Най-четените учебни материали
Най-новите учебни материали
SMS Login
За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)Социалноосигурителни отношения в предприятието на едноличния търговец |
Пенсионното осигуряване е част от системата на социалното осигуряване в България, което поради трайния характер на изплащаните обезщетения е известно още като “дългосрочно осигуряване”. Пенсиите в своя чист вид са свързани с трудовата дейност на лицата и представляват форма на обезщетение за изгубеното /или намалено/ трудово възнаграждение, поради старост, инвалидност, смърт. Това са така наречените “пенсии за трудова дейност”, които включват пенсиите за изслужено време и старост, за инвалидност поради общо заболяване, трудова злополука и професионално заболяване.Посочените видове пенсии са свързани с извършването на осигурителни вноски в бюджета на фонд “Обществено осигуряване” и в определена степен се явяват заместител на получавания преди пенсионирането доход. Същевременно този вид пенсии се изплащат от средствата на фонд “Обществено осигуряване” за разлика от “пенсиите за нетрудова дейност “ /гражданскоинвалидни, военноинвалидни, социални/, сумите за които се превеждат от републиканския бюджет и имат по-скоро характер на социално подпомагане. Предмет и обхват. Пенсионното осигуряване изучава и обхваща: А/ издръжката на живот на пенсионерите - съответно нейния минимум, динамика и максимум; Б/ инфлацията и нейното влияние върху издръжката на живота; В/ характера, съдържанието и параметрите на нетрудоспособността;Г/ възрастта на законово регламентиране на нетрудоспособността; Д/ трудовият стаж за придобиване правото на пенсия в зависимост от категорията на труда или група инвалидност и други. Управление. То има за изходно начало привеждане на равнището и съотношението на пенсиите в съответствие с обективните основи на тяхното формиране и за носеща конструкция, факторите за регулирането им. Има два вида пенсии: а/ за труд /изслужено време и старост, инвалидност и зависимите от тях/ ; б/ не за труд – имащи социален характер. Обективните основи на пенсиите за труда са: 1. Брутното трудово възнаграждение или осигурителния доход; а/ като основа за съвкупното възпроизводство, работна сила – бременност, раждане, гледане и други участия в труда; б/ като база за финансиране чрез осигурителната вноска на обезщетение при дълговременно или трайно излизане от полето на труда. Това финансиране се прави непряко от трудовото възнаграждение и от този, който го получава но то е за негова сметка, като неизплатен на заетите поради поемане на вноските за социално осигуряване от работодателите; 2. Потребностите преди труда, в труда и след труда. Тези три разграничителни периода в човешкия живот са свързани с пъпна връв с труда, но имат и своя специфика. Връзката с пъпната връв /трудът/ се запазва като основна, но са възможни отклонения под и над нормативното задоволяване на потребностите: Факторите са: А/производителността на труда; Б/брутния вътрешен продукт; За пенсиите за труд като част от брутния трудов или осигурителен доход, която се заделя през трудовия живот за финансиране на живота след дълговременно или трайно излизане от полето на труда е характерно: А/ тя е заделена от по-ниски трудов и осигурителен доход кореспондиращи на по-ниска производителност на труда от съвременните. Б/ те обаче са “капиталово вложение”, кредит за бъдещ живот в течение на трудовия стаж, което “носи лихва” с която през този период би трябвало да нараства подобно на вноските за доброволното пенсионно осигуряване без разходите за обезщетение за временна нетрудоспособност и други текущи разходи; В/ те са свързани с другата структурна част на трудовия и осигурителен доход за издръжката на децата, като и деца работна сила, която излизайки в етапа на функциониращия труд осигурява съвременната по-висока производителност на труда. Конкретно формиране и осъвременяване на пенсиите сега трябва да има за носеща конструкция: А/ приоритетно осигуряване на минималната издръжка на прага на рисковото оцеляване и адекватната на нея минимална пенсия; Б/ всички пенсии над нея да имат двойно равнище, а именно: - икономически , практически обусловени от индивидуалния коефициент и осъвремененото равнище на трудовото възнаграждение; - финансово възможна с посочен размер на отклонение срок на неговото намаляване и преодоляване. - Технология на пенсионното осигуряване е информацията за факторите, от които зависят: 1. Правото на придобиване на пенсия, а именно: - А/ възраст, регламентирана със закона за пенсиите; - Б/ трудов стаж в зависимост от категорията труда; - В/ демографски преференции в зависимост от броя на родени и отгледани деца; - Г/ групата на инвалидност; - Д/ заслуги към държавата и обществото; 2. Размера и времето на получаване на пенсията: А/ равнище на брутното трудово възнаграждение или осигурителния доход за регламентиран период; Б/ трудов стаж над изискуемия за придобиване право на пенсия; В/ вида и групата инвалидност; Г/ броя на издържаните наследници. Второ: Процедурите по отпускане, изменение, спиране,прекратяване и контрол върху спазване на нормативните изисквания се извършва от /НОИ/ Националния осигурителен институт и неговите функционални и териториални поделения. Трето: Изплащане на пенсиите, както следва: А/ срокове и условия за изплащане чрез пощенски,телефонни и телеграфни станции на база договаряне с НОИ по утвърден график за месеца, за който се отнасят. Б/ преводи на пенсии по разплащателен или детски влог чрез ДСК. В/ изплащането на пенсиите на лицата, които пребивават в чужбина повече от