Joomla Software solutions Template

Payday loan

Същност на пенсионното осигоряване и класификация на пенсиите.

Пенсионната система в нашата страна се е формирала чрез приемането и прилагането на много закони в периода след усвобождението на България. През 1949 година се приема Закон за общественото осигоряване, с който се въвежда единен режим за пенсионно осигоряване на всички работници и служители. През 1957 година се приема друг закон за пенсиите, с който се определят основните принципи на пенсионната система. Пенсионното осигоряване у нас е сложна и динамична система. Характерно за нея е формата на социално осигоряване, получава се пенсия срещу предварително привеждани осигорителни вноски. Пенсионното осигоряване е изградено на осигорителния принцип. Задължително е за всички работници и служители.

Пенсия. Тя е периодично дългосрочно плащане, извършващо се от фонд ”Обществено осигоряване” с цел осигоряване на работниците и служителите след прекратяване на трудовата им дейност.

Определянето на условията, критериите и параметрите, от които зависи размерът на пенсията и периодът на нейното получаване, е израз на социалната политика на държавата. Пенсионното осигоряване е насочено към разширяване на осигорителната защита, обхващайки нови категории лица. Поради задължителния си характер и законодателно определения кръг на осигорените пенсионното осигоряване не може да осъществява каквато и да било селективност по отношение на работниците и служителите и да извършва изравняване на рисковете между голямата съвкупност. Това е фактор, които води до известно изравняване на пенсионните плащания. Задължителното пенсионно осигоряване гарантира сигорност на работниците и служителите след приключване на трудовата им активност. То не преследва комерсиални цели, а предимно социални. Насочено е към гарантиране на социалната справедливост, разглеждана като съответствие между вноските и пенсията.  В условията на все по-засилващо се социално и подоходно разслояване на населението се наблюдава разлика между доходите, които населението получава в активна трудова възраст, и размера на пенсиите. Това води до нотиск върху системата за социално осигоряване за премахване на “тавана на пенсиите” и до търсене на алтернативни форми на осигоряване. Пенсионното осигоряване предполага интензивни преразпределителни процеси. Те зависят както от финансовата система и разпределението на вноските между осигорените лица, така и от структурата на осигорителната съвкупност и демографските процеси. Прилаганата у нас разходо-разпределителна система означава, че настоящите и бъдещите активни поколения покриват плащанията за миналилите поколения. Това трябва да се промени. С влошаване на демографската структура все повече средства, създавани от активното население, ще се израсходват за издръжка на пенсионерите. От друга страна, стремежът на осигорителните институти да предоставят пенсии, компенсиращи в по-голяма степен дохода при пенсиониране, ще доведе до все по-голяма задлъжнялост на бъдещите поколения. Всичко това намалява в известна степен стабилността на задължителните пенсионни системи и възможността им да отговарят адекватно на осигорителните потребности на значителна част от населението. В съвременните условия броят на социалните рискове нараства, а с тово и мнотообразието на механизмите за определяне на различни видове пенсии. На този етап приложение в нашата страна намират следните видове пенсии:

• Пенсии за изслужено време и старост.
• Пенсии за инвалидност.
• Пенсии за особени заслуги.
• Наследствени пенсии.
• Социални пенсии.
• Пенсии на лица, упражняващи самостоятелен занаят или свободна професия.

Пенсии за изсужено време и старост. Този вид пенсии заемат най-голям относителен дял от общия брой на всички видове пенсии. Работниците, служителите, земеделските стопани, членове на производствени кооперации и други добиват право на пенсия за изслужено време и старост след навършване на определена възраст и трудов стаж. Лицата, получаващи тези пенсии са:

à      осигорените за всички осигорителни случаи

à      осигорените по Наредбата за обществено осигоряване на лицата, упражняващи свободни професия или работещи без трудов договор

à      лицата по член 6 и 7 от Закона за пенсиите

Основните условия, за отпускането на пенсии за изслужено време и старост, са възрастта и трудовия стаж. Изискващата се възраст е юридическо отражение на социалния риск старост, който тези пенсии покриват. Вероятността за по-рано или по-късно настъпване на риска старост зависи от трудовата дейност. Характерът и продължителността на трудовия стаж е основание за деференциран подход при пенсиониране. Важно е да се отбележи, че за трудов стаж се приема не времето, през което лицето е работило, а времето през което то е било осигорено. В зависимост от условията на труд, като тежест, вредност, напрегнатост, отговорност и други, трудовият стаж се класифицира в 3 категории. Общите условия за отпускане на пенсия за изслужено време и старост са:

1. категория: при 15 години трудов стаж и възраст 52 години за мъжете и 47 години за жените.
2. категория: при 20 години трудов стаж и възраст 57 години за мъжете и 52 години за жените.

III.  категория при 25 години трудов стаж и възраст 60 години за мъжете и  20 години трудов стаж и 55 години за жените.

Категорията на труд се определя от министерския съвет в зависимост от характера и особените условия на труд, сроковете и редът за признаване на трудовия стаж за пенсиониране. При трудов стаж от различни категории труд на работника и служителя размерът на пенсията се определя от условията на по-благоприятната категория, при полужение че те имат най-малко 2/3 от изисквания за тази категория трудов стаж. След като се определи категорията, по която следва да се отпусне пенсията, трудовият стаж се приравнява към тази категория, като 3 години трудов стаж от първа категория се зачита за 4 години от втора категория и за 5 години от трета категория и обратно. Размерът на личната пенсия за изслужено време и старост се изчислява от получаваното средно месечно брутно трудово възнаграждение или доход, върху който са внасяни осигорителните вноски, за периода от 3 последователни години от последните 15 години трудов стаж по избор на пенсионера, когато пенсията се отпуска с начална дата до 1.1.1997 година. Когато пенсията се отпуска с начална дата след 1.1.1997 година, размерът и се определя от средномесечното брутно трудово възнаграждение или доход, изчислено от сумата на брутното трудово възнаграждение или доход, върху който са правени осигорителни вноски за трите последователни години от последните 15 години трудов стаж преди 1.1.1997 година по избор на пенсионера или от брутното трудово възнаграждение или доход, върху който са правени осигорителни вноски за трудовия стаж след 1.1.1997 година до датата на уволнението. Пенсията се определя в размер на 55% от средномесечното брутното трудово възнаграждение или доход, върху който са правени осигорителни вноски. Така полученият размер е основен размер на пенсията. Той се определя и в зависимост от възрастта и трудовия стаж за съответната категория труд. В зависимост от размера на трудовия стаж пенсията може да се отпусне в увеличен или намален размер. За трудов стаж над предвидения за съответната категория труд размерът на определената пенсия се увеличава с 2% за всяка пълна година трудов стаж. Лицата, които имат учителски трудов стаж повече от 31 години за мъжете и 26 години за жените и възраст съответно 57 и 52 години, получават увеличение на пенсията 3% за всяка година учителски стаж, придобит след навършване на посочената възраст. Пенсията в намален размер се отпуска на работници и служители, които имат възраст за мъжете 65 години и за жените 60 години, ако имат най-малко половината от изискващия се трудов стаж за съответната категория труд. В този случай размерат на пенсията се определя пропорционално на пълните години трудов стаж за съответната категория труд. За някаи категории лица се предоставят специални превилигировани условия за пенсиониране:

