|
Преки подоходни данъци
- Обща характеристика.
- счита се, че те са справедливи данъци защото са съобразени с платежоспособността на данъкоплатеца;
- по принцип те са построени като прогресивни данъци и смекчават нарастването в пазарното разпределение на доходите;
- те са еластични приходоизточници на бюджета. Когато доходите нарастват, нарастват и постъпленията от тях дори и без да се променя данъчната ставка;
- използват се като средство за макроикономическа стабилизация и са един от главните инструменти на антицикличната фискална политика;
- събирането на тези данъци неизисква големи разходи.
- Видове подоходни данъци.
a) данък върху доходите на юридическите лица – корпорацията е независима юридическа еденица, която се занимава със стопанска дейност с цел получаване на печалба. За нея е характерна ограничената финансова отговорност;
b) данък върху доходите на физическите лица.
- Възгледи за облагане на печалбата.
a) интеграционен – неговите представители изтъкват, че данъците все пак се плащат от хора. Те считат, че доходите от дивиденти т.е. от разпределената печалба трябва да се прибавят към другите доходи на физическите лица и да се облагат глобално като корпоративната печалба не се облага отделно. Възражението им е срещу наличието на двоино данъчно облагане /веднъж се облага цялата корпоративна печалба и следователно това е часта от печалбата, която се разпределя под формата на дивиденти/. По този начин най – голямата тежест понася дребният акционер;
b) абсолютистки – неговите представители са обедени, че трябва да се прилага общ данък върху цялата печалба изтъквайки следните аргоменти:
- корпорацията е отделно юридическо лице, което несъвпада с нейните собственици. Тя има свой приходи, които не се разпределят и за това трябва да е отделен данъчен субект;
- в големите корпорации акционерите немогат да оказват влияние и контрол върху политиката на корпорацията, за това тя може да действа като отделен икономически и социален фактор;
- корпорацията трябва да заплаща поне част от публичните блага, които ползва и които облекчават и повишават ефективността на дейността й;
- чрез корпоративния данък може да се регулира развитието на едрия бизнес и да се ограничава прекомерната концентрация на капитал както и възникването на монополистични структори;
- в съвременните условия доминира абсолютисткият възглед.
Организация на корпоративното подоходно облагане в България
- Данъчен обект.
- печалбата и доходите на местни и чуждестранни юридически лица, на бюджетните организации ако те извършват стопанска дейност или отдават имущество под наем;
- дейността на организаторите на хазартни игри;
- някой разходи на юридическите лица.
- Данъчен субект.
- местни и чуждестранни юридически лица;
- едноличните търговци – за данъци удържани при източника;
- работодателите и възложителите по договори за управление и контрол – за данъци върху социалните разходи подлежащи на облагане по този закон.
- Видове данъци.
|
No
|
Данъци върху печалбата
|
No
|
Алтернативни данъци и данъци одържани при източника
|
|
1.
|
Корпоративен данък – 10 %.
|
1.
|
Данък върху приходите на бюджетните организации – 3 % и за общините – 2 %.
|
|
|
2.
|
| 2.
3.
4.
5.
6.
7.
|
Данък върху доходите на организаторите на хазартни игри:
- при тото, лото и спортни състезания 10 %;
- върху номинала на залога при бинго, кено и за игри, при които стойността на залога се изразява в повишената цена на телефонната връзка 12 %.
Данък върху дивиденти и дялови участия от ценни книжа – 5 %.
Данък върху представителните разходи свързани с дейността – 10%.
Данък върху разходите за ремонт, експлатация и поддръжка на леки автомобили не участващи в основната дейност на фирмата –10%.
Данък върху социалните разходи предоставени в натура – 10 %.
Разходи за вноски по доброволно социално, пенсионно или здравно осигуряване и застраховка живот превишаващи 60лв. месечно за всяко осигурено лице – 10 %.
|
|
- данък върху разходите за транспорт на служители от местоживеене до месторабота и обратно ако транспорта не е осъществен с лек автомобил или по допълнителни автобусни линии не се дължи.
- Определяне на данъчната основа при различните данъци от ЗКПО.
