Joomla Software solutions Template

Payday loan

І. Въведение

Социалният и икономически живот в Съединените американски щати нямат нужда от допълнително представяне или реклама. Достатъчно е да се споменат хилядите емигранти, които ежегодно се отправят натам. Достатъчно е да се спомене етикетът, сложен на бившата колония – “страната на неограничените възможности”. Американският икономически модел не може да се окачестви със скандинавския, например – защото Америка далеч не може да се определи като “state welfare”. Икономиката на Америка не може да се приближи и към азиатския икономически модел – защото липсват големите корпорации, подкрепяни от правителството. /нека припомним колко пъти гигантът Майкрософт  бе изправян на съдебната скамейка и осъждан да заплати големи суми на федералното правитлство. / За сметка на това обаче, Съединените американски щати имат силно сегментирана средна класа – стълб и опора на икономиката. Съединените американски щати имат добре развито здравеопазване, образование, а годишните бюджетни  разходи за армията и сигурността превишават БВП на някоя по – малка страна.

Целта на настоящия курсов проект е да разгледа системата на разпределение на дохода в САЩ. Темата е интересна и актуална за България в настоящия момент – България няма ресурсната обезпеченост, нито неограничените пазари на Съединените американски щати. Но страната ни е тръгнала по пътя на пазарната икономика, което предполага да взема пример и да се учи от развитите страни, с реално действащи пазарни принципи.

Разпределението на доходите категорично се свързва със социалната политика на правителството. За такава може да се говори дори и в пазарни условия.

Под социална политика и разпределение на доходите се разбира  съвкупната, специфична дейност на правителствени и неправителствени органи и организации за регулиране на социалните отношения между различни по своето социално положение субекти. Този подход към изясняването на социалната политика се  нарича още функционален и по същество разглежда социалната политика като дейност за регулиране на отношенията на равенство или неравенство в обществото. Той дава възможност да се търсят неравенства в икономическите позиции на индивидите във връзка със собствеността, труда и условията за труд, разпределението на доходите и потреблението, социалното осигуряване и здравеопазването, да се търсят източниците за тези неравенства и тяхната социална оправданост или неоправданост.

ІІ. Данъчна политика и данъчна система в САЩ

Данъчната политика на всяка държава е израз на нейното суверенно право да определя самостоятелно размера и вида на данъците, които ще събира на своята територия. Разрешенията, които всяко законодателство прилага спрямо подоходното облагане са израз на конкретната данъчна и социална политика на правителството. Въпреки спецификите на отделните правни системи, има няколко общоприети основни принципа на данъчната политика относно подоходното облагане, които са особено валидни за САЩ.

Един от тези принципи е принципът на приоритет на правата и свободите на гражданите. Като се има предвид, че събирането на данъци по своята същност означава отнемане на част от доходите, които по право принадлежат на гражданите в полза на органите на публичната власт, облагането на данъци, следва да се извършват само и единствено на законно основание. Затова вземането на всяко решение, свързано с данъчното облагане на лицата и разрешаването на всеки данъчен спор трябва да се извършва при строго спазване на правата и свободите на гражданите.

Друг важен принцип е принципът на законоустановеност на данъците, както по вид така и по размер. За да се избегне всяка възможност за злоупотреба от страна на властите, данъците се установяват по строго определена процедура и само от компетентните органи, снабдени със законни правомощия.

В държавите с федеративно устройство – по специално  САЩ, облагаемият доход, за който се дължи данък на федерално ниво представлява годишния доход на данъчно задълженото лице след приспадане на щатските, местните и чуждестранните данъци върху недвижими имоти, движимо имущество и други изчерпателно изброени активи и данъци. В случай, че лицето не пребивава постоянно в страната, за общ доход се считат само доходите, получени на територията на страната.

Подходът при изчисляване на данъка върху дохода е следният: Законът допуска от получения доход да се правят редица отчисления, изрично изброени в него. Доходът, който се формира от получените от данъчно задълженото лице възнаграждения се изчисляват, като се приспаднат определение разходи, осигурителните и социалните вноски, определени със закон в тежест на субекта на данъчно задължение. За имуществата, необходими за упражняването на професия или творческа дейност, с изключение на недвижимите имоти, произведенията на изкуството, антикварните или колекционерските предмети се допуска приспадане на годишни амортизационни квоти.

