Joomla Software solutions Template

Payday loan

ВЪВЕДЕНИЕ

След относително дълъг период на прекъсване на дейността по доброволното пенсионно осигуряване, от три четири години в България тя отново бе възстановена. На пазара се появиха пенсионни фондове, някои от тях наричани и “компании”, изпреварващи законодателството в областта на доброволното пенсионно осигуряване. Започнаха да функционират поредица от пенсионни фондове и пенсионно - осигурителни компании. Тяхното основно предназначение е да организират допълнително доброволно осигуряване за всички лица, които са осигурени в системата за задължително социално осигуряване, но поради незадоволителния размер на предоставяните от него пенсии желаят да повишат пенсионните си доходи. Една част от тях се отличават със своя професионален профил като например Железничарският пенсионен фонд “Ферострад” и ново сформиращият се Пенсионен фонд към Българската земеделска камара. По-голямата час, между които добилите популярност: Пенсионноосигурителна компания “Доверие” АД, Пенсионноосигурителна компания “Съгласие” АД, Български пенсионнен фонд АД, Пенсионен фонд “България - живот” и др., адресират дейността си към всички частни лица и работодатели, които желаят за своя сметка да си гарантират или да гарантират на своите работници една допълнителна пенсия.

Същност и характеристика на пенсионните фондове като финансови институции

Практиката за пенсионните фондове в развитите страни е позната от края на миналото столетие, но така наречения бум на пенсионните фондове е от преди 30 години. В България ни предстои да проучим и да се поучим от вече натрупания положителен и отрицателен опит, да извършим определена селекция и да копираме подходящите модели на функциониране на надеждни и жизнеспособни пенсионни фондове. По своето предназначение те изпълняват функцията на дългосрочни инвеститори. От една страна са израз на отношения и интереси на хора, предпочели да отложат част от настоящето си потребление за бъдещи периоди. Тези фондове изпълняват и своебразна функция на спестявания, които от даден момент са точно определени по размер и гарантиран разполагаем доход. Между пенсионните фондове и техните клиенти има двупосочни и дългосрочни взаимоотношения. Нещо повече, интересът е взаимен и се поддържа от произтичащата от него двустранна изгода.

От друга страна, тези фондове са постоянен и огромен източник на свеж паричен ресурс към икономиката и най-вече към нейните авангардни и перспективни сектори. Това предизвиква увеличаване нормата на възвращаемост, едновременно стимулира привличане и инвестиране на капитали, което превръща тези фондове в мощни финансово - стопански агенти.

Това определение е съвсем конкретно, ако се има предвид възможността за активно участие на пенсионните фондове на капиталовия пазар както и постоянния им интерес към акционерна дейност и крупни по мащаби и дългосрочни по изпълнение проекти, спрямо които други финансови институции са скептично настроени. С други думи ролята на пенсионните фондове е твърде значима за формирането на капитали както по отношение на населението, така и за целите на инвестиционния процес, независимо от това дали е в частния или държавния сектор. Същевременно тяхното присъствие държи “нащрек” банките тъй като се явяват реални конкуренти. Те именно създават здравословен климат на конкуренция за привличане на свободен паричен ресурс и неговото пълноценно използване. Това е особено валидно за дългосрочните проекти, чиято възвръщаемост е далече във времето. В световен мащаб настоящата оценка на активите на пенсионните фондове надхвърля 5 трилиона Щ.Д. Изчисленията сочат, че годишното им обслужване е около едно на сто, което представлява впечатляващата сума от 5 милиарда долара. Или това е огромна по мащаби дейност с голямо бъдеще, изразяваща се в консултантски, финансово- стопански, счетоводни, мениджърски и други услуги. Тя отразява глобалната тенденция на нарастващия дял на хората от третата възраст и тяхната издръжка. Нашата страна не прави изключение от нея и трябва своевременно да посрещне и реши редица проблеми в тази област. Преди всичко следва да се определят ясни и точни правила - с дългосрочна давност и гаранции за стабилност във взаимоотношенията между пенсионните фондове, работодателите и осигуряващите се.

Видове пенсионни фондове

а) според регламентирано-очаквани доходи

В досегашната пенсионна практика са познати два вида пенсионни фондове - според регламентирано очаквани доходи и според предварително определени вноски от работещите. Въз основа на тези два основни модела са възможни техни модификации обусловени от пазарната конюнктура и трудовото законодателство на определената страна.

