Joomla Software solutions Template

Payday loan

Приходите на държавното (публичното) стопанство обикновено се разграничават на данъчни и неданъчни. Смятаме обаче, че има достатъчно основание да се обособи и трета група приходи, които не са нито изцяло данъчни, нито са напълно неданъчни. Можем да ги назовем данъкоподобни или квазиданъчни приходи. Те имат следните форми:

1. Такси

2. Самооблагане

3. Приноси

4. Лихви, глоби, конфискации и други.

1. Такси - същност и видове

Таксите са стари приходни форми, които имат известна прилика с данъците, но се различават от тях. Срещат се и под наименованието берии - в по-старата литература. Наименованието берия има главно историко-познавателно значение; днес се използва понятието такса, респ. потребителска такса.

Таксите водят своето начало от дълбока древност, когато всяка конкретна услуга, оказвана от владетеля или от публичната власт на поданиците, е трябвало да се заплаща чрез система от многобройни и разнообразни такси.Те са осигурявали издръжката на тези служби и са третирани като приходи от стопанска дейност на държавата.

Макар и в по-ограничени мащаби, таксите запазват своето приложение и днес, включително и у нас.

През последните години, в съответствие с изискванията на пазарния или икономическия подход, станаха актуални и популярни таксите, които се разграничават на:

а) Административни такси, които се плащат за ползването на услуги от административно-политически характер, т.е. типичните държавни и местни такси и

б) Потребителски такси, които се плащат за услуги от стопански или полустопански характер, оказани от държавни (публични) - организации; тези такси са ориентирани към покриване на направените разходи.

Таксите приличат на данъците по това, че и те се съби­рат от публичната власт, отнасят се в приход на държавния бюд­жет и служат за покриване на държавни разходи, за издръжката на държавни учреждения и институции. С това, обаче, формална­та прилика между данъците и таксите почти се изчерпва. По-нататък идват различията, които се свеждат до:

а) таксата е плащане, което е свързано с конкретно полу­чена административна услуга от публичен орган или за предиз­викано негово действие в полза на платеца на таксата; тази услу­га или действие на държавния (или публичния) орган не е от сто­пански, а от публично-управленски характер;

б) за разлика от данъка, таксата има непосредствен възмездноеквивалентен характер; тя се плаща за конкретно оказана услуга или предизвикано действие;

в) във връзка с оказаната желана услуга или действие в полза на платеца на таксата, публичният орган извършва разхо­ди; целта на таксата е да възстанови или покрие поне част от направените разходи; би могло и изцяло да ги възстанови, но тогава публичният орган би се превърнал в непечеливша публична организация и няма да има характер на бюджет­на или дотирана от бюджета социална организация или институ­ция;

г) инициативата обикновено е в полза на платеца на так­сата, в смисъл, че ако той поиска услуга или предизвика действие на държавен орган, ще плати таксата, ако не го пожелае, няма да я плати. В този смисъл се говори за известна доброволност (факултативност) на таксите, която не е характерна за данъците.

Казаното до тук поражда въпроса: защо държавата, след като е създала необходимите институции, които да обслужват нейните граждани, не осигури издръжката им от данъци, а се съ­бират и такси, които допълват или подпомагат тяхната издръжка? Отговорът на този въпрос е, че има институции, които не обслуж­ват равномерно всички граждани и справедливостта налага тези, които прибягват по-често до услугите им, да си плащат за това посредством таксите.

Въпрос на конкретна сметка, целесъобразност и политика е какви такси да се събират, какъв да бъде техния размер, каква част от разходите да покриват събраните такси? Отговорите на тези въпроси през отделните етапи от развитието на държавата са били различни. Може да се каже, че от съвременни пазарно-икономически позиции отношението към таксите става все по-позитивно, като форма на собствени приходи и елемент на пазарния подход и механизъм.

По повод на таксите възниква още един много важен и принципен въпрос – къде да се внасят събраните такси? В приход на бюджета, който финансира институциите, оказващи услужи или направо по сметките на тези учреждения, като по този начин те формират техни собствени приходи, Прилагането на пазарния подход и логика в публичния сектор изисква внасянето на таксите директно като собствени приходи на учрежденията и институциите, оказващи услуги и предприемащи действия в полза на платците им. Очевидно таксите в най-добрия случай могат да осигурят собствените приходи на тези публични организации или институции, но не и печалба, защото се изменя същността им на публични организации или институции с нестопанска цел, т.е. в най-добрия случай те могат да приемат статут на публични организации.

Таксите са изключително многобройни. Могат да се окажат стотици и хиляди. Ето защо дори самото им изброяване е трудно и нецелесъобразно. Затова ще използваме класическото средство на научното познание – групировката.

Многобройните такси могат да се обособят в няколко групи, като се използват различни белези за това.