Разходите за закупуване на движими вещи, използвани смесено за упражняването на професионална или художествена дейност и за лични или семейни нужди на субекта на облагане подлежат на амортизация или приспадане, ако общата им стойност не надвишава определен максимален размер.

В сащ с цел определянето на общия доход или отделното облагане доходите от имуществата, които са обект на законна съпружеска имуществена общност се облагат за всеки съпруг върху половината от чистата им стойност или върху съответния дял, определен по силата на гражданските закони на страната. Приходите от самостоятелна дейност на всеки съпруг се облагат за него върху цялата им стойност. Доходите от имуществата на ненавършилите пълнолетие деца, върху които родителите упражняват право на ползване се облагат върху половината от чистата им стойност за всеки съпруг. Ако има само един родител или, ако правото на ползване е само за единия родител, доходите се облагат за него върху цялата им стойност.

В данъчното законодателство на САЩ  изрично е формулирано, че за целите на данъчното облагане за “семейно” се счита лице, което се намира в брак, който не е прекратен с решение за развод, и не е налице продължителна фактическа раздяла, свързана с разстройване на връзката между съпрузите. В САЩ има дори изискване съпругът да е със статут на постоянно пребиваващ на територията на страната, за да има възможност да се ползва от семейното подоходно облагане.

Въведено е и понятието “глава на домакинство” в САЩ. Така се прилагат данъчните облекчения на лицата, които не попадат в обхвата на определението за “семейно лице”, но имат подобна социална функция и отговорности. С такъв статус се ползват лицата, които поемат повече от половината от разходите по домакинството, с изключение на лицата, които не притежават статус на постоянно пребиваващ в страната.

Друго понятие, свързано с прилагането на семейното подоходно облагане, е т.нар. “зависими лица”. Със статус на зависими лица от значение за определяне на данъчната тежест, се ползват децата, рождени или доведени, възрастни родители и близки, за които данъчно задълженото лице осигурява издръжка и грижи.  За нуждите на данъчното облагане с правата на рожденото дете се ползват и осиновените деца, както и тези, оставени при семейството чрез посредничеството на специална агенция за осиновяване. В щатското законодателство е установено допълнително изискване доходите на зависимите лица да не надвишават доходите от професионална дейност на данъчно задълженото лице, с цел да се избегне прекомерното разширяване на кръга на лицата, за които може да се ползва данъчното облекчение, предоставено от закона.

Гражданството на зависимото лице също се счита за квалифициращо обстоятелство – в САЩ такъв статус има само американски гражданин или лице със статус на постоянно пребиваващ в страната, освен ако не е приравнено на такова по силата на специално споразумение.

В САЩ, данъчните облекчения се използват активно като финансов инструмент за провеждане на ефективна социална политика. Те представляват намаляване на данъчната основа за определени групи лица – хора с увреждания, или хора, които осигуряват издръжка на лица от домакинството. Семейните данъчни облекчения се предоставят на данъкоплатците в зависимост от тяхното семейно положение, като схемите на данъчно облагане са организирани по различен критерий в отделните държави. Доходите могат да се облагат по различни скали в зависимост от броя на членовете на семейството, или според система за разделяне на доходите – доходите на двамата съпрузи се разделят по равно и върху така получената данъчна основа се прилага съответното данъчно облекчение, като в резултат на това се намалява данъчната тежест.

Данъчните облекчения биват общи и допълнителни.

Общите данъчни облекчения представляват определена в закона сума, с която се намалява облагаемият доход, която е различна в зависимост от семейното положение на данъчно задълженото лице и обикновено в социалните държави са по-големи за семейните лица.

Допълнителни данъчни облекчения се основават на посочени от закона различни критерии. Например – навършване на определена възраст /65 години за САЩ/, увредено здраве, водещо до определена степен на инвалидност. Облекчението се предоставя и на лицето, което осигурява издръжка или грижи на възрастния или инвалида.

