Joomla Software solutions Template

Payday loan

Здравни системи

Здравната система представлява широк комплекс от медицински и не медицински дейности, които са ориентирани към опазване и възстановяване на здравето. В съвременните условия е много трудно да се определи точно какво представлява една здравна система, от какво се състои, къде започва и къде свършва.

Здравната система това е Системата за здравна помощ която включва различни профилактични, лечебни и палиативни интервенции, които са насочени към индивида или популациите. Затова е много важно да бъдат набирани данни и информация за всички аспекти на дейностите по опазване на здравето, за да могат да се измерят количествено, да се оценят и да се прецени относителния им дял и ефективност за постигане на целите на здравната система.

Здравните нужди на хората днес са различни от тези преди 50 години. Все повече се увеличават очакванията на хората за достъп до различни форми на здравната помощ, а също така нуждите от защита на болните и техните семейства. Хората се обръщат към здравната система за помощ във връзка с много повече проблеми отколкото преди години. Сега влизат в контакт със здравната система не само когато се нуждаят от помощ в качеството си на пациенти, а се обръщат и като ползуватели на други услуги като: съвети относно храненето, отглеждането на деца, срещат се като съучастници в плащането и др. Ето защо голямо значение има това как системата удовлетворява здравните нужди на хората, как събира приходи от тях, каква защита им предлага срещу финансовия риск. Хората очакват от здравната система да зачита личното им достойнство, нуждите им да бъдат бързо удовлетворявани, да постигат по – добри здравни резултати за по-малко вложени в това финансови средства. Хората вярват, че тяхната лична информация ще бъде правилно съхранявана и опазвана, че ще имат правото сами да участват в избора, касаещ здравето им, включително къде и от кого да получават помощ.

Ето защо здравната система трябва не само да подобрява здравето на хората, но тя трябва да ги защитава срещу финансовата стойност на заболяването и да зачита човешкото им достойнство. Това са и основните фундаментални цели на здравната система:

• Подобряване на здравето на обслужваното население;
• Задоволяване очакванията на хората;
• Предоставяне на финансова защита срещу разходите при увреждане на здравето;

За да бъдат реализирани тези цели, много важна и решаваща роля има осъществяването на четирите функции:

• Предоставяне на здравни услуги, чиято основна задача е подобряване на здравето;
• Създаване на човешки и материални ресурси, които да правят осъществяването на здравните услуги възможно;
• Осигуряване на финансови средства за заплащане на здравните услуги, като се обърне внимание на разпределението на финансовия риск чрез предварително заплащане;
• Ефективно управление и стопанисване чрез разработване и прилагане  на правила за работа на всички равнища и осигуряване на различни участници в здравеопазването.

Функционирането и подобряването на здравната система е много важен момент за реализацията на цялата мисия на СЗО, за да може да бъде достигнато достатъчно високо нивото на  здраве на хората по света и да бъдат намалени различията в здравето между отделните страни и вътре в страните между отделните групи от населението. Голяма част от различията се дължат именно на различната ефективност, с която здравните системи организират и финансират дейността си и реагират на потребностите на населението. Доброто функциониране на здравната система променя качеството, ценността и продължителността на живот на всички хора по света.

Затова здравеопазването като система трябва да се намира в непосредствена  и неразривна връзка с всички основни сфери и области на обществения живот; да включва в себе си всички съществуващи в дадена страна формирования, които имат отношение към здравето на населението; всички задачи, методи на работа, структурата и взаимната връзка между елементите да зависят винаги от непрекъснато изменящата се външна среда и от вътрешното състояние на системата; много важно е всички проблеми да бъдат решавани навреме, а за решаването на определени проблеми ако е необходимо да бъдат привличани различни организации и формирования.