шест месеца, тези, които учат или живеят постоянно се извършва по взаимно споразумение с чуждестранния осигурителен институт,или чрез българска външнотърговска банка лично на пенсионерите с платежни нареждания. Видове пенсии: Пенсии за изслужено време и старост /ПИВС/ Социално осигуряване на база самофинансиране при условията на нормативно регламентирани в закона за пенсиите възраст и трудов стаж за съответната категория труд, както следва: а/ при първа категория труд: 15 год. Изискуем трудов стаж и регламентирана възраст 52 год. За мъжете и 47 за жените; Б/ при втора категория труд: 20 год. Изискуем трудов стаж /ТС/ и регламентирана възраст 57 год. За мъжете и 52 за жените; В/ При трета категория труд: 25 год. за мъжете и 20 год. за жените изискуем ТС, и 60 год. за мъжете и 55 год. за жените регламентирана възраст. Министерския съвет може да определя кой труд към коя категория се причислява съобразно характера и особените условия на труда, както и условията, сроковете и ред за признаване на ТС за пенсиониране. Право на пенсия по условията на благоприятната категория труд се добива при наличност най-малко на 2/3 от изискуемия се за тази категория ТС. За някои категории лица са създадени специални условия за пенсиониране – по-ниска възраст и по-малък ТС. А именно: - Жените, родили и отгледали 5 и повече деца до 8-годишна възраст, се пенсионират при 15год. ТС и възраст за първа категория труд 40 години и за втора и трета категория 45 години. - Слепите и инвалидите по рождение или с придобита инвалидност до постъпването им на работа и военноинвалидите с трайни, невъзвратими и прогресиращи страдания попадащи в първа и втора група инвалидност се пенсионират по условията, предвидени за първа категория труд. Военноинвалиди с телесни недъзи въз основа на които им е определена трета категория инвалидност се пенсионират по условия предвидени за втора категория труд. - Учителите добиват право на пенсия при 22 години учителски трудов стаж и 57 годишна възраст за мъже и 20 години учителски ТС и 52 год. възраст за жени. Пенсията на тези лица се определя при условия, по ред и размер от Министерския съвет по предложение на Нац.осигурителен институт и се изплаща до навършване на изискващата се възраст за трета категория труд от Учителския пенсионен фонд. Въпреки придобиването на необходимия учителски пенсионен стаж и навършването на изискуемата възраст лицето трябва непосредствено преди пенсионирането си да е заемало учителска длъжност. В случай, че учителят, придобил право на пенсия за изслужено време и старост, предпочете да се пенсионира след навършване на изискуемата възраст за трета категория труд, той ще получи добавка към пенсията си в размер на 0.1 за всеки месец учителски стаж, придобит след 1 януари. За учителите е предвидена и процентна добавка. За получаването ай е необходимо лицето да има учителски трудов стаж над 31 години за мъжете и 26 години за жените, навършена възраст 57г. за мъжете, съответно 52г. за жените. Добавката е в размер на 3% за всяка година учителски трудов стаж, придобит след навършването на посочената възраст. - Военно служещите при уволнение добиват право на пенсия при 20г. трудов стаж от които 2/3 да са действително изслужени на кадрова военна служба независимо от възрастта им. Военно служещите прослужели 10г. на длъжност от летателния състав и военно-водолазен състав, придобиват право на пенсия независимо от възрастта, ако са освободени от военните сили поради изтичане срока на договора или поради негодност за военна служба. - Допуска се получаването на пенсия при намален размер при положение, че е достигната 5г. по висока възраст от изискваната за трета категория труд и най – малко по – високата от изискуемият трудов стаж за съответната категория труд. Моделът за размера и динамиката на пенсиите имащи за първооскова труда се характеризира с принципна дългогодишна зависимост от: А)Брутно трудово възнаграждение Б)трудов стаж с определени параметри за придобиване право на пенсия и добавка над изискуемият трудов стаж. В)Възрастта като условие за придобиване на право на пенсия при регламентирана възраст и над нея добавка към пенсията. Г)Категория на труд. Съвременната икономическа криза и съпътстващата я инфлация предизвикаха силна деформация във функционирането на посочения ‘класически’ модел на пенсионно осигуряване свързано с труда. Изхода от деформациите се търсят основно чрез актуализиране на брутното трудово възнаграждение и осигурителния доход с темпа на инфлацията и отделяне на пенсията на базата на актуализираното им равнище. Това се изразява в следното: А)Фундамента на определяне равнището на пенсиите и констатирането на индивидуален коефициент; Б)Индивидуалния коефициент се изчислява от отношението между средно по избор месечно брутно трудово възнаграждение или осигурителния доход за три годишен период от последните 15г. трудов стаж и средната брутна работна заплата за страната за същия период. В)С този коефициент от 01,06 се умножава средната месечна брутна заплата обявена от Националния статистически институт за трите календарни години, предхождащи годината на осъвременяването на пенсията; Г)От осъвремененото възнаграждение се определя пенсията по условията на съхранената технология на закона за пенсиите, като същото се умножи с коефициент 0,53 Д)Получената пенсия се увеличава за всяка пълна година трудов стаж над нормативно регламентирания за съответната категория труд с 2%. Е)Пенсиите, отпуснати не в зависимост от трудовото възнаграждение( на земеделските стопани кооператори ) се осъвременяват всяка календарна година с коефициент на 80 на сто средното увеличение на пенсиите определени на базата на трудовото възнаграждение. 