Осигурителни плащания

1. Проблемите на социалната политика, социалната сигурност, социалното осигуряване и други социални дейности винаги са представлявали интерес на науката и практиката. Те винаги са били актуални, защото това са проблема на взаимоотношения, на взаимни ангажименти между обществото и отделния негов член.

Социално осигуряване обособило се от застраховането и утвърдило се като форма на издръжка на нетрудоспособните лица, задължително мобилизира средства от определени източници, разпределя доходи. То съществува като грижа за съвкупността да задоволява потребности на лица, по отношение на които са се сбъднали рисковете на труда.

2. Осигурителни плащания – в различните литературни източници средствата, които се предоставят от осигурителния фонд на нетрудоспособните лица се означават с термините “престации”, “осигурителни права – пенсии и обезщетения”, “плащания” и прочие.

“Престация” – означава парична помощ, представяне на нещо.

Плащането от своя страна предполага наличие на парични знаци и еквивалент в отношенията между субектите – чрез пари, а и в натура. Еквивалентност има, но тя е на много по-широка основа (пенсиите и обезщетенията са парични форми на разплащане. Тяхното съществуване и паричният им характер са резултат от стоковото производство и парите като завършена форма на стойността). Тук вече може да се говори за осигурителни плащания към нетрудоспособните лица, когато последните се разглеждат като субекти на разпределението (от позициите на институцията, която плаща).

3. Видове осигурителни плащания

Разпределението на осигурителния фонд под формата на осигурителни плащания се извършва в различни направления.

а) по класическите социални осигуровки плащанията са при:

-         болест и майчинство;

-         злополука и професионално заболяване;

-         инвалидност, старост и смърт;

-         безработица.

б) според покритите социални рискове, плащанията са:

-         обезщетения при болест с временна нетрудоспособност;

-         обезщетения при майчинство;

-        обезщетения и пенсии за трудова злополука и професионални заболявания;

-        пенсии за инвалидност поради общи заболявания;

-        пенсии за старост;

-        пенсии за смърт (наследствени);

- плащания към семейства с деца (еднократни и периодични);

- плащания с превантивна цел (санаториуми, трудоустрояване и т.н.);

-        плащания при безработица;

-        медицински грижи.

в) според формата, в която се преодоляват, средствата получавани от осигурителния фонд могат да бъдат разделени на:

-         доходи в натура;

-         плащания в пари.

Към натуралните доходи се отнасят медицинските грижи (диетични храни, мероприятия за трудоустрояване на инвалиди и т.н.). Голяма част от тези доходи имат превантивна (предпазна) и репресивна (да спрат разпространението на риска) цел.

Плащанията в пари биват:

-         временни плащания;

-         дълготрайни плащания.

Периодичните плащания от своя страна биват:

- временни – обезщетения при временна нетрудоспособност – болест, злополука, майчинство и други.

-         дълготрайни – пенсиите са дълготрайни плащания в пари.

Видове пенсии: според осъществения риск, чийто икономически последици трябва да се компенсират:

-          за инвалидност поради трудова злополука и професионално заболяване;

-         за инвалидност поради общи заболявания;

-         пенсии за старост;

-         пенсии за смърт (наследствени).

Според това от кого се получават:

-         лични пенсии;

- наследствени пенсии (вдовишки, сирашки, на родителите и други).

г) Според правото на иск плащанията могат да бъдат:

-         задължителни (с право на иск), (“трябва плащания”);

-         доброволни (може плащания).

д) Според предназначението, кога да се използват осигурителни плащания:

-         консумативни плащания;

-         инвестиционни плащания.

Осигурителни плащания се употребяват за посрещане на текущи разходи, за задоволяване на настоящи потребности (обезщетение при болест, пенсии и т.н.) или да се посочат към бъдещето (пример – еднократна помощ при раждане).

е) повечето осигурителни плащания се извършват по правен режим, който е създаден да действа за продължително време в бъдеще, за всички осигурени лица. Част от плащанията се извършват за някои лица по правен режим, който действа само за определен период от време. След изтичането на този преходен период започва действието само по нормалния режим. Така според правния режим осигурителните плащания могат да бъдат:

-         плащания по преходния режим;

-         плащания по нормалния режим.

ж) според покритото време след настъпване на риска, биват:

-         изплащани от първия ден;

-         изплащани след изтичане на карантинно време.

