I. Видове, съдържание и значение на финансовите пазари.

Пазарът или по-скоро системата от относително обособени, но взаимно свързани пазари е, образно казано, душата на пазарната икономика.

Пазарите се обособяват на две основни групи, а именно:

а/ пазари на стоки и услуги

б/ финансови пазари

В зависимост от срока на търгуваните финансови инструменти, финансовите пазари се разграничават на:

а/ Паричен пазар, на който се продават и купуват финансови инструменти със срок до 1 година. Приема се, че средствата, които се осигуряват на паричния пазар се използват за текущо финансиране на стопанската дейност, т.е.като пари за заплащане на текущи разходи, свързани с дейността.

б/ Капитален пазар /фондова борса/, на който се предлагат и купуват финансови инструменти /ефекти/ със срок над 1 година, като се приема, че те имат капиталово или инвестиционно предназначение, т.е.използват се за набавяне на т.нар.капиталови или инвестиционни стоки, използвани за обновяване, развитие и разширяване на дейността.

Ролята и значението на паричния пазар се изразява в това, че той осигурява ликвидни средства на банките и другите участници в него, а на капиталовия - че съдейства за активизиране, развитие и разширяване на инвестиционната дейност.

II. Инструменти на финансовите пазари

Инструментите на финансовите пазари са ценни книжа и финансови инструменти или .ефекти. Ценни книжа в най-широкия смисъл са всички документи, които са свързани с парично имуществени отношения, парично-имуществени права и вземания, а кака също документи за легитимация, за цраво на собственост и други. В случая ценните книжа следва да се схващат и разбират в по-тесния смисъл като документи, които изразяват парично-имуществени отношения. ⁾ Те могат да се обособяват на:

а/ Парични ценни книжа - банкноти, чекове, менителници. Те съдържат и изразяват права над определена стойност, без да носят текущи доходи / лихви, ренти, дивиденти/.

б/ Стокови ценни книжа - варианти, коносаменти, складови разписки и други подобни, които съдържат и изразяват права върху определени количества стоки.

в/ Капиталови ценни книжа - в лицето преди всичко на облигациите и акциите. Те съдържат и изразяват права върху ' имуществено-парични стойности, които носят /осигуряват/ и текущ доход под формата на лихва / облигациите/ и дивидент /акциите/.

Като инструменти на паричния пазар обикновено се изтъкват:

• парите, емитирани от централната банка и т.нар .телеграфен трансфер на парични средства за кратки периоди от време - от един до няколко дни;

• съкровищни менителници и съкровищни бонове - дългови инструменти, чрез които съкровището /държавата, бюджета/ получава краткосрочни кредити от финансовия , респективно от кредитния и по-конкретно от паричния пазар;

• т.нар.частни дисконтови инструменти в лицето преди всичко на банковите акцепти;

Инструментите на капиталовия пазар /фондова борса са т.нар.капиталови ценни книжа. Те се представляват от акциите и облигациите, които спадат към т.нар.прехвърляеми ценни книжа.

Най-характерното за прехвърляемите ценни книжа е, че:

• правата, които те носят са продаваеми;

• отначало са имали характер на реално издавани документи;

• последните години някои от прехвърляемите ценни книжа придобиха характер на безналични ценни книжа или на отразявани: по сметка, т.е.по счетоводен път искания, поради което; те започнаха да се наричат ценни права. В подобен случай притежателите на ценни права не получават оригиналните ценни книжа, а евентуално документ /сертификат/ за притежаваните от тях ценни книжа.

Съгласно нашия Закон за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества /ДВ, бр.63/1995г /, "ценни книжа... са прехвърляеми документи и права, които могат да бъдат предлагани публично като:

• акции

• облигации

• други документи и права, свързани с акции и облигации Законът веднага дефинирира съдържанието на понятията инвестиционен договор и публично предлагане:

Инвестиционният договор е "писмен договор, по който инвеститорът предоставя парични средства или други имуществени права на друго лице за влагане в стопанска дейност срещу обещание з'а доход" , а публичното предлагане - "... предложение за възмездно придобиване на ценни книжа до:

• най-малко 50 лица

• неопределен кръг от лица, вкл.и чрез средствата за масово осведомяване.

III. Борсови инструменти

Борсата е организиран и специфичен пазар на ценни книжа или фондови ценности. Тя е "мястото, където в определено време се събират банкери, търговци и търговски представители, за да сключват чрез посредничеството на борсовите посредници /маклери/ търговски сделки".

В съвременните условия и на фондовата борса специално не е необходимо събирането на едно място на купувачите и продавачите на финансови активи, защото те дават своите поръчки на посредниците обикновено от разстояние. Ето защо фондовата борса се дефинира като институция, "...на която се търгува с ценни книжа, чуждестранни платежни средства, монети и благородни метали, опционни и финансови срочни договори и се извършват свързаните с това помощни операции".

Очевидно е следователно, че фондовата борса е разширявала своя обхват и днес, наред с класическите инструменти в лицето на акциите и облигациите, на нея се търгува и с други финансови активи.

Инструментите, които са предмет на търговия на фондовата борса са следните:

• Акции на акционерни дружества;

• Благородни метали с монетарно предназначение, а така също чужди валути /валутна борса/;

• Опции;

• Финансови срочни сделки или контракти, които са известни като фючърси, т.е.бъдещи сделки;

IV. Характеристика на облигацията като ценна книга за дълг.

Облигацията е документ за дълг,т.е.за предоставена парична сума на кредит от притежателя на облигацията на нейния издател /емитент/. Облигацията се квалифицира и като ценна книга на кредитора, а така също и като ценна книга с предварително фиксиран твърд или постоянен доход под формата на лихва.

Възникването на облигацията е свързано с възникването и развитието на държавния кредит или на държавните заеми. Кредиторите на държавата получават от нея срещу предоставените и средства под формата на кредит ценен документ, /наречен държавна/ облигация. Такива документи издават и общините /общински облигации/, а така също някои държавни птредприятия, осъществяващи своята дейност чрез публично-правна основа; техните облигации обикновено се гарантират от държавата.

Отначало облигации са издавали само държавата, общините и други публично-правни тела, но след Втората световна война и особено през последните десетилетия започнаха все по-активно да прилагат облигационни заеми и големите предприятия. Така възникнаха и се утвърдиха т.нар.индустриални или корпоративни облигации.

Следователно облигациите могат да се разграничават на:

• държавни облигации в най-широкия смисъл на думата, издавани от органите на централната държавна власт и управление, от местните органи на власт и управление - щатове, провинции, общини и други публично-правни тела или по-общо можем да ги наречем публични облигации или облигации, емитирани на публично правна основа;

• индустриални или корпоративни облигации, емитирани от големи предприятия, осъществяващи своята дейност на частно-правна основа, чрез които облигации те си осигуряват финансиране на кредитна основа.

Държавните ценни книжа се пускат /емитират/ с цел:

• финансиране на текущия бюджетен дефицит;

• погасяване на сключени преди това заеми;

• осигуряване касовото изпълнение на държавния бюджет;

• преодоляване на несъвпадането между постъпването на данъчните приходи и извършването на бюджетните разходи;

• осигуряване за търговските банки на ликвидни резервни активи;

• финансиране на целеви програми, осъществявани от местните органи на власт и управление;

• финансово подпомагане на социално значими учреждения и организации.

Облигациите могат да се разграничат и по други белези, като например: в зависимост от кредиторите - на облигации по вътрешни и такива по външни заеми, облигации с постоянен и облигации с променлив доход /лихва/, консолидирани и конвентируеми облигации, лихвени, лотарийни и други.

Облигацията дава право на своя притежател:

• да получава регулярно предварително договорената лихва от издателя за периода на кредита или до падежа на облигацията

• да получи предварително договорения падеж обратно от длъжника предоставената му под формата на кредит сума, фиксирана върху облигацията.

Лихвите по облигациите обикновено се изплащат на полугодие срещу представяне на лихвените купони, които са неразделна част от облигацията; до изтичането на нейния падеж следва да се изплатят всички лихвени купони. Лихвата се начислява и изплаща в процент

спрямо номиналната стойност на облигацията. Изплащането на самата номинална стойност на облигацията става след изтичане на срока на заема и по този начин той се погасява.