2. Пенсиите за инвалидност – парични средства за живот на лица загубили пълно или частично своята трудоспособност в условията на: - производствена среда; - гражданско-рискова обстановка; - военна ситуация. В първия случай загубата на трудоспособността и установената на тази база инвалидност е получена по време на работа или в период до две години след нейното прекратяване. В зависимост от степента на загубената трудоспособност и характера на труда при отделните професии инвалидността се степенува в три групи: 1. Инвалидността се дели: на лица, които поради здравословното си състояние са загубили напълно трудоспособността си за какъвто и да било труд; на лица с най – тежки телесни недъзи по списък, утвърден от министъра на здравеопазването. 2. На лица, които поради здравословното си състояние са загубили трудоспособността си както за своята професия така и за каквато и да било друга професия, но могат да бъдат приспособени към труд при специално създадени за тях условия. 3. Трета група инвалидност: на лица, които поради здравословното си състояние са променили или трябва да променят професията си с друга по – ниска квалификация или пък са променили или трябва да променят условията на труд в своята професия; на лица с телесни недъзи (осакатявания по списък, утвърден от министъра на здравеопазването). 4. Основанието за определяне на група инвалидност се загубва в случаите, когато при преосвидетелстването се установи, че здравословното състояние се е подобрило по отношение на новополученото заболяване и лицето е станало отново трудоспособно за работа, към която се е приспособило. Видове пенсии за инвалидност - класифицират се в 4 вида:а) за трудова злополука или професионално заболяване;б) за общо заболяване;в) гражданскоинвалидни;г) военни; 1. С най – облекчен режим на отпускане са пенсиите за инвалидност поради трудова злополука или професионално заболяване, а именно:а) независимо от продължителността на трудовия стаж;б) високи проценти от средното месечно трудово възнаграждение или доход, върху които са направени осигурителни вноски за последните 12 месеца преди инвалидизирането или преди злополуката, или професионалното заболяване;в) ако е по – благоприятно за инвалида в проценти на социалната пенсия при определяне на минималната работна заплата. 2. Пенсиите за инвалиди поради общо заболяване се характеризират с ниски параметри. Това се дължи на обстоятелството, че:а) за тази инвалидност, като правило е характерна по – висока степен на запазена трудоспособност;б) фактори за нея обикновено производствените условия и професията, а и общите условия на жизнената среда и степента на живот;в) за тяхното отпускане в зависимост от възрастта се изисква определен трудов стаж, както следва:- до 20 годишна възраст независимо от трудовия стаж;- до 25 годишна възраст – 3г. трудов стаж;- над 25г. възраст – 5г. трудов стаж. Допускат се някои изключения:а) за слепите по рождение или преди постъпване на работа независимо от възрастта се изискват 5г. трудов стаж;б) на инвалиди следвали във висши или полувисши учебни заведения изискуемия трудов стаж се намалява с годините на следване. На инвалидите поради общо заболяване се дават добавки и преференции към определената пенсия:- при трудов стаж от 10-15г.-5%;- при трудов стаж от 15-20г.-10%;- при трудов стаж над 20г.-15%;- при 55г. за мъжете и 50г. за жените съответно 25г. и 20г. трудов стаж добавката нараства на 25%;- при 7,5г. подземна или подводна работа размера на пенсията за инвалидност се изчислява от средномесечното брутно трудово възнаграждение, върху което са внесени осигурителни вноски през последните 12 месеца подземна или подводна работа, ако това е по – благоприятно за инвалида. 3. Пенсии за гражданска инвалидност – характеризират се с високи проценти при изчисляването им, определят се:а) от средномесечното трудово възнаграждение или доход върху който са внесени осигурителни вноски през последните 12 месеца преди инвалидизирането или времето когато лицето е пострадало; б/в процес от социалната пенсия. Право на такива пенсии имат: а/ лицата пострадали при изпълнение на граждански или обществен дълг; б/ лицата, пострадали от дейност /случайно/ на органите на властта при изпълнение на служебните им задачи; в/ членове на физкултурните колективи пострадали при провеждане на тренировки или състезания; г/ учащи се пострадали при време на производствената си практика; д/ затворници пострадали при работа през време на изпълняване на наказанията. 4.Пенсии за военна инвалидност, характеризират се: а/диференцирани проценти при изчисляването от социалната пенсия, като се отчита йерархията в званието; б/ диферинциран размер на изменението на пенсията, а именно увеличение с 10% за пострадалите при бойни действия в защита на родината и намаление с 20% когато вината инвалидност е настъпила по време на гарнизоннен или домашен отпуск с минимална граница социална пенсия. Военноинвалидните пенсии се отпускат на лица: а/ от редовия и сержантски състав на срочна служба или мобилизирани от запаса; б/ на запасни, повикани на учебен ,проверочен или практически сбор независимо от званието им;в/ на редовни трудоваци на срочна служба или мобилизирани от запаса. 5.