В щатското законодателствато е посочена необлагаемата основа – част от дохода, който не подлежи на облагане. Тя зависи от разходите на данъкоплатеца във връзка с издръжката и грижите за децата му. Размерът е фиксирана сума, определена според броя и възрастта на децата и прогресивно нараства за всяко следващо дете. Допълнителни облекчения ползват родители, които се грижат за деца-инвалиди, дори и да не живеят в общо домакинство, стига да упражняват родителските права.

В САЩ в случай, че съпрузите изявят желание да бъдат облагани с данък върху доходите отделно един от друг, всеки от тях се счита за неженен, като се вземат под внимание децата, за които той се грижи. Съществува оборима презумпция, че разходите за отглеждане на децата са разпределени по равно между двамата родители. Вдовец, който се грижи за деца, които не са от брака с починалия съпруг се счита за неженен, който издържа същия брой деца. Намаляване на данъка върху доходите поради разходи свързани с обучението на деца в средните и висшите училища е предвидено в законодателството на САЩ.

От облагаемият доход на данъчно задълженото лице се приспадат плащания, направени във връзка с медицински услуги до определен размер, издръжка, постановена със съдебно решение, която се включва към общия доход на получателя.

Данъчните облекчения, свързани с издръжката на децата и зависимите лица са обусловени от общия брутен доход на зависимото лице, както и от възрастта на децата, и се прилагат, когато доходът на данъчно задълженото лице е в определени граници.

Данъчните законодателства предвиждат възможност за ползване на данъчен кредит в размер на определен процент от разходите за поддържане на домакинството на данъчно задълженото лице – САЩ определя 500 долара за такъв кредит. Обикновено тази възможност се предпоставя от изискване това домакинство да включва едно или повече деца до определена възраст, чиято издръжка се поема от данъчно задълженото лице, зависимо лице или съпруг на данъчно задълженото лице, който поради физически или психически увреждания не може да се грижи за себе си. Допълнително изискване е данъчно задълженото лице да подаде документи за общо данъчно облагане заедно със своя съпруг в страните, където законът установява възможност за общо подоходно облагане.

Що се отнася до данъчната политика, която се прилага към предприятията, то следващата графика ясно демонстрира размера на данъчната тежест в САЩ[1]:

Данъчното облагане на предприятията определя в голяма степен тяхната инвестиционна привлекателност: колкото по-ниски са данъците, толкова по-привлекателни са те за потенциалните инвеститори.

ІІІ. Пенсионна система в САЩ

ключови аргументи за приватизиране на общественото осигуряване в САЩ

Морален аргумент. Разходно-покривната (pay-as-you-go) публична пенсионна система е колективистка схема, която лишава индивидите от свободата да организират собствения си живот и да планират бъдещето си. Една частна система, основана на задължителни пенсионни сметки, лимитира принудата до минимум (минималните спестявания) и следователно максимизира свободата на избор в рамките на националната пенсионна схема.

Аргументът на възвръщаемостта. Разходно-покривните системи са по своята същност добра сделка за най-ранно включилите се участници в системата. С течение на времето обаче това, което е всъщност една финансова пирамида, започва да експроприира доход от по-младите работници. В момента вътрешната норма на възвръщаемост за настоящите работници е под 2%, а тези, които сега се раждат, вероятно ще имат спестявания с отрицателна норма на възвръщаемост. Механизмите, които отлагат банкрута на публичната пенсионна система, като увеличаването на осигурителния данък или пенсионната възраст, намаляват още повече вече минималната норма на възвръщаемост.  За сравнение, през периода от 1802 до 1997 г. в САЩ средно-годишната реална норма на възвръщаемост е била 7% за акции и 3.5% за дългосрочни държавни облигации. От 1802 до 1995 г. средната реална норма на възвръщаемост на корпоративните облигации е била 4.97%. Така че,  една частна пенсионна система  осигурява по-висока норма на възвръщаемост, дори ако всички спестявания са инвестирани в държавни книжа с нулев риск.

Аргументът на справедливостта. Тъй като бедните обикновено започват работа, а в същото време имат по-малка продължителност на живота от по-богатите, разходно-покривната система на пенсиониране е всъщност регресивна за определени категории работници. В система от пенсионни спестовни сметки бедните работници ще акумулират спестявания в свои лични сметки и следователно ще им бъде позволено да се възползват от наградата, която пазарът им дава за това, че те притежават някакви активи. Това ще смекчи наскорошното увеличение на т.нар. пропаст между бедни богати – резултат, който не може да ни учуди, при положение, че повечето работници са принудени да влагат парите си в програма, която им дава по-малко от 2% норма на възвръщаемост.

