Joomla Software solutions Template

Payday loan

СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА В УСЛОВИЯТА НА ПРЕХОД

Основни въпроси:

1. За същността на прехода.
2. Социалната цена на прехода.
3. Актуално състояние на социалната политика.

1. 1. За същността на прехода

• След 1990 г. страните от Източна Европа, в т. ч. и България са в особена ситуация. С бързи темпове се извършват дълбоки промени в икономиката, в политическата система, в социалната и духовната сфера, в областта на националната сигурност. Тези промени получиха известност под наименованието “преход”.
• В края на 80-те години международните финансови институции, известни като тримата големи, Световна банка, МВФ и Федерален резерв на САЩ (националната банка на САЩ, която държи над 50% от акциите на Световната банка) формират възглед за глобалната икономика, известен като Вашингтонски консенсус. Този възглед е определящ за процесите, които протичат в нашата страна. Негови основни характеристики са:
  • стремеж за пълна либерализация на цените – поетапно либерализиране, в резултат днес в България ценообразуването е по-свободно, от колкото в Япония;
  • максимална приватизация – приватизацията ни е “крива”, а тя има и социална цена;
  • строга финансова и бюджетна политика – в България няма валутен борд, а паричен съвет. Валутният борд главно е ориентиран към външната политика, а основен проблем на паричния съвет е бюджетния дефицит.
  • Вашингтонският консенсус не работи в ГДР, Унгария, Полша, защото те не допуснаха икономическа криза и бедност. Нашата икономика сега работи с 1/3 от потенциала си преди 1990 г. Ние нямаме избор дали да се съобразяваме или не с възгледите на Вашингтонския консенсус.
  • Причините за стартиране и протичане на прехода у нас имат обективен икономически характер.
    • разпадането на СИВ, преустановяване на благоприятните условия за снабдяване с енергорeсурси и загуба на традиционни пазари за българските продукти;
    • снижаване ефективността на действащия икономически механизъм, основан на централно планиране, поради изчерпване възможностите за екстензивно развитие;
    • неблагоприятна възрастова структура на населението, изискваща малко като относителен дял трудоспособно население да покрива разходите на едно от най-големите в Европа и света като относителен дял нетрудоспособно население.
    • Преходът у нас стартира още преди 1989 г. – въвеждат се някои елементи на пазарните отношения в икономиката, начало на преструктуриране на банковата система, с Указ 56 се създават първите частни фирми, разработват се първите проекти на осигурителни закони, предприети са действия за специфично финансиране на здравеопазването от специално създадени фондове.
    • В теорията и практиката липсва системна и ясна позиция за същността на прехода като цели и механизми за постигането им.

Цел на прехода – в общ план повече демокрация, демократично избрана власт, спазване на човешките права; в областта на икономиката повече пазарни отношения, в смисъл чрез пазарна конкуренция да се постигне пазарна ефективност.

• Функционални характеристики на прехода:
  • реално гарантиране правата на човека, това да не е само декларация. Освен социален, този проблем има и силно изразени политически, икономически и културен характер. Погрешно е правата да се отъждествяват само със свободата или с демокрацията, което е твърде ограничено разбиране на проблема.
  • уникалност на процесите на прехода във всяка една страна, обусловена от спецификата на историческото и политическото развитие, от традициите и морала, от народопсихологията и начина на мислене на хората, от наличните икономически ресурси и потенциал. Тази уникалност не позволява механично пренасяне на чужд опит, в повечето случаи реалния социален експеримент е недопустим.
  • процесите на преход имат исторически характер, те изискват не само технологично време за промяна на нормативната уредба и практическата й реализация, а и време за промяна начина на мислене на хората, понякога измервано с поколения. “Шоковата терапия” не може да реализира целите на прехода. Противоречието между масовата обществена нагласа и опитите на властта за силова промяна на обществените отношения води до загуба на икономически потенциал, което беше основен фактор за дълбоката и продължителна икономическа криза.
  • задължително условие за успеха на прехода е съпричастност на населението към извършваните промени, успоредно с това е необходими съобразяване с обективните закономерности на общественото развитие и преди всичко на икономиката.
  • Няма засега отговор на въпроса към какъв модел общество ще ни доведе прехода. В основата е какъв икономически модел ще изградим, няма икономически модел в чист вид, говорим повече за пазарни отношения.