з) от гледна точка на начина на определяне – осигурителните плащания са:

-         зависими осигурителни плащания;

-         независими осигурителни плащания.

Размерите на осигурителните плащания се определят като еднакви за всички, абсолютни размери или различни за различните групи получатели (според някакъв признак – например трудовото възнаграждение).

4. Режим на осигурителни плащания

а) понятие за режим на осигурителни плащания – биологическите и икономическите рискове са причина да бъдат намалени или прекратени трудовите доходи и затова се считат за рискове на труда. Осигурителните плащания напълно или определена степен заместват намаления или загубен трудов доход. (пример – раждането на деца също се осигурява от фонда на социално осигуряване – с раждането на детето семейните разходи се увеличават и е необходимо те да се компенсират. Това се прави посредством плащанията за еднократни помощи при раждане и месечни добавки за деца).

Осигурителните плащания имат предназначението да компенсират, да възмездят, да обезщетят в определена степен покровителствуваните лица, заради неблагоприятните икономически последствия на осъществилите се рискове. (Това се извършва с цел запазване жизненото равнище на получателите на осигурителните плащания).

Предпоставки за отпускане на осигурителни плащания са:

- лицето, което предявява иск за осигурително плащане, да принадлежи към кръга на осигурените (при пенсиите за смърт, наследодателя да е бил осигурен);

-         трябва да е осъществен осигурителен риск;

- трябва да са изпълнени други условия, ако по закона се предвиждат такива.

Към първата предпоставка: Лицето трябва да принадлежи към кръга на осигурените, защото осигурителните плащания не се извършват към всички, които не работят, или ако не са трудоспособни, а само към онези, които са обект на осигурителна защита – лицето трябва да принадлежи към определена социална група, да упражнява определена труд дейност, да плаща или за него да плащат осигурителни вноски и други, които законът предвижда за да бъде включено то в осигурителната съвкупност.

Към втората предпоставка: За да се осъществи осигурително плащане непременно трябва да е осъществен риск със своите неблагоприятни последствия, да е на лице осигурителен случай.

Трябва лицето да заболее, да настъпи трудова злополука, да е принудено да не ходи на работа, заради напреднала бременност или гледане на дете, на болен човек от семейството. Лицето да не е в състояние да упражнява трудова дейност за определено време, за да получи правото на обезщетение при временна нетрудоспособност. Не всяко страдание , не всяко неразположение, не самия факт, че лицето претърпява злополука дават основание и право на иск за осигурително плащане.

Към третата предпоставка: Допълните условия – те са различни, но най-често срещаното между тях е изпълнението на определен трудов стаж.

Може лицето да е в кръга на осигурените, да е осъществен осигурителен риск, но неизпълнението на допълните условия (пример, трудов стаж), го лишава от правото на обезщетение за временна нетрудоспособност или пенсия.

При наличието на трите предпоставки, при изискваните условия, осигурителните плащания се изчисляват по определени, установени със закон начини.

Условията за отпускане и начините за изчисляване на осигурителните плащания са различни в различните осигурителни системи и за различните отрасли на социалното осигуряване.

Съвкупността от предпоставките и условията за отпускане и начините за изчисляване на осигурителните плащания се нарича режим на осигурителни плащания.

Този режим може да бъде строг – когато са предвидени предпоставки и условия, които са трудно изпълними или неизпълними от всички осигурени лица.

Либерален – когато предвидените условия за отпускане на осигурителни плащания са лесноизпълними от осигурените. Щедър, задоволителен, поносим или незадоволителен – в зависимост от големината на плащанията, от големината на техните размери.

5. Фактури обуславящи режима на осигурителните плащания.

а) факторите на производство – и оттук начинът на разпределение на средствата за потребление и други.

б) възможностите на обществото – на икономиката по-точно да предостави една или друга част от националния доход за разпределение чрез социално осигуряване.

в) потребностите на това общество – като част от цялостното разпределение, разпределението в полза на трудоспособните не трябва да бъде в противоречие с основния начин на разпределение. (Осигурените лица трябва да се стимулират към участие в полето на труда и други обществено полезни действия).

г) съставът на осигурените съвкупности, равнището на трудовите възнаграждения, жизненото равнище и други.