Аргументът на правото на собственост. Система на частни сметки би дала на пенсионерите ясно определени права на собственост по отношение на техните “пенсии”. Те могат да теглят парите си по определен план, да ги оставят в наследство или да си купят индексиран анюитет от застрахователна компания. За разлика от това системата на обществено осигуряване сега не предоставя права на собственост върху парите, за които работниците правят принудителни осигуровки, както отсъди през 1960 г. Върховният съд на САЩ в делото “Нестор срещу Флеминг”.

Макроикономически аргумент. Публичната пенсионна система има негативен ефект върху пазара на труда и спестяванията, защото средствата се харчат незабавно, вместо да бъдат инвестирани, а осигуровките са данък върху наемането на труд. Както е изчислил икономистът от Харвард Мартин Фелдщайн, приватизацията на общественото осигуряване би прибавила между 10 и 20 трилиона долара нетна осъвременена стойност към американската икономика. Противно на общоприетото разбиране преходът към частна система не носи нови разходи на правителството или икономиката. Той всъщност ще извади на светло един скрит  и непокрит пасив и ще принуди политиците да намерят начин да доставят това, което са обещали.

Аргументът на социалната хармония. Приватизацията на общественото осигуряване ще сложи край на разделението на капиталисти и работници, като превърне Америка в страна на работници-капиталисти със съответни последствия за политическата динамика в страната. Това навярно ще премахне политическите манипулации на “държавата на трансферите”. Както забеляза президентът на Cato Institute Едуард Х. Крейн: “Приватизацията на общественото осигуряване означава промяна на политическата динамика на Америка по много фундаментален начин. Тъй като членовете на профсъюзите, средният индустриален работник и други традиционни членове на Демократическата партия започват да инвестират в акции и облигации вместо да разчитат на правителството като на сигурен подслон, тяхното отношение към системата на свободното предприемачество, към корпоративната печалба, както и към самата голяма държава, ще се промени.

ІV. Регулиране на разпределителните отоншения

В заключение може да се спомене, че държавното регулиране е много ефективно, въпреки че няма това икономическо значение, както например е при скандинавския модел. Държавата въздейства чрез стабилното и уравновесено икономическо законодателство. Характерното за модела още е, че конкуренциятна е юридически гарантирана. За разлика от японския модел, обаче държавата няма навика да подпомага определени фирми или да създава локомотиви на икономиката (както е в скандинавските държави).

Единствените субсидии, които си позволява да отпуска държавата са в областта на селското стопанство.

Данъчната политика е умерена, като има щати, които са със статут на офшорни зони. Като данъчен рай са известни Делауеър, Невада, Уайоминг, Флорида, Юта.

Средно жителите на Ню Йорк плащат за данъци 32,3% от годишните си доходи (12,9% като се изключат федералните данъци), или най-високият процент в страната според статистиката на неправителствена данъчна организация. Следната класация дава представа относно разпределението на данъчната тежест по щати в САЩ:

Top 5 на щатите с най-ниски данъци (в процент от доходите):

1. Аляска – 6,3%

2. Ню Хемпшир – 7,5%

3. Делауер - 8,2%

4. Тенеси – 8,5%

5. Тексас – 8,7%

Top 5 на щатите с най-високи данъци:

1. Ню Йорк – 12,9%

2. Мейн – 12,3%

3. Охайо – 11,3%

4. Хавай – 11,3%

5. Роуд Айланд – 11,1%

Безработните лица не са така добре защитени, както при скандинавския модел, но има редица закони, които регламентират наемането на работна сила и забраняват расовата, половата и др. дискриминация при наемането на персонал. Има юридически норми, които регламентират минималната цена на труда.

Всъщност най – много доходи се формират на пазара на труда. Този факт, както и националната балансирана производствена функция дават основание да се твърди, че безработицата в САЩ е сравнително не висока. Следващата графика доказва това твърдение: