|
Класификация на държ.р-ди – класификацията на държ.р-ди улеснява тяхното изучаване, защото тя ги ситематизира и подрежда. Освен това класификацията е необходима и от практическа гледна точка, за да можбе те да бъдат планирани, анализирани, контролирани и отчитани. Държ.р-ди се класифицират по следните видове:
1.производителни и непроизводителни р-ди – в зависимост от това даи чрез тях се създава БВП, нац.богатство или те просто се употребяват. Производителните р-ди от своя страна се делят на пряко и непряко производителни, като пряко производителните създават допълнителен БВП или допринасят за генериране на доходи. Пряко производителни са капиталовите р-ди, капиталовите трансфери за общини, за нефинансови предприятия, за придобиване на дълготр.а-ви и др. Част от тях са входящ ф-р в производството на частния сектор и допринасят за увеличаване на доходите. Р-ди за подобряване на трянаспортната инфраструктура съдействат на предприятията от частния сектор за по-бързо и при по-ниски транспортни р-ди да осъществяват своите доставки. Непряко производителните р-ди съдействат за повишаването на покъпателната способност и благосъстоянитето на домакинствата. Те допринасят за по-качествено възпроизводство на човешкия капитал и по косвен път за повишаване на производителността в икономиката. Такива за р-дите за образование, здравеопазване, научна и изследователска дейност и др.
2. в зависимост от това дали публ.р-ди се поватярт в приблизително еднакъв р-р или са породени от извънредни обстоятелства, те се делят на редовни и извънредни. Редовните р-ди се финансират от редовните бюджетни приходи , а извънредните се финансират от б юджетни заеми или резервни фондове.
3. държ.р-ди се делтя още на : държ.потребление и трансферни плащания. Разходите за държ.потребление са за покупка на входящи производствени ф-ри кат труд, земя, капитал и др. В последствие те се влагат от държавата в производството и дистрибуцията на публ.блага – чисти и смесени. Тези покупки на производствени ф-ри ограничават останалите на разположение на частния сектор производствени ф-ри. Причината за това ограничение е, че към даден момент държавата разполага с фиксирано количество производствени ф-ри или готова продукция. Затова държ.р-ди за потребление намаляват (изтласкват частното потребление). Трансферите са плащания в пари или натура от държавата към домакинствата, семействата или индивидите в подкрепа на техните доходи. Тези р-ди представляват застрахователно обещание, което държавата предоставя в случай на риск, заболяване, безработица, слаба реколта и др. Тези рискове намаляват или преустановяват получаването на доходи от личността. Разграничението на странсферни и на р-ди за държ.потребление се извършва в зависимост от субекта, който взема решение за какво да се похарчат. При държ.р-ди за потребление държавата и институциите вземат решение вкакъв краен продукт или резултат ще се вложат парите. При трансферните р-ди решенията се вземат от индивидите, семействата или домакинствата, които решават за какво ще похарчат получените трансфери. По този анчин се запазва потребителския суверенитет, а държавата само преразпределя покупателната способност от данъкоплатците към опр.соц.групи, които се нуждаят от подпомагане.
4. държ.р-ди се класифицират и в зависимост от изпулняваните ф-ции. При функционалната класификация р-дите се групират в зависимост от изпълняваните от правителството ф-ции. Функционалната класификация предвижда следните групи държ.р-ди – общи държ.служби; отбрана и сигурност; образование; здравеопазване; соц.осигуряване, подпомагане и грижи; жилищно строителство, блаустройство, комунално стопанство и опазване на околната среда; почивно дело, култура и религиозни дейности; икономически дейности и услуги; др.р-ди, които не са класифицирани в изброените по-горе групи.
5. Държ.р-ди имат и икон.класификация, при която р-дите се делтя на текупи и капиталови. Текущите р-ди създават краткосрочна полезност в текущата финансова година. Текущи са р-дите за заплати, осигуровки на заетите в бюджетната сфера. Тук се включват и режийните р-ди, които включват закупуване на стоки и услуги, консумативи, които осигуряват нормалното функциониране на организациите на бюджетна издръжка. Капиталовите р-ди се правят за придобиване на дълготр.материални и нематериални а-ви.
Х-ка на осн.видове държ.р-ди -
1. р-ди за здравеопазване – държ.р-ди за здравеопазване се обосновават с наличието на дефекти в 2 взаимносвързани пазара – пазара на медицинската помощ и пазара на здравни осигуровки. Те са взаимносвързани, защото получаването на мед.помощ става по 2 начина – чрез непосредствено заплащане или чрез предплащане, като предварително се закупи здравна осигуровка. Пазарните дефекти, водещи до намеса на държавата в здравеопазването са наличието на публични блага външни ефекти, на информационна асиметрия и необходимостта от равен достъп до мед.помощ. Здравеопазването предлага разнообразие от блага с голяма сложност. 1 част от тях са частни, т.е. ползите могат да се индивидуализират и се изразяват в подобрено здраве на личността. При равни други условия подобреното здраве материализира и по-високи доходи. От др.дейности в здравеоп.се генерират ползи за др.лица, без те да плащат за тях. Това са мерките, свързани с подобряване на хигиената, борбата с/у паразитите, както и своевременното ваксиниране и имунизация. По този начин се намалява риска от заболване на отделната личност, но има полза и за околните лица, които е по-малко да се заразят. В това се състои полож.външен ефект, за който отделните индивиди няма как да платят чрез пазара. Ако държавата не финансира тези дейности, то предлагането им от пазара няам да бъде достатъчно спрямо необходимото за обществото. В здравния сектор е налице информационна асиметрия, която се изразява в това, че лекарите знаят повече за клиничните аспекти на болестта и много повече от своите пациенти. Доколкото лекарите представляват страната на предлагането на медицинската помощ и ако те са недобросъвестни, ще бъдат в състояние да манипулират страната на търсенето за постигане на опр.деходи. Здравеоп.е неоценимо благо и затова всеки човек следва да има гарантиран достъп до мед.грижи, което не зависи от дохода или неговото богатство. Ако разпредлението на мед.помощ зависи само от пазара, той би подрбрал само лица с нисък риск от заболяване и високи доходи или пазарът ще се стреми да минимизира р-дите за здравеоп. В този смисъл пазарът не е морален, защото оставя извън обсега на мед.помощ ицата с ниски доходи или висок риск от заболяване. По този начин се реализира пазарния дефект, наречен рискова селекция. Той е присъщ предимно на пазара за здравни осигуровки. За преодоляване на рисковата селекция се преминава към предлагане на задължителни здравно осигуряване. Чрез него държавата гарантира равен предплатен достъп на всички свои граждани до мед.помощ.
|