*      Жените, родили и отгледоли 5 и повече деца до 8 годишна възраст, се пенсионират при 15 години трудов стаж и възраст за първа категория труд- 40 години, за втора и трета категория- 45 години.

*      Слепите и инвалидите по рождение или с придобита инвалидност до постъпването им на работа и военноинвалидите с телесни недъзи, попадащи в първа или втора група инвалидност, се пенсионират при трудов стаж и възраст, предвидени за първа категория труд. Военноинвалидите с телесни недъзи, въз основа на които им е определена трета група инвалидност, се пенсионират по условията, предвидени за втора категория труд.

*      Военнослужещите при уволнение добиват право на пенсия при 20 години трудов стаж, от които 2/3 да са действително изслужени на кадрова военна служба независимо от възрастта им.

*      Офицерите и сержантите от МВР, НСС и други се пенсионират при условията за военнослужещите. Посочените лица се пенсионират при 20 години трудов стаж, от които 2/3 да са действително изслужени като офицери и сержанти в посочените ведомства независимо от възрастта им.

Пенсии за инвалидност. Работниците, служителите, земеделските стопани, кооператорите, членове на производствени кооперации и други имат право на пенсия за инвалидност, при условие че са загубили напълно или частично трудоспособността си завинаги или за продължително време. Пенсията за инвалидност се отпуска, ако инвалидността е настъпила по време на работа или не по-късно от 2 години след нейното прекратяване. За отделни болести, определени с нормативен акт, този срок може да бъде по-голям. Това условие не се отнася за слепите по рождение и за ослепелите преди постъпването им на работа. В зависимост от осигорителния риск, от които е причинена загубената трудоспособност, пенсиите за инвалидност биват:

¨    За трудова злополука или професионално заболяване.

¨    За общо заболяване.

¨    Гражданско инвалидни.

¨    Военноинвалидни.

Пенсиите за трудова злополука или професионално заболяване се отпускат независимо от трудовия стаж. Правителството с правилник определя случаите, които се считат за трудова злополука или професионално заболяване. Размерът на пенсията за инвалидност поради трудова злополука или професионално заболяване се определя в зависимост от групата инвалидност в следните проценти от средномесечното брутно трудово възнаграждение или доход, върху който са внесени осигорителни вноски през последната година преди инвалидизирането или преди злополуката или професионалното заболяване, ако това е по-благоприятно за лицето:

Þ   за първа група инвалидност-70%

Þ   за втора група инвалидност-55%

Þ   за трета група инвалидност-35%

Минималният размер на пенсията за инвалидност поради трудова злополука или професионално заболяване е:

• за първа група инвалидност-150% от социалната пенсия
• за втора група инвалидност- 140% от социалната пенсия
• за трета група инвалидност- 115% от социалната пенсия

Пенсии за инвалидност поради общо заболяване се отпускат при следния трудов стаж:

• до 20 годишна възраст-независимо от продължителността на трудовия стаж.
• до 25 годишна възраст -при наличие на 3 години трудов стаж.
• над 25 годишна възраст-при 5 години трудов стаж.
• на слепите по рождение и на ослепелите преди постъпването им на работа- при 5 години трудов стаж независимо от възрастта.

Размерът на пенсията за инвалидност поради общо заболяване се определя в зависимост от групата инвалидност в следните проценти от средномесечното брутно трудово възнаграждение или доход, върху който са внесени осигорителни вноски през последната година преди инвалидизирането:

• за първа група инвалидност-55%
• за втора група инвалидност- 40%
• за трета група инвалидност- 25%

За инвалидите поради общо заболяване от първа и втора група инвалидност в зависимост от продължителността на трудовия им стаж се установяват следните процентни добавки върху определената пенсия:

• при трудов стаж от 10 до 15 години-5%
• при трудов стаж от 15 до 20 години-10%
• при трудов стаж над 20 години-15%

Инвалидите поради общо заболяване, които имат 25 години трудов стаж и 55-годишна възраст за мъжете и 20 години трудов стаж и 50-годишна възраст за жените, получават към пенсията си добавка в размер на 25%. Минималните размери на пенсиите за инвалидност поради общо заболяване са:

• за първа група инвалидност 140% от социалната пенсия
• за втора група инвалидност 130% от социалната пенсия
• за трета група инвалидност 105% от социалната пенсия

Гражданско инвалидните пенсии се отпускат за:

¨    работници и служители, пострадали при изпълнение на граждански или обществен дълг.

¨    работници и служители, пострадали случайно от органите на властта при изпълнение на служебни задачи.

¨    учащи се, пострадали през време на производствена практика или производствино обучение.

Размерът на гражданско инвалидните пенсии се определя както на тези за инвалидност поради трудова злополука или професионално заболяване. При положение че по времето, когато са пострадали, лицата са били работници, служители, земеделски стопани, кооператори, членове на производствени кооперации и други, размерът на пенсията им може да се изчисли както пенсията за инвалидност поради трудова злополука или професионално заболяване, в случай че това е по-блатоприятно за тях.

Военноинвалидните пенсии се отпускат на следните лица, пострадали по време на военна служба и попадащи в съответна група инвалидност:

*      редовия и сержанския състав на на въоражените сили- на срочна служба или мобилизирани от запаса.

*      на редовни трудоваци- на срочна служба или мобилизирани от запаса.

*      на запасни,повикани на учебен проверовачен сбор, независимо от званието им.