Първият модел се основава на принципа на предварително уточнени бъдещи ползи, известни на страните, сключили пенсионния договор. Тези именно ползи най-бързо се определят от компютърни продукти с конкретни формули за изчисление. Те се основават на величината на получавания доход в трудоспособна възраст и на продължителността на трудовия стаж като цяло. Най-често се използват тези, при които се взима определен процент от трудовото възнаграждение от последните години на стажа. Друг използван вариант за конкретизиране на пенсиите е въз основа на предварително определена част от месечното възнаграждение умножена по броя на месеците в рамките на прослуженото време. Популярен е трети вариант, при който изчисляването размера на пенсиите се основава на предварително определен процент от дохода, който се умножава по броя на годините на трудовия стаж. Практиката показва, че най-използвания тук процент е 1,5 на сто от трудовото възнаграждение - обикновено през последните пет години, умножен по броя на годините от трудовия стаж, което прави пенсионен доход, равен на 45 на сто от получавания размер на работната заплата.

При фондовете от този тип в продължителен период от време работещите са в ролята на кредитори. Фондовете се стремят техните вноски да се инвестират по възможно най-ефективния начин срещу доход във вид на лихви, ренти, девиденти и печалби. Същевременно трябва да са достатъчно атрактивни с цел привличане на повече участници. В случая се налага и използването и на корективи отчитащи продължителността на живот на различните по образование и стаж осигуряващи се, здравословното им състояние, динамиката на трудовото възнаграждение, възвращаемостта на самите фондове, провежданата държавна фискална политика, която директно се отразява на функционирането им. Този модел е широко застъпен в САЩ, Япония и Англия, където правно-нормативната данъчна и пенсионна уредба има стимулиращ ефект.

При избор на този модел фондове е задължително и решаването на важни юридически аспекти на тяхното функциониране и съществуване. Между тях от особено значение е правната регламентация на собствеността върху активите им както и на действителния субект имащ право да ги придобива, отчуждава, владее и ползва. Напълно предвидим е и поетия инвестиционен риск, тяхната обвързаност с очакваните ползи и/или загуби степента на гарантираност на предварително заявените задължения, ангажименти, игнориращи нежелателните резултати. С това се цели разширяване на кръга на акционерите, което предизвиква нови инвестиции, по-висока възвращаемост и сигурност на дългосрочното обслужване на клиентите. При всички случаи активите на фондовете трябва да са по-високи от пасивите, т.е. задълженията им да са в размер не по-малко от 50 на сто. Или активите трябва да са предмет на специален режим и за тяхното установяване е наложително внимателно проучване на съществуващото законодателство. Това е принцип безусловно доказан от самата практика в развитите страни.

б) според предварително определени вноски от работещите

Този модел пенсионни фондове е най-силно застъпен в САЩ. Тук конкретно става въпрос за един от перспективните за България пенсионни фондове формирани на принципа на предварително регламентирани вноски. При тях по определена схема работодателят извършва периодични вноски по специално открита сметка на работещите в неговата фирма. В този случай пенсионните вноски се пресмятат като процент от величината на трудовото възнаграждение. Те могат да се изчисляват и като процент от формираната във фирмата печалба.

Този модел пенсионни фондове, се основава на предварително изготвен план. Величината на пенсията на участниците в него пряко зависи от сумата на вноските им по време на трудовия стаж. Тук отговорността за размера на пенсиите имат самите участници във фонда, включително и инвестиционния риск произтичащ от непредвидими събития. Този тип фондове предполага прецизна обоснованост на отношенията, респективно на участниците в тях. Това на свой ред предполага и съответна юридическа регламентация. В това отношение в САЩ този модел е застъпен в няколко разновидности базиращи се на планове за вноски. Те са във вид на т.н. обикновени планове или планове за придобиване на акции от самите работещи. Тук особена тежест има и фактът, че правно - нормативната уредба на другия модел пенсионни фондове, предизвиква не само по високи разходи от страна на работодателите, но и често пъти ги изправя пред редица рискове.

Повишения интерес към този тип пенсионни фондове се обуславя от факта,че той е по-привлекателен за младото активно заето население, тъй като натрупаните вноски са вид собствен индивидуален актив, който при определени условия и по-високи доходи може да се увеличава в по-висока степен.

Няколко са важните изисквания, обуславящи успеха на фондовете с регламентирани вноски. Преди всичко е наложително разработването на стратегия въз основа на която се изготвят планове за функционирането в кратък, среден и дълъг период на системата за осигуряване. По този начин се конкретизират отношенията между осигурител и осигуряващ се, създават се условия за еднопосочност на интересите, за избор на най-ефективни инвестиционни решения осигуряващи висока възвращаемост.

Особено голяма е ролята тук на работодателите, които активно участват в дейността на пенсионните фондове като основни донори. Тук следва да се разработят аргументирани финансови планове, които да визират финансовите активи насочени към пенсионните фондове. Трябва да се имат предвид и фундаменталните макроикономически фактори на пазара, региона, отрасла. Това е гаранция,че при благоприятна стопанска конюнктура възможната гама от финансови инструменти е по-широка, а така също и притокът на паричен ресурс към фондовете е по-голям. Създават се условия и за емисии на различни ценни книжа - акции, облигации. Следователно този тип фондове разчитат и на допълнителни източници, увеличаващи финансовата им мощ, а от там и тяхната привлекателност за бъдещите им клиенти.