В зависимост от начина на определянето (изчисляването ) им таксите биват:

а)Постоянни или прости такси, които винаги се събират в един и същ размер (сума), независимо от изгодата и/или интереса на платците им.

б)Пропорционални спрямо изгодата или интереса.

в)Макар и рядко, срещат се и прогресивни такси, които са аналогични на прогресивните данъци; те са прогресивни спрямо изгодата или интереса на платците им.

Таксите се разграничават и в зависимост от начина на събирането им, което може да стане чрез:

а)таксови марки, които се облепват върху определени документи;

б)в брой срещу приходна квитанция;

в)чрез превод-вноска по сметката на съответното учреждение или организация, респективно на бюджета, който я издържа.

По същия белег в литературата се среща разграничаването на таксите на непосредствени – в смисъл плащани непосредствено или в брой и посредствени, или плащане посредством таксови марки и гербова хартия.

Очевидно е, че таксите имат за цел и задача да покрият (част или цялото) разходите по оказваната услуга, съответно предизвиканото действие или да ограничат прекомерната охрана на права и консумация на публични блага. На тази основа в литературата се среща и обособяването им на възмездни и ограничителни.

Една част от таксите се събират от всички учреждения, докато други от тях се плащат само на определени публични организации. Първите се наричат общи, а вторите – специфични или ведомствени.

Организациите и учрежденията, които оказват публични услуги и събират такси, са или могат да бъдат на издръжка на централния или на местния (общински) бюджет. Класическо правило е събрание от учрежденията такси да се внасят в приход на бюджетното звено, което осъществява издръжката им или поне я допълва, т.е. ги дотира. На тази основа таксите у нас се разграничават на:

-държавни такси, които се събират от организации и учреждения, които са на издръжката на централния (републикански) бюджет;

-местни такси, които се събират от общините и от организации и учреждения, които са на издръжката на местните или общински бюджети. Ето защо и таксовите марки биват държавни таксови марки и общински таксови марки. С първите се заплащат държавни, а с вторите – местни такси.

Най-голямо значение има разграничаването на таксите на държавни и местни, на която основа ще се опитаме малко по-задълбочено да ги разгледаме.

1.1 Държавни такси

Събирането на държавни такси в Р България става въз основа на Закон за държавните такси (ЗДТ) от 1951 год., който с многобройни изменения и допълнения се прилага и до днес ' С чл 4 от ЗДТ се определят случаите, при които се събират дър­жавни такси,а именно:

а) за искови молби, за граждански искове, по наказателни дела, по насрещни искове, по искове за бракоразводи, жалби, молби за отмя­на и преглед, молби за осиновяване, за регистрация на сдружения и фондации, по наказателни дела от частен характер и за други, давани от съдилищата,

б) за молби, подавани до органите на държавния арбитраж;

в) за извършване на нотариални действия и услуги от нотариата и от съдебните изпълнители,

г) за извършване преводи на документи и книжа от чужд език на български и обратно:

д) за издаване и заменяне на паспорти, за даване на разни ви­зи на паспорти и корабни патенти, за издаване на ласавани и разреше­ния за пребиваване в страната;

е) молби и удостоверения за придобиване и възстановяване на българско гражданство, за разрешения за придобиване на чуждо граж­данство, както и молбите, подавани до съвета по гражданството;

ж) за даване на услуги по Закона за противопожарната защита;

з) за разрешителни за риболов, ловуване, правоносене на оръ­жие и упражняване на занаят и търговия; за разрешаване на танцови заведения с артисти; за посещения и продукции на чуждестранни артис­ти, проходящи трупи, циркове, оркестри и др.; за ползване на радиоапа­рати и за издаване на позволителни за даване на частни уроци;

и) за ползване на пансионите към учебни заведения, които не са под ведомството на народните съвети (общините);

к) за изпити за добиване право за управление на моторни пре­возни средства и за регистриране на промени в ползването на същите;

л) за издаване на патенти и други на изобретатели и откривате­ли и за регистрация, подновяване, прехвърляне и други на производ­ствени и търговски марки;

м) за доставяне на формуляри, купони, лични карти и други цен­ни книжа от държавните учреждения;

н) за участие в конкурси в държавни учреждения, кандидат-сту-дентски конкурсни изпити в държавни висши и полувисши учебни заве­дения, за издаване на разрешения и за преписи на документи в тези уч­реждения;

о) за искания до държавни учреждения да извършват действия и услуги, и за издаване на документи и дубликати;

п) за издаване на нотариални актове за прехвърляне на право на собственост и за учредяване право на строеж върху недвижими имо­ти

Това са всички случаи, при които се събират държавни такси съгласно сега действащия у нас Закон за държавните так­си Посочването им дава една добра представа за подлежащите на облагане с такси услуги и действия на публичните учреждения. И все пак не трябва да се остава с впечатление, че обръщането към дадено учреждение по какъвто и да е повод за услуга или предприемане на действие в интерес на молителя е свързано неминуемо с плащането на такси.