Наследствени пенсии – парични средства за продължаване функцията издръжка на наследниците от доходите наследодателя със следния обхват: а/ децата, дори при един починал родител и другия работи, братята, сестрите и внуци, ако няма трудоспособни родители до 18 години или по принцип до навлизане в трудоспособна възраст. Фиксират се определени условия и изисквания за продължаване осъществяваната преди смъртта на наследователя издръжка – ако те са учащи се 26 години; - ако са загубили трудоспособността си до 18г. съответно 26г. до 28 г.;- учащи се, които учат след военна служба или полагат изискуем ТС над 26 години с периода на тяхното времетраене, но не повече от 28г.;б/ родителите, съпругът или съпругата при навършване възраст 60 год. за мъжете и 50г. за жените или под тази възраст, ако са нетрудоспособни; в / останалия жив родител, независимо от възрастта и нетрудоспособността, ако не работи и се грижи за децата, братята и сестрите на починалия глава на семейството доколкото не са навършили 16 години; г/ дядото и бабата при условие че нямат средства за издръжка или нямат законово задължени лица да ги издържат. В зависимост от броя на наследниците наследствената пенсия се отпуска в процент от следващата се лична пенсия на починалия както следва: а/ при един наследник – 50%; б/ при двама наследници – 75%, в/ при трима наследници – 100%. Преференции за наследствените пенсии са регламентирани в няколко направления: а/ за наследниците на починал в резултат на трудова злополука се отпуска наследствена пенсия от посочените вече проценти, но от следваща се лична пенсия на наследователя при първа група инвалидност; б/ ако наследователя е починал в резултат на общо заболяване но имал трудов стаж за пенсия за инвалидност- наследствената пенсия се определя в посочените вече проценти на база следващата се лична пенсия за втора група инвалидност; в/ когато починалия наследовател е имал ТС за пенсия и за изслужено време и старост, тя става база за наследствената пенсия в посочените проценти ако това е благоприятно; г/ наследствената пенсия на деца при починали и двамата родители се определя, като пенсия за трудова злополука. Същото се отнася и за пенсията при починала самотна майка; д/ наследствено и военноинвалидни и гражданскоинвалидни пенсии се отпускат на родители вдовици независимо дали те са били издържани от починалия наследовател; е/ получават се и наследствени отпуски и поборнически пенсии. Наследствените пенсии се осъвременяват на базата на осъвременяване личната пенсия на наследователя. 6.Пенсии за старост – парични средства за живот на лица, които добиват право на пенсия за старост при: а/след 25г.ТС; б/ възраст 60 години за мъжете и 55 за жените; в/ упражняват трудова дейност на базата на кооперативен капитал или собствени средства на занаятчиите;г/ извършват осигурителни вноски от лични или кооперативни доходи; Посочената характеристика на пенсиите за старост показва, че от гледна точка на възрастта разликата в сравнение с пенсиите прослужено време и старост няма, а ТС е 10 год. повече за жените и 5 год. повече за мъжете. Различието е прикрито в това, че при посочената възраст не се регламентира възрастова нетрудоспособност от гледище на Кодекса на труда, при което може да прекрати трудовото правоотношение. 7.Социални пенсии – парични средства за живот на лицата, които поради напреднала възраст и други обективни причини са трайно нетрудоспособни и нямат доходи достатъчни за жизнено оцеляване. Видове: 1. За напреднала възраст на лица над 70 години с годишен доход на член от семейството по-малък от половината от сумата на минималните работни заплати, установени за страната през последните 12 месеца преди искането за социална пенсия. При определяне на дохода на член от семейството за членове на семейството се регламентират съпругът, съпругата и децата до 1 годишна възраст.2.Социална пенсия на инвалиди с първа и втора група инвалидност навършили 16 годишна възраст. Става дума за придобита инвалидност преди навлизане в трудоспособна възраст, т.е. когато поради обективни причини тези лица не могат да се трудят да имат доходи достатъчни за жизнено оцеляване.3.Социална пенсия на лица:а/ с прекратени трудови отношения поради пълна или частична ликвидация на предприятието; б/навършена възраст 57 г. за мъже и 52 г.жените; в/с ТС отговарящ на изисквания за пенсиониране при трета категория труд към датата на прекратяване на обезщетението; г/ три месеца след прекратяване на обезщетението активно търсят работа, но не са постъпили на работа; д/ доход на член от семейството им да е по-малък от половината на годишната минимална работна заплата. 4. Соц. Пенсии отпускани от Министерския съвет /МС/ по предложение на Националния осигурителен институт във връзка с ежегодното осъвременяване на пенсиите. 5. Персонални пенсии отпускани от МС за определени заслуги към държавата и обществото при условие, че доход на член от семейството са по-малки от половината от сумата на минималните работни заплати за 12 месеца преди искането на пенсията. 6. Социална пенсия за демографска основа отпускана от МС по предложение на общинските /районните/ съвети на лица навършили възрастта регламентирана в закона, именно 65 години за мъжете и 60 години за жените и нямат право на др. Вид пенсия и са: а/ родили са и са отгледали 3 и повече деца до навършване на 18 год. възраст; б/ полагали са грижи в продължение на повече от 10 години за техни болни или инвалиди, членове на техните семейства нуждаещи се от постоянна помощ. Тези пенсии не могат да се наследят.7. Пенсии за особени заслуги към държавата и нацията отпускани от Народното събрание по предложение на МС. Те не могат да се получават заедно с друг вид пенсия. Социалната пенсия е база за: а/ определяне максималния размер на пенсията, а именно до три социални пенсии; б/ определяне минималния размер на пенсията за изслужено време и