Въпросът за същността на икономическата система е дискусионен и днес, няма категоричен отговор, но има основни въпроси, на които трябва да си дадем отговор:

• Вид управленска система за регулиране на икономиката – абсолютно либерализирана пазарна или абсолютно централно планирана икономика? Двете крайности биха влезли в противоречие с основните изисквания за функциониране на обществото – справедливост и ефективност. Реализират се смесени форми като социално пазарно стопанство.
• Структура на собствеността – съотношение между частната и обществената. Смесена форма на собственост в рамките на структурите на развитите страни (относителен дял на оществения сектор в създаването на БВП е 25%-40%).
• Съотношението между национален и чужд капитал – стремежа е за доминиране на националния капитал.
• Секторна структура на икономиката – водеща роля на вторичния сектор (производството на стоки за потребление).
• Външноикономически отношения – участие в международния икономически оборот чрез широк кръг кооперирани отрасли. Става въпрос за това с какво търгуваме, какво внасяме и какво изнасяме.
• Всяка икономическа система се характеризира с динамична комбинация на посочените характеристики, и коя комбинация не бива да се идеализира. Държавното регулиране създава предпоставки за нарушаване на ефективността. Конкурентният пазар създава най-добри условия за висока ефективност, но не е в състояние да осигури обществените блага, влиза в противоречие с принципа за справедливостта.

1. 2. Социалната цена на прехода.

• В теорията този въпрос е дискусионен, плюсовете в едни области не могат да компенсират  минусите в други, затова е необходимо да се сравни състоянието на СП преди прехода и да се изтъкнат основните фактори, които движат процесите на прехода.

СП до 1990 г. – преобладава оценката, че тогавашната нормативна система в областта на СО, здравеопазването, пенсионното дело в достатъчна степен е отговаряла на международните норми, което се потвърждава от своевременната ратификация на повечето документи на МОТ.

• Положителни характеристики на системата:

-          фактически пълен обхват на населението в сферата на СП и СЗ –  пенсионно задължително бяха обхванати всички граждани, дори и земеделските стопани;

-          сравнително високо ниво на осигурителните плащания, вкл. и на пенсиите;

-          гарантирана социална сигурност по отношение на заетост, медицинско обслужване, възможности за образование, срещу посегателства върху личността и собствеността и др.;

-          безплатно за населението здравеопазване, образование, административно обслужване;

-          активна социално ориентирана жилищна политика.

• Слабости на системата:

-          обезличаване на хората, липса на лична заинтересованост и инициативност, а оттам и ниска ефективност;

-          доминират консумативните отношения, липсват стимулите за труд, за производство, за създаване на блага;

-          наличие на привилегии за някои групи, което води до отклоняване на фактическата ситуация от изискванията за социална справедливост.

• Промените в СП би трябвало да съхранят положителното и да изградят допълнително положителни страни.

СП след 1990 г.

• Положителни характеристики:

-          тенденция за преодоляване на консумативната философия и ангажиране на механизмите на личната заинтересованост;

-          премахване на ограниченията за придвижване и избор на местоживеене;

-          свобода на словото;

-          медиен плурализъм;

-          намаляване на пораженията върху околната среда от промишлеността.

• Слаби страни – обръща се по-голямо внимание на процсите с негативно отражение върху начина на живот на хората. Те са особено чувствителни към ситуации, които не им позволяват да си задоволяват основните потребности, особено ако в предходни периоди това е било възможно.

-          крайна поляризация на обществото, достигаща до разединение на нацията.

1% свръхбогати, бедни 70-80% от общия брой на населението. Около 20% от българите са преминали крайната граница в ограничаване на потреблението, като системно не си дояждат и дори гладуват. Недопустими голям брой хора са изхвърлени от системата на здравната и стоматологичната помощ. Явна тенденция към възпроизводство на стратификацията – децата на бедните родители се хранят лошо, не ходят на училище, в недостатъчна степен се обслужват здравно, нямат възможност за годишни почивки.

Качествените последици на тези процеси, които не винаги са очевидни, са с негативно отражение в стратегически план. Например, един такъв наличен ефект е декласацията на голяма част от висококвалифицираните кадри. Освен това поляризацията на обществото има силни регионални диференциации.

-          намаление на реалните доходи на населението, като то е най-силно при пенсионерите.

Настъпват промени в структурата на доходите, като наред с появата на нови, признати от закона като рента, лихва, печалба, се появяват и незаконни доходи, а също така и рязко спадат доходите от РЗ.

-          Комерсиализация – частична или пълна – на дейности като здравеопазване, образование и спорт и др.

Поради действието на “принципа на изключване” те стават недостъпни за онези слоеве от населението, които не са в състояние да платят цената.

-          Липса на редица важни направления на СП – жилищна, урбанистична, демографска и адекватна политика на доходите.

Икономическото състояние на нацията е ограничител за жилищната ни политика. За минимално възпроизводство на жилищния фонд в България трябва годишно да се въвеждат в експлоатация 20-25 хил. жилища, за 2001 г. те са едва 9 хил.