Законът за държавните такси предвижда освобождаване от държавни такси на:

- молби, подавани до Народното събрание, до Президента и до Председателя на Министерския съвет;

- искове, молби и книжа, свързани с трудовата дейност; искове за издръжка и за възнаграждения, произтичащи от права на изобрете­ния;

- регистрация на актове за раждане, смърт и осиновяване и първоначалните свидетелства за регистрация на актове за гражданско състояние;

- всички документи и книжа по наказателни дела от общ харак­тер, по дела за издръжка, по дела за настойничество, за установяване на произход, книжата и документите по определяне и даване помощ на многодетни майки, по обществено подпомагане, по социапноправна ох­рана на малолетни, по придобиване на право на пенсия, по учредяване, регистрация и други промени на кооперации;

- книжата и документите във връзка с дейността на взаимоспо­магателните каси;

- всички видове молби, заявления, именници, свидетелства и удостоверения за образование и за завършени квалификационни кур­сове, издавани от учебни заведения за основно и средно образование и от Министерството на народната просвета;

- чуждите граждани, приети по силата на международни догово­ри и спогодби за участие в конкурси за обучение в държавните висши и полувисши учебни заведения;

- инвалидите, бременните и майките с деца до 6-годишна въз­раст, сираците, както и в случаите на прехвърляне от едно учебно заве­дение в друго, от една специалност или форма на обучение в друга по здравословни причини, установени със заключение на медицинска ко­мисия.

В ЗДТ е упоменато, че той не засяга таксите, събирани от митниците, банките, пощите, телеграфите, телефоните и държав­ните предприятия. Ако държавните предприятия събират такси, тарифите за тях също трябва да се одобрят от Министерския съвет.Техните такси имат характер на потребителски такива.

Впрочем всички държавни такси, които се събират по ЗДТ, се определят с тарифи, одобрени от Министерския съ­вет.

Тарифи по ЗДТ От изложеното до тук става ясно, че ЗДТ

регламентира основните принципи при облагането с държавни такси, изброява отделните случаи на об­лагане и освобождаване от държавни такси, но конкретните так­си и техните размери се определят с нарочни тарифи, одобря­вани от Министерския съвет. Тези тарифи са многобройни Поч­ти всяко отделно министерство или централно ведомство има своя тарифа, одобрена от Министерския съвет, по която събира държавни такси за оказваните от него услуги или предизвиканите действия в интерес на платците на държавните такси. Тези тари­фи съдържат десетки услуги и действия, а така също и размерите на таксите за тях. Тук само ще ги изброим, за да се получи из­вестна представа за прилаганите у нас в момента тарифи по ЗДТ, Тарифи по ЗДТ:

-Тарифа N 1 на Министерство на правосъдието(ДВ бр.77/ 1991 г., изм. и доп. 71 и 92/1992 год., 32/1993 год.)

- Тарифа N 3 на Министерството на външните работи (ДВ бр 8 и 59/1991 год., 32/1992 год. и 33/1993 год.)

- Тарифа N 4 на Министерството на вътрешните работи (ДВ бр. 27/ 97 г.; 53 / 97 г.)

- Тарифа N 5 на Министерството на транспорта (ДВ бр.2/ 1995 г.; 110/1995 г.)

- Тарифа N 6 за таксите, които се събират по ЗДТ от Ин­ститута по изобретения и рационализации (ДВ бр.78/1991 год.)

- Тарифа N 7 на Комитета по горите (ДВ бр.24/1975 год.;

65/1979 год.; 61/1991 ГОД.)

- Тарифа N 8 за таксите, коитасе събират за ветеринарен контрол и карантина (ДВ бр.94/1991 год.)

- Тарифа N 9 на Министерството на народната просвета (ДВ бр. 45/1975 год., 99/1993 год., 109/1995 г.)

- Тарифа N 10 на Министерството на здравеопазването (ДВ бр. 13/1975 год., 58/1975 год., 58/1983 год., 27/1991 год.,90/1992 год., 44/1994 год., 8/1995 год., 75/1995)

- Тарифа N 11 на Комитета по стандартизация, сертифика-ция и метрология (ДВ бр.95/1991 год., 75/1993 год.)

- Тарифа N 12 на Министерството на финансите (ДВ бр.13/ 1975 г., 58/1983 год., 27 и 74/1991 год., 46/1993 год.)

- Тарифа N 13 за таксите, които се събират по ЗДТ в сис­темата на Министерството на културата (ДВ бр.35/1976 год.)