Тези четири фактора са близки до факторите, които обуславят обема на необходимите средства за социално осигуряване. При определяне на необходимите средства за финансиране на социалното осигуряване се държи сметка за разходите, които се правят за социални плащания.

6. Трудовият стаж – в социалното осигуряване се разбира времето, през което едно лице е осигурено, покровителствано от осигурителната защита. (“време-вноски” – времето, през което от него или за него са плащани осигурителни вноски).

Трудов стаж в социално осигуряване се използва:

а) като условие за отпускане на осигурителни плащания.

Продължителността – тя е различна при различните отрасли. При едни тя е няколко месеца – осигуровка на болест, майчинство, при други е необходим продължителен трудов стаж 25-30 години, осигуровка на старост, а при трети – трудов стаж изобщо не е необходимо като условие (месечни добавки за деца, трудови злополуки, професионални заболявания).

Съществуват редица варианти на трудов стаж, в зависимост от продължителността на изисквания трудов стаж и други:

-                   минимален трудов стаж – при наличието на който се добива право на осигурителното плащане.

-                     максимален трудов стаж – който се взема под внимание при изчисляване размера на плащането (трудов стаж над максималното не играе никаква роля).

-                 основен – този, чрез който се добива право върху основния размер на осигурителното плащане.

-                 добавъчен – използва се за изчисляване на добавките към основния размер.

-                     нормален – обуславя получаването на осигурителните плащания по нормалния режим на плащане.

-                     съкратен – при наличието на който е възможно преждевременно пенсиониране.

-                     трудов стаж по преходен режим – отнася се за лица в напреднала възраст – при които не може да бъде изпълнен изисквания трудов стаж за пенсия след създаване на осигурителната система.

-                      кулинарен трудов стаж – събиране на трудов стаж по две или повече осигуровки или при участие в чужд осигурителен носител.

-                      превърнат трудов стаж – който е изпълнен по една категория труд, а се използва по друга.

б) трудов стаж като параметър при определяне размерите на осигурителните плащания.

Колкото по продължителен е трудовия стаж, толкова по-голям при равни други условия е размерът на осигурителното плащане – определя се по-голяма основа или се дават по-големи добавки към основата. Този начин се определя като несправедлив и затова се изказва становище, трудов стаж, там където се използва като параметър за изчисляване на осигурителни плащания, да се взема в неговата абсолютна продължителност, а като отношение между изпълнимия трудов стаж.

7. Възрастта като условие и параметър при осигурителните плащания.

Пределната възраст за пенсиониране – условие за отпускане на пенсиите за старост – при наличие на нормален трудов стаж навършването на определена възраст дава право на пенсия. Като условие за отпускане на плащане, възрастта се явява и при някои наследствени пенсии (вдовишки, на родителите) – отпускат се на правоимащи лица или са в група инвалидност.

Условие е и при плащанията към семействата (добавки за деца и сирашки пенсии). Тук с възрастта се отмерва и началото, а краят на получаване на плащанията.

Възрастта тя е предпоставка за решаване на други условия за отпускане на осигурителни плащания (пример: в България продължителността на изисквания трудов стаж за получаване на пенсия за инвалидност поради общо заболяване зависи от възрастта, на която е настъпила инвалидността).

Възрастта като параметър при изчисляване размера на осигурителните плащания. Включва се само при изчисляването на добавките за деца и пенсиите за старост, съответно до навършване и след навършване на определена възраст.

8. База за определяне на осигурителните плащания.

Трудовото възнаграждение (или осигурителен доход), което се взема за основа при изчисляване на осигурителни плащания се нарича базисно трудово възнаграждение, а периода, за който се изчислява то – базисен период.

Базата, от която се изчисляват социалните плащания не трябва да е случайна. Продължителността на базисния период, чрез който се определя средното трудово възнаграждение е различен при отраслите на социално осигуряване. (за краткосрочни плащания при болест, майчинство – периодът е кратък, а за дългосрочните плащания – пенсиите – периодът е по-продължителен).

Трудовият стаж, от който се изчислява базата за определяне размера на паричните плащания не трябва да е кратък и да се окаже случаен фактор за този размер, нито пък много дълъг и да води до изчисляване на плащания на ниско равнище.