Пенсии за особене заслуги. Пенсии за особени заслуги към държавата и нацията се отпускат от Народното събрание по предложение на Правителството. Тези пенсии не могат да се получават заедно с друг вид пенсии.

Наследствени пенсии. Наследствената пенсия се отпуска на членовете на семейството на осигореното лице след неговата смърт. Тя осигорява определен доход на лицата, които са били издържани приживе от наследодателя. Наследствената пенсия отразява правото на определен кръг лица да получават като месечен доход цялата или част от личната пенсия на починалото лици, при положение че са били в роднински или семейни отношения с него и са били издържани от него. Наследствената пенсия не е част от наследството на починалото лице. Пенсията, която наследодателят е получавал приживе или е имал право да получава, не преминава в наследство. Наследниците на осигорения могат да получават пенсия след смъртта му, но не по линията на наследяването, а като лично право, което възниква въз основа на специалните разпоредби на осигорителния закон, предвиждащи определени условия за това. Наследствената пенсия може да се получава само в случаи, когато са правени осигорителни вноски. Основните предпоставки, които трябва да са налице, за да се получава наследствената пенсия, са следните:

• Необходимо е починалото лице да е получавало или към момента на смъртта да е имало право на някъкъв вид пенсия(с изключение на социалната пенсия).
• Членовете на семейството на осигорения да са били издържани от него преди смъртта му.

Наследствена пенсия могат да получават лицата, ако са били издържани от наследодателя, както следва:

Þ   децата, братята, сестрите и внуците до навършване на 18-годишна възраст, а за учащите се в учебни заведения-26 години. Над тази възраст имат право на наследствена пенсия учащите се в учебни заведения, които след завършване на средно образование отбиват редовната си военна служба или полагат изискващия се предварителен трудов стаж, но най-много до навършване на 28-годишна възраст.

Þ   родителите, съпругът или съпругата при навършване за мъжете на 60 години, за жените 50 години или преди навършвване на тази възраст при настъпване на нетрудоспособност.

Þ   един от родителите или съпругата независимо от възрастта или трудоспособността, ако не работи и се грижи за децата, братята и сестрите на починалия глава на семейството, ненавършили 16-годишна възраст.

Þ   дядото и бабата, ако нямат средства за издръжка или ако няма лица, които по закон са длъжни да ги издържат.

Децата имат право на пенсия в случай на смърт на единия от родителите, макар другият родител да работи. Наследствените пенсии се определят в следните размери от личната пенсия на починалия:

¨    при един наследник-50%

¨    при двама наследници-75%

¨    при трима и повече наследници-100%.

Размерът на наследствената пенсия не може да бъде по-малък от 90% от социалната пенсия за всеки наследник. Наследниците на починал поради трудова злополука получават пенсия в проценти от личната пенсия за първа група инвалидност. Наследниците на починалото лице, което има трудов стаж за пенсия за изслужено време и старост, получават наследствена пенсия в процент от личната пенсия за изслужено време и старост, при положение че това е по-благоприятно за тях. Пенсията на деца, загубили родителите си, се определя като наследствена за трудова злополука. Като пенсия за трудова злополука се определя и пенсията на децата на починала самотна майка. Тези пенсии се получават и през времето, когато лицата отбиват редовната си военна служба. Наследствени военноинвалидни и гражданско инвалидни пенсии се отпускат на родителите и вдовиците, независимо от това дали са били издържани от починалия. Получаването на наследствена пенсия не се счита за приемане на наследство.

Социални пенсии. Този вид пенсии могат да се разглеждат като част от социалното подпомагане. Социални пенсии се отпускат на лица, които нямат други източници на средства за издръжка или ако имат такива, но те не достигат социалният минимум. Основната предпоставка за отпускане на този вид пенсия е липсата на доход. Социалните са лични и не могат да преминават в наследствени.право на социални пенсии имат следните категории лица:

¨    Инвалиди с първа или втора група инвалидност, които са навършили 16-годишна възраст

¨    Стари хора, навършили 70 годишна възраст, чийто годишен доход на член от семейството е по-малък от половината от сбора на минималните работни заплати, установени за страната, през последната година преди искането на пенсия.

¨    Лица, чиито трудови правоотношения са прекратени поради пълна или частична ликвидация на предприятието, имат навършени 57 годишна възраст за мъжете и 52 годишна възраст за жените и необходимия трудов стаж за пенсиониране при трета категория труд към датата на прекратяване на обещетението. Пенсията се получава от лицата, ако в срок от 3 месеца след изтичане на слока за получаване на обещетението за безработица не са постъпили на работа. Пенсията се отпуска от първо число на месеца, следващ изтичането на тримесечния срок, и се изплаща до навършване на изискуемата се възраст за трета категория труд.

Размерът на социалната пенсия се определя от Правителството по предложение на Националния осигорителен институт. Социалната пенсия не може да се получава заедно с друг вид пенсия.

Пенсии на лица, упражняващи самостоятелно занаят или свободна професия. Пенсиите на лицата, упражняващи самостоятелно занаят или свободна професия, се подразделят на:

• Пенсия за старост.
• Пенсия за инвалидност.
• Наследствени пенсии.

Право на пенсия за старост имат лицата, упражняващи самостоятелно занаят или свободна професия след 25 години трудов стаж като осигорени и възраст 60 години за мъжете и 55 години за жените. Размерът и начинът на отпускане на тези пенсии се определя от МС. Лицата, упражняващи самостоятелно занаят или свободна професия, които имат възраст 65 години за  мъжете и жените 60 години, но нямат необходимия трудов стаж, имат право на пенсия в намален размер, при условие че имат най-малко 12 години и 6 месеца трудов стаж като осигорени. В този случай размерът на пенсията се определя пропорционално на направените осигорителни вноски. Право на пенсия за инвалидност имат лицата, упражняващи самостоятелно занаят или свободна професия, поради общо заболяване, ако попадат в една от трите групи инвалидност и ако са привеждали осигорителните вноски, както следва:

¨    до 25-годишна възраст-3 години.

¨    до 35-годишна възраст-5 години.

¨    до 45-годишна възраст-7 години.

¨    до 55-годишна възраст-10 години.

¨    над 55-годишна възраст-15 години.

Размерът и начинът на отпускане на тези пенсии се определя от МС. Наследствени пенсии получават наследниците на лица, които са упражнявали самостоятелно занаят или свободна професия и са добили право на пенсия. Кръгът на лицата, имащи право на наследствена пенсия, и определянето на нейния размер са същите както за наследствените пенсии за лицата, издържани от наследодателя.

