Joomla Software solutions Template

Payday loan

Настоящия курсов проект има за цел да разгледа безработицата ,като проблем при прехода на България към пазарна икономика.За да се придаде аналитичност на въпроса ,темата е разгледана в сравнителен аспект с други бивши социалистически страни.

Актуалността на проблематиката е продиктувана от застрашителните размери на безработицата у нас.

Въпреки публикуваните данни за икономически растеж,за повишаване ръстът на БВП ,населението не е повишило жизнения си стандарт,не е получило повече доходи от трудовата си заетост.Напротив младите хора трудно си намират работа,емиграцията не е намаляла,няма реално подобрение в пазара на труда.Безработицата засяга както младото население,така и по-възрастните лица ,които изпитват проблем при преквалификацията си  - не само поради липса на желание,но и поради финансови затруднения.

От друга страна  - държави ,които стартираха прехода си заедно с България /Полша,Чехия,Унгария/ през слезващата година ще бъдат приети в Евросъюза.Което е признание за усилията,положени от политиците им ,своевременно приетото законодателство,ограничаването на скритата икономика,реално повишение на БВП.

Това не може да не породи някои въпроси – защо България се нарежда на последните места по редица икономически показатели.И на едно от първите места по безработица?Която е огромен социален,икономически,обществен проблем?

Именно тези въпроси засяга настоящата работа.

Увод

90-те години на миналия век бяха белязани с редица радикални  промени в политически  и икономически аспект за европейските страни.Бързите темпове ,с които се глобализира международното стопанство,темповете на евроинтеграция,въвеждането на новата европейска валутна единица ,безспорно дадаха отражение и върху развитието на България и жизнения статус на населението.През този период от стопанската ни история,страната бе белязана и от още един ,характерен за Централна и Източна Европа проблем – прехода на бившите социалистически страни от командна към пазарна икономика.

Какво ни даде този преход?Въпросът не бива да се разглежда едностранчиво,тоест предвид съпътстващата го икономическа криза ,не бива да се отразяват само негативните последици.

Преходът към пазарна икономика има редица положителни елементи за икономиките  и населението ,като цяло.Накратко те могат да бъдат заключени в следното:

-индивидите получиха икономическата свобода да базират своите решения,възоснова на пазарните механизми търсене и предлагане;

- гражданите от бившите социалистически страни получиха възможност да осъществяват пътувания,да учат и развиват бизнес – дейност извън страна,където живеят;

-прехода облагодетелства  в материално отношение редица граждани чрез извършената реституция;

Разбира се,не може да се говори за преходните процеси в Централна и Източна Европа,без да се споменат и отрицателните резултати,които могат да бъдат обощени в следното:

-рязка дислокация в доходите на населението;

-увеличаване на престъпността сред населението във всички страни,в това число както икономическата ,така и криминалната престъпност;

-широки емиграционни маси,предимно от млади хора,изтичане на интелигентни кадри от бившите социалистически страни и пр.

-инфлационни процеси;вследствие на това рязък спад в спестяванията на населението;

-рязка промяна в жизнения стандарт,предимно в отрицателна посока;

-спад в трудовата заетост;

-промяна или срив в културните ценности,особено сред младите хора;

България не беше подмината от нито един от всичките тези проблеми.Безработицата,която беше непозната до 1990 г. се превърна в кошмар за основна част от населението.

Всъщност,резкия спад в трудовата заетост ,освен че е проблем,породен от трансформацията на икономиката , е и социалната цена ,която населението плаща за да прекъсне всички връзки с социалистическото си минало и да обърне поглед към пазарно ориентираното стопанство.

Този въпрос ще бъде разгледан в настоящата работа,като се направи анализ на проблема за България и се приложи сравнение с някои други бивши страни от социалистическия блок.

Особености на безработицата в България в условията на преход

Процесът на трансформация доведе до рязък спад на регистрираната заетост у нас, което оказа отрицателно влияние върху засегнатите хора. Направи ги социално изолирани, доведе ги до положение на срив на индивидуалните им и семейни доходи. От гледна точка на социално – икономическите реформи ,част от спада на заетостта бе неизбежен с оглед на преследването на средносрочни, социални цели. Неспособността на новия частен сектор да поеме значителна част от освободените  от западащия държавен сектор работници е сериозен проблем, който изпрати страната ни на последно място по равнище на заетост в сравнение с останалите източноевропейски страни.