Облигациите са ценни книги, чрез които се оформя отпускането на дългосрочни /над 3-5 години/ заеми. Държавата често прибягва до сключването и на средносрочни /до 3-5 години/ заеми, а също така и на краткосрочни такива / до 1 година/. Те обикновено се оформят чрез средносрочни и краткосрочни ценни книги в лицето на съкровищните сертификати и съкровищните бонове, които се квалифицират като средносрочни и краткосрочни държавни ценни книги. Характерното за тях е:

• лихвата по тях се осигурява и изплаща под формата на отбив от цената при покупката им; погасяването им е по номинал;

• именно или главно тези ценни книжа през последните десетилетия се емитират на безналична основа, чрез записвания по сметки, които се водят в централната банка или централния депозита?;

На пазара на ценните книжа и на нпазара на облигациите в частност са налице значителни иновационни промени и процеси през последните десетилетия, които се свеждат главно до:

1. Намаляване и отпадане на ограниченията за достъп до важни финансови пазари и до пазара на облигациите в частност на частните компании.

2. Активно и широко участие на големите предприятия на капиталовия пазар и осигуряване на рефинансирането им чрез пласиране на ценни книжа на този пазар.

3. Развитието на нови заемни форми, породили се като последица от развитието на конкуренцията на капиталовия пазар, а именно:

• облигации с нулев купон , при които подобно на съкровищните бонове те формално са безлихвени, но осигуряват дохода на притежателите си чрез покупката им с отстъпка и погасяването им по номинал    |

• облигации, с променлив лихвен процент, чиято промяна обикновено е на три или шест месеца, в зависимост от динамиката на краткосрочните европейски регионални лихвени проценти;

• облигации, емитирани в две валути, но изплащани в едната от тях, която предварително е уточнена;

• спестовни  сертификати,  които  представляват  банкови документи за открити при тях /банките/ срочни влогове /депозити/, продавани на финансовия пазар;

• облигации с ликвидни опционни талони, които предлагат възможността да се закупят допълнително количество облигации, според предвидените в опционния талон условия;

• суапови облигации - твърдоолихвяеми облигации, чрез които могат да се обменят задължения в различни валути или при различни лихвени проценти;

• т.нар. комерсиал пейпърс - "рамкови споразумения между емитента и банката, според които длъжникът по всяко време да пуска в обръщение заменими ценни книжа".

V. Характеристика на акцията като форма на капиталова ценна книга за собственост

За разлика от облигацията, която е ценна книга на кредитора, т.е.ценна книга за дълг, акцията е ценна книга за собственост или на собствениците. Тя удостоверява стойностният дял на нейния притежател в общото имущество на акционерното дружество, делът от общата собственост на акционерите. Акцията осигурява на своя притежател променлив доход под формата на дивидент.

Акцията е реален наличен писмен документ, изработен от специална хартия и гарантиран срещу фалшификации с воден знак, както и чрез специален печат. Тя като правило се издава с факсимиле -копие, което остава в акционерното дружество. Оригиналните акции се издават с купони за дивидент за 20 години.

При учредяването на акционерно дружество и при кампания за подписка за нови акции, записалите акции и внесли равностойността им получават временни удостоверения, които вследствие се заменя срещу оригинални акции.

Притежатели на акции или акционери могат да бъдат частни лица, финансови институции, предприятия, дружества, публичноправни институции.

Акциите показват едно голямо разнообразие. Те имат десетки и стотици разновидности. Тяхното разнообразие много добре е илюстрирано в следната схема, дадена в многократно' цитирания учебник по банково дело на В. Заутер.

Видовете акции и правилата за тяхната емисия и търговия се регламентират със специални закони. У нас това са Търговският закон и Законът за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества. Важна роля, обаче, при емитирането на акциите и за реализацията им на първичния пазар играят банките.