Условия и ред за отпускане на пенсиите.

Пенсиите на заинтересованите лица се отпускат по писмена молба-образец, към която се прилагат всички необходими докоменти. За отпускане на пенсия за изслужено време и старост се представят:

©     Документ за трудов стаж.

©     Документ за брутното трудово възнаграждение или доход, върху който са правени осигорителни вноски за 3 последователни години от последните 15 години трудов стаж по избор на пенсионера преди 1.1.1997 година и за брутното трудово възнаграждение или доход, върху който са правени осигорителни вноски за трудовия стаж след тази дата до датата на уволнението.

При отпускане на пенсия за трудова злополука и военноинвалидна или гражданско инвалидна пенсия освен изброените докоменти се представя и акт за злополука или заместващо го решение. При отпускане на пенсия за инвалидност поради професионално заболяване вместо акт за злополука може да се представи медицинско решение на съответната диагностична комисия или на Централната диагностична комисия. При искане на наследствена пенсия от наследодател, който не е бил пенсиониран, се представят документите, необходими за определяне на лична пенсия в зависимост от вида и; удостоверение от общинския съвет или кметството за наследниците; удостоверение от съответното учебно заведение за децата, които са учащи; удостоверение за братята, сестрите и внуците над 18 години, при положение че са нетрудоспособни и са загубили трудоспособността си преди навършване на 18, съответно 26 или 28 години; експертно решение на ТЕЛК по установен образец с данни за определяне правото, размера и срока на пенсията. При отпускане на социална пенсия на инвалиди с първа и втора група инвалидност е необходимо да се представи експертно решение на ТЕЛК по установен образец с определена група инвалидност, дата на инвалидизиране и други данни за определяне правото на пенсия, декларация по образец за семейно и имотно състояние, трудова(осигорителна)книжка, по която е изплащано обещетение за безработица, както и други документи за трудов стаж. Редът и начинът за освидетелстване на работниците и служителите, изкащи пенсия въз основа на загубена трудоспособност, и за издаване на експертни решения от ТЕЛК и ЦТЕЛК се определят с наредба от Министерството на здравеопазването, Министерството на труда и социалната политика и Националния осигорителен институт. Решенията на ТЕЛК могат да се обжалват от заинтересуваните органи пред ЦТЕЛК в 14-дневен срок. По отношение на освидетелстваните този срок започва да тече от деня на връцването на решението, а по отношение на контролните органи и на останалите заинтересувани институции- от деня на узнаването му. При констатиране на технически грешки и пропуски в решенията на ТЕЛК териториалното поделение на НОИ връща решението на комисията, която го е издала, за отстраняване на техническите грешки и пропуски. НОИ и неговите териториални поделения могат да изпращат пенсионни преписки на ЦТЕЛК за произнасяне, при условие че има решение на ТЕЛК по поставените въпроси. Районното управление за социално осигораване, Главното управление за социално осигоряване и Централната комисия за социално осигоряване могат да изпращат преписки на ЦТЕЛК за произнасяне, при условие че има решение на ТЕЛК по поставените въпроси. Те могат да искат ЦТЕЛК да се произнесе по правилността на решения на ТЕЛК, както и да изменя свои решения. ЦТЕЛК се произнася по всички въпроси, независимо от това по кои въпрос е обжалвано експертното решение, както и за степента на загубената трудоспособност в момента на освидетелстването. Нейните решения са оконцателни. Разгледаните документи за различните видове пенсии се подават в районното управление за социално осигоряване по местожителство. Молби за пенсии могат да се подават и чрез предприятията, организациите и други юридически лица по последната месторабота, които в 15-дневен срок от постъпването им са задължени да подготвят необходимите документи и заедно с молбата да ги представят в районното управление за социално осигоряване. Молба с нередовни или липсващи документи не се разглежда. При получаване на такива молби районното управление за социално осигоряване в 15-дневен срок уведомява лицето и предприятието, организацията за липсващите и неизправни документи. При условие, че в 3-месечен срок от датата на оведомяването не бъдат отстранени неточностите, молбата заедно с приложените към нея документи се връща на подателя. Пенсиите се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, прекратяват и възобновяват с разпореждане на длъжностното лице по пенсионно осигоряване. Препис от разпореждането се връчва в 7-дневен срок от постановяването пряко на лицето или чрез пощенската станция срещу подпис и съответно датиране. Разпорежданията могат да се обжалват пред ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ. Той се произнася по жалбите с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. При констатиране на грешки ръководителят на териториалното поделение на НОИ отменя обжалваното разполеждане и се произнася по същество. Решенията се съобщават на заинтересуваните страни в 7-дневен срок от постановяването им срещу подпис и съответно датиране. Решенията на ръководителя на териториалното поделение на НОИ могат да се обжалват пред окръжния съд в едномесечен срок от получаването им. Жалбата се подава чрез ръководителя на териториалното поделение, който в 7-дневен срок е длъжен да я изпрати заедно с преписката в съда. Решенията и съобщенията във връзка с разглеждането на жалбите и изготвят по реда на Закона за административното производство. Необжалваните в срок решения на ръководителя на териториалното поделение на НОИ, както и решенията на градския съд са окончателни. Пенсиите се отпускат от датата на пораждане на правото, ако молбата с необходимите документи е постъпила в районното поделение за социално осигоряване в едногодишен срок от тази дата. Когато постъпи молба след този срок, пенсията се отпуска от датата на жавеждане на молбата. Когато молбата за пенсия е подадена чрез предприятието или организацията по последната месторабота на работника или служителя, за дата на постъпване и завеждане на молбата се счита датата на жавеждането и в съответното предприятие. Когато се отмени решение на ръководителя на териториалното поделение на НОИ или на градския съд, пенсията се отпуска, съответно се увеличава, от датата на предложението или на молбата за преглед или за отмяна. Пенсиите се спират при следните условия:

ª     по писмена молба на пенсионера, когато пенсионер, служебно повикан, без уважителни причини не се яви на преосвидетелстване или когато повикването не е могло да се осъществи поради това, че адресът на лицето е неизвестен.

ª     когато пенсията не е получена 6 последователни месеца, освен ако е учащ се в чужбина или е на възраст до 18 години и живее в чужбина или пенсионерат е прибивавал зад граница повече от 6 месеца.