Брутният вътрешен продукт,като измерител на националното благосъстояние дава представа за ниската производителност, високата безраборица и неефективното използване на трудовите ресурси.А БВП е с традиционно ниски показатели за България,в сравнение с останалите реформиращи се страни.

Един от основните фактори за повишаване на равнището на заетост и намаляване на безработицата в България е подобрявянето на пригодността за заетост на населението. Тя изисква комбинация от развити способности на индивида за труд чрез системата за професионално образование и обучение и системата за заетостта, съобразно потребностите на пазара на труда.  Пригодността за заетост е резултат, както от провежданата държавна политика  по насърчаване на заетостта и по професионалната квалификация, така и от индивидуалната мотивация и възможности за заетост.

За да се постигне желаната заетост и за да се намали от части безработицата е необходимо съществуването на следните условия:

ü       Стабилен икономически ръстеж;

ü       Благоприятна вътрешна и международна конюнктура;

ü       Подобряване на бизнес средата, чрез нормативни, даначни и финансови облекчения;

ü       Увеличаване на възможностите за легална работа в чужбина;

Върху тях обаче силно влияние оказват следните фактори:

• Масови съкращения като резултат от приватизацията;
• Реформите в образованието и здравеопазването;
• Ниското образователно и квалификационно равнище, изискващо значителен размер на финансови ресурси за обучение и професионална квалификация;
• Високата безработица сред по – възрастните граждани, като резултат от отрицателния демографски прираст;липсата на умения,които се търсят на пазара на труда;
• Нарастване на производителността на труда и внедряването на нови технологии, водещи до икономия на труд и  намаляване броя на заетите;
• Ниски доходи на населението, обуславящи търсенето на работа от учащи,студенти и пенсионери, както и от заети ,търсещи допълнителни доходи;

Състоянието на пазара на труда и съществуващите характеристики на работната сила в страната са достатъчни причини действията на държавата и социалните партньори да се насочат към елиминиране на отрицателните фактори, свързани с качествената характеристика и трудовата реализация на работната сила.

Сред икономически активното население, равнището на безработица в страната през 2000г. надхвърля 18%. Общият брой на регистрираните безработни през май 2001г. в системата на Агенцията по заетостта е 678 528 от трудоспособното население. Година по – късно, броят на безработните е пак същия.

Продължителността е най – сериозният проблем на безработицата. При повече от половината от регистрирани безработни тя е продължителна (над 12 месеца), а за над 1/3 тя е над три години. Това означава стремглаво обедняване за значителна част населението.

Продължителността   води основно до загуба на професионалните знания и умения.Освен това има и изключително негативен психологичен аспект.

Делът на продължителната безработица силно се определя от равнището на образование. Броят на постоянните безработни е по – голям сред хората с основно и по – ниско образование, в сравнение с тези притежаващи средно или висше такова.

Безспорно най – големи възможности за реализация на пазара на труда са безработните с висше образование. Определящо за ниската степен на безработица сред притежаващите високо образование е тяхната по – голяма професионална мобилност, готовността им за допълнителна подготовка и квалификация, както и възможността да се наемат на работа, изискваща далеч по – високо образование. Но това далеч не означава, че няма безработни сред по – образованите хора. Пример за това са младите вишисти.

Статичната и непредлагаща възможност за гъвкава заетост и иновативни професии неблагоприятната структура на пазара на труда у нас ,оказва силно влияние върху неработещите млади хора. Голяма част от младите специалисти след изтичане на 3 или 6 месечн период на получаване на помощи от бюрата по труда попадат в групата на трайно безработните.

Главни причини за високата младежка безработица са липсата на професионален опит и умения, ниско образование и отсъствие на професионална подготовка. Наличието на общо образователна подготовка не дава конкретни знания и навици в търсените професионални сфери, което ги превръща в образовани, но ниско квалифицирани. Невъзможността да натрупат стаж поставя младите хора в неблагоприятни ситуации. Твърде рядко се изразходват средства и време за подготовка и обучение на млади кадри, залагат предимно на опитни специалисти.

