Най-четените учебни материали
Най-новите учебни материали
SMS Login
За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)| Динамика на разходите в държавния бюджет на Р България за периода 2000 - 2005 г |
 |
 |
 |
|
Динамика на разходите в държавния бюджет на Р България за периода 2000 -2005 г Въведение За едногодишен период държавният бюджет в приходната си част включва бюджетните приходи (предимно от данъчно облагане), а в разходната си част - бюджетните разходи (предимно правителствените разходи). В най-общ смисъл, бюджетът изравнява планираните разходи с очакваните приходи. При тази ситуация на изравнени приходно-разходни части говорим заравновесен бюджет или още за бюджетно равновесие. Познати са два вида бюджетно равновесие: аритметично и функционално. Аритметично (разчетно) бюджетно равновесие е равновесието на бюджетните приходи и разходи, при което салдото на бюджетния баланс е равно на нула. Като синоним на балансирания бюджет в икономическата литература често се използва и терминът "неутрален бюджет". Разновидност на аритметичното равновесие на бюджета е т.нар. кредитно бюджетно равновесие. Публичните (бюджетните) разходи осигуряват предлагането на публични блага за гражданите. Класифицирани като: Þ разходи за покупка на производствени фактори (текущи и капиталови разходи) Þ трансферни бюджетни разходи, използвани за пенсии, стипендии, помощи за безработни и социално слаби граждани, както и за погасяване на главниците по дълга и лихвите по него, те предопределят и подхода към тяхното ограничаване с цел намаляване на данъчната тежест за данъкоплатците, чрез тези разходи става възможно да се ползват такива блага като образование, национална сигурност и защита и пр. Необходимо е да се реши въпросът за измерването на бюджетните разходи, за да се разкрият тенденциите в развитието на публичния сектор. Анализирането на тези тенденции и на влиянието на публичния сектор върху социално-икономическото развитие на страната може да стане чрез измерването на бюджетните разходи, респективно чрез относителния им размер спрямо някои от агрегатните индикатори на националните сметки (БВП).
Според статистическите данни на Министерството на финансите, разходите в бюджета за посочения период са представени на графиката: Може да се направи извода, че разходите, които формират разходната страна на държавния бюджет се повишават, което е видно и от таблица 1. Повишението обаче, както е видно от графика 2 и 3 е неравномерно, като през 2002 г има най –нисък ръст на държавните разходи. Таблица 1 Разходи на акумулирана месечна основа
Структурата на държавните разходи е представена на следващите таблици: Таблица 2 Разходи по функции
Таблица 3 Относителен дял на отделните разходи в общата сума разходи
Структурата на разходите може да се види и на графиката: Може да се направи извода, че разходите имат различен относителен дял в общата разходна част на бюджета на страната за отделните години. Най – съществената част от разходите е заета от разходите, свързани със социалното осигуряване и социалните грижи, което е обусловено от социалната политика на страната, водена през периода. Както е видно, дела на тези разходи се увеличава. Нараства и дела на разходите за отбрана и сигурност, което е обусловено от членството на страната в НАТО и изискванията, който се поставят към националната система за сигурност и отбрана. С най – нисък дял са разходите за почивно дело и култура. Заключение Съществуват редица фактори, които водят до нарастване на публичните разходи, като тези фактори могат да се обусловят: • Фискалната децентрализация. Прехвърлянето на някои дейности от страна на централната власт в ръцете на местните власти е фактор за нарастване на публичните разходи, тъй като стремежът на местните представители на властта е да максимизират своята функция на полезност. В името на тази цел те са готови да приемат по-големи местни (общински) бюджети, за да решат някои проблеми на региона и да докажат загрижеността си за живеещото там население. • Административното лоби. Работещите в бюджетната сфера представляват самостоятелна сила, оказваща влияние върху формирането на публичните разходи чрез натиск над политиците. Ефективността на този натиск е чувствителна, тъй като обикновено работещите в бюджетната сфера получават по-ниски доходи от тези в частния сектор, а политиците, особено преди избори, се стремят да спечелят техните гласове и доверие. • Левоориентираните правителства. Техните програми обикновено са ориентирани към нарастване на социалните разходи, които са елемент на публичните, което в средносрочен период означава увеличаване на бюджетните разходи. В крайна сметка, всички фактори водят до нарастване на публичните разходи. Именно поради това съвременната държава трябва да налага контрол върху растежа на публичните разходи и върху свиването им.
|