Спирането на пенсиите се извършва от деня на настъпване на причината. Пенсията се прекратява, когато пенсионерът почине, лишен е от Бълтарско гражданство, когато децата, братята и внуците навършат възрастта, до която могат да получават наследствена пенсия. Пенсията се прекратява от края на месеца, през който е настъпила причината за прекратяването. Спряната пенсия може да се възобнови по искане на пенсионера. Когато е отпаднала причината за спирането и пенсионерът е направил молба в 3-месечен срок от тази дата, пенсията се възобновява от първо число на месеца, следващ този, в който е постъпило искането за възобновяване. Решенията на ръководителя на пенсионното осигоряване и решенията на ръководителя на териториалното поделение на НОИ могат да се изменят от тях, когато се представят нови доказателства за трудов стаж, възраст, категория труд, семейно положение, трудово възнаграждение и други. Разпорежданията на длъжностното лице за пенсионното осигоряване и решенията на ръководителя на териториалното поделение на НОИ могат да се изменят и когато пенсионерът поиска изчисляването на пенсията да бъде извършено от възнаграждение за друг период, ако това е по-благоприятно за него. Такова изменение може да се прави само веднъж след отпускането, като размерът на пенсията се определя от датата на следващото осъвременяване. Технически грешки или пропуски, допуснати в разпорежданията на длъжностното лице  по пенсионното осигоряване и в решенията на ръководителя на териториалното поделение на НОИ, могат да се поправят от тях, считано от деня на отпускане или изменяне на пенсията. Когато се определи пенсия в по-голям размер, разликата между новия и стария размер се изплаща и за минало време, но за не повече от 3 години назад от датата на решението.

Установяване на трудовия стаж на работниците и служителите при пенсиониране и осъвременяване на пенсиите.

За трудов стаж се признава времето, когато работниците и служителите работят по трудов договор в държавни и кооперативни предприятия, ведомства, както и в частни фирми срещу трудово възнаграждение независимо от начина на заплащането им. Като трудов стаж се признава и времето:

• През което лицата са работили като членове на трудово-производителни кооперации, при положение че не получават или нямат право на пенсия като земеделски стопани.
• През което лицата са опражнявали самостоятелно занаят или свободна професия.
• След 1.1.1957 година през което лицата са работили като член-кооператори в ТКЗС.
• През което са членували в ТКЗС за периода от 9.9.1944 година до 1.10.1957 година, през който лицата са работили в ТКЗС или са били на разположение в същото не по-малко от 8 месеца в една календарна година.
• През което лицата са създали фирми, работили по аренден договор, произвеждали селскостопанска продукция, при заплащане на акорд и индивидоални земеделски стопани, осигорени на база доход.
• През което лицата са осигорени по Наредбата за обществено осигоряване на лицата, упражняващи свободна професия или търговия или работещи без трудово правоотношение.

За трудов стаж се счита и времето, прекарано в платен стаж, предвиден по законни разпоредби, положен след дипломиране на млади специалисти. Освен това за трудов стаж от трета категория при пенсиониране се признава времето, през което работниците и служителите за получавали обещетения и помощи като безработни, но не повече от 6 месеца, освен ако в нормативен акт не е предвидено друго. Времето, прекарано в редовна военна служба, се зачита за трудов стаж от трета категория. На работниците заети непосредствено в обработката на тютюна, всяка календарна година, през която са работили 5 и повече месеца за периода от 1.6.1924 година до 9.9.1944 година, се зачита за пълна година трудов стаж. Времето, прекарано на работа по отглеждане на тютюна и тютюнопроизводството в ТКЗС от работниците и служителите от предприятията на тютюневата промишленост, преминали временно на работа в ТКЗС, се зачита за трудов стаж в зависимост от категорията на работата, която работникът или служителят е изпълнявал в предприятието на тютюневата промишленост преди отиването на работа в ТКЗС. На работниците, извършващи сезонни работи в земеделието, за една година трудов стаж се зачита времето, когато са работили най-малко 8 месеца за всяка календарна година. Трудовият стаж на работниците и служителите се изчислява в дни, месеци и години. За един ден трудов стаж се зачита времето, през което работниците и служетелите са изработвали най-малко половината от максимално установената в Кодекса на труда нормална дневна продължителност на работното време или установеното за тях с решение на МС намалено работно време и са получили възнаграждение не по-малко от минимално установеното за страната за съответната продължителност. За един месец трудов стаж се зачита времето, през което рабатниците и служителите са работили най-малко 21 дни при 5 дневна работна седмица и 25 дни при 6 дневна работна седмица. Трудовият стаж на работниците и служителите, работили в предприятия, кадето установеното отчитане на производството не съвпада по време с календарните месеци, поради което броят на съответните надници е по-малък или по-голям от броя на работните дни в календарните месеци, се определя, като се съберат отработените дни през отчетния период и се разделят на 21, съответно 25. Когато в документа за трудов стаж е вписано само трудовото възнаграждение, без да са посочени отработените дни, броят им се определя, като се раздели сумата на трудовото възнаграждение на среднодневното брутно трудово възнаграждение, изчислено от средната месечна брутна работна заплата за страната по време на полагане на трудовия стаж. На работниците в земеделието, включително на земеделските стопани кооператори, след 1.7.1975 година за една година трудов стаж се зачита, ако през календарната година са работили най-малко 200 дни непосредствено в производството за разтениевъдството и 250 дни в други неземеделски дейности. Когато са изработени по-малко от 200, съответно 250 дни, трудовият стаж в месеци се определя, като сборът на изработените дни през календарната година се раздели на 25. За наетите работници в кооперативните предприятия по трудов договор без определено работно време, на които се заплаща в зависимост от получената продукция, се зачита за една година трудов стаж времето, през което са реализирали годишен доход не по-малко от минималната годишна работна заплата по държавните щатни таблици или тарифни условия, ако за всеки месец поотделно са заработвали не по-малко от половината от минималната месечна работна заплата. Ако за годината е получен по-малък годишен доход от минималната годишна заплата, трудовият стаж се определя помесечно, като сумата, получена за годината, се раздели на съответната минимална месечна работна заплата. В случаите, когато за отделен месец е реализирано по-малко от половината на минималната месечна работна заплата, за трудов стаж се зачитат толкова дни от месеца, колкото се получават, като се раздели получената сума на съответното минимално дневно възнаграждение. Трудовият стаж на работниците и служителите в земеделието се установява с осигорителни трудови или занаятчийски книжки или с документ, издаден от съответната фирма, кооперациите или ведомството. Документът се издава въз основа на изплащателните ведомости или партидни книги, като се посочва категорията труд, а за времето след 1.3.1991 година и размерът на осигорителната вноска. Задължително в документа се попълва датата на постъпване и датата на напускане на работа. Когато в изплащателните ведомости или партидни книги фирмите, кооперациите или ведомствата, по изключение може да се издава удостоверение за трудов стаж и трудово възнаграждение въз основа и на други документи, които съдържат достатъчно данни, че трудовият стаж е действително положен, а също така и за неговата продължителност. Такива документи могат да бъдат удостоверения, заповеди или протоколи за назначаване или уволняване, за разрешаване на отпуск и други автентични документи, издадени по време на полагане на трудовия стаж. Когато няма данни за полученото трудово възнаграждение, в издадените документи за пенсиониране се посочва минималната заплата, предвидена за съответната длъжност. Трудовият стаж на кооператорите до 1975 година работили като говедовъди, овцевъди и свиневъди, се установява от партидните книги, при условие че имат най-малко 270 работни дни през годината и заработеното от тях трудово възнаграждение и направените лични вноски в осигоровката са значително по-големи от тези за останалите кооператари в съответното ТКЗС за същия период, а от 1980 година са получавали допълнително трудово възнаграждение за продължителна работа не по-малко от 24% от тарифната заплата. Трудовият стаж на работниците и служителите в