Целта на здравната система е доброто качество и справедливостта. За да се оцени дейността на здравната система дали постига тези цели се използват 5 основни критерия:

1. Общо равнище на здравето – това се отчита чрез очакваната продължителност на живота в състояние на пълно здраве. Този индикатор може да бъде директно сравнен с изчислената средна продължителност на предстоящия живот на база на таблиците за смъртност.
2. Здравно неравенство сред населението – Измерването на постигнатото в разпределението на здравето се опира на сравняване на индекса за равенство в преживяемостта при деца до 5 годишна възраст. Индекс равен на 1 означава пълно равенство, а индекс равен или близък до нула означава крайна степен на неравенство в здравето.
3. Съответствие на здравната система на очакванията на хората – до колко системата удовлетворява или не очакванията на хората за уважение към тях от страна на лицата, предоставящи профилактични, лечебни и други услуги. Съществуват 7 елемента за оценка разделени в две категории:

I. УВАЖЕНИЕ НА ЛИЦАТА:

v       Зачитане на човешкото достойнство;

v       Конфиденциалност – кой ще има достъп до личната здравна информация;

v       Автономност – право да избира сам;

II. ОРИЕНТАЦИЯ КЪМ КЛИЕНТА:

v       Бързо, навременно обслужване;

v       Предоставяне на удобство от подходящо качество;

v       Достъп до мрежи за социална подкрепа;

v       Избор на изпълнител на здравна помощ;

1. Справедливо финансиране на здравната система – рисковете пред които се изправя всяко домакинство да се разпределят според способността за плащане, а не според риска на заболяването. Справедливо финансираната система гарантира финансова защита за всеки.
2. Разпределение на финансовата тежест – това е индекс, които е обратно свързан с неравенството в разпределението. Колкото е по нисък, толкова по-голямо е неравенството в разпределението.

Съществува и т.н. Оценка на общите постижения на целите на здравната система.Тя се осъществява на базата на експертна оценка от над 1000 души от 125 страни и има следната значимост на отделните цели:

v       ЗДРАВЕ – общо 50 % (ниво 25 % и равенство 25%)

v       СЪОТВЕТСТВИЕ – общо 25 % (ниво 12.5 % и равенство 12.5%)

v       СПРАВЕДЛИВОСТ НА ФИНАНСОВОТО УЧАСТИЕ – общо 25 %

Оценка на цялостната дейност на здравната система. Това е цялостен индикатор за постиженията на здравната система, като дава информация за това доколко добре дадена страна постига различните цели.       СЗО предлага два подхода за оценка на здравната система:

v       Чрез отнасяне на ресурсите към средния здравен статус, изразен чрез DALE.

v       Чрез отнасяне на ресурсите към цялостното постижение на системата.

В България Националната система на здравеопазване е изградена на три нива - национално, областно и общинско. Управлението и координацията в системата се осъществява на национално ниво от министъра на здравеопазването, а на областно ниво от директора на Районния център по здравеопазване /РЦЗ/, който е териториален орган на МЗ. На общинско ниво управлението се извършва от началника на съответното общинско направление по здравеопазване.

МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО /МЗ/ управлява и координира системата на здравеопазване на национално ниво. Той е едноличен орган на държавната власт, носещ отговорност за здравеопазването. МЗ се представлява на областно ниво чрез териториалните си органи - Районните центрове по здравеопазване /РЦЗ/.

НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА /НЗОК/ Централно управление в София, 28 Районни здравноосигурителни каси - по една във всеки областен център и 120 представителства в общините /офиси на РЗОК/. НЗОК е създадена със специален закон /Закон за здравното осигуряване - ЗЗО/. Със събраните средства от здравните вноски НЗОК закупува и осигурява чрез договори с лекари и лечебни заведения здравна помощ за осигурените лица, контролирайки нейния обем и качество. Параметрите й са регламентирани в Националния рамков договор за съответната година.

СЪСЛОВНИ ОРГАНИЗАЦИИ НА ЛЕКАРИ И СТОМАТОЛОЗИ са създадени със Закона за съсловните организации на лекарите и стоматолозите - Български лекарски съюз /БЛС/ и Съюз на стоматолозите в България /ССБ/. Обединяват всички лекари, съответно стоматолози чрез задължително членство и носят отговорността за националното рамково договаряне с НЗОК всяка година, изготвянето на правилата за добра медицинска практика, изработването и прилагането на Кодекс за професионалната етика на лекарите и стоматолозите, дисциплинарно производство и арбитраж, организиране и провеждане на квалификационни курсове за лекарите и стоматолозите, защита на правата им и др.

ДРУГИ ИНСТИТУЦИИ В ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО: - Национален център по обществено здраве; Национален център по здравна информация; Национален център по трансфузионна хематология; Национален център по хигиена, медицинска екология и хранене; Национален център по заразни и паразитни заболявания; Национален център по радиобиология и радиационна защита; Хигиенно-епидемиологична инспекция; Лечебни и здравни заведения.