Валутен пазар

Валутният пазар обхваща най-общо организацията на валутната търговия. Необходимостта от такава търговия произтича от съществуването на постоянно търсене и предлагане на чуждестранни пари във вътрешното пространство на всяка държава, където сила на законно платежно средство притежава само нейната национална парична единица. Исторически погледнато, появата и постоянното увеличаване търсенето и предлагането на чуждестранна валута произтича от необходимостта да се погасяват вземания и задължения, породени от сключени сделки между резиденти на отделната страна и резиденти на останалите държави. По правило търговията с валута не се извършва на някакво определено място. В този смисъл валутния пазар се съставлява от системата разнообразни по особеностите си покупкопродажби на валута и в най-широкия обхват включва три типа участници. В основата му са всички икономически агенти (компании и физически лица), за които покупката или продажбата е съставна част от друга основна сделка (търговия със стоки, услуги или финансови активи, пътуване в чужбина и пр.). Те образуват и групата на клиентите. Ядрото на валутния пазар се съставя от големи търговски банки, тъй като в тях се съсредоточава търсенето и предлагането на валута. Банките активно търгуват помежду си и така сключените валутни сделки формират междубанковия валутен пазар. Той представлява и конкретно съдържание на понятието “валутен пазар” в тесен смисъл на думата. На валутните пазари междубанковата търговия включва и специализирани валутни брокери (посредници, които купуват и продават само за сметка на своите клиенти, за което получават комисионни. По това те се различават от другия тип посредник – дилър, който освен за сметка на своите клиенти, сключва сделки и са собствена сметка). За междубанковата валутна търговия, както и за валутната търговия между банките и техните клиенти е типично сделките да се сключват с конкретно определяне на условията на всяка сделка (валута, сума, срок на доставка и заплащане, курс) в зависимост от потребностите на клиента. По различна е практиката при борсовите сделки, които се сключват на специализираните валутни борси. За борсовите сделки е характерно, че повечето от техните условия (валута, срок, сума и др.) са стандартни, а на договаряне подлежи само цената.

Към участниците на валутния пазар в тесния смисъл на понятието се отнася и Централната банка. Тя се отличава от всички останали участници на валутния пазар по това, че нейният мотив не е търговски, а се определя от целите на икономическата политика на държавата. Особената мотивация за нейното участие на валутния пазар дава основание нейните покупки и продажби да се определят “интервенция”. Централната банка купува и продава валута за сметка на държавните валутни резерви. Последиците от интервенциите на Централната банка на валутния пазар се проявяват в:

• Промяна в съотношението между търсене и предлагане на валута, което съдейства за изменение на валутния курс;
• Изменение на количеството пари в обръщение.

В исторически аспект се наблюдават няколко основни етапа в развитието на валутно-курсовите системи:

• До началото на Първата световна война, когато повечето държави прилагат парична система, известна като “златен стандарт”. Държавата гарантира обмяна на емитираните банкноти срещу злато по неизменно съотношение; не съществуват ограничения за вноса и износа на злато. Валутния пазар се използва за международни плащания само ако курсът на него е бил по-изгоден в сравнение с употребата на злато при такива плащания.
• След края на Първата световна война се оказва невъзможно възстановяването на златния стандарт. Около средата на 20те години се възстановява частично обратимостта на водещите валути в злато, но само на кюлчета. Голямата депресия през 1929 – 1934 г. води до повсеместно въвеждане на валутни ограничения и масово използване на административни валутни курсове.

През 1944 г. се създава Международен валутен фонд (МВФ). Една от основните му задачи е да осигури стабилност на валутните курсове при свободни от ограничения валутни пазари. От тук произлизат и двете основни задължения на страните членки – да премахнат валутните ограничения и да отворят валутните пазари най-малко за текущите операции, както и да поддържат курсовете на тези пазари стабилни. От края на 50те години в широк мащаб е използван механизмът за поддържане на стабилни “фиксирани” валутни курсове. За неговото действие всяка отделна държава, след като отвори валутния си пазар, е задължена:

• Да обяви официален валутен курс на своята парична единица към щатски долар, изразен чрез “официално златно съдържание”;
• Да не допуска колебанията на курса на долара на месния валутен пазар да превишат 1% от официалния валутен курс;
• Да не променя официалния си курс без съгласуване с МВФ

От 1973 г. водещите индустриални държави престанаха да спазват изискванията, осигуряващи действието на системата на фиксираните курсове – спонтанно се установи практиката на плаващите валутни курсове. От 1976 г. бяха променени задълженията на страните членки по отношение на валутно-курсовите им режими. Узаконена бе практиката на плаващи валутни курсове. Единствената забрана е да се използва официално златно съдържание за изразяване на официалния валутен курс при възприемане от държавата на режим на фиксиран валутен курс. Последва ускорено либерализиране на международните капиталови сделки, изграден бе международен капиталов пазар от частните банки.

Валутният режим в България бе либерализиран с ПМС N15 от 8.02.1991 г. На негова основа заработи валутен пазар, функциониращ в условията на плаващ курс. БНБ активно се включи на пазара, но без предварително гарантирани от нея граници на колебание на валутния курс. В края на 1991 г. се появиха и суапови операции (между БНБ и търговски банки, и между търговските банки). През 1992 г. се появи нов сегмент на валутния пазар – между фирмените валутни сделки, които само се регистрират от търговските банки. Специфична особеност на валутния пазар в България през този период е, че при режим на плаващ курс, БНБ обявява ежедневно т.нар. централен фиксинг. Неговата величина се определя като средна претеглена от сключените през деня сделки. Фиксингът се използва за митнически и статистически цели, а също и при сделки на международния пазар.