земеделието, които са работили за периода от 9.9.1944 година до 1.1.1957 година, се установява с удостоверение, издадено от ТКЗС, АПК, ПАК или друга селскостопанска организация, в която е включено ТКЗС, кадето е работил работникът или служителят. Удостоверението се издава въз основа на данните от архивите за съответното време и справка за извършената проверка за установяване, че лицето е работило в ТКЗС повече от 8 месеца през отделната календарна година. Средното месечно брутно трудово възнаграждение, въз основа на което се изчислява пенсията, се определя от дохода, върху който са правени осигорителните вноски. Когато трудовото възнаграждение, от което се изчислява пенсията, е получено по две или повече правоотношения, по които работникът или служителят е осигорен за всички осигорителни случаи, средното месечно брутно трудово възнаграждение се изчислява от сбора на доходите, върху които са правени осигорителните вноски. Пенсиите отпускани с начална дата след първи юли, се осъвременяват чрез индивидуален коефициент от датата на отпускането им, ако това е по-благоприятно за работниците и служителите. Индивидуалният коефициент се определя като съотношение между средномесечното възнаграждение или осигорителния доход за периода, на базата на който е изчислена пенсията, и средната месечна брутна заплата за страната за същия период, обявена от Националния статистически инситут. Осъвременяването се извършва, като индивидуалния коефициент се умножи със средната месечна брутна работна заплата за страната, обявена от НСИ, за трите календарни години, предхождащи годината на осъвременяването, след което пенсията се определя от осъвремененото възнаграждение при условията на Закона за пенсиите. Осъвременената пенсия не може да бъде по-малка от получаваната пенсия до датата на осъвременяването. Размерът на пенсиите на земеделските работници се осъвременява всяка календарна година с коефициент, равен на 80% от средното увеличение на пенсиите чрез индивидуалния коефициент. Осъвременяването на пенсиите се извършва от първи юли всяка календарна година. Пенсиите отпускани с начална дата след първи юли, се осъвременяват чрез индивидоален коефициент от датата на отпускането им. МС определя от първи юли на всяка календарна година нов размер на социалната пенсия във връзка с осъвременяването на пенсията. Размерът на получаваните една или повече пенсии не може да превишава трикратния размер на социалната пенсия.

Проблеми при пенсионното осигоряване на работниците и служителите.

Сегашната ни пенсионна система е с разходно-покривен характер. Вноските са за сметка на работодателите и работниците. Условията за пенсиониране се определят от размера на трудовия стаж и на пределната възраст на работниците и служителите. Размерът на конкретната пенсия зависи от получаванана преди настъпването на риска “старост” работна заплата, която предопределя размера на осигорителната вноска и продължителността на трудовия стаж. Пенсионното осигоряване е задължително, всеобхватно, непрекъснато и еднакво за всички социални групи. По-важните аргументи, които налагат промени в системата на пенсионното осигоряване, се свеждат до:

• С прехода към пазарна икономика настъпиха промени в цялата система от икономически и социални отношения. Преустройството в социалната сфера предявява съответни изисквания и към пенсионното осигоряване. То трябва да се приведе в съответствие с новите условия както по принцип, така и в детайли.
• Значително се влоши и продължава да се влошава демографската ситоация в страната. Раждаемостта намалява. Населението застарява. Снижава се продължителността на човешкия живот. Всичко това се отразява неблагоприятно върху основните показатели на пенсионното осигоряване. При база 1989 година индексът на броя на пенсионерите се увеличава на 102 през 1990 година, на 108 през 1991 година, на 111 през 1992 година. През 1994 година този брой в абсолютни числа достига 2427000 души, а през 1995 година той достига 2457000 души. Делът на пенсионерите в цялото население също нараства. От 24,6% през 1989 година той достига 28,9% през 1994 година и 32,3% през 1995 година. За розглеждания период настъпват чувствителни изменения в съотношението между заети и пенсионери. Така например през 1989 година то е 100:51, през 1994 година-100:77, през 1995 година-100:88. Това съотношение при разходно-покривния принцип на финансиране означава, че през 1995 година 100 заети издържат 88 пенсионери.
• Финансовата нестабилност на пенсионното осигоряване продължава и на настоящия етап. Все по-трудно се осъществява балансирането на приходите и разходите в него, което налага принципни промени. За периода 1990-1995 година приходите в бюджета на социалното осигоряване са се увеличили от 5,5 милиона лева на 71,5 милиона лева тоест 13 пъти. Разходите за същия период са се увеличили от 5,5 милиона лева на 99  милиона лева тоест 18 пъти. От всички разходи тези за пенсии са се увеличили от 3,9 милиона лева на 84,2 милиона лева, тоест 21,58 пъти, което представлява 84,8% от общите разходи.