- Тарифа за таксите за държавна регистрация на перио­дични издания и за присъждане на международен стандартен книжен номер (ДВ бр.42/1991 год.)

- Тарифа за таксите, които се събират в системата на Ми­нистерството на търговията (ДВ бр. 6/1995 г.)

- Тарифа за държавните такси, които се събират от дър­жавните висши и полувисши учебни заведения за кандидатства­не, за участие в кандидатстуденски конкурси, за издаване на разрешения и преписи от документи (ДВ бр. бр. 62/1991 год., 49/1991 г.)

- Наредба N 1312 за условията и таксите за използване на граждански летища и за аеронавигационно обслужване в Репуб­лика България (ДВ. бр. 68/1991 г.)

- Тарифа за таксите за напояване и отводняване на декар изградени селскостопански площи (ДВ. бр. бр. 86/1991 г., 47/1992 г., 23/95 г.)

- Тарифа N 18 за таксите, които събира Министерството на отбраната при издаване на лицензни за търговия с военна и специална продукция (ДВ. бр. 52/1992 г.)

- Такси, събирани в системата на Министерството на околната среда, утвърдени с ПМС N 171/1993 г. - ДВ бр. 76/93 г., изм. и доп. бр. 114/95 г.

- Такси, които се събират от патентното ведомство на Ре­публика България (ДВ. бр. 72/1993 г.)

- Такси за лицензиране производителите на вина, спирт и спиртни напитки (ДВ бр. 107/1993 г.)

- Такси, събирани от държавните архиви — ДВ бр. 74/94

- Такси, събирани от Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели - ДВ бр. 3/94 г.

- Такси, събирани от Комитета по пощите и далекосъоб­щенията - ДВ бр. 81/93 г.

- Такси, събирани от патентното ведомство. Тарифа - ДВ бр. 53 / 97г.

- Такси за консулско обслужване в системата на МВнР -ДВ бр. 82,83,99/92г., 33/93г., 67/94г., 110/95 г.

- Такси, които се събират по Закона за движение по пъти­щата (ДВ бр. 110/95 г.)

- и други.

Списъкът на посочените тарифи не е пълен. Целта е той да даде една по-непосредствена представа за мащабите при об­лагането с държавни такси.

1.2 Местни такси

Местните такси се събират за услуги (и действия), които се предоставят от общините (и някои техни подведомствени бюджетни организации) на физически и юридически лица. Нормативната основа за налагане и събиране на тези такси е Законът за местните данъци и такси (ЗМДТ)'.

Във връзка с разширяването на самостоятелността (ав­тономията) на общините възниква и става актуален въпросът: да­ли и доколко следва да им се предоставят компетенции самосто­ятелно да определят конкретните размери на отделни такси? Обикновено централната власт установява някои местни такси ( а понякога и данъци) в границите от... до..., като дава право на об­щините да определят конкретните им величини. Тази почти общо-прилагана практика вече намира почва у нас, но засега само по отношение на таксите. Освен това на таксите все повече се гледа през призмата на икономическия подход или принцип, а така съ­що на принципа за справедливост при ползването на съответните публични или общински блага, т.е. като се плаща за реално ползвани и консумирани блага; който повече консумира, повече да плаща.

Съгласно новият ЗМДТ у нас се прилагат 10 вида местни такси,а именно:

1. Такса за битови отпадъци. Наричаше се такса за из­хвърляне на смет, но новото й наименование - такса за битови отпадъци - е по-сполучливо.

Таксата се определя за всяка услуга поотделно - смето-събиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за общест­вено ползване.

Конкретният размер на таксата се определя с решение на общинския съвет:

а) в процент спрямо данъчната оценка на имота или

б) на базата на количеството извозени от общината бито­ви отпадъци; когато таксата се плаща върху количеството извозе­ни битови отпадъци лицата-платци са задължени да подадат дек­ларация (по обр.) до 30 октомври на годината в съответната да­нъчна служба.

Общинският съвет определя таксата за битови отпадъци въз основа на предварително изготвена план-сметка, която включва експлоатационните разходи по събирането, извозването и обезвреждането на битовите отпадъци, включително стойността на съдовете за събирането им - кофи, контейнери и др

Сумата на годишната такса се определя, както следва'

а) за жилищни и вилни имоти на граждани, както и за жи­лищни имоти на предприятия - в процент към данъчната оценка на имота или в левове, според количеството на извозените бито­ви отпадъци.

б) за нежилищни имоти - в левове в зависимост от броя и вида на съдовете за събиране и изхвърляне на битовите отпадъ­ци. когато не може да се установи за всеки отделен имот видът и броят на използваните съдове, таксата се определя в процент към данъчната оценка на имота.

В случаите, когато по обективни причини се наложи общи­ната да промени размера на таксата за текущата година, новият размер на таксата се събира от началото на тримесечието, след­ващо решението на общинския съвет.