Наред с изтъкнатите предимства този модел пенсионни фондове имат и някои недостатъци. Преди всичко има голяма доза неизвестност при определяне на дългосрочната възвращаемост от спестяванията. За това тук може да се подходи по два начина, с цел неутрализиране на част от тази несигурност. Първият е да се сключат т.н. гарантирани договори между двете страни - работодатели, като представители на интересите на своите сътрудници и пенсионните фондове. Тук задължително се визира клаузата за възвращаемостта на извършените вноски - по размер и вид. Вторият начин е по-рисков , но по-привлекателен. При него в сключения договор задължително присъства клаузата, че фонда е оторизиран от своите клиенти да участва в капиталовия пазар. От тук нататък реализираните печалби/загуби се разпределят между страните на договора. От тук произтича и третия начин, при който работодателят използва пенсионните вноски за емитиране на акции с цел привличане на свеж паричен ресурс. В тази насока има както положителни така и негативни страни. Между тях най-съществената е, че се осигуряват средства за ноу-хау обновяване и увеличаване ефективността на дългосрочното развитие на даден бизнес. От друга страна липсващата диверсификация на емитираните книжа прави подобни изяви рискови и уязвими. Въпреки това по този начин се стимулира развитието на бизнеса и се създава почва за еднопосочност на интересите.

Важен момент е конкретизирането на най-важните аспекти в политиката на този вид фондове. Наложително е поддържането на тесни връзки между тях и техните донори по отношение на стратегията и техните планове. Растежът на активите на пенсионните фондове, неговото поддържане и стимулиране налага необходимостта от ползване услуги на специалисти, управляващи инвестиционни портфейли. Те са тези, които най-добре могат да се ориентират в ситуацията на капиталовия пазар, да диверсифицират оптимално портфейла, като извлекат максимално висок доход. Така се гарантира стабилността и просперитета на пенсионния фонд и неговите клиенти.

Предпоставки за възникване на пенсионните фондове в България

Възникването на пенсионни фондове за допълнително доброволно осигуряване в България не е случайно. То се обуславя от няколко причини. Бяха дадени някои преференции от страна на правителството, касаещи вноските на работодател и/или работници и служители, постави се задължително изискване 85% от вноските да се инвестират в ДЦК, за 40% неснижаем остатък на последните през годината с оглед гарантиране парите на осигурените. Промяната на осигурителните отношения се обуславя и от демонополизацията на държавната собственост на децентрализацията на държавното управление с сферата на пенсионното осигуряване. Либерализацията на икономическите отношения, навлизането на капитали отвън, определя натрупването на парични средства, които се използват като начален капитал за създаване на пенсионните фондове. Осъществяването с участие на работодателите допълнително пенсионно осигуряване, мотивира служителите към повишаване на производствената ефективност. Вноските, които работодателите правят на своите работници се явяват своеобразна форма на необлагаем доход. Поради значението на допълнителните пенсионни фондове за повишаване равнището на осигурителната защита, както и поради преференциите при данъчното облагане на вносителите на осигурителните плащания, допълнителното пенсионно осигуряване стана силно предпочитано сред каталога от мерки на фирмената социална политика в България.

Ако от данъчните и други преференции зависи в голяма степен решението, както на работниците, така и на работодателите да сключат договори за допълнително осигуряване, не по-малко значение имат и договорните условия, предлагани от пенсионните фондове както и гаранциите за законосъобразни и целесъобразно управление и изразходване на набраните във фондовете парични потоци.

Видове схеми за доброволно пенсионно осигуряване в България

При съществуващото българско законодателство съществуват предимно пенсионни фондове основаващи се на предварително регламентираните вноски от работодателите в полза на служителите и работниците в доброволните пенсионни фондове. Работодателите предпочитат схемите на т.н. дефинирани вноски, тъй като са по-лесно разбираеми, определени и предвидими като тежест за бъдещи финансови периоди при схемите на дефинирани пенсии осигурените имат уверението, че ще получат определения при сключването на договора % на пенсия спрямо средно-месечния доход през определен период от време. За работодателите обаче съществуват определени неудобства и рискове. Вноските не са постоянни и се определя в зависимост от излишъка или дефицита на схемата. Поради това всички права и задължения на работодателя, работниците и осигурителната компания са залегнали в точно регламентиран договор, в който е посочена и общата месечна вноска за всяко лице и дължимата част от работодателите и работниците. В най-общи линии размерът на пенсията зависи освен от вида и и допълнителните рискове, покривани през периода на осигуряването и от:

n     възрастта, на която лицето се включва в системата.

n     възрастта, от която лицето започва да получава пенсия.