старост, а именно: при пълен трудов не по-малко от 115 на сто, а при непълен ТС не по-малко от 105 на сто от социалната пенсия; в/ определяне на пенсиите за инвалидност, като вариант освен на база на брутно трудово възнаграждение или осигурителен доход. Доброволно пенсионно осигуряване. Допълнителното пенсионно осигуряване дава нови възможности и предимства както за отделните работници и служители, така и на работодателите. То допълва задължителното държавно осигуряване и е едно добро решение за по-висок доход и по-голяма финансова сигурност на работниците и служителите след пенсиониране. Чрез допълнителното пенсионно осигуряване работодателите имат възможност да разширят фирмената социална политика като инструмент за приобщаване и стимулиране на работниците и служителите за по-висока ефективност от тяхната дейност. Допълнителното доброволно пенсионно осигуряване в дадена пенсионно-осигурителна компания е персонално. Всеки осигурен има осигурителен номер и лична осигурителна сметка. Осигуряването се извършва на основа на договор с лицензирана пенсионно-осигурителна пенсия чрез работодател или индивидуално. При осигуряването чрез работодател всеки работник и служител подал молба-декларация по образец. При индивидуалното осигуряване лицето сключва индивидуален договор с компанията чрез нейните упълномощени представители. Форми на допълнително доброволно пенсионно осигуряване. 1.Чрез месечни осигурителни вноски. Вноските се правят всеки месец в срокове уточнени с договора. Вноските могат да се правят наведнъж за няколко следващи месеца -разликата се договаря с компанията. При осигуряване чрез работодателя месечната осигурителна вноска може да бъде изцяло за негова сметка или да бъде разпределена между него и работниците и служителите. Размерът на месечната вноска от работодателя се договаря в процент от брутна месечна работна заплата на работниците и служителите или от минималната месечна работна заплата за страната. Размерът на месечните вноски от работниците и служителите се определя от тях в молбата – декларация и е в процент от брутната месечна работна заплата. При осигуряване с индивидуален договор месечната вноска е изцяло за сметка на осигурителя. Нейният размер се определя в процент от минималната месечна работна заплата за страната ли от друг договорен осигурителен доход, и не може да бъде по-малък от 20 на сто от минималната месечна работна заплата за страната. 2.Закупуване на допълнителни пенсионни права - извършва се с еднократна осигурителна вноска, размерът на която се договаря. При осигуряване чрез работодател еднократната осигурителна вноска може да бъде изцяло за негова сметка или да бъде разпределена между него и работниците. При индивидуалното осигуряване еднократната осигурителна вноска е изцяло за сметка на осигурения. 3.Комбинация /едновременно осигуряване/ чрез месечни осигурителни вноски и закупуване на допълнителни пенсионни права- тук размерите на пенсиите се сумира; -Данъчни и други облекчения на работниците и служителите и на работодателите. 1. Внесените персонално от работника и служителя /който работи по трудов договор/ суми за допълнително доброволно социално осигуряване в размер на 20% от минималната месечна работна заплата за страната се приспадат от месечния доход, получен от основното и допълнителните трудови правоотношения. 2.В доходите на работниците и служителите от основното и допълнителните трудови правоотношения не се включват и не се облага с данък върху общия доход вноските на работодателите, тъй като тези вноски не са получени от работниците и служителите през съответния месец. С тези данъчни облекчения на практика за първи път в България, допълнителното доброволно пенсионно осигуряване се лигитимира законово и нормативно от държавата.И от друга страна дава известни, макар и все още недостатъчни облекчения, както за работниците и служителите, така и за работодателя. Промените най-общо могат да се разделят в три групи: такива, които касаят работещите по трудови правоотношения и техните работодатели, други, засягащи лицата, осъществяващи свободна професия или търговия или реализиращи доходи от извънтрудови правоотношения, и трети – отнасящи се както за работещи по трудови правоотношения и работодателите им, така и за ангажираните извън тези правоотношения. Разделителната линия между отделните групи изменения в изискванията е в немалка степен условна поради което ние ще разгледаме новите изисквания, акцентирайки главно върху изменението на размерите за вноските, без да ги групираме по горния способ и ще започнем с нововъведенията. От 1 януари 1999год. осигурителна вноска се изисква да се внася и за периодите на временна нетрудоспособност или бременност и раждане. Нейният размер е определен на 22 на сто върху среднодневното брутно трудово възнаграждение (на работещите по трудово правоотношение) или среднодневния осигурителен доход на останалите категории осигурени от които е изчислено паричното обезщетение по болест, бременност или майчинство. За работещите по трудови и по извънтрудови правоотношения тази връзка е за сметка съответно на работодателя или възложителя, за самоосигуряващите се – за тяхна сметка. За да подпомогнем размислите на читателя, само ще припомним, че периодите на нетрудоспособност, че периодите на нетрудоспособност, бременност и майчинство се зачитат за трудов стаж за пенсия, но досега за тях не се предвиждаше вноска. Въвежда се и осигурителна вноска върху средствата за социални разходи, които постоянно или периодично се предоставят пряко на работниците и служителите било в пари, било в натура. Размерът на тази вноска е 22 на сто и тя е за сметка на работодателя. Размерът на осигурителните вноски за всички осигурителни случаи за сметка на осигурителите (работодателите) се определя както следва: 1.