Поради влошената икономическа ситуация в страната от 01.07. 1998 г. в България се въведе валутен борд. Съгласно Закона на БНБ официалният валутен курс на лева към германската марка е 1000 лева за 1 германска марка. Когато законно платежно средство във Федерална Република Германия стане общата валута на ЕС – еврото, официалният валутен курс на лева към еврото ще се определя чрез умножаване на курса към марката по официалния курс, по който германската марка се конвертира към еврото.

Видове сделки на валутния пазар. Котиране и котировки.

В зависимост от степента на развитие на валутните пазари на тях се извършват различни типове валутни сделки. Валутата основно се използва при т.нар. международни сделки (тези, при които за плащане се използва чужда валута в страната, в която е изпълнима сделката, независимо дали страните по сделката са нейни резиденти).На основния междубанков пазар се сключват касови (спот), срочни (форуърд) и комбинирани (суап) сделки. На валутните борси се търгува със срочни контракти, които са главно два типа – фючърсни и опционни. Преобладаващата маса валутни сделки са касови или спот операции. При тях договорената валута се доставя и заплаща незабавно, което означава до два работни дни след сключването на сделката. Поради това деня на сключване може да се отличава от деня на изпълнение на сделката спот. Датата, на която реално се изпълнява сключената сделка, се нарича вальор. Освен с незабавна доставка банките предлагат на клиентите и сделки, при които валутата се доставя и заплаща след договорен срок. Това са сделки форуърд. Основният мотив за сключването на такива операции от страна на клиентите е осигуряването на бъдеща покупка или продажба на валута по предварително определен курс. Комбинирането на касова с обратна форуърдна операция е третия тип сделки, които банките предлагат на своите клиенти, и които сами сключват помежду си на валутния пазар. известни с наименованието суап, тези сделки представляват покупка спот на дадена валута и едновременната и продажба форуърд; или обратно – продажба спот с едновременна покупка форуърд. В по-широк смисъл техниката суап се отнася до всички сделки, свеждащи се до размяна на финансови активи с различни падежи. На развитите валутни пазари се сключват и суапови операции, включващи противоположни форуърдни сделки с различни срокове.

През последните две десетилетия се появиха и развиха валутни борси, на които се купуват и продават стандартни суми от определени валути с доставка на предварително определени бъдещи дати.

Първият тип борсова валутна сделка е фючърсният контракт. Това са сделки при които се купува и продава правото на покупка на определена сума от определена валута на фиксирана бъдеща дата по договорен курс. Както на всички борси така и на фючърсните валутни борси функционира активно вторичен пазар, на който вече купен или продаден фючърсен контракт може да стане обект на обратна сделка. Вторият вид борсова валутна сделка е покупката или продажбата на опционен контракт. Той също се отнася към групата на срочните валутни операции, но за разлика от фючърсния контракт или форуърдната сделка, които пораждат реално задължение да се купи или продаде чуждата валута, опционите контракти дават на купувача си правото да избере дали да изпълни сделката, или да се откаже от нейното изпълнение (право на опция). За това си право купувачът на опционен контракт заплаща на продавача определена премия при сключване на сделката. В случай че избере да не изпълни контракта купувачът губи, а продавачът печели премията. Опционните контракти могат да бъдат “купува (кол)” или “продава (пут)”. При контракта “купува” купувачът на контракта получава правото дали да купи, или не определеното количество валута при изтичане срока на контракта. При контракта “продава” купувачът получава правото да избере дали да продаде, или не. Правото на избор е само за купувача на контракта. Продавачът е длъжен да изпълни сделката по условията на контракта, при положение че купувача реши това, но не може да откаже, т.е. продавачът поема върху себе си риска от промяната на валутния курс (за което получава премия).

Използването на чужда валута свързва непосредствено международната сделка с валутния пазар и образуващия на него валутен курс. Борсовият произход на валутния пазар е определил особеностите на начина, по който се обявява и използва валутния курс. Това е т.нар. котиране, поради което обявените от банките “цени” се наричат котировки, с които те обявяват цената на валутата. За всеки конкретен случай котировките са две – купува и продава. Разликата между двете котировки се нарича марж (спред), а средната им аритметична – среден курс. Котировките форуърд могат да се изразят по различни начини, в основата на които в повечето случаи лежи свързването между форуърд и спот курсовете. Когато курсът форуърд е по-висок от курса спот, разликата се нарича премия (репорт), а в обратния случай, когато курсът форуърд е по-нисък от курса спот – разликата се нарича дисконт (депорт).

Валутен арбитраж

Понятието “арбитраж” най-общо означава извършване на едновременни покупкопродажби с цел да се получи доход от разликата между цените на дадена стока на различни пазари. Валутният арбитраж представлява едновременна покупка и продажба на валута в различните банкови центрове, като се използват котировките, които са най-изгодни за арбитражиста. През последното десетилетие валутната търговия в световен мащаб се увеличи взривообразно. Съвременните средства за предаване и обработка на информация, свързващи отделните банкови центрове, вече са ги превърнали в единен глобален валутен пазар, който функционира непрекъснато. Скоростта, с която се поучава информацията за промяна на валутните курсове на различните пазари, и скоростта, с която арбитражистите могат да реагират на тази информация, като купуват при ниски курсове и продават при по-високи, е така нараснала, че практически разликите, които възникват, са незначителни и се запазват за много кратко време. Сравнително по-продължително време се запазват различията между маржовете при котировките на отделните валути, които се пораждат от нееднаквия обем на търговия с всяка от тях. Основната маса валутни сделки в света се сключват с посредничеството на щатския долар в качеството му на международна финансова валута.