време на работен труд, възнаграждение. Нормалната продължителност на работно време е 8 часов работен ден при 5 дневна работна седмица или до 46 часа при 6 дневна работна седмица. Работата над редовното работно време се компенсира с допълнителен годишен отпуск, а работата в почивни дни и празници – с увеличено възнаграждение за извънреден труд. Правото на платен годишен отпуск имат работниците със стаж поне 8 месеца.

Осигуряване за безработица. Риска безработица е на лице:

- когато лицето не може да работи;

- когато не желае да работи;

Времето през което лицата получават обезщетение за безработица се счита за трудов стаж. От трудовия стаж зависи срока за получаване на обезщетение лицата се осигуряват в размер на 32% във фонда „Пенсии” от фонд ПКБ. Размера на осигурителната вноска на риска безработица е 40% в съотношение 80:20. В 2007 г. ще достигнат 50:50. Паричното обезщетение за безработица започва да се изплаща от датата на регистрация. Безработния е длъжен да се регистрира в НСЗ не по рано от прекратяване на трудовия договор. В НСЗ лицата всеки път декларират че са безработни и търсят активно работа. Лицата които са на граждански договор не се осигуряват за безработица.

Право на парично обезщетение за безработица имат:

- лица подлежащи на работа поне 9 месеца от последните 15 преди прекратяване на трудовия договор. Това време да му се счита за трудов стаж;

- лица работели по договор за управление  и контрол на предприятие /на граждански договор/;

Размера на парично обезщетение при безработица е 60% от получения брутен месечен труд, възнаграждение през последните 9 месеца- 80 – 100 % от минималната работна заплата за страната. Безработен, чийто договор е бил прекратен по тяхна инициатива с изключение на чл. 327 ал.1, 2, 3 от КТ:

- при заболяване не може да работи;

- забавяне на изплащане от работодателя;

- при промяна на характера и мястото на работа;

Тези които са били дисциплинарно уволнени получават обезщетение за безработица в размер на 80% от мин. Раб. Заплата за срок от 6 месеца.

Времето през което лицата получават обезщетение за безработни се счита за трудов стаж.

Изплащането на обезщетение се прекратява предсрочна когато:

- лицата сключи трудов договор и започне работа по него за срок по-дълъг от 5 месеца;

- когато започне да получава доходи за регистрирана трудова дейност;

- когато откаже да се включи в курс за преквалификация или самоволно прекрати участието си;

- когато е задържан за извършване на наказание или лишаване от свобода;

- при отказ да приеме предложената му работа;

- когато постъпи в учебно заведение- редовно;

Осигуровки за майчинство. Обезщетение при трудоустрояване поради бременност и кърмене – отпуска е 135 дни, като /45 дни преди термина/, размера е 90% от следно дневното възнаграждение или осигурителния доход. Когато раждането стане преди термина, остатъкът до 45 дни се използва след раждането. Ако детето се роди мъртво, почине или е дадено в Дом майка и дете има право на парично обезщетение до изтичане на 42 дни от раждането. Този срок може да бъде удължен по преценка на здравните кадри. След изтичане на 135 дни се дава обезщетение за отглеждане на малко дете в размер на мин.раб. заплата установена за страната. Ако не се използва допълнителен платен отпуск се изплаща парично обезщетение – 50% от минималната работна заплата установена за страна, ако майката е осигурена редовно за всички социални рискове. Ако детето е настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка не се изплаща обезщетение.

