Joomla Software solutions Template

Payday loan

Видове сделки и обекти на валутните борси

1. Същност на валутните сделки и видове сделки

Валутната борса е тип институция, на която се търгуват валути и се осъществяват сделки, свързани с обмяната, покупката и продажбата на валути.  Търговията с валута се обуславя от  различните валутни курсове, като валутният курс в практически аспект представлява "цена" на една парична единица, изразена в друга, а като икономическа категория изразява съизмерването между валутите. Тази "цена" се обявява чрез две системи за котиране: пряко и косвено котиране. Котират се отделно и курс "купува" и курс "продава", т.е. "цената" на валутите на пазара. Разликата между тези две величини се нарича "марж" или "спред". Използва се и системата на "кръстосани" или "крос" курсове за косвено изчисляване отношението между две валути като се използва поотделно техният курс към валутата, приета за база.

Различни са факторите, които влияят върху курсовете на валутите, в условията на пълноценното и непълноценно парично обръщение. В условията на пълноценното парично обръщение основата на валутния курс е "монетният паритет", а в съвременните условия - паритетът на тяхната покупателна сила. Този паритет може да се разглежда като абсолютен и относителен. Върху курсовите съотношения оказват влияние: състоянието на платежния баланс, лихвените проценти ("паритет на лихвените проценти"), държавното регулиране, степента на доверие към валутата и др. Тези фактори се групират в три направления: базисни (или дългосрочни), пазарни (или средносрочни) и краткосрочни (предимно психологически).

Възможностите за прогнозиране на валутните курсове зависят в много голяма степен от системата, която се прилага ("фиксирани" или променливи курсове). При системата на неизменни валутни курсове прогнозирането не е свързано с риск. В условията на променливите курсове прогнозирането е от съществено значение и е свързано със значителни трудности. "Плаващите" валутни курсове създават възможности както за спекулативни сделки, така и за многовариантност и риск. Приоритетни са прогнозите от средносрочен и краткосрочен характер. Използват се две групи методи за прогнозиране: икономически и експертни оценки. Икономическите методи са насочени към разкриване еволюцията на курсообразуващите фактори през прогнозирания период ("поглед напред") или, обратното, към използване на реалната динамика на курса през един изминат период ("поглед назад") чрез използване на статистически инструментариум за изследване. При метода на експертните оценки се осъществява анализ на финансовите, общоикономическите, политическите и психологическите фактори, влияещи върху курса на дадена национална валута. Нито един от методите самостоятелно не може да доведе до значителни резултати, поради което те трябва да се прилагат в тяхната комплектност.

Понятието “валутни сделки” обхваща  операциите на валутните пазари, при които се продава и купува чужда валута. Към валутните сделки се отнасят и операции, извършвани от предприятия, банки и физически лица с цел да се съхрани стойността на свободните парични средства, както и операциите, извършвани със спекулативна цел. Поради обстоятелството, че на различните валутни пазари, валутните курсове на една и съща валута се различават, лицата, извършващи международни разплащания могат да избират различни начини на плащане, като всеки се стреми да изразходва минимално количество национална валута. Лицата, имащи да получават (т.е тези, които имат да събират вземания по вече осъществени търговски сделки) се стремят да получат максимално количество национална валута. В практиката е прието страната, за която валутата е чужда тя да избира начина на плащане, тъй като за другата страна не съществува никакъв риск от промяна на курса на валутата. Най-често в практиката се прилагат два вида валутни сделки:

• Валутен арбитраж
• Срочни валутни сделки.
• 2. Същност на валутния арбитраж

Под валутен арбитраж се разбира всяка една обмяна на една валута срещу друга, независимо от целта на обмяната. Това е такава  валутна операция, която се извършва с цел да се спечели от разликите в курсовете на една и съща валута на различни пазари в едно и също време.