Ефективността на извършващите се промени в системата на пенсионното осигоряване до голяма степен се предопределя от прираганите принципи, на които тя се изгражда. По-съществени от тях са:

¨    Привеждане на пенсионното осигоряване в съответствие с условията на пазарното стопанство, тоест да отговаря на пазарните механизми въобще и на пазара на труда в частност. Системата на пенсионното осигоряване като цяло трябва да се изгражда не само на основата на социалната справедливост и солидарност, но и което е особено важно, на заинтересоваността на работниците и служителите от пълна трудова реализация.

¨    Пенсионното осигоряване трябва да се изгражда като част от общата система на социална защита. Между отделните форми на социална защита съществуват обективни връзки, които следва системно да се изследват и анализират.

¨    Прилагане на ясна стратегия при решаване на конкретните въпроси в пенсионното осигоряване. Това ще позволи да се постигне по-голяма стабилност на пенсионната система.

¨    Съответствие между жизненото равнище на пенсионерите и техния принос в пенсионния фонд. По този начин ще се преодолее до известна степен сега съществуващата бедност при пенсионерите и ще им се осигори жизнен стандарт, отговарящ на материалните възможности на обществото.

¨    Приемственост в пенсионното осигоряване, тоест запазване на някои от положителните страни в сегашното пенсионно осигоряване като задължителност и всеобхватност на пенсионната система.

¨    Да се създадат условия за постепен преход към новата пенсионна система. По този начин ще се избегне евентуалното социално напрежение, което може да се предизвика при отнемането на някои необосновани превилегии.

¨    Автономно и демократично управление и самофинансиране на пенсионната система. Необходимо е както осигорителите, така и осигорените да участват в управлението и. Целесъобразно е в създадения фонд “Обществено осигоряване” да се обособи пенсионен фонд. Пенсионната система трябва да бъде ясна и разбираема, което е и важно условие за създаване на доверие между осигорителите и осигорените.

На сегашния етап съществуват редица проблеми при пенсионното осигоряване. По-важни от тях са:

Първо.Обособяване на пенсионните финансови средства във фонд “Обществено осигоряване” и уточняване обхвата на осигорителните плащания. При сега действащата система на осигорителни плащания във фонд “Обществено осигоряване” са включени освен средствата за пенсии за изслужено време и старост, така също и разходите за краткосрочно осигоряване поради болест, трудова злополука и трудоустрояване, еднократни помощи при раждане и други. Радикалното решение на въпроса е обособяването и самостоятелното функциониране на пенсионния фонд, включващ пенсиите за трудова дейност. Финансовият баланс на пенсиония фонд трябва да се изгражда на принципа на самофинансирането. Известни са 3 форми на финансова организация на системата за пенсионно осигоряване: разходно-покривна, пенсионно-покривна и премийно-покривна. Разходно-покривната система бе характерна за бюджетната форма на организация. На сегашния етап на развитие на икономиката подходяща за нашите условия е пенсионно-покривната система. При нея се осигорява самофинансиране на пенсионното осигоряване, тоест приходите от осигорителни вноски покриват разходите за пенсии и се осигорява определен резерв. Създаването му има голямо значение за гарантиране на осигорителните плащания и за стабилност на системата. Освен това резервът може да се използва и за увеличение на финансовите възможности чрез влагането му във финансови институции или в държавни ценни книжа. Значение за финансовата стабилност на пенсионната система има определянето на размера и разпределението на осигорителната вноска. Размерът на вноската трябва да бъде достатъчен, за да покрие разходите за осигорителни плащания и за създаване на резерви. При сегашната ситоация в страната се очертава относително висок размер на вноската. Важен проблем е кой да плаща вноската. При сега действащата осигорителна система тя се плаща основно от работодателите и работниците. С Указ №52 се направиха допълнения към Кодекса на труда, съгласно които осигорителите и осигорените внасят осигорителни вноски. Техният размер се определя в процент от брутното тредово възнаграждение или осигорителния доход. Осигорителната вноска, която е за сметка на осигорените лица, за всички осигорителни случаи се определя в размер на 1%(преди 2%) върху брутното трудово възнаграждение или осигорителния им доход. Осигорителната вноска не се внася от лицата, които са осигорени само за тредова злополука и професионално заболяване. Премийно-покривната система на пенсионно осигоряване би могла да се приложи при финансоно укрепнала система и при натрупване на относително големи резерви от средства във фонд “Пенсионен”.

Второ. Осигоряване на необходим жижнен стандарт на пенсионерите. След 1989 година непрекъснато намаляват реалните размери на пенсиите. През 1992 година при база 100 индексът на реалния размер на средногодишната пенсия намалява на 85,9 през 1994 година, на 74,8 през 1995 година и на 59,1 през 1996 година. Необосновано се разтваря “ножицата” между пенсиите и работните заплати. Поради това социалната цена, която пенсионерите плащат в условията на преход към пазарно стопанство, е по-голяма, отколкото другите слоеве на населението. Налице е много слаба диференциация между най-ниската и най-високата пенсия. Съотношението между минималната и максималната пенсия намалява от 1:5 през 1990 година на 1:3 през 1996 година. През 1996 година средната пенсия представлява около 63% от социалния минимум. Едва 2,5% от пенсионерите получават пенсии малко над социалния минимум. Като се вземе предвид, че социалният минимум вклучва не само разходите за храна, но и тези за социално развитие, то следва, че равнището на пенсиите “осигорява” мизерно съществуване на пенсионерите, в това число и на тези с максимална пенсия. С известно по-добро жизнено равнище са само тези от тях, които имат допълнителни доходи. Важно значение за жизненото равнище на пенсионерите има начинат на изчисляване и осъвременяване на пенсиите. Възприемането на един или друг подход на определяне на размера на пенсиите при обособен пенсионен фонд зависи преди всичко от неговите възможности. При прехода от бюджетно финансиране към самофинансиране държавата ще продължава да бъде гарант за финансовото състояние на фонда. Съществен въпрос в тази връзка е определяне на средно месечно брутно трудово възнаграждение, въз основа на което се изчислява пенсията. Въпросите са два-дали то да бъде само за три години, за десет години или за целия трудов стаж и как да се изчислява самият размер на трудовото възнаграждение. По въпроса за броя на годините са водени доста спорове, които са се решавали в полза на период от три години, и то главно поради лесния начин на администриране. Трябва да се подчертае, че слабостта тук е не само в това, че се пренебрегва получаваната работна заплата през целия трудов стаж, а следователно и плащаната осигорителна вноска, но и във факта, че може да се извърши спекулация, като само за три години се привежда по-висока осигорителна вноска. На този етап при отделянето на пенсиония фонд този проблем придобива особена важност. За това увеличаването на периода, през които средното месечно брутно трудово възнаграждение трябва да се вземе за основа при изчисляване размера на пенсиите, е необходимо да се има предвид при разработване на новия пенсионен закон. По отношение на конкретния механизъм на изчисляване на размера на трудовото възнаграждение, използвано като основа за изчисляване на пенсиите, проблемът е, че с времето то се обезценява. Процесът на обесценяването е особено интензивен при висока инфлация. Целесъобразно е осъвременяването на трудовото възнаграждение през базисния период да става въз основа на нарастването на средната работна заплата за страната. На този етап проблем е малката деференциация между най-малката и най-високата пенсия. По принцип деференциацията в пенсиите трабва да съответства на размера на осигорителната вноска. За тази цел минималната и максималната пенсия следва да се обвързват с работната заплата. Действащото обвързване на минималната и максималната пенсия със социалната е в пълно противоречие с осигорителния принцип. Ограничаването на максималния размер на пенсията може да се приеме като временна мярка, но и в този случай трябва да се осигори връзка с работната заплата.