Тридесет и седем на сто върху брутните трудови възнаграждения или осигурителния доход на лицата, които придобиват право на пълна пенсии за изслужено време и старост при условията на трета категория труд за периода до 30 юни 1999г. а от 1 юли 1999г. –34,7 на сто; 2.Четиридесет и седем на сто върху брутните трудови възнаграждения или осигурителния доход за лицата, които придобива право на пълна пенсия за изслужено време и старост три и повече години по-рано от възрастта, която се изисква за пенсиониране при трета категория труд за периода до 30 юни1999г. а от 1 юли 1999г. – 44,7 на сто; З.Петдесет и две на сто_върху брутните трудови възнаграждения или осигурителния доход за лицата, които придобиват право пълна пенсия за изслужено време и старост осем и повече години по-рано от възрастта, която се изисква за пенсиониране при трета категория труд за периода до 30 юни 1999г. а от 1юлй 1999г - 49,7-на сто; 4.Четиридесет на сто върху брутните трудови възнаграждения за учителите за периода до 30 юни 1999 г., а от 1 юли 1999. г. - 37,7 на сто. (2) Разликата между осигурителната вноска за учителите и вноската за трета категория труд се внася в Учителския пенсионен фонд към Националния осигурителен институт. (3) Осигурителната вноска, която е за сметка на осигурените лица за всички осигурителни, случайна размер 2 на сто върху брутното трудово възнаграждение или осигурителния им доход за периода до 30 юли 1999г. а от 1люли 1999 г. -1 на сто. (4)За лица, които сами се осигуряват за пенсия за изслужено време и старост, инвалидност поради.общо заболяване и наследствена пенсия, осигурителната вноска е в размер 22 на сто върху осигурителния доход. (5)За лица, които сами се осигуряват за всички осигурителни случаи, без трудова злополука и професионално заболяване, осигурителната вноска е в размер 32 на сто върху осигурителния доход. (6)Осигурителната вноска за работниците и служителите - чужди граждани, които се осигуряват задължително за временна и трайна нетрудоспособност за сметка на работодателя, е в размер 22 на сто върху брутното месечно възнаграждение. (7)За лицата, осигурени само за трудова злополука и професионално заболяване, осигурителната вноска за сметка на осигурителите (работодателите) е в размер 10 на сто върху брутните трудови възнаграждения. (8)Осигурителната вноска за сметка на фонд „Професионална квалификация и безработица" е в размер 22 на сто върху начислените обезщетения на безработни лица за времето, което се зачита за трудов стаж. (9)Осигурителната вноска за периода на временна нетрудоспособност или бременност и раждане е в размер 22 на сто връху среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, от които е изчислен паричното обезщетение на лицата по ал.1,5 и 6 (10)Върху средствата за социални разходи по чл.147, т.3 от Кодекса на труда по 1951 осигурителната вноска е в размер на 22 на сто за сметка на работодателя. Осигурените по чл. 2, ал. 4 имат право на парично обезщетение за временна нетрудоспособност, бременност и раждане и за отглеждане на малко дете при условие, че са внасяли осигурителните вноски срока по чл.6 за 12 последователни календарни месеца, предхождащи месеца настъпването на осигурителния случай. Паричните обезщетения за нетрудоспособност, бременност и раждане се изчисляват в процентите по чл. 150, ал. 1 и 2, чл. 156, ал. 2 и чл. 158, ал. 2 от Кодекса на труда от 1951г. от дохода, върху който са внесени осигурителните вноски за календарния месец, предхождащ месеца, през който е настъпила^.нетрудоспособността.. Обезщетението се изплаща за календарните дни през периода на нетрудоспособността. Времето, през което лицата са във временна нетрудоспособност или получават парично обезщетение от общественото осигуряване, се зачита за участие в осигуровката без да се правят вноски. Когато осигурителните вноски не са внесени в срока .по чл. 6, осигурените нямат право на парични обезщетения, помощи и месечни добавки за деца за съответния месец и 12-месечният срок за придобиване право на парично обезщетение поради временна нетрудоспособност се прекъсва. Месечните добавки за деца на осигурените по чл. 2 ал. 4 се изплащат в пълен размер по реда на Указа за насърчаване на раждаемостта от 1968 г. за месеците, през който са направили дължимите осигурителни вноски. Невнесените осигурителни вноски могат да бъдат внесени заедно дължимата,.лихва най-късно до една година считано от края на годината, за която се отнасят. В този случай времето възстановяват загубените права на парични обезщетения, помощи и месечни добавки за деца. На лицата, които нямат установено трудово възнаграждение или основна заплата, определена с трудов договор, пенсията се изчислява от средномесечното възнаграждение или доход, върху който са правени осигурителните вноски, но не повече от петорния размер на минималната месечна работна заплата за страната. За работници и служители, които нямат определена основна заплата паричното обезщетение се изчислява от възнаграждението, върху което са внесени осигурителните вноски, но не повече от петорния размер на минималната месечна работна заплата за страната. За провеждане на държавното обществено осигуряване осигурителите и осигурените внасят осигурителни вноски. Осигурителните вноски се определят в процент върху: 1)брутното трудово възнаграждение или осигурителния доход; 2)среднодневното брутно трудово възнаграждение или осигурителния доход, от който е изчислено паричното обезщетение за периодите на временна нетрудоспособност или бременност и раждане, които се зачитат за трудов стаж; 3)средствата за социални разходи, давани постоянно или периодично пряко на работниците и служителите в пари или в натура; В чл.147 а са правят следните изменения: А)в ал. 1 думите “в размер 2 на сто върху брутното трудово възнаграждение или от осигурителния им доход” се заменят със “със Закона за бюджета на фонд”Обществено осигуряване”, Б)алинея 2 се изменя така: “Осигурителната вноска по ал.1 не се внася от лицата, които са осигурени само за трудова злополука и професионално заболяване и в случаите по чл.147, т.2 и 3” 4)В чл.150, ал.1, буква “а” и ал. 3 думите “три месеца” се заменят с “шест месеца”. 