n     размера на вноската в абсолютни цифри или отнесен към осигурителния доход, на базата на който се прави вноската.

n     Нивото на доходност от инвестициите, на базата на което нарастват средствата на осигуряване.

n     Нивото на инфлация

Първите два параметъра се влияят от избора на осигуряване, последните два от макроикономическата обстановка в страната, а третия от изброените фактори както и данъчната политика в държавата. Схемите на дефинирани пенсии имат предимство, че размерът им е определен от началото на схемата, при това отнесен към инфлационно индексиране към момента на пенсионирането, като размер на средно месечните доходи на осигурявания през последните една, три или пет години или целия трудов стаж. По този начин се запазва в определена степен жизнения стандарт преди пенсиониране. Ако например размерът на пенсията е 2 % от средно-месечната работна заплата за последната година преди пенсиониране, за 35 години осигуряваният получава пенсия в размер на 70 % от тази заплата, т.е. запазва 70 % от доходите се преди пенсиониране. Недостатъкът на този вид схеми, е че размерите на бъдещите пенсии са предварително неизвестни за осигуряваните, нито е известна тяхната покупателна сила.

Вноската на работодателя в пенсионния фонд се определя на база актюерска оценка и е в размер такъв, че схемата да изпълнява задълженията си по отношение на осигуряваните. Размерът на вноската на работодателя е неизвестен и зависи както от размера и вида на пенсиите и рисковете през периода на осигуряване, така и от:

n     възрастта на осигурявания при стартиране на схемата

n     възрастта, от която осигуряваните започват да получават пенсия

n     нивото на инфлация на работната заплата на осигуряваните

n     натрупания трудов стаж преди стартиране на схемата

n     нивото на доходност от инвестициите, от което се увеличават средствата на осигуряваните

n     условия и схема, при които осигуряваните получават права върху вноските на работодателя - т.н. Vesting. Чрез него размерът на вноските на работодателя може да се намали за сметка на работодателя и служителите, които не са получили права.

От изложеното до тук могат да се направят следните изводи:

n     при схемата на дефинирани вноски инвестиционния риск се носи от осигуряваните. Предимствата на тези схеми не са малки - размерът на вноската на работодателя е определен и лесно може да се вгради в модели при изготвянето на бюджети за бъдещи финансови периоди.

n     Тези схеми са по-достъпни за разбиране от осигуряваните, тъй като са близки до спестовните влогове.

n     Осигуряваните имат възможност сами да изберат вида на пенсията си.

n     Инвестиционния риск се носи от работодателя, който може да спечели при добро състояние на схемата(излишъци от активи) или загуби (при дефицит на схемата), тъй като вноските на работодателя се менят в зависимост от състоянието на схемата, а не са постоянни във времето.

n     Като предимство за държавата може да се посочи акумулирането на огромни по размера си средства и инвестирането им в реалната икономика, дългосрочното финансиране на бюджета и прехвърлянето за бъдещи периоди на финансовата тежест за нормално осигуряване на бъдещите пенсионери от ДОО върху доброволните фондове на капитало - образуващ принцип.

От гледна точка на пенсионните фондове се предпочитат т.н гъвкави схеми за ДПО, функциониращи според изискванията на клиентите, а не подчинени на стандартни условия. Така пенсионните схеми става инструмент за водене на кадрова политика в предприятията. Пенсионните фондове се насочват към големите работодатели, където и конкуренцията е най-голяма.

Бъдеще на частното пенсионно осигуряване в България

Върху него могат да повлияят много и разнопосочни фактори. Възможно е засилващата се диференциация в доходите на населението да създаде противоположни мнения относно нуждата от неговото стимулиране. Възможно е лицата притежаващи високи доходи, да раздвоят вниманието си върху две възможности: да получат по-висока сигурност чрез ДПО или да вложат наличните си средства в инвестиции, считани за по печеливши. От голямо значение е и промяната на лихвените проценти както и политиката на данъчни преференции за лицата участващи в пенсионните фондове. Фирмената социална политика има също определяща роля. По-добре би било да се влагат парите в система, чиито фондове се гарантират от покупката на ДЦК, и с това гарантират по-високи пенсионни доходи в бъдеще. За повишаването на интереса към системите за ДПО е нужно и държавата да се погрижи за тяхната адекватна законова уредба. Това предполага обаче тя да има предварително изградена цялостна национално - осигурителна политика, в която на ДПО ще бъде отредено подобаващо място. За това трябва да се има предвид,че националните системи за пенсионно осигуряване включват както държавни, така и професионални и лични пенсионни осигуровки, които заедно с необходимите за покриването им средства, съставляват цялостния финансово - пенсионен товар на обществото. Необходимо е и добро балансиране на комбинацията от горепосочените пенсионни осигуровки. Единствено по този начин България няма да изостане, а ще изгради съвременна национално - осигурителна система и политика.