Joomla Software solutions Template

Payday loan

Социално икономически мерки са усилията на хората да намерят някакви мерки за самозащита.

СП е нещото, което работи, когато откаже паз. механизъм. Тя е специфична д-ст за регулиране на соц. отношения. Осн. цел на СП е постигането на вътрешна справедливост.

СП е д-ста на правителствени и неправителствени органи и организации за регулиране на соц. отношения м/у разли. По своето соц. положение субекти.

Функционален подход – дава възможност да търсим неравенствата, кои са източниците, до колко са оправдани.

Какво ще разбираме под равенство : равенство в обществени условия, равенство в разпределянето на доходите в потреблението. Възприетото в Б-я равенство е либерално.

Ф-ции на СП като практика:

- защитна първична ф-ция на СП(винаги на преден план). Да се създадът условия за даден индивид.

- Разпределителна – опр. дали държавата или пазара определя разпределението на дохода.

- преразпределителна – действието на пазара не е разпределимо.

- производствено ик-ка – изразява се обратното влияние

- обществено политическа – СП се превръща във факторстабилизиращ обществената с-ма и дори преобразуващ.

Ф-ции на СП като наука: индикаторна, аналогична, обобщаваща, проектираща.

Соц. неравенство – съвкупност от обществено производствени неравенства.

Соц. положение на дадена група е мястото, което тя заема в общественото разделение на труда.

Соц. справедливост – изразява мярката на предоставеното и изисканото и оценка на тяхното отношение. От значение е свободата.

Соц. несигурност съдържа 2 компонента: 1.Наличие на опасност; 2. Невъзможност да се предвиди тази опасност – както по време така и по размер.

Соц. сигурност – с-ма от обществени правила, мерки и соц. плащания, даваща възможност за достойно съществуване на всеки човек, намиращ се в различно положение. Осн. форми на соц. сигурност са: СО, соц. обезпечаване, соц. подпомагане и соц. обслужване.

-          СО – гарантира сигурност срещу предварително внесени вноски.

-          Соц. подпомагане – предоставя ср/ва

-          Соц. обслужване – частично платени услуги

-          Соц. защита – съвкупност от действия насочени към задоволяване на обществените потребности.

-          Соц. отношения – обществени отношения взети в тяхната цялост, но разгл. от призмата на различни (отделни) соц. субекти.

Възникването на соц. проблеми определя до известна степен границите на СП. Соц. пол. механизъми предполагат участието на отделните соц. групи. Принципи на СП:

-          Принцип на самоотговорността – човек сам е отговорен за себе си.

-          Децентарлизиран – става на мястото м/у работници и работодател

-          Центарализиран – държавата прави всичко

-          Разделна отговорност – посочват се отговорности на самия индивид

-          Подпомагащ – помагане на хората изпаднали в беда.

Обект на СП – Всички соц. отношения (съотношението на разл. субекти). Всички държавни и недърж. органи. Особенна роля има парламента, синдиката.Формиране на соц. групи в обществото – положението на хората в общ-ната сфера определя техния н/н на живот и перспективи. Всяко общество има свои специфични черти на неравенство.Концепции за неравенство – 2 осн: 1.Критерии е разл. отношение на собствеността и отношение на разл. класи. 2.Др. концепциия – ик-ка (класа), политическа (партия) и социална (статус) – този критерии трябва да изразява: класа – собственост, ик-ка власт, паз. позиции; партия – соц. група; статус – оценъчно измерване.

Модел на неравенствата в обществото – съвкупност от всички неравенства. Моделите се делят на соц. професионални и соц. ик-ки.

Соц. ик-ките се разделят на 3 осн. групи  в общ-вото, аристократи, мениджъри и професионалисти.

Разпределително отношения – вкл. разпределянето на собствеността на елементите на жизнената среда. Соц. същност се състой в това, че фиксират равенствата и неравенствата.

Вертикално и хоризонтално разпределение на доходите:

Вертикално – е това облагане, което по пътя на дан. облагане пренася част от доходите на високодоходните групи към нискодоходните.

Хоризонтално – предполага трансверите на доходите от един период на чов. живот към друг с оглед гарантиране на инд. сигурност.