За някои имоти не Ье събира такса за битови отпадъци. Те са:

- имоти, които не се обслужват от общината, за което тя уведомява данъчната служба и

- имоти, които няма да се използват за цялата година, за което се подава декларация в данъчната служба по местонахож­дението на имотите от техните собственици или ползватели.

Таксата се внася в приход на общинския бюджет на чети­ри равни вноски в следните срокове: 31 март, 30 юни, 30 септем­ври и 30 ноември на годината, за която се дължи.

2. Такси за ползване на пазари, тротоари, площади, улични платна, панаири и терени с друго предназначение. Как­то показва и наименованието им, тези такси се плащат за полз­ването на тротоари, площади, улични платна, места, където са организирани пазари (открити или покрити), тържища, панаири, както и терени с друго предназначение, които са общинска собст­веност. Следователно става дума за събирането на няколко вида такси, плащани при ползването на общински пазари и терени за търговски или други цели. Таксите се определят на квадратен метър търговска площ на ден (от 0,20 до 0,90 лв.) или на месец (от З до 15 лв.), при продажба от лек автомобил (от 1,20 до 5 лв. на ден), от камион (от 3 до 12 лв. на ден), а така също за продажба на открито, включително за разполагане на маси, столове, вит-

рини, ( от 0,20 до 0,80 лв. на кв. м на ден или на месец от 3 до 15 лв.); за ползване на места, върху които са организирани пано­рами, стрелбища, моторни лодки и други (на кв. м. за месец или част от месеца от 0,20 до 0,90 лв., в зависимост от големината на населеното място и зоната му, вкл. и селата).

3. Такси за детски ясли, градини, домове, лагери, до­мове за социални грижи и други форми за социално обслуж­ване. И тук фактически става дума за няколко вида еднородни такси,а именно:

а) за ползване на детски ясли, детски градини и физиоло­гичните отделения в домовете „Майка и дете". Тези такси се оп­ределят в зависимост от: първо, начина на ползването на тези заведения - полудневно или седмично и второ, доходите на член от семейството;

б) за ползване на лагери от ученици (от 1 до 2 лв.на ден);

в) за ползване на домове за социални грижи и други фор­ми на социално обслужване (таксата се определя от реалната издръжка на едно лице и се заплаща от личните му доходи).

г) за ползване на общежития от ученици (от 5 лв. до 12,5 лв.)

При заплащането на тези такси се ползват и някои облек­чения - за сираци или деца с един родител, за деца, чиито роди­тели са редовни студенти или отбиват редовната си военна служ­ба, а така също за две деца на едно семейство, които са приети в детски заведения. В подобни случаи таксата се плаща с 50% на­маление. Освен изброените, законът предвижда и някои други облекчения - за децата под 16 години, за лицата, които нямат лич­ни доходи и др. Към тази група е и таксата, събирана за настаня­ване в заведения или помещения за отрезвяване (от 5 до 10% от минималната работна заплата за страната).

Посочените по-горе такси се начисляват и събират от длъжностните лица в съответните заведения и се внасят в общин­ския бюджет до 10-то число на месеца, следващ месеца, за който се дължат.

4. Курортна такса. Тази такса се плаща на ползвателите на курорти за лечение и курорти за почивка в следните размери:

а) за курорти от национално значение - от 0,3 до 1,5 лв. на лице на ден.

б) за курорти от местно значение - от 0,10 до 0,30 лв. на лице на ден.

Таксата се събира от физическите и юридическите лица, които предоставят обект за нощуване. Това фактически става ед­новременно с адресната регистрация на курортистите, чрез об­лепването на адресните регистрационни карти с таксови марки. Когато адресната регистрация не се извършва чрез попълването на адресни карти, таксата не се събира посредством таксови марки ( а така също в брой или чрез превод).

От плащането на курортна такса са освободени команди­рованите лица, лицата под 18 год. възраст, редовни студенти, же­ните над 55 год. и мъжете над 60 год.

5. Такси за добив на кариерни материали. Кариерните материали по същество са подземни и надземни природни бо­гатства, за ползването на които се плащат (от физическите и юридическите лица-ползватели) съответни такси, с изключение на случаите когато това става на концесионна основа.

Таксите са определени поотделно за всеки вид кариерни материали (речен и кариерен пясък, чакъл и баластра; кварцов пясък за стъкларство и пясък за чистене на метални предмети;

пясъчно-глинести материали за производство на тухли, керемиди и капаци; глини; варовици; мергели, калцити за добиването на вар; аналогични материали за добиване на цимент; камъни за добиване на павета, воденични камъни, точила, цокли, корнизи, стъпала, плочи за тротоари и покриви) върху брутният им добив. Плащат се ежемесечно (при регулярен добив на кариерни мате­риали) или преди добиването им ( при инцидентни случаи) от фи­зическите и юридически лица, добиващи кариерните материали. Основа за определяне на таксите са регистрите за регулярно производство на кариерни материали или временните или едно­кратни разрешения за добив на такива. Когато таксите се опре­делят на база регистри за регулярно производство се внасят в приход на общинския бюджет ежемесечно, а когато добивът е срещу временни или еднократни разрешения - при получаването на разрешението преди добивът им.

