Joomla Software solutions Template

Payday loan

В България има много социални въпроси за решаване, които са обект на социалната политика. Тези проблеми касаят цялостно българското население. Именно затова трябва да се изгради такъв модел на социлна политика, който да бъде успешен. Защото социалната политика е в основата на целия социален живот. И ако тя не бъде успешна, това може да доведе до необратими последствия. Един от най-важните проблеми, който социалната политика има да разреши, е този за образованието и науката. Той засяга еднакво всички граждани на Република България. Изключително широк и многостранен е проблемът за образованието. Обстоятелството, че от равнището на полученото образование се определят пряко или косвено такива важни страни от живота на човек като неговият икономически и социален статус, мястото му в социалната йерархия, участието му в политическия живот на обществото, качеството на живота и възможностите за личен просперитет правят от образованието една от основните проблемни области на социалната политика. Образованието е и една от главните предпоставки за различията в дохода и жизнения стандарт на населението при равни други условия.

Основните принципи на образованието, които с течение на времето са се утвърдили за България са: демократичност, задължителност, безплатно начално образование. Поредица от закони за българското образование подкрепят и утвърждават тези принципи, като с течение на времето се прибавят и нови: например принципите за непрекъснатост на образованието и за автономност на учебните заведения.

Социалната политика в областта на образованието включва широка гама от въпроси, опиращи до обектите и субектите на образованието, до времето и периодите на обучение, методите и формите на учебна работа, достъпа на всички слоеве от населението до различните степени на образование, до финансирането на системата и ролята на държавата... Особено значение за социалната политика са въпросите, свързани с интересите и противоречията между индивидите и обществото, съответно държавата и нейната икономика по повод полагаемото се право на всички граждани да получат желаното от тях образование и възможностите да се осигурят обществени условия за това. Широкият кръг от социални аспекти на образованието дава основание социалната политика в тази област да се определя като политика за получаване на равен шанс на всички групи и слоеве от населението да получат желаното от тях образование.

Обект на социалната политика са всички хора. А главният субект е държавата с нейните специализирани органи, общините, фирмите и корпорациите с техните научни и образователни центрове, частни институции. Ролята на държавата като субект на социалната политика в образованието се изразява във финансирането на държавните учебни заведения, легитимирането и контрола на частните учебни заведения, стипендиалното подпомагане на учащите се като то се разделя на социални стипендии и такива за отличен успех. Ролята на държавата се изразява също и в методическото ръководство на учебните заведения и издаването на учебници и помагала.

Според мен наистина е много важно поощряването на учениците чрез стипендиите за отличен успех. Това стимулира учащите към повишаване на успеха, а също и обемът на усвоените знания. А това допринася за цялостната по-нататъшна реализация на ученика. Одобрявам и социалните стипендии, защото чрез тях ученици с неравностойно социално положение могат да си закупят нужните учебници и помагала. Единственото нещо, което мисля, че трябва да се промени, това е паричният размер и на двата вида стипендии. Би било редно социалните стипендии да са по-високи, а не е така...

Изключително важно място заема състоянието на средното образование. Идеята за промяна в системата му и неговото постепенно уеднаквяване със световните изисквания в тази сфера на дейност стои от много години с цялата си тежест пред българското общество. Създадените Държавни образователни стандарти в средното образование по-скоро постявят ученика в стресова ситуация. А би трябвало да бъде постигнат точно обратен ефект и да стимулират ученика към неговото личностно развитие. Освен това тези образователни стандарти създават сериозни пречки и в работата на преподавателя, тъй като високите изисквания не са съобразени с реалното време за тяхната реализация, с която се разполага в училище.

Аз смятам, че промените, които бяха направени в образователната система наистина затрудниха и преподавателите, и учениците. Имам позиция по този въпрос, тъй като той ме касаеше пряко. Една от най-големите промени беше свързана със задължителен дванайсти клас. А това ни постави нас-учениците в една наистина напрегната обстановка. Бяхме “опитните зайци” на държавата. Натоварената програма доведе до паника и на преподавателите, тъй като е трудно в час от 40 минути да се преподадат два урока и в същото време да се направи проверка на наученото чрез изпитване. Така повечето ученици бяха принудени да дават излишни пари за частни уроци. Непрекъснатите промени в закона за матурите допълни мрачната обстановка. Всеки ден се правиха промени по този въпрос, а накрая завършихме без среден успех в дипломата.

Остаряла и неработеща е системата за квалификация на учителите. С пренебрежение се гледа на съществуващите постижения в работата на програми с доказани качества в тази област. Системата на образование е много слаба, поради което се поражда необходимост от допълване с частни услуги. А това не всеки ученик би могъл да си позволи. В масовото училище все още няма реално реализиране на интеграцията на децата с увреждания и със специфични образователни потребности, а също и децата от малцинствата. Според мен е необходимо във всяко училище да има педагог и психолог, към който всички да се обръщат. Би било също добре в часовете на класа да бъдат проведени лекции с различна тематика, които могат да водят както самите ученици, така и училищният психолог.

Нищо не е направено и във връзка с глобалното навлизане на компютърните технологии и компютъризирането на образованието. Не само липсата на средства се оказва пречка за реализацията на тази съвременна необходимост. По-сериозен е проблемът с кадрите.