- при данък върху общата /счетоводна/ облагаема печалба на фирмата – положителният финансов резултат е разликата между общите приходи и общите разходи. Получената по този начин печалба коригираме с определени постоянни и временни разлики в посока намаляване или увеличаване;
a) постоянни разлики за увеличаване на финансовият резултат:
- отчетен в предходната година разход или загуба, които не е признат за данъчни цели;
- начислени глоби, конфискации и други санкции за нарушаване на нормативни актове, лихви за закъсняло внасяне на данъци, такси и други вземания;
- разходи, които не са свързани с дейноста вкл. и такива одовлетворяващи лични потребности на съдружници, акционери и персонал, които не са с характер на социални или представителни разходи;
- разходи от липси на налични пари в брой и от липси или брак на стокови материални запаси с изключение на произтичащи от технологичен брак или промяна на физико – химичните своиства в съответните стандарти /изтичане срок на годност /;
- липсите на стоки до 0,25%от размера на нетните приходи от продажби при търговия на дребно, обекти с над 100 м² търговска площ, когато клиентите имат пряк физически достъп до стоките;
- разходи за дарения посочени в чл.31 ал.1 в закона, които предвиждат 10% от положителния финансов резултат преди данъчното преобразуване, когато те са за “фонд лечение на деца” превишаващи 50% и други;
b) временни разлики за увеличаване на финансовия резултат:
- разходи, които данъчно задължените лица не могат да докажат документално вкл. фискален бон;
- счетоводно начислените разходи за амортизации за текущия период;
- разходи от натрупващите се неизползвани отпуски през счетоводната година, както и разходите за задължително осигуряване свързани с тях /отчетени, но неизплатени/. В последствие в годината, в която се използват следва намаление;
c) постоянни разлики за намаляване на финансовия резултат:
- приход или печалба, които в предходната данъчна година не е признат за данъчни цели;
- начислените приходи в резултат на разпределение на дивиденти от местни лица или неперсонифицирани дружества;
- приходи от данъчната администрация за наднесени данъци;
d) временни разлики за намаляване на фимансовия резултат:
- част от загубите пренесена от минали години в рамките на 5 год. период;
- разходи, които поради грешка не са отчетени в предходния период;
- изплатените суми за трудово възнаграждение и осигуровки за сметка на работодателя през първите 12 месеца за наемането на всяко лице по трудово правоотношение, което към момента на наемането му е регистрирано като безработно повече от 1 година или е над 50 годишна възраст, както лица с намалена работоспособност над 50%. Данъчното облекчение се ползва еднократно в годината, в която изтича 12 месечния период;
- данъчно признатия размер за амортизации;
- данъчна основа за другите данъци посочени в таблицата по горе.
- Внасяне на данък.
- данъка върху печалбата, както и другите данъци по този закон се остановяват с подаването на данъчна декларация придружена със счетоводен отчет до 31.03 на следващата година;
a) внасяне на корпоративен данък – до 31.03 на следващата година като междувременно през годината данъчно задълженото лице прави авансови вноски /месечни или три месечни/ с изключение на новоучредените и тези чийто нетни приходи от продажби ненадвишават 200 000лв. Месечните аванси се внасят до 15 число на месеца;
b) внасяне на други данъци по ЗКПО - до 15 число на следващия месец след начисляването им.
Подоходно облагане на физически лица
- Обща характеристика.
- Системи за подоходно облагане.
a) шедулярна /английски тип/ - дохода се разделя на отделни част според характера и източника си като всяка част се облага по отделна данъчна тарифа. Тази система дава възможност да се подхожда диференциално към отделните елементи на съвкупният доход. Нейната слабост е, че недържи сметка за общият размер на дохода:
- от собственост;
- от земя;
- от ценни книжа;
- от предприемаческа дейност;
- от трудови възнаграждения;
b) глобална /немски тип/ - облага се съвкупният доход независимо от източника и характера му. Облагането на годишния доход става по единна тарифа като смисалът му е да се отчете общата платежоспособност на данъкоплатеца;
c) смесена /френски тип/ - комбинация от предните две като облагането на различните доходи става шедулярно по източници, но се определя и глобалния доход, когато той надхвърля определена граница като се прилага допълнителен данък с по – висока ставка.
|