Валутният арбитраж се свежда до избора на най-благоприятната възможност за изплащане на дълг или за събиране на вземане в чужда валута, с цел да се извлече максимална изгода (печалба) за лицето, което има прави да избира, като се използват в едно и също време различните валутни курсове, обявени на отделните парични пазари.

Валутният арбитраж може да бъде класифициран по различни признаци

• В зависимост от котирането (нотирането) на валутните курсове арбитражите биват:

- арбитраж при пряко котиране (нотиране) – когато арбитражистът е в страна с котиране (нотиране) на валутните единици  за 1 ,10, 100, 1000 или 10 000 чуждестранни парични единици.

- арбитраж при непряко котиране на курсовете, когато арбитражистът е в страна, която котира валутните курсове в чуждестранна валута за 1 местна парична единица.

• В зависимост от предназначението си, валутният  арбитраж бива:

- конверсионен (уравнителен, преводен)

диференциален (спекулативен).

От своя страна конверсионният (уравнителен) арбитраж бива:

- директен, когато за изплащането на дълг или за събирането на вземане в чужда валута се избира между права римеса и права трата, които могат да бъдат краткосрочни или дългосрочни.

- индиректен, когато изборът на най-благоприятната възможност за разплащане в чужда валута е чрез посреднически (непреки) римеси и трати  или чрез посредничеството на трети страни.

Диференциален (спекулативен) арбитраж се извършва със спекулативна цел, като арбитражиста извършва едновременно  покупка и продажба на една и съща валута на различни пазари в едно и също време с цел извличането на печалба, произтичаща от валутната разлика. В този случай се започва с валутата на арбитражиста, преминава се през две или повече чуждестранни валути и отново се завършва с валутата на арбитражиста.

Конверсионен арбитраж се извършва с цел  разплащане в  чуждестранна валута, с възможно най-малък разход на национална валута. При този вид арбитраж, сделката започва с националната валута на арбитражиста  и завършва с валутата в която следва да се извърши плащането.  Съществуват два начина за извършване на плащането. В тяхната основа стои ремитирането и трасирането. Ремитира този, който дължи. Той купува девизата, която в случая се нарича римеса  и я изпраща на кредитора. Трасира този, който има да взема (кредиторът). Той издава (тегли) срещу длъжника си в чужбина девиза, която в случая се нарича трата,

При ремитирането инициативата за осъществяване на плащането е в платеца. За целта това лице (платеца) купува от своя национален валутен пазар една римеса в чужда валута, която изплаща на кредитора за да извърши плащането и да погази своето задължение.  Римесата е всеки писмен документ с определено от нормативните актове съдържание (полица, чек, превод и др.) Ремитирането бива: просто и сложно. Просто ремитиране имаме тогава, когато платецът погасява своя дълг пряко на кредитора  като купува римесата на своя национален валутен пазар. Сложното, наричано още двойно ремитиране е налице тогава, когато  длъжникът купува по курс “продава” римеса изразена в трета валута.  Тази римеса, длъжникът изплаща на банката посредник, намираща се в страната  в чиято валута е римесата. Банката посредник купува на своя валутен пазар  по курс “продава” друга римеса, изразена във валутата на кредитора, като заплаща тази римеса на кредитора.  При договаряне на този начин за уреждане на задължението между кредитора и длъжника следва да се уговори и коя ще бъде банката – посредник. Тя участва в процеса на разплащане с цел да реализира печалба от  курсовите разлики, което желание не я предпазва от загуби.

Трасирането е начин на плащане при който инициативата е на страната на кредитора. Той издава трата (полица) в чужда валута и я издава срещу платеца. Трасирането от своя страна също може да бъде просто и сложно. При простото трасиране, кредиторът издава тратата във валутата на длъжника, като продава тратата на своя валутен пазар по курс “купува,” като по този начин получава национална валута и осъществява плащането. Купувачът на тратата  изпраща същата на длъжника, като по този след заплащането й, последният погасява дълга си.