Другият проблем, който стои пред социалната политика е този за висшето образование. Увеличението на броя на висшите учебни заведения, на филиалите, на студентите и броя на специалностите, и включването на много пенсионирани преподаватели, а също и на такива, които пътуват, води до понижаване на качеството на учебния процес. Липсата на единство между научни изследвания и преподаване се отразява отрицателно и на качеството на преподаване, и на науката.

Нереализирано остава прилагането на кредитната система във висшите училища и бързата им акредитация. Някои от важните закони в тази област не са приети, а други се нуждаят от преработване. По този начин се влошава качеството на висшето образование, забавя се приближаването му до европейските стандарти и води до спад на авторитета на образователните институции и преподавателите в очите на обществото.

За да бъде ефективна социалната политика в средното и висшето образование, тя трябва да осигури:- освобождаване от такси за приемни изпити на деца от социално слаби семейства; - увеличаването на периода за получаване на месечни добавки за деца до завършването на висшето образование;- безплатни учебници за децата от семейства с ниски доходи;- безплатни обществени занимални за деца, чиито родители имат социални или семейни проблеми;- прилагане на гъвкави учебни форми за някои деца с етнически произход.

Много са и проблемите в научната област. Значително е намален броят на научните институти, както и на заетите хора в науката. Всички научни звена се финансират най-вече от държавния бюджет. Тези оскъдни бюджетни средства водят до отсъствие на условия за оптимална научна работа, значителен спад в броя на научния състав, включително и чрез “изтичане на мозъци”. Липсва надеждна схема за привличане на външни финансови инвестиции. България е на последно място в Европа по средства за наука на глава от населението. Материално-техническата база се оказва много остаряла, а липсват средства за цялостното й подновяване. Потенциалът на заетите с наука хора е с неблагоприятна възрастова структура. Липсват ефективни критерии за оценка, растеж и стимул на кадрите.

За подобряване на образованието и науката социалната политика трябва да изгради една успешна програма със следните приоритети:

• Осигуряване на ред и стабилност в образованието.

Целите са свързани с подобряването на структурата и функционирането на средното образование. Трябва да се направи реформа в системата на финансиране в средното училище и висшето образование. Задачите са свързани предимно с осъществяване на структурна реформа в системата на МОН. Трябва да бъдат точно установени източниците на финансиране и ежегодните разходи. Да бъде определена необходимата издръжка на студент по специалности. Разработване на цялостна система за финансиране на висшето образование.

• Осигуряване на качествено и широко достъпно образование.

Има няколко по-важни цели. Необходимо е сближаване и унифициране на световните и български стандарти за средно образование. Трябва да бъде осигурен широк достъп до образование на всички. Интеграцията на българското висше образование трябва да се ускори. Утвърждаване на университетската автономия, което ще позволи на висшите уебни заведения сами да определят образователната си система. Една от главните задачи в този приоритет е осъвременяването на образователните програми, а също и изработването на категорични Държавни образователни изисквания за издаване на учебници и помагала за средно образование. Важно е да се осигури равен достъп до образованието на всички, включително на представителите на малцинствата и на социално или физически ощетени групи. Трябва да бъдат въведени широкопрофилни бакалавърски специалности. Друга основна задача е подобряването на структурата и управлението на отделните висши училища във връзка с тяхното акредитиране и съвместимостта им с европейските образователни системи. Трябва да се поддържа качество на обучение и в средните, и във висшите учебни заведения, а също и да се поощри тяхното участие в европейските образователни програми. Във връзка със скоростното  навлизане на компютрите и най-вече на Интернет, да се осигури в средните училища една компютърна мрежа. Това до някъде е осъществено, но в малко на брой средни училища в по-големите български градове. Но съвсем не е достатъчно, тъй като в повечето има една, максимум две зали с компютри. А учениците са много повече. Има много да се работи по този въпрос.

• Повишаване на икономическия и социален статус на учителите в средните и преподавателите във висшите учебни заведения.

Целите са: Възвръщане на авторитета на учителската и преподавателската професия; Повишаване на изискванията към работата на учителя; Промяна в системата на заплащане на учителския и преподавателския труд.

Задачите, свързани с този приоритет са: Широко обявяване на намеренията и дискусиите по образователни проблеми на МОН. Важно условие за повишаване на качеството на средното образование е да се намали броят на неправоспособните учители. Трябва да се създадат предпоставки за участие на учителя в процеса на създаване и оценяване на внесените новости в сферата на средното образование; Реформа във финансирането на висшето образование.

• Развиване на системата за квалификация и преквалификация.

На първо място трябва да се разгледа съществуващата система за квалификация и преквалификация. Квалификация на учителите при въвеждане на нов учебен план. Системата за квалификация трябва да съчетава в себе си традиционното със съвременните изисквания. Трябва да бъде изградена национална система за квалификация и преквалификация на преподаватели по информатика. Важна задача е изграждането на национална училищна компютърна мрежа, както и на система за преквалификация на бивши педагогически кадри.

• Постигане на единство между научните изследвания и учебния процес.

Целта е да се поддържат благоприятни условия за научна интеграция. Да се създадат условия за научна интеграция между БАН и висшите училища. А също и да се привлекат млади кадри към научната дейност като по този начин да се подобри възрастовият профил на научния потенциал.

Основна задача на този приоритет е стимулирането на взаимодействието между университетското образование и приложните изследвания с цел повишаване ефективността на цялата система.

Проблемите в областта на българското образование и наука са изключително много. Те могат да се разрешат единствено чрез прилагането на една много добра и надеждна социална политика, която да гарантира равните права в образованието на всеки един индивид от населението.