Абсолютна бедност – когато дохода на едно лице или семейство не достига да се осигури жиз. минимум. Х-рно за нея е че изхожда само от доходите.

Относителна бедност – с/д разл. гл. т. Означава осъщетяване в разл. области на живота, като последица от неравното разпределение на ресурсите.

Измененията към изискванията на живота въведе критерия достойно чов. съществуване. Бедността е относителна, както по отношение на определено общество, така и по отношение на момента, в който се разглежда. Традиционно бедни и инцидентно бедни – даден индивид става безработен и доходите му намаляват.

Методи за оценяване на бедността:

1. М/д основан на стандарта на изхранване – необх. ср/ва се приемат за изхранване. Коеф. на Енгел изразява р-дите за храна и доходите на индивидите, ако над 40 % от тях отиват за изхранване, то се счита за бедно домакинство.
2. М/д на потребителската кошница – описват се минимум потребности. Съставят се схеми на потребление и съответно техните кол/ва, след което периодично се остойностяват тези кол/ва.
3. М/д на относителната граница на бедността – минимум необходим доход, който гарантира съществуването на хората в обществото. (близо 70 % от средните доходи).

Под СП в областта на труда ще разбираме съвкупност от м/ди, ср/ва и институции за регулиране на соц.отн. във връзка с разпределението на труда в обществен мащаб, както и във връзка с насочването, наемането,освобождаването,непосредственото участие на хората в труд. п-с.

Регулират се отношенията м/у хората. Търси се баланс м/у D и S на труд. Да се осигури раб. място на всички, които желаят да работят, конкурентната борба за раб. места, преразпределението на раб. време и др.

Субекти – държ. в лицето на министерствата, бюрата по труда, нац. съвет за тристранно сътрудничество, частни бюра по труда и др.

Обекти – не всички соц. гр. са равнопоставени, в резултат от неперфектната конкуренция хората на пазара на труда са неравнопоставени.

Типове политики в тази област:

- Активни мерки – стимулират за нови раб. места.

- Пасивни мерки – стремят се да неутрализират негативните последици.

- Алтернативни мерки – отразяват селективния подход в тази област.

СП в областта на СО изразява отношения м/у обществото и лицата засегнати от соц. място във връзка с достойно съществуване. Соц. сигурност е система от правила, институции, мерки и плащания, даващи възможност за достойно съществуване на всеки човек намиращ се в различно от обичайното жизнено положение.СО – предпазва хората засегнати от соц. рискове, покрива разходите. Има 3 осн. форми:

1. Осигуриелен принцип – предварително внесени осиг. вноски и със събраните суми покриване на р-дите за бъдещи период.
2. Принцип на солидарността – солидарност м/у поколенията, солидарност м/у самите осигурени лица и солидарност м/у осигурителите. Осн. път за изграждане на соц. осигурителна защита.
3. Социално обезпечаване – не съществува самостоятелно. Държ. превежда от ДБ суми за соц. подпомагане, предоставят се средства за хора изпаднали в нужда.

При СО хората получават пар. сигурност, при общи правила. Причини:

-            Вътрешни – единна осиг. вноска, не позволява х-ра на плащанията и източници на финансиране, осиг. вноски се внасят само от предприята.

-            Външни – неблагоприятни тенденции, развитието на демографски п-си, засилени миграционни п-си и др.

СО покрива рискове, при които настъпват неблагоприятни отношения на трудоспособните. Рискът настъпва случайно. Осиг. рискове са конкретни събития, при осъществяването на които се извършва плащане от осиг. фонд. За осиг. соц. риск се признава този, който законодателството определя като юредически факт, чието настъпване е свързано с определени осигурително правни последици.

Осиг. плащания (соц. плащания) – всички плащания, които не зависят от институцията, която ги извършва (обществена, частна) представляват компенсации на загубите при настъпил осигурителен риск. Най-често срещани рискове за предпазване от които се създават осиг. с-ми са: старост, болес, смърт, ТЗ и ПБ, инвалидност, безработица и др.