Таксите се внасят в приход на бюджета на общините, на чиято територия се намира съответната кариера.

6. Такси за технически услуги. Общините предоставят на физическите и юридическите лица редица технически услуги във връзка с териториално-селищното устройство, архитектурата, строителството, благоустрояването, кадастъра, за които (техни­чески услуги) се заплащат съответните такси. Те се заплащат от ползвателя на услугата при нейното поискване.

За отделните видове технически услуги (подробно избро­ени в закона) се заплащат определени такси, дадени в абсолютна сума от... до..., като общините конкретизират точния размер на таксата.

Посочени са 8 случая, когато не се плащат тези такси. Ос­вободени са от плащането на такси за техническо обслужване са държавните и общински органи, организациите на бюджетна из­дръжка и Българският червен кръст.

7 Такси за административни услуги. Освен технически, общините предоставят на физическите и юридическите лица и административни услуги, за които също се събират такси. Раз­мерите на някои от тези такси са определени в неизменна абсо­лютна сума, а за други от...до..., но диференцирано по видове ад­министративни услуги. Някои от тези такси са годишни и са свър­зани с издаването на удостоверения и разрешения (за настаня­ване под наем в общински имот, за собственост при продажба на едър рогат добитък, за търговия със спиртни напитки, тютюневи изделия и други).

Таксите се заплащат от лицата при предявяване на иска­нето за съответната административна услуга.

От тези такси са освободени ( с изключение на таксите за търговия със спиртни напитки и тютюневи изделия) държавните и общински организации на бюджетна издръжка.

8. Такса за кучета. Тази такса се плаща от лицата, които живеят в градовете и притежават кучета. Таксата е годишна - от 5 до 10лв. за едно регистрирано куче и се плаща в срок до 31 март на годината.

Ако се придобие куче през течение на годината неговият собственик е длъжен в тримесечен срок да подаде декларация в общината за регистрирането му. За кучетата, придобити през те­чение на годината, таксата е част от годишния й размер - от месе­ца на придобиването му до края на годината.

От тази такса са освободени кучетата на инвалидите, ку­четата, които се използвата за опазване на селскостопански обекти и стада, кучетата на планинските контролно-спасителни служби, специалните кучета на МО, МВР и други организации на бюджетна издръжка, а така също кучетата, използвани за научно­изследователски и медицински цели

9. Такси за гробни места. За ползването на гробни места с продължителност над 8, години и на урна се заплащат годишни такси. Те са диференцирани в зависимост от продължителността (времето), за която се откупува гробното място, зоната, в която се намира и дали е индивидуално или семейно и са в границите от 10 до 150 лв. За урнов гроб таксата се заплаща с 50% намаление.

10. Такса за охрана и опазване на земеделски имоти. Тази такса е съвсем нова (впрочем прилагана е в по-далечното

ни минало) Тя стана необходима поради връщането на земедел­ските земи, чиято охрана се организира от общините. По този по­вод те събират от собствениците на земеделски земи такса на де­кар, както следва:

- за зърнени култури - от 0,30 до 0,60 лв,

- за технически култури - от 0,40 до 0,70 лв. и

- за зеленчуци, овощни градини и лозя - от 0,50 до 1лв. Конкретните размери на всички местни такси, които са

посочени в закона в определен диапазон от...до.., се определят

от общинските съвети.

2. Самооблагане на населението

Исторически аспект „Коренът" на самооблагането на населе­нието може да бъде търсен в т.н. трудова

повинност, въведена от правителството на Ал.Стамболииски през 1920 год. Тя е имала две форми:

а) редовна трудова повинност и

б) временна трудова повинност.

Редовната трудова повинност е провеждана в полза на държавата. С нея се задължавали младежите, които не са отбили редовната си военна служба (повинност). Тя е била нещо като компенсация на последната.

Временната трудова повинност е била в полза на общи­ните. Тя от своя страна също е разграничавана на редовна - до 10 дни и извънредна - до още 5 дни при извънредни нужди и об­стоятелства.