Пример: Ако трябва да се изчисли пенсия за старост на дадена личност. Нарастване на производството на труда е закономерен процес, което води до увеличаване на работническото заплащане. Колкото по-дълъг е периода за изчисляване на базисния доход, толкова в по-голяма степен той е свързан с миналото и толкова по-малко изразява повишаващото се жизнено равнище на осигуряваното лице.

В такъв случай по-благоприятно е да се вземе средното трудово възнаграждение за по-кратки срокове.

Освен това за разлика от временно нетрудоспособния и инвалида, осигуреният знае кога ще получи право на пенсия за старост и се стреми към изпълнение на изискваните към това право условия. Те търсят начини за получаване на по-високо възнаграждение.

Обем на базата, от която се изчисляват осигурителни плащания – в осигурителните системи и в отделните отрасли на социалното осигуряване се наблюдава различие в обема на базата, от която се определят осигурителните плащания. В едни случаи в базата се включва всичко, което начислено като възнаграждение на труд, т.е. осигурителните плащания се изчисляват от брутното трудово възнаграждение. В други случаи базата обхваща само основното възнаграждение или него и само някои части от допълнителното възнаграждение.

Осигурителните плащания във всички отрасли на социално осигуряване трябва да се изчисляват от чистото (фактически получаваното) средно трудово възнаграждение.

9. Равнище на осигурителните плащания – това е отношението на размера на осигурителното плащане към работната заплата, от която е изчислен този размер.

Размерът на осигурителното плащане е абсолютна величина, и се изчислява по определена формула (т.е. обвързване на всички параметри, от които зависи размера на осигурителното плащане – размер на риск, трудов стаж и други).

10. Начини за определяне на осигурителните плащания. Осигурителните плащания се определят като независими, фиксирани величини или се изчисляват при база – получавани от осигурителните лица трудови възнаграждения (от трудовите възнаграждения през определен базисен период, или от осигурителния доход, върху който са плащани осигурителните вноски).

Първият начин (по депресивна скала) дава възможност, след определен размер на базата, изчисляването на плащанията да се извършва с един процент (най-малкия от скалата за всички по-високи трудови възнаграждения). В това са заложени социални моменти:

P

В=  S

100

В – размер на изчислената пенсия

S – база за изчисляване на осигурително плащане

Р - %, които при на базата

Вторият начин (с един процент) се поддържа постоянно съотношение между изчисляваните осигурителни плащания и размерите на базите (с изключение разбира се на минималните и максималните плащания).

Осигурително плащане по този начин може да бъде изчислено както и при първия, по формулата:

P (const)

В=  S

100

но тук (Р) е еднакъв за всички бази.

Третият начин (използване на двойна скала) е подобен на първия. Той дава възможност до определен размер на всички базисни трудови възнаграждения осигурителни плащания да се изчисляват с един и същи процент, а за останалата част от по-високите трудови възнаграждения да се използват по-ниски проценти. Например до база от 150 хиляди лева пенсията да се изчислява с 70%, от 150 до 200 хиляди лева – с 60%, а над 200 хиляди лева – с 40%.

Формулата за изчисляване на плащането включва две части:

P (const)                              P

В=  S                     +   S

100                    100

В първата част процентът (Р) е постоянен, а във втората – променлив (с увеличаване обема на базата (S) процентът (Р) намалява.

Четвъртият начин – предава се голяма тежест на трудовия (осигурителния стаж като параметър във формулата). Това има голям стимулиращ ефект.

Пенсиите за старост, при които се използва този начин се определя по формулата:

В= S(n x P1/100)

P1 – “цена” на една година трудов стаж

n – брой години трудов (осигурителен) стаж

“Цената” на една година трудов (осигурителен) стаж може да се променя-да се покачва или намалява.

Петият начин може да се разглежда като вариант на втория (или по-скоро едно съчетание между втория и четвъртия начин).

Пенсията тук се определя в две части – основа и добавка.

P                                      P1

В0=  S                   +   S  (n x                                   )

100                                   100

Трудовият стаж (например 45 години) се разглежда на две части. Първата част (например 30 години) дава основание, като условие да бъде определен и отпуснат основания размер на пенсията.

Втората част (n) от общия трудов стаж, чиято продължителност е разликата между общия и изискуемия като условие (15 години), участва като параметър при определяне размера на добавката към основния размер на пенсията.