Осигуровка за трудова злополука и професионална болест. Ако пострадалия умишлено е увредил здравето си и не е на лице трудова злополука. В момента на настъпване на трудова злополука пострадалия или прекия му ръководител трябва да уведоми ръководството на предприятието. Ръководството е длъжно да организира разследване на обстоятелствата за злополуката. Когато се състави протокол, обстоятелствата дават основание да се счита, че е трудова злополука. Осигурителят е длъжен в срок от 3 дни да декларира пред териториалните поделения но НОИ всяка трудова злополука. Декларацията е по образец. Ако осигурителят не декларира злополуката, пострадалият или неговите наследници имат право в 6 мес. Срок да я декларират пред територията на поделенията на НОИ – подава се в 4 екземпляра, като единият е за НОИ. При данни за травма довела за временна нетрудоспособност, лекаря издава болничен лист в 2 екземпляра. Ако от злополуката са пострадали 3 или повече лица или има основание да се предполага, че ще доведе до инвалидност или смърт, ръководителят е длъжен да уведоми териториалното поделение на НОИ. При злополука довела до инвалидност веднага да се уведоми прокуратурата. Досие се открива за всяка трудова злополука и професионална болест от териториалното поделение на НОИ. Длъжностно лице във основа на документите в досието в срок от 7 дни от декларирането издава разпореждане за това да се приеме или не злополуката за трудова. Разпореждането се изпраща на осигурения и осигурителя. Разпорежда се обжалване в 14 дневен срок пред поделение на територията. Органите на медицинската експертиза установяват причинната връзка между не работоспособността и трудовата злополука. За установяване на професионална болест лекарите изпращат съотношение до териториалното поделение на НОИ. Те извършват проучвания и поискват документи от работодателя.

8.2Правна защита на децата, майчинството и семействата.

От закона за лица и семействата и конвенцията за правата на детето /чл.1 от конвенцията/ „дете е всяко човешко същество на възраст под 18 години”. Чл. 2 от ЗЛС с навършване на 18 г. лицата придобиват пълнолетие. Според закона децата се разделят на 2 категории /до 14г./ - малолетни и непълнолетни /от 14-18 г./. Това разделение се прави с оглед на дееспособността на лицата.

Семейството е общност от съпрузи и деца. В семейно правната теория – общност от лица свързани по между си с установените от закона права и задължения, произтичащи от брак, родство или осиновяване, социални фактори, емоционални връзки, кръвно-родствени връзки. Като обект на правна защита детето е обект на специална закрила от държавата и обществото. Детето се нуждае от по различна закрила от възрастните. Детето е развиващо се  и зависимо от родителите си. Семейството е основна социална група и с обект на социална закрила. Има възпроизводствена функция. Държавата се намесва, като регулира по повелителствен начин отношенията в семейството, чрез семейното право. Тя провъзгласява свой основен ангажимент - са децата останали без близките си и им поема издръжката. Съпругът на майката се счита за баща на детето родено през време на брака или в изтичането на 300 дни от неговото прекратяване. Спазване на тези аргументи от майката или от презюмиращия баща се допуска от закона чл.33 през период от 1 година, от установяването може да се оспорва бащинство. Майката също може да оспори бащинство, но от момента на раждане до 1 година. Детето няма право да оспорва бащинство, ако детето е извънбрачно то може да предяви иск в срок до 3 години, от навършване на пълнолетие до 18 години със съгласие на майката. Майката може да предяви иск за бащинство до 3 години от момента на раждане.

Родителите са длъжни да се грижат за децата си и да ги подготвят за обществено полезна дейност, чл. 47 ал.1 от Конвенцията. Отглеждането и възпитанието е право и задължение на техните родители и се подпомагат от държавата. Това е висш интерес на детето. То трябва да расте в атмосфера на щастие и разбиране. Със закон държавата се намесва при отнемане на родителските права – няма произволна намеса. Всеки родител е насител на право и задължения в пълен смисъл – принцип на равенство. Титуляри на права и задължения са и двамата родители, когато са известни живи и не лишени от родителски права. Когато единият родител и починал, не известен или са му отнети род. права, те се съсредоточават в другия родител. След развода съдът решава, кой родител ще упражнява родителските права и задължения, без той да става изключителен притежател. А другия родител не е лишен от родителски права, нито освободен от родителски права и задължения. Съдът определя мерките за личен контакт. Титолярството на двамата родители не се засяга от развода между тях. Защитата на имуществените права на детето, те са една гаранция за живота на детето, след навършване на пълнолетие и се нуждаят  от законна закрила.