Акцията не притежава номинална стойност, емисионна стойност, пазарен курс и нетна балансова стойност. Номиналната стойност на акцията е тази, която е отбелязана върху самата нея. Емисионната стойност е стойността, по която акцията се пласира на първичния пазар. Съгласно чл. 176/2 от ТЗ емисионната стойност на акцията не може да се формира на вторичния пазар, респективно фондовата борса и изразява пазарната оценка на представляване от акцията реален акционерен капитал. Нетната  балансова стойност на акцията се получава като отношение на собствения капитал към броя на емитираните акции.

Съгласно чл. 183/1 от ТЗ, акцията трябва да съдържа следните реквизити:

• означението "акция" за единична акция или за купюра с повече акции;

• вида на акциите;

• номер на купюрата и поредни номера на включените в нея акции;

• фирмата и седалището на акционерното дружество;

• размера на капитала;

• общия брой на акциите, единичната им номинална стойност и купюрния им строеж;

• купоните и техния падеж;

Начинът и процедурата за емитиране на акции също се регламентирани от Търговския Закон.

VI. Производни или специфични инструменти

Необходимо е да се има предвид, че "освен ценни книжа за дълг /облигациите/ и за собственост /акциите/ съществуват й инструменти, които съчетават в себе си елементи както на акции, така и на облигации или са дотолкова специфични продукти, че не могат да се отнесат нито към едната, нито към другата категория. Те се наричат производни или специфични и обхващат преди всичко различни разновидности на обратими или конвентируеми ценни книжа, които по желание на техните притежатели в определен период от време могат да бъдат погасени или да се обменят срещу други ценни книжа. Конкретните форми на производните или специфични инструменти са:

• обратими облигации;

• обратими привилегировани акции;

• варанти;

Обратимите    или    конвентируемите    облигации    и привилегированите акции могат да се маменят срещу обикновени акции.

Варантът е сертификат, който дава право на неговия притежател да закупи дадена ценна книга по фиксирана цена в рамките на определен период от време. Той "дава на притежателя си правото да се абонира при фиксирана цена за акции в компанията на някоя бъдеща дата... Варантът няма своя същинска стойност...той дава право за абониране срещу пари в брой за нови акции, които компанията пуска". Варантите могат да се продават.

В по-старата българска литература варантът се дефинира като "документ, който се издава на притежателя на стоките, намиращи се в антрепозитен склад и който може да се прехвърля чрез джиро". Очевидно е, че варантът е получил днес по-широко значение като документ, който се издава не само на притежателя на стоки, но и като такъв, който дава право за закупуване на ценни книжа.

VII. Значение на фондовата борса

Значението на фондовата борса за съвременното пазарно стопанство е огромно. То се изразява главно в това, че тя служи и съдейства активно за:

• Мобилизиране и дългосрочно инвестиране на капитали, главно под формата на акции и облигации

• Отделянето на капитала собственост от капитала функция и демократизирането му. В тази връзка се изтъква, че тъкмо акционерното дело и фондовата борса в значителна степен са съдействали за демократизирането и социализирането на капитала.

• Придаване на мобилност на капиталите, вложени в ценни книжа и главно в акции, доколкото държателите им могат да ги реализират на фондовата борса, а в същото време реалният капитал, който те представляват, остава под формата на производствени сгради, оборудване и други материални активи на акционерните предприятия.

• Ценните книжа под фтормата на акции и облигации се използват като залог за получаване на банков кредит, което стимулира и разширява възможностите за финансиране.

Значението и ролята на фондовата борса не се изчерпва с казаното до тук. Тя осъществява пазарна връзка и създава механизми за взаимодействие между спестители, притежатели на свободни капитали, от една страна, или инвеститори и предприемачи, които се нуждаят от тези капитали, от друга страна. По такъв на чин борсата съдейства за мобилизирането, рационалното и ефективно използване на свободните капитали. Рационалното и ефективно използване на тези капитали фондовата борса осигурява посредством ежедневната пазарна оценка, на която са подложени функциониращите капитали. •Ежедневното котиране на ценните книжа, които изразяват величината и използването на реалния капитал от фирмите, означава реална и обективна пазарна атестация на текущите и перспективни резултати от тяхната дейност. По такъв начин борсата се превръща в един изключително чувствителен индикатор за състоянието на икономиката и националното стопанство като цяло и преразпределител на капиталите в отраслов и регионален аспект в зависимост от ефективното им използване.