В някои осигурителни системи пенсията за инвалидност не се изчислява самостоятелно, а като процент от пенсията, пенсиониране за старост. Този начин за изчисляване пенсиите при инвалидност има това предимство, че при него се отчитат тежките и вредни условия на труд, съобразно които се категоризира трудът при пенсиониране за старост.

Примери за изчисляване на парични обезщетения за временна нетрудоспособността, бременност и раждане.

1. Ако даден работник е във временна нетрудоспособност от 1 до 15.02.1999г., за периода от 6 календарни месеца предхождащи месеци на настъпване на временната нетрудоспособност, основна заплата, определена с трудов договор е 150 000 лева. Брутното трудово възнаграждение за този период е 1 200 000 лева за 125 работни дни. Към деня на настъпване на нетрудоспособността има 15 години трудов стаж.

Среднодневното възнаграждение, от което ще е изчисли паричното обезщетение е 8460 лева/ 900 000 лева х 120% = 1 080 000 лева х 125 работни дни.

Паричното обезщетение е 85 536 лева/ 8640 лева х 90% = 7765 х 11 работни дни.

Осигурителната вноска в размер на 22 на сто се определя по следния начин:

8640 лева х 22% = 1901 лева х 11 работни дни = 20 911 лева.

2. Работник (служител) постъпва на работа на 1 февруари 1999г. с определена с трудовия договор основна заплата 150 000 лева и е във временна нетрудоспособност от 15 до 19 февруари 1999г. през периода от 6 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпването на временната нетрудоспособност, лицето не е осигурено. Трудовият стаж към деня на настъпването на нетрудоспособността е 11 години.

Среднодневната минимална работна заплата, от която ще се изчисли паричното обезщетение е 2608 лв./325 940 лв.: 125 работни дни.

Паричното обезщетение за 5 работни дни, включени в периода на временната, нетрудоспособност е 10 430 лв. / 2608 лв. х 80% = 2086 лв. х 5 работни дни.

Осигурителната вноска за периода на временната нетрудоспособност в размер 22 на сто се определя по следния начин: 2608 лв. х 22% = 574 лв. х 5 работни дни = 2870 лв.

3. Работник (служител) с определена основна заплата по трудов договор 150 000 лева и е във временна нетрудоспособност от 1 до 15 февруари 1999г. За месеците август, ноември и декември 1998г. и м.януари 1999г., е получил брутни трудово възнаграждение 800 000 лв. за 82 работни дни. През месец септември 1998г. е бил в платен годишен отпуск 21 работни дни, а през месец октомври 1998 г. е ползвал 22 работни дни неплатен отпуск, който се зачита за трудов стаж. Трудовият стаж към деня на настъпване на нетрудоспособността е 16 години.

Среднодневното възнаграждение, от което ще се изчисли паричното обезщетение е 7628 лв. / 750 000 лв. х 120% = 900 000 лв. + 53 500 лв. = 953 500 лв. :125 работни дни.

Паричното обезщетение за 11 работни дни е 75 515 лв./ 7628 лв. х 90% = 6865 лв. х 11 работни дни.

Осигурителната вноска за периода на временната нетрудоспособност в размер 22 на сто се определя по следния начин: 2628 лв. х 22% = 1678 лв. х 11 работни дни = 18 458 лв.

4. Работник (служител) е във временна нетрудоспособност от 16 до 28 януари 1999г. През периода от 6 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпването на временната нетрудоспособност, основната заплата определена с труд.договор е: 120 000 лв. за месец октомври, ноември и декември 1998г., за месец септември и август 100 000 лв.

Брутното трудово възнаграждение е: месец декември 180 000 лв.; месец ноември е 111 423 лв. за 13 работни дни; месец октомври 130 912 лв. за 16 работни дни и възнаграждение за 6 работни дни платен годишен отпуск 40 088 лв. или общо 180 000 лв.

Среднодневното възнаграждение, от което ще се изчисли паричното възнаграждение е 5178 лв./442 854 лв. х 120% = 531 425 лв. + 60 000 лв. + 71 324 лв. = 662 749 лв.: 128 работни дни.

Паричното обезщетение за 9 работни дни е 41 940 лв. / 5178 лв. х 90% = 4660 лв. х 9 работни дни.

Осигурителната вноска за периода на временната нетрудоспособност в размер 22 на сто се определя по следния начин: 5178 лв. х 22% = 1139 лв. х 9 работни дни = 10 251 лв.