Joomla Software solutions Template

Payday loan

Външната търговия на България с Руската федерация - проблеми и перспективи

Увод

Като член на ЕС, търговията на България е насочена приоритетно към страните от ЕС, с които България осъществява връзки в условията на формиран Общ пазар.   Следва да се посочи обаче, че България има потенциал на развитие на търговски връзки и с други страни, базиращи се на географска близост или традиции в миналото.

Такава страна е Руската федерация. Това е страната, която е заемала най- висок дял в търговията на България през последните 40 години на 20 век. Между България и Руската федерация има изградени връзки, основаващи се на традиции  и други.

След 90- те години на миналия век, търговските връзки с Русия  силно намаляват. Причините са многобройни, като обаче се счита, че има възможност за увеличаване на търговията с тази страна.

1. Връзки между Русия и България

Между България и Русия на държавно, правителствено и ведомствено ниво са подписани множество спогодби и договори в почти всички области от взаимен интерес.

Следва да се посочи, че подобни връзки съществуват и поради  факта, че България е член на ЕС, а отношенията между ЕС и Руската федерация заемат особено място при раждането и съзряването на европейската външна политика.

Политическата рамка на отношенията Русия- ЕС през XXI век е очертана в два дългосрочни политически документа, приети през 1999 г. [1]През юни европейската среща на върха в Кьолн приема първата обща стратегия на ЕС – за отношенията с Русия. В нея са формулирани четири цели, за които европейците са готови да работят с руските си партньори:

-          консолидиране на демокрацията,

-          интегриране на Русия в общо европейско икономическо и социално пространство,

-          сътрудничество за укрепване на стабилността и сигурността в Европа и извън нея,

-          посрещане на общи предизвикателства на континента (екологични, ресурсни и др.).

Отговорът на Москва идва през октомври с.г. с “Руска стратегия към ЕС до 2010 г.”, в която са прокарани следните акценти:

-          изграждане на Европа без разделителни линии,

-          взаимносвързано и балансирано укрепване на позициите на Русия и ЕС в международната общност през XXI век,

-          нарастване на търговията и инвестициите.

Това е отправната система за взаимодействието на двата партньора в един все по-ускорено глобализиращ се свят, изправен пред непознати доскоро предизвикателства. В двете стратегии е заложено и едно противоречие, което фокусира в себе си най-важните двустранните проблеми – дилемата между времето и “пространствата”.

Русия е добре обезпечена откъм ресурси, от които ЕС има нужда. От друга страна, Русия е глобален играч на международната сцена. Ето защо, страната в никакъв случай не е подценявана от ЕС и се счита, че съществуват непрекъснати усилия и търсене на пътища и възможности за подобряване на отношенията между двата политически конгломерата.

По отношение на България, както бе споменато- тя има традиционно добри връзки с федерацията. Между двете страни има подписани споразумения,  касаещи търговията, културния обмен, инвестициите и пр.

2. Статистически данни за  търговските връзки  между България и Руската федерация

На следващата таблица е посочен стокообменът между двете  страни за последните 6 години:

Таблица 1. Стокообмен между България и Русия (в хил. щ.д.)

Източник: http://www.mi.government.bg/trade/bilat/country.html?cid=35

Видно е следното:

-          на  първо място, за България, стокообменът е отрицателен, което означава, че страната повече внася стоки от Русия, отколкото изнася;

-          на второ място, трябва да се посочи, че се наблюдава съществено активизиране както на износа, така и на вноса. Това означава засилване на връзките между двете държави. Тази тенденция може да бъде видяна на фигура 1:

Таблица 2. Водещи стоки в стокообмена с Русия за 2006 г.:

Източник: http://www.mi.government.bg/trade/bilat/country.html?cid=35

Според българското Министерство на икономиката, стокообменът с Русия формира около 10% от общия стокообмен на България. През 2006 г. двустранният стокообмен възлиза на 4 142,9 млн.щ.д., като износът е 205,4 млн.щ.д., а вносът - 3937,6 млн.щ.д. В сравнение с 2005 г. двустранният стокообмен бележи ръст от 38,0%, като увеличението при износа и вноса е съответно с 34,6% и 38,0%.[2]

В износа на България за Русия преобладават хранително-вкусовите и селскостопанските  стоки. Останалата част се пада на машините, апаратите и съоръженията, в т.ч. кари и части за тях, машини за хранителновкусовата промишленост, електрически акумулатори, котли за централно отопление, апарати за звукова сигнализация, предпазители, прекъсвачи, кабели и др.

Около 90% от вноса от Русия формират минералните продукти и горивата - суров нефт, природен газ, ядрено гориво и каменни въглища. Останалата част от вноса се състои най-вече от суровини - вестникарска хартия, метали и изделия от тях, дървесна маса, полимери, торове и др. Около 2% е относителният дял на изделията на машиностроенето, електротехниката и електрониката.

Заключение – перспективи на развитие

Основните проблеми на търговията между двете страни се състоят в:

-          факта, че България вече е член на ЕС и като такъв следва да прилага към Руската федерация търговската политика на ЕС;

-          намаляването на търговските връзки между двете страни за определен период от време;

-          бавните темпове на реформи в икономиката (в търговията, подобряване на инвестиционния климат и др.) и в обществото като цяло (например, в отношенията държава – гражданско общество) влияят негативно върху общата динамика на развитие на Русия и понижават степента на предсказуемост на двустранните отношения.

Предвид обаче традициите, както и факта, че Русия има суровини, от които България се нуждае, то се счита, че между двете страни  съществуват възможности и двустранен интерес за развитие на връзките в областта на инвестициите, съвместните предприятия и производства.

Връзките ще  продължават да се развиват основно към:

-          взаимен обмен на инвестиции и ноу –хау;

-          развитие на туристическите връзки;

-          развитие на износа на България към Русия със аграрни продукти;

-          развитие на вноса на България от  Русия на енергийни продукти.