Осиг. с-ми са устойчива съвкупност от елементи и връзките м/у тях, които имат за цел защита на хората от опр. рискове.

Елементи – конкретни правила, методи и процедури.

Състоянието на ик-та предопределя входа и изхода на осиг. с-ма.

В/у ик-та влияят инвеститорите те имат + и І влияние б/у развитието на политиката.

Класификация на осиг. с-ми и фондове:

-          В зависимост от х-ра от задълженията на осигурителя:

• С-ми и фондове за задълж. осигуряване
• С-ми и фондеовв за доброволно осигуряване

Пенсионно осиг. с-ми покриват : старост, инвалидност, смърт.

Чл. 3 от КТ:1.Задължителност и всеобщност на осигуряването. 2.Солидарност на ОЛ. 3.Равнопоставеност на ОЛ. 4.Соц. диалог при управлението на осиг. с-ма. 5.Фондова организация на освиг. ср-ва.

Принципи на разделението на осиг. тежест: Осигурител – лице, което има задължение по закон да внася осиг. вноска за други осигурителни лица. Самоосигуряващо физ. лице – което е длъжно да внася осиг. вноски изцяло за своя сметка. Осигурени лица – лица, които ползват пенсионните права. Само ФЛ може да бъде осиг. лице.

Групи: 1/ Лица осигурени за всички соц. рискове – това са раб. и служ. наети за повече от 5 раб. дни, държ. служ, съдии и др. 2/ Осигурени само за пенсия – раб. и служ наети при повече от 1 работодател за повече от 5 раб. дни седмично.

Размер на осиг. вноски:

1. Фонд пенсии. Родените преди 01.01.1960 г. – 22 %; Родените след 31.12.1959г. – 17 % + 5 % универсален ПФ.
2. Фонд ОЗМ – 3.6 %; 3. Фонд Безработица – 1 %; 4. Фонд ТЗПБ 0,4 до 1.1 за с/ка на работодателя . Гарантирани вземания 0.5 % за с/ка на работодателя.

Видове пенсии свързани с труд. д-ст – финансират се от осиг. вноски.

1. Пенсия за осиг. стаж и възраст; 2. Пенсии за инвалидност – 2 вида: поради общо заболяване и поради ТЗПБ.; 3. Наследствена пенсия.

Пенсии свързани с НЕ трудова д-ст – финансират се от ДБ.

1. Пенсии за военна инвалидност-може да премине в наследствена пенсия. Мин. % не пансията не може да бъде по-малък от 75/100.; 2. Пенсии за гражданска инвалидност-при изпълнение на граж. дълг.; 3. Соц. пенсии за старост-хора навършили 70 г.; 4. Соц. пенсии за инвалидност-навършили 16 г. с инвалидност над 90 %.; 5. Пенсии за особени заслуги към д-ста-по жизнена отпусна се от МС; 6. Персонални пенсии-дават се на лице, които не отг, на условията за право на пенсия, р/ра е 90/100 от социалната пенсия.

За да се подадат док. за пенсия осигуровките трябва да се прекратят.

ЗДПО , причини за въвеждане и развитие-демографски причини, безработица в страната, емиграцията,състоянието на ик-ката,БВП и др. ЗДПО е ново за Б-я (2000г.) Има 7 принципа: 1. Задълж. участие. 2. Юредическа самостоятелност. 3. Прозрачност, разделеност и изключителност на д-ста (няма право да осъществява др. сделки). 4. Разрешителен режим и държ. регулиране. 5. Задължителна периодична отчетност и разкриване на информация. 6. Лоялна конкуренция м/у ПОД. 7. Представяне на интересите на ОЛ. ЗДПО се осъществява на к-лов покривен принцип. На базата на дефинирана вноска – постоянна вноска.