Трудовата повинност в полза на общините е използвана за изграждането и ремонта на пътища, улици, водопроводи, ка­нализация и други благоустройствени мероприятия от местно значение чрез задължителното трудово участие на мъжете от 18 до 45 години и на жените от 18 до 40 години. По-късно временната трудова повинност започва да се откупува, т. е. да се заплаща с пари. Така се появява откупът от временна трудова повинност, който се урежда със Закон за временната трудова повинност от 23.IX. 1948 год. Постъпленията от откупуването на временната тру­дова повинност са имали целеви характер - внасяни са в бившата Българска инвестиционна банка по специална сметка „Временна трудова повинност" на съответния народен съвет и са използвани за финансиране на същите мероприятия, които са изпълнявани по реда на трудовата повинност.

Откупът на временната трудова повинност е установяван по прогресивни размери - за лица с месечен доход до 10 хил. лв. 5% и такива с месечни доходи над 10 хил. лв. -10%.

Възраждане на самооблагането През 1951 год. временната

трудова повинност се заме­ня със самооблагане на селското население, регламентирано със Закона за самооблагане на селското население.' Съгласно чл.1 от Закона „За осъществяване на културни, битови и стопан­ски мероприятия в селото селският общински народен съвет мо­же да събира вноски чрез самооблагане на жителите от съвета". Разбира се, тези вноски са могли да бъдат събирани само въз основа на протоколно решение на общото събрание на селото, одобрено от съответния висшестоящ народен съвет. Законът е давал право на общото събрание да определя вноските по само­облагането до половината от данъка върху общия доход за същата година - един значително висок размер.

Събраните средства от самооблагането на селското насе­ление са използвани за строителни и благоустройствени меро­приятия от местно значение - прокарване и поправка на пътища и водопроводи, електрификация, строеж и ремонт на болници, училища, мостове, бани и др.

По-късно самооблагането обхваща и градското население чрез приемането на Закона за самооблагане на населението от 1958 год.² В същото време или със същия закон е била подобрена организацията на самооблагането въобще. ~

След необходимата инициатива самооблагането може да се проведе при наличието на определени условия или при спаз­ване на дадени изисквания, а именно:

а) набелязване на обектите за изпълнение по реда на са­мооблагането;

б) осигуряване изготвянето на проекто-сметни документа­ции и финансови сметки за обектите;

в) писмено разрешение от председателя на по-горе стоя­щия съвет, което се дава при условие, че данъците от население­то за изтеклата година са издължени (събрани) не по-малко от 90%.

След като са налице необходимите условия, непосред­ственото организиране и провеждане на самооблагането е осъ­

ществявано от народните съвети (общините). То се изразява гла­вно в две неща: първо, изговяне на списъците на лицата (гражда­ните) от съотвечното населено място, които подлежат на самооб­лагане и второ, организиране и провеждане на общите събрания на гражданите. Последните са уточнявали окончателно обектите за изпълнение, стойността им, размерът на паричните вноски, не­обходимите материали и доброволен труд за изпълнение на пред­видените мероприятия.

Самооблагането на населението имаше три форми:

а) парични вноски - до 3 % от годишните доходи за из­теклата календарна година,

б) предоставяне на строителни и други материали в равностойност на паричното самооблагане и

в) участие с личен доброволен труд до 40 трудочаса, а при участие с коли - до 20 трудочаса. По изключение се допуска­ше удвояване на трудовото участие. Освен това се разрешаваше трудовото участие да се замени със заплащане в пари.

На самооблагане с парични вноски подлежаха всички граждани над 18 години, които реализират собствени доходи, а на лично трудово участие - мъжете от 18 до 60 години и жените от 18 до 55 години. От до-броволно трудово участие се освобождаваха определени категории лица - нетрудоспособни, инвалиди, бре­менни и майки с деца до 3 годишна възраст, лицата, които отби­ват редовната си военна служба и др. Конкретните размери на самооблагането, но в рамките на Закона и утвърждаването на списъците на освободените лица бяха от компетенцията на общи­те събрания. Решенията на общите събрания имаха задължителен характер за всички жители на съответното населено място, вклю­чително и за народния съвет (общината).

Паричните вноски от самооблагането се събираха от фи­нансовите органи по реда за събиране на данъците и таксите. Те обаче не се внасяха в приход на бюджета, а по специална извън­бюджетна сметка, от която се финансираха само обекти и меро­приятия по самооблагането. Народните съвети (общините) осъ­ществяваха отчетност и контрол и по отношение на отработване­то на определените от общото събрание брой трудови дни.

Самооблагането е една форма за набиране на допълни­телни финансови средства, строителни материали и за влага­не на доброволен труд с оглед благоустрояване, хигиенизира­не, водоснабдяване и електрифициране на населените места. То почива само върху местната инициатива и използуването на местни ресурси. По такъв начин чрез самооблагането се об-

лекчава бюджета и се ускорява изграждането на материално-техническата база на населените места.