-          Появиха се нови, несъществуващи до сега ограничения – безработицата ограничава правото на труд, бедността ограничава свободата на хората, кражбите и убийствата станаха ежедневие.

-          Промени в ценностната ориентация на населението – спада престижността на труда, подценяват се духовните ценности…

-          “социална патология” – болести на обществото.

• Защо цената на прехода е толкова висока?

-          несъобразяване в достатъчна степен с препоръките на експертите при приемане на политическите решения. Това, което правим, не е достатъчно научнообосновано;

-          допускане на противоречие между поставени цели и реални резултати, допуска се голяма демагогия. Каква ще е цената, която трябва да платим, ако ни приемат в НАТО – млрд. &, които ще трябва да заделим от БВП;

-          непълнота и нестабилност на нормативната база;

-          слабости в дейността на държавната власт – “Х-неефективност”, бюрокрация, корупция, непрофесионализъм, политически пристрастия, недалновидност…

-          прекомерна централизация на някои основополагащи социални дейности, вкл. и при разпределението на необходимите ресурси;

-          голям дял на сивата икономика в БВП (35%-40%), стойности над 15% водят до сериозна опасност от икономическа, социална и политическа дестабилизация.

1. 3. Актуално състояние на социалната политика.

• Дискусионен е въпросът за това – доколко в областта на социалната политика в условията на преход се прилага реформистки подход и доколко се реализират революционни по своя характер преобразования.

Реформисткият подход – предполага съхраняване на положителните елементи на действащата система, усъвършенстване на някои от елементите (които се нуждаят от това) и добавяне на необходимите нови елементи.

Революционният подход – предполага разграждане, унищожаване на действащата система и заменянето й с качествено нова.

• От научна гледна точка не е коректно процесите от разнообразната социална проблематика да се класифицират с едно и също определение, било то реформа или революция.

Необходим е диференциран подход по видове дейности. Това може и трябва да стане в рамките на една цялостна системна концепция и последваща програма за промени в областта на социалната политика.

Необходимостта от промяна на социалната политика е обусловена от стремежа да се намали тежестта на прехода и да се облекчи социално-икономческият статус на българските граждани, което конкретно се свежда до следното:

• за хората в трудоспособна възраст - активно посредничество при устройването им на постоянна работа в реалната икономика; повишаване на пригодността им за заетост чрез професионална квалификация и преквалификация; усъвършенстване на осигурителната система; модернизиране на индустриалните;
• за хората в пенсионна възраст - борба с бедността и повишаване на сигурността за настоящите и бъдещите пенсионери;
• за децата - непрестанна грижа за повишаване на благосъстоянието им;
• за хората в неравностойно положение - преодоляване на социалната им изолация, подобряване на възможностите им за заетост  и на социалните услуги, насочени към тях;
• за всички граждани и семейства, които имат затруднения - професионална социална подкрепа, индивидуален подход, съобразен с конкретния случай.

• Социалната политика влияе върху ключови фактори като: жизнен стандарт; качество на живота; заетост; доходи на населението; пенсионна система; осигурителни отношения; социалната кохезия (сближаване); индустриални отношения; социален диалог; социална защита и подпомагане; социални услуги.

Тази широкообхватност на социалната политика налага тя да е в тясна взаимовръзка с икономическата, бюджетната, данъчната, външната и вътрешната политики, с регионалното развитие и законодателството. Ако всички те не работят в синхрон, успехът и на най-добрите стратегии, програми и планове за действие е невъзможен.

Трудно може да се осъществи добра социална политика, ако икономиката не създаде необходимия растеж. Икономическата политика трябва да бъде формирана така, че не само да насърчава устойчивия растеж и да намалява неравенствата, но и да бъде допълвана от социална политика. Нито една от двете не може да функционира самостоятелно или да компенсира провалите на другата.

• Необходимост от промяна на социалната политика:

-          До неотдавна социалната политика беше подчинена на принципа на пасивната социална защита. Необходима е активна социална политика, която оказва влияние върху причините, а не върху следствията, и която ще спомогне да се създаде справедлив социален ред.

-          Съобразно структурата на безработицата наложителна е промяна в подходът към програмите и активните мерки в тази сфера, а също и тяхната насоченост. Усилията са преориентирани от получаването на обезщетения и помощи към осигуряването на трудова заетост. Акцентът пада върху превантивната намеса с цел хората, останали без работа, да не изпаднат в състояние на трайна безработица и оттам до необходимостта от социално подпомагане. В условията на недостатъчно търсене на работна ръка преобладаващите действия са за насърчаване и запазване на заетостта чрез субсидиране на работодателите и стимулиране на предприемачеството.

-          В областта на нарастването на доходите усилията са насочени към това да се създадат условия за увеличаване на нетния разполагаем доход за населението. До голяма степен преследваната цел е свързана с данъчната политика на страната, но от съществено значение е и прилагането на финансово обезпечени активни политики на пазара на труда, които да осигурят заетост на хората в трудоспособна възраст, преживяващи от социални помощи. Що се отнася до растежа на пенсиите, то той е възможен при разширяване на осигурителната база чрез борба със “сивата икономика”.

-          В сферата на социалното подпомагане е необходима промяна в цялостната философия за социална защита на хората в България. Това означава преосмисляне на формата на социална защита чрез трансформирането й от пряко парично подпомагане в подкрепа за осигуряване на работа и на социални услуги. Социалната помощ в “кеш” да се дава при изчерпване на всички други възможности.

• Kато определящ фактор на политиката в областта на социалното подпомагане държавата има задължението:

-          да разграничи ясно своите функции и задължения, както и тези на общините и НПО в процеса на изграждане, поддържане и развитие на една принципно нова система за социална защита, в която акцентът да бъде поставен върху превенцията на риска;

-          да определи конкретните бенефициенти на системата;

-          да определи максимално точни критерии за формиране на достъпа до социални помощи;

-          да разграничи нуждите от конкретно парично подпомагане от подпомагането чрез предоставяне на услуга под формата на конкретна професионална социална работа с индивидуален случай;

-          да създаде нормативните условия за раздържавяване и деинституционализация на социалните услуги и привличане на общините, НПО и частния бизнес;

-          да изработи и въведе единни минимални стандарти и изсквания за качество, количество и достатъчност на социалните услуги;

-          да провежда широк обществен диалог по въпросите на цялостната социална защита на хората;

-          да анализира непрекъснато състоянието на системата и, отчитайки конкретните икономически условия, да разработва политиката в съответната област.

• Разбиране и нагласа за съвместна работа в областта на социалната защита следва да имат и общините като активен и равностоен партньор, заинтересован в най-голяма степен от повишаване на благосъстоянието на хората, на трудовата им активност и възможността им за самостоятелно справяне в ежедневието.
• Неправителствените организации също играят особена важна роля в областта на социалната защита, тъй като в голяма част от случаите те представляват и защитават интересите на определени групи хора в неравноправно положение. Познаването на спецификата в отделните общности - бит, култура, религия, трудови и социални умения и навици, здравословно състояние и проблеми от такъв характер, - отрежда на НПО мястото на равностоен партньор при разработването и осъществяването на социалната защита и гарантира достигането й до всеки конкретен адресат. Особено важно е партньорството с неправителствените организации, които предлагат социални услуги на високо професионално ниво.
• Бихме искали да посочим и някои основни ангажименти, които се очаква да бъдат поети от отделния български гражданин:

-          активно да търси обучение или работа винаги, когато е възможно;

-          да използва възможността да бъде независим и да се справя сам винаги, когато има способност за това;

-          да се грижи за своите деца и за членовете на своето семейство и да им оказва помощ, когато това е необходимо;

-          да повишава осигурителната си култура и да отделя средства за пенсионирането си;

-          да бъде съвестен данъкоплатец – с действията си да не ощетява другите данъкоплатци в държавата.

• Целеполагането има определящо значение за ефективността на промените в социалната политика. Правилно целеполагане е необходимо когато:

-          осигуряване единство на икономическите и социалните цели на основата на икономически растеж;

-          гарантиране на необходимата социална справедливост;

-          осигуряване на достатъчно широка обществена подкрепа на целите.

• Множеството на социалните цели може да се определи като безкрайно. Следователно добрата социална политика предполага степенуване на целите и извеждане на тази основа на социални приоритети.

Съществуват ясно формулирани и добре апробирани в практиката системи от критерии за степенуване на целите.

Едно от най-характерните разделения на целите е в съответствие с времевия хоризонт, в който следва да се реализират. Например, разделението на неотложни краткосрочни и средносрочни цели.

Краткосрочни цели за изпълнение, неотложни по своя характер:

-          повишаване на заетостта;

-          облекчаване на абсолютната бедност;

-          запазване стандарта на образованието поне до основно образование;

-          преодоляване или ограничаване на социалната патология;

-          увеличаване частта от БВП, която се насочва за образование, здравеопазване, култура;

-          създаване на реалистични очаквания на населението за бъдещето и др.

Неотложни цели за изпълнение в средносрочен план:

-          инвестиции в човешки капитал;

-          административна реформа;

-          защита на потребителите и др.

• Реализацията на добра за населението социална реформа задължително предполага приложение на планов подход, ресурсно осигуряване със специален акцент върху кадрите, оперативно ръководство и специфична система на социален контрол с широко участие на обществеността.