ПОД – мин. к-л 50 000 изцяло внесен в пари. Лиценз – универсален ПФ, ППФ, Доброволен ПФ. Ср/вата в УПФ и ППФ са събрани в банка попечител и да отделени от собствените активи на банката. Лиц. инвест. посредник – ТД-ва, които се занимават с упр-е на активи. ППФ- участници 1 и 2 кат. труд. УПФ-участниците да имат доход от труд. д-ст и да са родени след 31.12.1959г. Осиг. доход – дължат се осиг. вноски във фонд пенсии, р-ра на вноската за УПФ е 5 % част от общата вноска за ФП. Не може да се инвестиа повече от 20/100 в акции; 15/100 в общински облигации;5/100 акт. на едно лице в банка. Няма ограничения в инвестиране в ДЦК; В инвестиц. имоти не повече от 5/100. Пенсионен резерв-мин. доходност всяко ОЛ; 2. Инвестиционна такса – 1 % год. от активите на фонда; 3. Удръжки от партидата – 20 лв. такса прехвърляне. 60/100 до средната достигната доходност от всички фондове. 40/100 макс. доходност опр. от КФН. ДДПО. Принципи: 1. Доброволност на участието; 2. Юред. самостоятелност; 3. прозрачност, разрешителност и изключителност на д-ста; 4. Режим на разрешителност – държ. лицензира ЮЛ да управляват тази д-ст’ 5. Задълж. периодична отчетност; 6. Лоялна конкуренция м/у ПОД-ва.

Инвестира се само в активи, които са достатъчно сигурни ЦК. ДДПО се осъществява на к-лов покривен принцип – принципа на дефинираната вноска. Осиг. лице трябва да е навършило 16 г, за да се осиг. в ДДПФ.

Видове осигуряване: лично осигуряване; осиг. от друг осигурител.

Такси при осъществяване на ДДПО: 1. Регистрационна такса – заплаща се при откриване на партида – не повече от 10 лв.; 2. Такса за упр-е – събира се от всяка осиг. вноска – 7 % от внесената осиг. вноска; 3. Инвестиционна такса – не по-голяма от 10 % от придобитата и начислена по партидата доходност; 4. Доп. такса – ако лицето си промени партидата от едно др-во в друго – около 20 лв.

Осиг. д-р – ПОД няма право да прекрати договора. Др-вото прекратява само в сл. описани в КТ – смърт. Осиг. с-ма осигурява хората при продължителна, трайна неработоспособност. Временна е раждането на деца. Рискове, които покрива осиг. с-ма: временна неработоспособност,поради общо заболяване; Вр. нераб. при ТЗПБ;санаторно корортно лечение;карантина;трудово острояване; бременост и раждане;отгл. на малко дете;

ДДПО. Принципи, в/у които е изградена с-мата за краткосрочно осигуряване: 1. Задължителност и всеобщност на осигуряването; 2.Солидарност на ОЛ; 3. Равнопоставеност на ОЛ; 4. Соц. диалог при упр-ето на осиг. с-ма; 5. Фондова орг-я на осигурителните ср-ва; П-ди фонд ТЗПБ – от осиг. вноски, суми преведени от ДБ, суми от бюдж. на съдебната власт, п-ди предвидени в закони за изплащане на ТЗПБ.

Самоосиг. се лица нямат право на обещетения при ТЗПБ. Усл-я за пар. обещетения поради временна неработ: 1.  да ви осигуряват; 2. да е настъпил трудов риск; 3. да има най-малко 6 м. тр. стаж, преди настъпването на риска(не се отнася за ТЗПБ); Пар. обещетения при бременност, майчинство и отгл. на малко дете: 1. дамата да е осигурена; 2. да е настъпил осигурителния соц. риск – 45 дена преди раждането; 3. Да има най-малко 6м. осиг. стаж и осигуряването да не е прекъсвано. При ЗО задължително се осигуряват: 1. Всички български граждани, които не са граждани на друга държ.; 2. Бълг. граждани, които са граждани на др. държава, но са със постоянно местожителство в нашата страна.; 3. Чужд. студенити в нашата страна. Кои не се осигуряват: 1. Лицата, които са осигурени в др. държ, от ЕС; 2. Лице, което са го изпратили в др. държ да работи. Правата на осиг. лица, не могат да се прехвърлят, да се преотстъпват и.т.н.Имат право да получават мед, помощ; да си изберат изпълнителна мед. помощ, скл. д-р с ЗОК; право на спешна помощ’ там където съм.