Правото на издръжка от родителите е безусловно признато от семейния кодекс и задължения на всеки родител. Това е безвъзмездно задължение. При не изплатена издръжка, държавата плаща тази издръжка. При някакво тежко провинение срещу онзи който я изплаща на детето може да изгуби издръжката си. Лишаването от родителски права не води до загубване от издръжка. Ако няма лица правно задължени за издръжка, държавата поема грижата до навършване на пълнолетие.

От името на децата и за тяхна сметка действия по управление на имуществото извършват техните родители или настойници /до 14 г./ чл. 73 от СК. На непълнолетните деца до 18 г. родителите оказват попечителско съдействие. За разпореждане при сделки по продажба, замяна по отчуждаване от имуществото на детето, СК забранява:

Дарение, отказ, от права, даване на заем.

Наследствени права – детето е единствен наследник по закона при почиване на родител. А при завещание, завещателя сам разпределя своето имущество. При накърняване интересите на децата, те могат да оспорят завещанието.

Наказателно правна защита – наказателния кодекс предвижда, че родителя може да бъде наказан за виновно поведение по отношение на детето, чл. 182 от НК:

- родител или настойник оставил дете без надзор и създава опасност се наказва;

- когато не е изпълнено съдебно разпореждане и се създават пречки за използването на родителското право и личните отношения;

- не редовно плащане на издръжка, социална подкрепа и помощ на семейството при отглеждане на детето.

Според конвенцията – чл. 18, държавата трябва да оказва помощ и всички необходими мерки за улесняване на родителите при отглеждането на децата. Има три основни групи форми на подпомагане:

1.Чрез централизирано подпомагане и осигуряване на средства от държавния бюджет;

2.Подпомагане и финансиране от общинските бюджети по общини;

3.Създаване на специални институции за отглеждане и възпитание на децата, това включва:

- осигуряване на родителите при раждане и отглеждане на децата; плащане на отпуски на основания на КТ, ако са имали осигуровки, а не осигурените получават от местните регионални социални грижи помощи;

- за отглеждане до навършване на 2 годишна възраст се ползва от майката или бащата по нейно съгласие, ако работи по трудово правно отношение. Не платен отпуск до навършване на 3 години на детето;

- до 8 месечна възраст на детето майката има право на 2 или 4 работни дни към редовния платен годишен отпуск; От 3 до 6 годишна възраст имат облекчен режим на работа  и помощи и месечни добавки според указа за насърчаване на раждаемостта – най-голямата за първото дете е една мин. заплата, второ дете- 2 мин. Заплати, трето дете- 2 ½ заплата, четвърто дете- 1 мин. Заплата.

Размерите на помощите за деца с недъзи е 2 пъти по-голям за самотни майки. При починали родители на настойника на детето се изплащат парични помощи и добавки, тези плащания се извършват от системата на социалните грижи. От местните съвети съгласно правилника на социалното подпомагане – 91 г. и правилника за социалното обслужване на лица и семейства приет 92 г., децата в трудно положение – сираци, инвалиди до навършване на 25 г., ако учат на безработни. Форми на подпомагане- пряко финансово подпомагане, месечни или еднократни, осигуряване на безплатни услуги, безплатни лекарства. Правилника за подпомагане предвижда организиране на дневни домове в които се настаняват деца, физически или умствено увредени, отгледани в семейството.

Защита на детето останало без родители. Ако са починали, неизвестни, лишени от родителски права липсва титуляр на родителските права и задължения и възниква, необходимост от лице, което да замести родителите. Попечителството е уредено в СК чл. 109. Настойника се избира сред роднини и близки на детето, които най-добре ще се грижат. Право на настойника – той сам упражнява грижата за настойничеството, но не съвпада със задълженията на родителя. Може да управлява имуществото му. Длъжен е да уведоми за своята дейност пред органа на настойничеството. Поставения под настойничество живее при настойника освен, ако има основателни причини, ако нямат жилища да бъдат настанени, особени случаи на настойничество и попечителство. Малолетни без родители в обществено заведение имат за настойник управителя на заведението.

Правна защита на детето при осиновяване. Осиновяването става по съгласие на биологичните родители. То е алтернатива за осигуряване на родителските права. Първа правна уредба – то е правен акт, създаващ връзка, подобна на произхода. Осиновяване не се извършва на лица навършили 18 г. Осиновителя може да е роднина по права линия, осиновителя да е дееспособен и да не е лишен от родителски права. Ако детето е извън брачно или кръгъл сирак осиновителите стават бабата и дядото в интерес на детето. Воля на осиновяване трябва да изразят  и двамата родители.

Пълно осиновяване – между осиновен и осиновител възниква връзка, както между роднини по произход. Дете оставено една година в обществено заведение и не е прибрано от родителите си може да се осинови.

Не пълно осиновяване – запазва се връзката с биологичните родители, запазват се правата и задълженията между осиновения и неговите низходящи.

При реализирането на програми и проекти за социално благополучие неправителствения сектор започва да заема все по важни позиции. Неправителствени организации са по-близо до клиентите си, до техните потребности. Те са по гъвкави и в по ниска степен бюрократизирани с многоброен персонал и необвързани със закона за държавната администрация.

8.3Правна уредба за хора с увреждания, хронично болните.

Правната уредба на инвалидите е уредена в Закон за защита рехабилитация и социална интеграция на инвалидите в сила от 1999 г. След последното му изменение. Закона урежда право на инвалиди, тяхната рехабилитация и социална интеграция и произтичащите от това задължения на държавата. Целта му е осигуряване на условията за социална интеграция на инвалидите и пълното им равностойно участие в обществото. Задължителното пенсионно осигуряване определя реда, условията и размера на пенсиите за инвалидност – поради общо заболяване, инвалидност поради трудова злополука, инвалидност поради професионална болест. ДОО урежда правото за получаване обезщетение за санитарно- курортно лечение; парична обезщетение при трудоустрояване. Осигурените за трудова злополука и професионална болест имат право на помощи за закупуване на технически съоръжения, наредба №7 са посочени условията и реда при които се отпускат протези за долни и горни крайници; протези- ортопедични апарати, корсети, ортопедични обувки, еластични чорапи; слухово-говорен апарат; заместителни и козметични средства, перуки, патерици, бастуни и други.

Ежемесечна помощ се отпуска на граждани навършили 16 години с група инвалидност за допълване на личните доходи до размера на минималната месечна заплата.

Безплатна карта за бално лечение и парична помощ за заплащане на консумираната храна имат право инвалиди с първа група; и военно инвалиди. Инвалиди с определена І, ІІ и ІІІ група инвалидност със заболяване и осакатяване на долни крайници имат право на месечна социална помощ за градски транспорт в размер 15 на 100 от мин. доход изплащат се на 3 месеца. Същата помощ получават и деца с тежки телесни и душевни недъзи от 8-16 г. Инвалидите с І и ІІ група инвалидност, военно инвалидите, децата с тежки телесни и душевни недъзи имат право на парична помощ в размер на стойността на две пътувания в страната за годината по БДЖ воден и автобусен транспорт. Правото ползват и придружителите. Инвалидите с І група с чужда помощ се подпомагат при плащането на стойността на първите 200 такива единици месечно за талонни услуги срещу представен документ. Пенсия за инвалидност чл. 71 от Кодекса за задължително общ. Осигуряване. Осигурените лица имат право на пенсия за инвалидност, когато са загубили напълно или частично работоспособността си завинаги или за известен период от време.

Чл. 72 Правото на пенсия се поражда от датата на инвалидизирането. Пенсията за инвалидност се отпуска за срока за инвалидността по чл. 75. размерът на пенсия за инвалидност поради общо заболяване се определят като доходът от който се изчислява пенсията се умножи с % равен на едно за всяка година действителен осигурителен стаж. По силата на закона за рехабилитация и социална интеграция на инвалидите МС провежда политика за осигуряване на:

1.Образование, професионална ориентация и квалификация;

2.Трудова заетост;

3.достъпна битова и околна среда;

4.Социално икономическа и правна защита и др.

В сътрудничество с организациите на инвалиди и организациите за инвалиди.