Трето. Преодоляване на необоснования либерализъм в досегашния пенсионен режим. Характерно за сега действащия режим на пенсиониране е сравнително по-либералните условия за получаване на пенсия в сравнение със законодателствата в другите страни.

• Пределната възраст за пенсиониране у нас е една от най-ниските в света-55-годишна възраст за жените и 60-годишна възраст за мъжете за условията на трета категория труд.
• Най-малко години трудов стаж се изисква за пенсиониране в България-20 години за жените и 25 години за мъжете за условията на трета категория труд.
• Либерални са и принципите за категоризиране на труда. Определени категории от населението, посочени в закона, се ползват с превилегировани условия за пенсиониране за първа и втора категория труд. Около 25% от пенсионерите са пенсионирани при условията на първа и втора категория труд.

В тази връзка е наложително да настъпят промени в следните направления:

1. Да се увеличи пределната възраст за получаване правото на пенсия. На този етап се даде възможност за увеличение с три години. С оглед преодоляване на социалния стрес повишаването на пенсионната възраст следва да се извърши постепенно, в рамките на относително по-продължителен период от време. В тази връзка правилно се процедира, като пенсиониращият се има право на избор на възрастта, на която да се пенсионира. Целесъобразно е да се разработи и приложи гъвкавост по отношение на избора на пенсионната възраст в полза на повишаването и.
2. Да се постигне изравняване на пределната възраст за пенсиониране на мъжете и жените. В повечето европейски страни няма такава разлика. В теорията надделява станавището, че изравняването е въжможно, при положение че за всяко дете жената получава по 3 години трудов стаж и че средната продължителност на живота на жените е с няколко години по-висока. При сега действащото законодателство трудността произтича от факта, че изравняването трябва да се извърши заедно с повишаването на пенсионната възраст. Така, ако общото повишаване на пенсионната възраст е с 3 години, за жените ще означава повишаване общо с 8 години. За това при решаването на въпроса особена важност придобива продължителността на преходния период от досегашната към новата пенсионна възраст. Той непременно трябва да бъде по-продължителен при жените, отколкото при мъжете.
3. Увеличаване на изисквания трудов стаж за пенсиониране. С увеличаване на възрастта за пенсиониране естествено е да се увеличи и трудовият стаж-пълен и минимален. Не е логично максимално възможният трудов стаж да се движи около 45 години, а изискваният трудов стаж да бъде за пълна пенсия 20-25 години, а за непълна 10-12,5 години за условията на трета категория труд. Увеличаването на трудовия стаж с няколко години ще съответства на повишената пределна възраст за пенсиониране, ще съдейства за финансовото стабилизиране на пенсионната система. Разбира се, увеличението трябва да стане, като се отчете здравословното състояние на заетите, демографската ситоация в страната, да се извърши за сравнително по-продължителен период от време и да обхване уеднаквяването на трудовия стаж на мъжете и жените.
4. Повишаването на пределната възраст и увеличаването на изисквания трудов стаж за пенсиониране налага промяна и в категоризирането на труда. В това отношенее значение имат два аспекта: от една страна, е необходимо цялостно прекатегоризиране на труда, което да се базира на осъвременена прецизна методика и изчисления върху промените в условията на труд. Освен това известно е, че през 1990 година в резултат на стачни действия, а не на доказана необходимост редица професии бяха допълнително прекатегоризирани към втора и първа категория труд. Това се отрази неблагоприятно върху финансовата стабилност на системата, тъй като чувствително се увеличи броят на пенсионерите. Необходимо е също да се извърши и периодично прекатегоризиране на труда в зависимост от промените в трудовите условия.

Четвърто. Регламентиране на допълнително доброволно пенсионно осигоряване. Досега в страната е развивано предимно задължителното пенсионно осигоряване. При прехода към пазарна икономика се създават нови условия, които следва да се отчетат при пенсионното осигоряване. Създава се плурализъм във формите на собственост, бързо се увеличава деференциацията в доходите на населението. В резултат на това все повече се чувства необходимостта от добре регламентирано доброволно допълнително пенсионно осигоряване. Допълнителното доброволно пенсионно осигоряване е доказана необходимост от практиката в много от икономически развитите страни. То предполага получаването на “втора” пенсия, което позволява на пенсионерите да си осигорят жизнен стандарт над средния, формирал се в страната за пенсионерите от задължителното пенсионно осигоряване. Затова неговото регламентиране и развитие е важна насока в реформата на пенсионното осигоряване. В тази връзка особено важно е да се обърне внимание на два момента. Преди всичко главна форма на пенсионното осигоряване трябва да остане задължителното. При положение, че то е изградено на основата на осигорителния принцип на финансиране, чрез него следва да се осигори такъв живот на пенсионерите, който да отговаря на постигнатото жизнено равнище в страната, както и такава деференциация в пенсиите, съответстваща на разликата в получаваните работни заплати, а следователно и в плащаните осигорителни вноски. В този смисъл допълнителното пенсионно осигоряване не е алтернатива на задължителното. То е само допълнителна форма за получаване на повече финансови средства.  На него не бива да се разчита за решаването на проблемите в задължителното пенсионно осигоряване и по-специално за премахване на бедността и финансовия дисбаланс.