5)Член 153. Паричното обезщетение за времена нетрудоспособност се изчислява от среднодневното брутно трудово възнаграждение, въру което са внесени осигурителните вноски за периода от шест календарни месеца, прехождащи месеца на настъпване на нетрудоспособността, но от нея повече от 120 на сто от средната дневна основна заплата на работника или служителя за периода. За дните, включени в периода по ал.1 се взема предвид среднодневната минимална работна заплата за страната за съответния период, ако работникът или служителят: 1)не е бил осигурен за всички осигурителни случай; 2)не е бил осигурен за всички осигурителни случай без трудова злополука и професионално заболяване; 3)не е бил осигурен за временна и трайна нетрудоспособност съгласно Закона за чуждестранните инвестиции; 4)е ползвал неплатен отпуск, който се зачита за трудов стаж. Паричните обезщетения на лицата заварени в отпуск поради временна нетрудоспособност или бременност и раждане към 1 януари 1999г. се изплащат в размерите, определени по действащия до тази дата чл. 153 от Кодекса на труда от 1951г. На лицата, които нямат установено трудово възнаграждение или основна заплата, определено с трудов договор пенсията се изчислява от средномесечното възнаграждение или доход, върху които са правени осигурителните вноски, но не повече от петорния размер на минималната работно месечна работна заплата за страната. За работници и служители, които нямат определена основна заплата, паричното обезщетение се изчислява от възнаграждението, върху което са внесени осигурителните вноски, но не повече от петорния размер на минималната месечно работна заплата за страната. Лицата по чл. 1 се осигуряват задължително за своя сметка за пенсия за изложено време и старост, пенсия за инвалидност поради общо заболяване и за наследствена пенсия върху минималната месечна работна заплата, установена за страната, по тяхно желание – върху избран месечен осигурителен доход не по-висок от десеторния и размер. Месечният осигурителен доход се определя с декларация преди изтичането й само при изменение на максималния размер на пенсиите или на минималната работна заплата за страната. Декларацията се подава в съответната организация, действаща като осигурител съгласно чл.5. Лицата по ал.1 не подлежат на осигуряване, когато са осигурени за всички или само за тези осигурителни случаи на друго основание или са пенсионери за изслужено време и старост. Пенсионерите за изложено време и старост могат да се осигуряват свое желание за пенсия за изслужено време и старост, за инвалидност поради общо заболяване и наследствена пенсия. Едноличните търговци и физическите лица, които имат наети на работа лица, подлежащи на задължително осигуряване, са длъжни в седемдневен срок от постъпването им на работа да поискат издаване от териториалното поделение на Националния осигурителен институт на осигурителни книжки за тези лица. Методически пример за счетоводно отчитане на разходите за работна заплата, взаимоотношенията с работниците и служителите и на осигурителните вноски В РПК гр. Симитли през определен период от бреме са били извършени следните стопански операции по формиране, начисляване, изплащане и отчитане на труда, работната заплата и осигурителните вноски върху тази заплата. 1. Изплатен е от касата на предприятието аванс срещу заплатите на работниците и служителите в размер на 400 лв. 2. В края на месеца, въз основа на първичната счетоводна документация за изработката и на сведението за работното време на щатния персонал е начислена заплата в размер на 900 лв. Горната заплата се разпределя, както следва: а) за работниците от основната дейност на предприятието (основното производство) 500 лв.; б) за персонала от спомагателната дейност (ремонтен цех, нарова централа и собствен товарен автомобилен транспорт) 120 лв.; в) за персонала от администрацията на предприятието 200 лв.; г) за работниците, заети в строителството на склад по стопански начин в предприятието 80 лв. 3. Върху горните заплати са начислени осигурителни вноски. Работниците и служителите в предприятието без изключение са трета Категория труд и осигурителните вноски за тях са в размер на 35 на сто. 4. Начислени са в полза на работниците и служителите парични обезщетения поради временна нетрудоспособност поради болест, бременност и майчинство, обезщетения под формата на добавки за деца и др. под. за сметка на Социалното осигуряване 6 размер общо на 80 лв. 5. Върху фактически начислените средства за работна заплата са начислени 7 на сто вноски за фонд „Професионална квалификация и безработица". 