Joomla Software solutions Template

Payday loan

Административни нарушения и наказания във финансовото право

1.Административни нарушения и наказания в данъчното законодателство.

Тези нарушения могат да бъдат систематизирани в две групи – нарушения свързани с установяване на данъка и нарушения свързани с изпълнение на данъчните изпълнения. Основните хар-я свързани с установяване на данъка могат да се изразят в не оказване на дължимото съдействие на данъчните органи. Съдействието може да се прояви в две основни форми. З-ние за данъчна регистрация и з-ние за подаване на данъчна декларация.

А)За не подаване в срок на декларация за данъчна регистрация лице се наказва с глоба. Състава за нарушенията е в ЗДП, Закона за ДДС и закона за акцизите.

Б)Друг състав на административното нарушение е не подаване в срок на данъчна декларация. По закона за облагане на физическите лица – 500лв. глоба. Данък сгради глоба 400лв. и по закона за корпоративно подоходно облагане.

В)Някои от данъчните задължения предвиждат санкции за не плащане в срок на данъчните задължения. Чл.46 от Закона за корпоративно подоходно облагане. Имуществена санкция до 2000лв. По Закона за държавните такси, глобата е до троен размер от дължимата такса.

Г)Други нарушения и наказания. Освен данъчно задължените лица субекти на административно наказателна отговорност могат да бъдат и длъжностни лица. Например състав на административно нарушение по ЗДП, когато длъжностното лице не прекрати без уважителни причини жалба или протест до горестоящ орган или съда. Когато при писмено искане на данъчен орган съответното длъжностно лице от общината не представи в 7 дневен срок данни за вписани или регистрирани обстоятелства отнасящи се до дадено задължено лице.

2.Административно нарушение и наказание в митническата и валутната система. Закона за митниците предвижда следните наказания: -глоба – временно лишаване от права да се осъществи внос и износ на стоки от юридически лица(ЮЛ) и еднолични търговци(ЕТ); -имуществени санкции на ЮЛ и ЕТ в размер до 200% върху митническата стойност на стоките. ЕТ по закон са физически лица – би трябвало да се налага глоба. За маловажни случаи на митнически нарушения – митническите органи могат да налагат глоби по реда и размери установен в чл.39 от ЗАНН. При митническа контрабанда глобата е от 50 до 150% върху митническата стойност на стоката. Стоките, ако не бъдат декларирани от пътниците и бъдат открити на обичайни места се отнемат в полза на държавата без да се налага глоба. Новият валутен закон – ДВ бр.83 от 1999г. чл.18, който извърши нарушение по чл.3(текста изисква обменното бюро да се регистрира в 14 дневен срок), чл.11 изисква да се декларират суми над 5000лв. Лице, което извършва дейност като финансова къща без разрешение от БНБ глоба от 50 000 до 150 000лв. Съставянето на наказателно постановление се извършва по реда на ЗАНН.

3.Административно наказателна отговорност по закона за счетоводството. Закона съдържа множество състави на административни нарушения. Общата разпоредба на чл.5 гласи “Когато не се спазват принципите и изискванията на счетоводството при използването на първичните счетоводни документи без задължителните реквизити санкцията е глоба”. Почти във всички случаи на допуснати нарушения се налага и имуществена санкция на предприятието. Закона за държавен финансов контрол(ЗДФК) - чл.36 предвижда, че виновните длъжностни лица се наказват в следните случаи: а)За нарушение на нормативен акт, уреждащ бюджетната, финансово стопанска и отчетна дейност за представяне на справки, декларации и други документи, в резултат на което неоснователно са получени субсидии, премии и други суми от бюджета, за не представяне в определените срокове сведения, справки, обяснения за възпрепятстване на органите на финансов контрол при упражняване на техните правомощия. Във всички тези случаи наказанието е глоба.

По ЗДФК е възможно административно наказателна отговорност да се комулира и имуществена отговорност. В правилника за прилагане на ЗДФК също се съдържа глава имуществено наказателна отговорност. ЗАНН изисква административните нарушения и наказания да се установяват със закон.

4.Установяване на нарушения и налагане на административни наказания.

А)Образуване на административно наказателно право. Според някои автори данъчно-наказателния процес е част от единният данъчен процес и същевременно се твърди, че той е едно самостоятелно производство. Производство за налагане на административно наказание във финансовото право се образува със съставянето на акт за установяване на административно нарушение. В теорията безспорно се приема, че акта за установяване на дадено нарушение е един констативен акт. Той използва три функции: 1)С акта се повдига обвинение срещу извършителя на данъчно нарушение. 2)Акта констатира по официален ред извършеното нарушение. 3)С депозирането на акта се сезира компетентният орган да наложи административно наказание.

Съществените пороци на акта за установяване на данъчно нарушение са: не посочване на автора на акта; не подписване на акта; не оформяне на акта в писмен документ и др. Според някои автори при наличието на такива пороци наказателното постановление не може да се издаде дори ако нарушителя и нарушеното са установени по безспорен начин. Остава открит въпроса: Как нарушителят и нарушението могат да бъдат установени след като акта не е оформен в писмен вид?

Известна непоследователност се допуска като от една страна се приема, че при данъчно нарушение е приложима хипотезата на чл.40, ал.3 от ЗАНН, т.е. ако трябва да бъде съставен в присъствието на двама свидетели, а от друга страна се предполага тази хипотеза да бъде отменена. Някои автори приемат, че в данъчно наказателното производство не е необходимо присъствието на свидетели. Така например ако не е подадена декларация, или ако не е водена необходимата по закона документация за отчетност, как в тези случаи ще се определи размера на данъка. А в някои случаи санкцията се определя в съотношение на дължимия данък. В чл.135, ал.1 от ЗДДС има и други хипотези.

Б)Издаване на наказателно постановление. Основен етап от производството за налагане на административно наказание е издаването на наказателно постановление. Този въпрос е решен последователно като чл.266, ал.2 от новият данъчно процесуален кодекс: актове за констатирани нарушения се съставят от данъчни органи, а наказателно постановление се издава от главният директор на данъчната администрация или упълномощено от него длъжностно лице. Понякога в теорията се приема, че вината не е необходим елемент от състава на данъчното нарушение. Това не може да се приеме като правно положение. В повечето случаи данъчните закони препращат за налагането на административни нарушения към ЗАНН чл.266, ал.1 от ДПК, чл.18 от Закона за акцизите. След като ЗАНН изрично изисква деянието да е извършено виновно чл6 няма никакво основание при налагането на административно наказание във финансовото право да не се изисква наличието на вина.