Те попадат в един омагьосан кръг –  не могат да бъдат назначавани, защото нямат трудов стаж, същевременно и не могат да натрупат такъв, защото трудно биват наемани на работа.

Последици от високата и продължителна безработица при младите намират израз и в увеличаването на престъпността, проституцията, наркоманията, в намаляващата брачност и раждаемост. Младежката безраборица до голяма степен влияе върху отрицателния демогарафски прираст и върху тенденцията за емиграция на младите хора.

Ниското равнище на заплащане, съществуващите бариери за наемане, експлоатациятя и забавянето на горе посочените мерки води до преориентирането на не малко млади хора в т. нар. “сенчеста”или “нелегална“ иконимика. Сивият сектор създава работа и доходи, неоценими за онези, които не могат да си намерят  работа в официалния сектор. Предимствата  на заетите в “сивата икономика’ са в неплащането на данъци и социални осигуровки,които имат обаче изключително негативно отношение за икономиката на страната ,както в средносрочен,така и в дългосрочен аспект.

Показатели за сравнение с някои бивши социалистически държави

Анализът на конюнктурата не би бил пълен,ако не се поднесат някои емпирични данни.

1.Относителен дял на безработните лица ,сравнение между България и някои други трансформиращи се икономики.

Вижда се ,че България е “отличник”,по отношение изключително високия размер на безработицата.Предвид почти равния старт за всички страни през 1989 г.,причините за това трябва да се търсят в следните аспекти:

2.Инвестиционен поток

Ниската инвеститорска заинтересованост на бизнес-елита в България предопределят високия процент безработица.Страни като Полша,които успяха да стабилизират икономиката си ,без да въвеждат валутен борд или като Унгария,които създадоха блестящ инвеститорски климат,се радват на висока динамидност на капиталовия пазар.Последният от своя страна предопределя раздвижване на икономиката,оживяване на производството,а оттам и намаляване дела на безработните лица.

България се характеризира с относително неблагоприятен бизнес – климат ,предвид данъчното законодателство,нерешените бюрократични проблеми и множеството процедури,задължителни при регистрация на икономическа единица.Към това трябва да се прибави и корупцията,която е неизменен спътник на икономическите процеси у нас.

Ето защо страната ни е относително непривлекателна за инвеститорите,няма капитали ,които да се вложат в производството,а оттам няма и нови работни места.

3.Сенчестият сектор

*По данни на Центъра за изследване на демокрацията

Заетите в сивата икономика не заплащат социални осигуровки,нито данъци.Следователно те произвеждат продукт,които не се отчита в статистиката,не дават постъпления в бюджета.Някои от тях дори получават съвсем регламентирано социални помощи,без обаче да генерират средства за такива.От друга страна,в дългосрочен аспект тези лица ще ползват социални пенсии,ползват образование и здравеопазване,финасирани от държавата.Ето защо ограничаването на сенчестата икономика ще играе изключително голяма роля за намаляване на безработицата у нас.

4.По – високия процент безработни у нас се дължи и на редица други,негативни за икономиката фактори:

-високата обвързаност на България с пазарите на СИВ.Страни като Полша,например,още 80-те години на 20 век преориентираха експорта си,така че идващите промени не разсипаха така предприятията ,както у нас.Примерът с предприятия от ранга на “Арсенал” – Казанлък,АТЗ-Девня и т.н. са достатъчно показателни.

-Чехия,Унгария,Полша не съсипаха селското си стопанство,така както стана у нас.И в момента тези страни се радват на селско- стопанско производство,което е технически добре въоражено и осигурява работни места.

-приватизацията ,която се извърши в Унгария иПолша например ,бе своевременна и добре организирана.У нас този процес,освен че започна 2-3 год. по – късно  все още не е привършил (Булгартабак,БТК и пр.).Така държавата наливаше средства в губещи държавни предприятия,които по-късно бяха източени и продадени на безценица.