Пенсия за инвалидност. Право на тази пенсия имат осигурените лица загубили напълно или частично работоспособността си за продължително време или за винаги. Пенсия за инвалидност се определя на лица със загубена трудоспособност с 50% и над 50%. От датата на инвалидизирането, осигурените лица имат право на такава пенсия. Тази пенсия се отпуска за срока на инвалидността. Право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване придобиват осигурени лица, ако са загубили работоспособността си и имат осигурителен стаж придобит до датата на инвалидизирането.

8.4Правна защита н гражданските права на личността. /Правна защита в здравеопазването, здравно-осигурителна система в България/

Здравето е не само биологично но и обществено благо, то е не само отсъствие на болест, а състояние на пълно физическо и психическо благополучие.

Осигуряването при болест, разглежда болестта, като всяко анормално телесно или психично състояние, което води до прекратяване на трудова дейност, до лекарска намеса или двете заедно. Съвременната практика показва, че се наблюдава в днешното общество непрекъснато повишаване на разходите за здравеопазване. Системите на здравно осигурителната защита в различните страни се отличават с включването на различни изисквания и критерии при определяне на осигурителните плащания. По принцип, чрез осигуряване на социалната политика се цели да се покрият разходите на едно лице, както по отношение на неговото лечение, така и да му се осигури доход, ако лицето е работещо. Следователно можем да кажем, че обществено необходимата издръжка, при болест включва два елемента:

1.Натурални плащания;

2.Парично обезщетение;

Натурални плащания са всички разходи свързани с получаването на медицински грижи.

Паричното обезщетение се изплаща с цел да се подсигури лицето с доход, когато боледува, тъй като макар и временно е нетрудоспособно. У нас натуралните плащания вървят по линия на здравеопазването. Докато паричните обезщетения вървят по линия на социалното осигуряване.

Системата на здравно осигурителна защита е валидна при настъпване на :

- болест, риск;

- трудова злополука;

- професионално заболяване;

- медицински преглед и изследване;

- карантина;

- отстраняване от работа по предписание на здравен орган;

- бременност и раждане;

- гледане на болен член от семейството;

Паричните обезщетения за всички видове временна нетрудоспособност се изплащат въз основа на болничен лист по образец установен от РУСО, съгласно инструкцията за издаване на болнични листове.

По време на болничен отпуск всякакъв друг се прекъсва. Не се изпращат парични обезщетения по болест в следните случаи:

- Умишлено увреждане на здравето;

- Не изправен болничен лист;

При установено нарушение:

1.При първия случай се възстановяват получените парични обезщетения с годишна лихва;

2.При втория случай гражданина издал неправомерен болничен лист може да се принуди да възстанови разходите за социално осигуряване.

В случаите на трайна нетрудоспособност – инвалидност, пенсиите се отпускат в случай на:

3.Ако инвалидността е настъпила по времена работа или не по-късно от 2 години след прекратяването й; За някои болести този срок с наредба може да е по-голям;

4.Инвалидните пенсии се отпускат на лица пострадали при изпълнение на гражданския или обществения си дълг, на лица случайно пострадали от органите на властта при изпълнение на служебните си задачи, пострадали по време на практики или обучение, затворници пострадали по време на работа при изпълнение на наказанието.

Военно инвалидни пенсии се отпускат на лица пострадали по време на служба. Здравното осигурителните плащания са:

- Краткосрочни;

- Дългосрочни;

Това сегашно състояние на здравно осигурителната система се обуславя от:

- Неефективен начин на финансиране;

- Поддържане на неефективни структури;

- Липса на баланс между държавата и частния сектор;

Само времето ще покаже до колко статуквото на здравно осигурителната система с приемане на новия закон за здравното осигуряване ще се промени към по-добро. Основните направления на промяна:

1.Смяна на системата на финансиране- за извършена работа, а не на структура;

2.Структурни реформи на трите нива на помощ – първична; диагностично-консултативна помощ; изследванията; стационарна помощ;

Народните представители решиха още допълнителното здравно осигуряване да се възложи на частни фондове регистрирани по търговския закон като АД. Здравните вноски, които внасят българските граждани отиват в ЗОК. Всеки избира сам своя личен лекар.