6. От работната заплата на работниците и служителите са направени следните удръжки: а) за данък върху общия доход по чл. 4 от ЗДОД — 105 лв. б) за погашения на присъдени вземания на предприятието от негови работници и служители 7 лв. в) за погашения на присъдени суми в полза на външни лица срещу наши работници и служители 5 лв. г) за спестявания на работници и служители в Държавна спестовна каса 13 лв. д) за погашения на заеми, членски внос и др. под. плащания в полза на взаимоспомагателната каса 10 лв. е) за лични застрахова на работници и служители при Държавния застрахователен институт 15 лв. 7. Наредено е на банката да преведе дължимите суми на бюджета, на Социалното осигуряване, на Националната комисия по заетостта при МТСГ (за фонд „ПКБ"), на съда, ДСК, ВСК и ДЗИ. За извършените преводи банката е изпратила съответните банкови бордера, които са получени в предприятието. 8. Социалното осигуряване е одобрило извършените начисления за парични обезщетения и други плащания за негова сметка. Районното управление „Социално осигуряване" е наредило превеждане на дължимите суми по разплащателната сметка. Преводът е извършен. 9. Касиерът е изтеглил от разплащателната сметка паричните средства за изплащане работната заплата за месеца. Сумата е заприходена в касата. 10. След изтичане на определения от ръководителя на предприятието срок (4-дневен) са изплатени заплатите на работниците и служителите с изключение на двама работника, чиято заплата възлиза общо на 7 лв. Неизплатената заплата е депонирана. 11. След пет дни единият от работниците е поискал да му се изплати депонираната заплата. Касиерът е изтеглил дължимата му сума от 3 800 лв. и му е изплатил депонираната работна заплата. Счетоводни статии 1. Д-т с/ка 421 Персонал 400 с/ка 4211 Работници и служители К-тс/ка 501 Каса в левове 400 — изплатен аванс срещу заплатите за месеца. 2. Д-тс/ка 604 Разходи за заплати 900 К-тс/ка 421 Персонал 900 с/ка 4211 Работници и служители — начислени заплати на работниците и служители за месеца за фактическа изработва и фактически отработено бреме от слухтелите. 2а. Д-тс/ка 611 Разходи за основна дейност 500 Д-тс/ка 612 Разходи за спомагателна дейност 120 Д-тс/ка 614 Разходи за организация и управление 200 Д-тс/ка 207 Разходи за придобиване на материални дълготрайни активи 80 К-тс/ка 604 Разходи за заплати 900 — начислени заплати, разпределени по направление съобразно разпределителната таблица. 3. Д-т с/ка 605 Разходи за социални осигуровки и надбавки 315 К-тс/ка 455 Разчети по социалното осигуряване 315 — начислени 35 на сто осигурителни бноски Върху начислените заплати за месеца. За. Д-тс/ка 611 Разходи за основна дейност 175 Д-т с/ка 612 Разходи за спомагателна дейност 42 Д-тс/ка 614 Разходи за организация и управление 70 Д-тс/ка 207 Разходи за придобиване на материални дълготрайни активи 28 К-тс/ка 605 Разходи за социални осигуровки и надбавки 315 — разпределение по направление на начислените вноски за социалното осигуряване за месеца, съгласно разпределителна таблица. 4. Д-тс/ка 455 Разчети по социалното осигуряване 80 К-т с/ка 421 Персонал 80 с/ка 4211 Работници и служители — начислени парични обезщетения в полза на работниците и слуАи-телите за сметка на Социалното осигуряване. 5. Д-тс/ка 609 Други разходи 63 К-тс/ка 454 Разчети за други данъци и дьлгобе 63 5а. Д-тс/ка 611 Разходи за оснобна дейност 35 Д-тс/ка 612 Разходи за спомагателна дейност 8,4 Д-т с/ка 614 Разходи за организация и упрабление 14 Д-т с/ка 207 Разходи за придобиване на материални дълготрайни активи 5,6 К-тс/ка 609 Други разходи 63 — разпределение на начисленията за фонд „Професионална квалификация и безработица" по направление. 6. Д-тс/ка 421 Персонал 155 с / ка 4211 Работници и служители К-т с/ка 454 Разчети за други данъци и дългове 105 К-т с/ка 445 Присъдени вземания 7 К-тс/ка 499 Други Кредитори 43 ан.с/ка „Съдебен изпълнител"— 5 ан.с/ка ЛСК — 13 ан.с/ка ,ВСК" — 10 ан.с/ка ДЗИ - 15 — удръжки от работната заплата на работниците и служителите по Ведомостта за заплатите за м. 7. Д-т с/ка 454 Разчети за други данъци и дългове 168 Д-т с/ка 455 Разчети по социалното осигуряване 315 Д-тс/ка 499 Други кредитори 43ан.с/ка “Съдебен изпълнител" — 5 ан.с/ка Ж....район" — 13 ан.с/ка ,ВСК"— 10 ан.с/ка ,ДЗИ”— 15 К-т с/ка 503 Разплащателна сметка в левове 526 — преведени дължими: на бюджета за ДОД по чл. 4 от ЗДОД 105 лв. и 63 лв. дължим на Националната Комисия по заетостта при МТСГ; осигурителни вноски за месеца; други удържат от работната заплата — за съд. изпълнител, ДСК, ВСК и ДЗИ. 8. Д-т с/ка 503 Разплащателна сметка в левове 80 К-т с/ка 455 Разчети по социалното осигуряване 80 — възстановени от Социалното осигуряване средства за предоставени парични обезщетения за временна нетрудоспособност и др. съгласно дял Ш от Кодекса на труда. 9. Д-тс/ка 501 Каса в левове 425 К-т с/ка 503 Разплащателна сметка в левове 425 — изтеглени от разплащателната сметка средства за изплащане заплатите на работниците и служителите за месеца. 10. Д-тс/ка 421 Персонал 418 с/ка 4211 Работници и служители К-т с/ка 501 Каса в левове 418 — изплатени заплати на работниците и служителите за месеца съгласно Ведомостта за заплатите. 10а. Д-т с/ка 421 Персонал 7 с/ка 4211 Работници и служители К-т с/ка 421 Персонал 7 с/ка 4215 Депонирани възнаграждения — депонирана работна заплата за месеца, бъз основа на издадени депонетски карти. 106. Д-тс/ка 503 Разплащателна сметка в левове 7 К-тс/ка 501 Каса в левове 7 — Внасяне на депонираното трудово възнаграждение по разплащателната сметка в банката. 11. Д-тс/ка 501 Каса в левове 3,8 К-т с/ка 503 Разплащателна сметка в левове 3,8 — изтеглени от банката средства за изплащане на депонираната работна заплата. 11а. Д-т с/ка 421 Персонал 3,8 с/ка 4215 Депонирани възнаграждения К-тс/ка 501 Каса в левове 3,8 — изплатена депонирана работна заплата. |