Перспективи пред България

Списъкът може да продължи дълго.С оглед ограничеността на работата може да се синтезират следните възможности  и приоритети за България :

Да се изгради добре функциониращ пазар на труда, който да гарантира висока степен на заетост на трудоспособното население.Необходимо е да се премахнат бариерите пред развитието на фирмите и бюрократичните стъпки, чрез ограничаване на сложната нормативна уредба. Необходимо е средствата за активна политика да се насочат към развитие на предприемачеството и стимулиране на субсидираната заетост.

Като много важна част от процеса на преодоляване на безработицата е прибягането на нов индивидуален подход към всяко безработно лице. Ефективността на посредническите услуги при търсене и осигуряване на заетост значително се увеличава след идентифициране на потребностите – както на работодатебите, така и на безработните. Прилагането на подобен подход ще даде възможност системно да се проследи целия процес по търсене и осигуряване на работа. Чрез този план за действие се цели не само безработните грагждани да бъдат включени в някаква форма на цаетост, но и в последствие те да запазят работата си. Това може да се постигне чрез избиране и комбиниране на най – подходящите форми за обучение и преференции на заетост, предвидени в закона за насърчаване на заетостта. Необходимо е да се търсят механизми за създаване на смесени схеми за финансиране на квалификационни програми между държавата и работодателите. Такива съществуват и сега ,но не се радват нито на популярност ,нито на ефективност.

Провеждането на регионална политика в областта на реализацията на младите хора, оповаваща се на специфичните нужди от трудови ресурси в съответен регион е много важна крачка в борбата с младежката безработица.Така ще се намали и емиграцията.

За преодоляване на последиците от структурната безработица е необходимо хората без работа да бъдат насочвани към подходящо обучение, за да придобият професионално-квалификационни характеристики, съобразени с новите изисквания на работодателите.

В макроикономически аспект, от България може да се изисква да подобри инвестиционния си климат.Законодателните мерки за ограничаване на корупцията и сивата икономика трябва да са от първостепенен аспект за правителстото ни.

Заключение

Всяка страна в преход се сблъсква с множество трудности от икономическо, социално и финансово естество. Когато се осъществяват реформи във всички сфери на икономиката и социалния живот, няма как това да не дръпне надолу жизнения стандарт на населението. Когато обаче безработицата не спира да върви нагоре, а болшинството от хората продължават да затъват до гуша в дългове поради скъпотията и символичните заплати, намесата на държавата става наложителна. А когато 64 % от 20 – 29-годишните заявят, че при първи удобен момент биха емигрирали, това е вече сигнал, че мерките е трябвало да бъдат взети вчера.

Безработицата е бич за страните от Източна Европа. Закриването на много предприятия остави хиляди хора на улицата. В началото на 2002г. броят на неработещите в България достигна 1 100 000 души. Числото на регистрираните безработни гравитира около 650 000, като право на обезщетение имат едва 150 000 от тях. В някоя западноевропейска страна, ако безработицата е над 10 % , вече се говори за икономическа криза. Тревожна е тенденцията към нарастване на т. нар. “обезкуражени в търсенето на работа” – тяхната армия има ново попълнение от 100 000 души и вече достигна 516 000. Програмите за временна заетост не решават проблема с безработицата, а дават само глътка въздух на хората без работа

Оценката за социалната политика на България по отношение ограничаване и обезпечаване на безработните лица не е особено висока.

Преходът трябва да се съчетае със законодателни реформи в образованието ,трудовото законодателство,данъчната политика  - за да се повиши жизнения стандарт на населението,като се оживи пазарът на труда и се реализират реално по-високи доходи на наетите лица.

Предизвикателство за политиците е да признаят своята отговорност за провеждането на изобретателна политика, която да съдаде реални работни места в достатъчно широк обхват, за да се съчетае ниската безработица с прехода. Това изисква да продължи процеса на трансформация както по линия на търсенето, така и по линия на предлагането. По линия на предлагането от особено значение са образованието и квалификацията, политиката на активен пазар на труда , повишаване на икономическата свобода на индивидите.От гледна точка на търсенето ,фундаментално значение за създаване на работни места и за икономическа модернизация има постигането и продължаването на икономическия растеж. И двата аспекта на политиката на заетост трябва да се реализират в среда, характеризираща се и с регионална и с глобална интеграция.