Joomla Software solutions Template

Payday loan

Икономически основи на публичните финанси

1.Обществени блага- държавата е катализатор на определени индивидуални нужди,които,прераствайки в колективни и обществени, започват да се задоволяват по линия на държавните разходи. Обществените потребности имат историческа обусловеност, задължителен характер и различна степен на удовлетвореност. Градирането се извършва едновременно по 3 критерия:необходимост, полезност и законност.

Има 2 основни тенденции:

1) публичните финансови отношения имат доминиращо административно-принудителен характер ;

2) икономизиране на публич.финансови отношения с цел разионализиране, оптимизиране и повишаване на тяхната ефективност. Държавата може да осигури необходимите чисти публични блага по 2 основни начина:

1) като ги произвежда в свои държавни или публични предприятия и организации ;

2) като ги предостави или възложи на части предприятия срещу заплащане от нейна страна   .

Характерни белези  на обществените (публични) блага

1) при публичните блага действа принципът за неизключване на консуматорите,т.е.,че всички без изключение индивиди и граждани  на равноправна основа ползват публичните стоки и услуги без да е налице възможност или целесъобразност за изключването на 1 или друг от тях.

2) несъперничество – отделните индивиди употребяват публичните блага без взаимно да си пречат или вредят,макар че ползите им може да не са еднакви ;

3) висок инвестиционен риск- съвременната държава финансира мащабни проекти,които имат не винаги реален резултат- ядрена енергетика,научни изследвания и др. ;

4) невъзможност и нецелесъобразност от рационализиране на потреблението .

2.Държавен сектор (ДС)

2.1.Дефиниция- ДС включва бюджетния сектор и функционирането на държавните предприятия.В нашата дисциплина ДС се покрижа с бюджетния сектор или това е функциониране на бюджетни организации и органите за събиране на данъци.

Капиталовата (пазарната) икономика по своята същност е смесена икономика.Във всяка една държава,която има пазарна икономика ,са налице държавен и частен сектор,които функционират във взаимодействие.

2.2.Необходимост от съществуване на ДС

1) държавата трябва да създаде пазарни институции и конкуренция.Така тя определя правилата на икономическата игра.С тях тя трябва да осигури свободно излизане на пазара на всички икономически агенти и еднакъв достъп до информацията за пазара ;

2) необходимо е държавно присъствие в отрасли с неефективна конкуренция ;

3) условията на размяна се регламентират със закони,които държавата приема Те определят равнопоставеността на икон.агенти ;

4) осигуряване на производствени и потребителни характеристики за определени стоки,които пазарът не може да осигури ;

5) формиране на определени обществени ценности и необходимост от разпределение и преразпределение на доходи и благосъстояние ;

6) необходимост от провеждане на определена макроикономическа политика- икономически растеж,инфлация,заетост,доходи,внос,износ и др.Пазарната система сама по себе си не може да постигне определени макропараметри и затова се налага въздействие от страна на държавата.

2.3. Основни функции на ДС

1) алокална-разпределение на общите ресурси между частния и обществения сектор.Част от благата се консумират индивидуално,но друга част-колективно.Частната собственост и пазара не са в състояние да управляват оптимално задоволяването на обществените потребности ;

2) разпределителна функция –това е разпределение на доходи и богатство по начин,възприеман от обществото за справедлив.За различните държави този начин е твърде специфичен.Съществуват различни критерии за разпределителна политика.Понастоящем доминиращ критерий е предотвратяване на бедността чрез формиране на социален минимум и премахване тавана на високите доходи ;

3) регулативна – предполага провеждането на определена макроикономическа политика.Общото равнище на заетост и цени в икономиката зависи от равнището на агрегираното търсене,отнесено към потенциалното производство.Всяко правителство определя като своя цел определено равнище на заетост и цени.За постигането на това може да се предприеме експанзионистично въздействие за увеличаване на агрегираното търсене.В други случаи са необходими рестриктивни мерки, които да ограничат търсенето и да предотвратят инфлацията ;

4) координация на държавните функции – тя е необходима за осигуряване на условията за реализация на всички макрополитики едновременно.

Принципи на публичното стопанство – в публ.стопанство или в държавния сектор се прилагат следните принципи:

1) икономически принцип – той е всеобщ и универсален принцип поради ограничеността на ресурсите,с които човечеството разполага ;

2) принцип на безпристрастност- пазарът е безпристрастен в своите реакции и решения.Тази безпристрастност е базирана на 2 обстоятелства:

- свободна равноправна и лоялна конкуренция

- индивидуален суверенитет на консуматора

Държавният сектор не функционира на пазарните/държ. принципи и тези обстоятелства не са налице.Реакциите и решенията в публичното пространство се вземат на основата на лични,субективни преценки на политици и администрации.Техните решения засягат огромна част от населението и те би следвало да се придържат към принципа на безпристрастност.В противен случай се губи обществено доверие и се нарушача обществения договор.

3) принцип на справедливостта – основният принцип е принципът на справедливо разпределение на БВП като цяло,на доходите на отделните домакинства и индивиди.Понятието справедливост е твърде сложно и специфично за всяка една нация.Това налага известна систематизация на лритериите за справедливост.Американските икономисти Масгрейв ? предлагат каталог от възможни критерии ,обособени в следните групи:

Група А: Пазарни критерии

1 критерий: всеки получава това,което е спечелил на пазара ;

2 критерий: всеки получава това,каквото би спечелил на един съвършен пазар ;

3 критерий: всеки получава само възнаграждението за своя труд

4 критерий: всеки получава каквото би могъл да спечели на един съвършен пазар ,но при еднакъв старт .

Група Б: Утилитарни критерии

1 критерий: максимизиране на общото благосъстояние ;

2 критерий: максимизиране на средното благосъстояние (средни доходи) .

Група В: Критерии за равноправие

1 критерий: изравняване благосъстояните на всички ;

2 критерий: подобряване състоянието на низшите слоеве от обществото ;

3 критерий: категориална справедливост,която предполага предоставяне на веществени блага .

Група Г: Смесени критерии

1 критерий: установяване на долна граница на благосъстоянието,над която важат пазарните критерии ;

2 критерий: максимизиране на благосъстоянието успоредно с нарастване на индикаторите за обществено благосъстояние.

Повечето от съвременните икономисти се обединяват около формулировката,че справедливостта означава никой да не бъде оставен да страда от бедност,но извън това се прилага пазарния критерий.Това означава,че пазарния критерий означава съревнование,конкуренция.

Видове справедливост:

1) хоризонтална справедливост- при нея индивидите,които имат еднакви имущества и доходи следва да понасят еднаква данъчна тежест ;

2) вертикална справедливост –икономически по-силните следва да плащат по-високи данъци.