През 1979 г. се счете, че самооблагането е изпълнило своята роля и предназначение и Законът за самооблагането на населението беше отменен.¹ От 1980 до 1983 год. фактически не се провеждаше самооблагане на населението. По-точно през то­зи период е провеждано самооблагане на основание на действа­щия тогава т. нар. Правилник за икономическия механизъм, но е имало твърде епизодичен характер.

Отмяната на самооблагането намали ресурсите и възмож­ностите на общините за изпълнението на редица мероприятия от местно значение. Това наложи то отново да се въведе, което ста­на със Закона за допитването до народа от 1983 год.² и Указа (М 1791) за прилагането му от същата година³.

Законът за допитването до народа предвижда възмож­ността за провеждането на национален и местни референдуми. За решаването на по-важни въпроси на отделно населено място, като изграждане, реконструкция и модернизация на благоустрой­ствени, културни и други обекти от местно значение, може да се проведе референдум чрез свикване общо събрание на населе­нието. В населени места с голям брой жители общи събрания по един и същи въпрос могат да се организират на няколко места -райони, квартали, махали и пр. Те решаваха как да се осъществи изграждането на приетите обекти - с трудово или парично учас­тие. Размерът, а така също редът за трудово и парично участие, случаите на освобождаване от трудово и парично самооблагане, както и заменянето на трудовото участие с парично заплащане, не са прерогатив на общото събрание, а се регламентира цен­трално.

Максималният размер на паричното самооблагане беше запазен до 3% върху годишния доход, а трудовото участие се ус­танови до 8 работни дни годишно. С труд участват пълнолетни трудоспособни лица, а с парично участие - пълнолетни граждани, които имат лични доходи.От трудово участие се освобождаваха болните, бременните, инвалидите и лицата, които отбиват редов­ната си военна служба, а така също навършилите 65 години за мъжете и 60 години за жените. В освобождаването от парични

вноски също се внася по-голяма социална справедливост чрез освобождаване на лицата, чиито доход, включен в брутния месе­чен доход на цялото семейство и разделен между членовете му, е под определен минимум. Запазва се възможността за замяна на

трудовото участие с парични вноски.

В заключение може да се каже, че самооблагането на на­селението се прилагаше широко за осигуряване на допълнителни (към бюджетните) средства и труд за изграждане и усъвършен­ствуване техническата инфраструктура и благоустрояването на населените места, но по понятни причини през последните годи­ни провеждането му бе преустановено. Вероятно в бъдеще само­облагането отново ще стане актуално.

3. Приноси

Приносите са специфична данъкоподобна приходна фор­ма, прилагана у нас в миналото. Те са провокирани от икономи­ческата активност на държавата - изграждане на ЖП линии и га­ри, пътища, магистрали, пристанища и други обекти на инфра­структурата. Имотите на лицата, които се оказват в близост до подобни обекти, веднага повишават своята цена. Тези лица, при­тежатели на подобни имоти, фактически се явяват материално облагодетелствани за сметка на държавата, т. е. на всички данъ­коплатци.

Справедливостта изисква облагодетелстваните по този начин лица да бъдат обременени в някаква степен и така да вър­нат на бюджета и на останалите данъкоплатци част от облагата, която са получили за тяхна сметка, формата на това компенсира­не е известна като приноси.

Те (приносите) са определяни на две основания:

а) близостта на имота до инфраструктурен обект, изгра­ден от държавата;

б) големината на имота.

От кратката характеристика на приносите се вижда, че те са оригинално, специфично и справедливо данъкоподобно пла­щане, което не бива да се забравя.

Приносите по същество са свързани с благоприятни вън­шни ефекти, с последици, поради което бенифициентите на тези ефекти, вместо да бъдат обезщетявани (както при външните ефек­ти с отрицателен знак), следва да плащат за компенсиране на об­лагодетелстването им.

4. Лихви, глоби и конфискации

Лихвите са плащания, налагани за невнесени в определе­ните срокове данъци, такси и други държавни вземания. Разме­рът на лихвата за невнесени в срок всякакъв вид държавни взе­мания е унифициран и е 1/360 от основния лихвен процент плюс 0,05% за всеки просрочен ден.

Глобата е вид финансова санкция, налагана за неспазва­не или за нарушаване на данъчни и други закони, т.е. при извър­шване на административни нарушения.Тези нарушения се устано­вяват със съставяни по надлежния ред актове за констатиране на извършените нарушения и се определят въз основа на издадени от оторизираните органи на т.нар. наказателни постановления. Събирането на наложените по този ред глоби обикновено става от данъчните органи по реда на събиране на държавните взема­ния.

Конфискацията е тежка имуществена санкция. Тя се на­лага при грубо и драстично нарушение на законите и обществе­ния ред, респективно при извършване на престъпления. Конфи­скуваното имущество обикновено се продава и получените от продажбата му постъпления се внасят в приход на бюджета.