При сложното трасиране,  кредиторът издава тратата във валутата на трета страна. Платец е банка – посредник, която се намира в третата страна. Така издадената трата, кредиторът продава на своя национален валутен пазар и получава вземането си. Купувачът на тратата  я изпраща на банката посредник, която заплаща тратата в своята валута. От своя страна банката-посредник издава нова трата  и тази трата е срещу платеца (длъжника) по сделката  и в неговата валута Банката посредник продава издадената трата  на своя валутен пазар по курс “купува” и получава сумата. Купувачът на тази трата я изпраща на длъжника по сделката и той я изплаща.

3. Разновидности на арбитража

Разновидност на валутния арбитраж са т.нар. сделки суич. Тези сделки са свързани с различията във валутния режим на отделните валути, които участват в различни плащания. Тези сделки са свързани със   замяна на клирингова валута срещу  конвертируема валута  и обратно, при което курса на клиринговата валута е винаги по-нисък. Обикновено курсът на клиринговата валута се котира с отстъпка (дизажио) спрямо свободно конвертируемата валута. Сделките суич са  стоков суич и финансов суич.

При финансовия суич се наблюдава пряка размяна на валута (клирингова срещу конвертируема) като се договаря курса между двете страни, но се иска и съгласието на другата страна по клиринговата спогодба. Целта е да се реализира печалба, която се състои в дизажиото (отстъпката) от клиринговата към свободно конвертируемата валута.

4. Срочни валутни сделки

Това са такива сделки при които се извършва покупко-продажба на чужда валута със срок на доставка на същата и при определен валутен курс. И двата елемента са обект на договаряне. На първо място се договаря срока на доставката, който зависи от търсенето и предлагането на валутата. Всички участници, които предлагат да продават валута  за срок, която в момента на договарянето не притежават  правят това за да се застраховат предварително от евентуално намаляване на валутния курс, който те очакват, като по този начин се предпазват от загуба. Другите лица, които търсят за закупят чужда валута правят това и я купуват на срок защото обикновено са вносители на стоки и очакват да получат валутата в точно определени срокове.  На второ място се договаря и курсът на валутата по който ще бъде извършена срочната сделка.  Този договорен курс може да съвпадне с курса в деня на сделката и да не съвпадне с курса в деня на сключване на договора. Когато договорения срочен курс е по-висок от дневния курс в деня на сделката се нарича курс с премия, а когато е по-нисък се нарича курс с дисконт.

5. Международен валутен пазар FOREX

FOREX е съвкупност от всички сделки за покупко-продажба на валута в света, които се осъществяват най-вече между големите транснационални банки и финансови институции. Едни от най-крупните участници на този пазар са Централните Банки на икономически развитите страни като САЩ, Европейският съюз, Великобритания, Япония и т.н. Не по-малко значение имат и големите търговски банки и финансови институции като City Group, Deutsche Bank, Barclays, Morgan Stanley, Merrill Lynch и т.н. На практика всяка сделка при обмяна на валута, отчетена през банковата система е част от този пазар. Но от гледна точка на въздействие върху този пазар болшинството от участниците като местни, неголеми търговски банки и институции са по-скоро приематели (Market users) на цената на валутните курсове.

Участници на пазара са индивидуални инвеститори, клирингови къщи, банки и други.

Индивидуалният инвеститор наблюдава котировките и графиките на изменение на валутните двойки. Когато вземе решение за сключване на сделка, той извиква търговския терминал чрез електронната платформа и подава своята заявка за покупка или продажба.

След внасянето на сделката, тя се изпраща от брокера на клиринговата къща, където става фактическата размяна на средствата. Клиринговата къща е безпристрастен участник, който прехвърля средствата от купувачи към продавачи. След като се изпълни сделката, тя се отразява на терминала на трейдъра и той започва да следи текущия резултат. Целият процес от заявката до отразяването на сделката отнема няколко секунди (3-5сек.). Така за обикновения трейдър всичко е максимално улеснено и за него остава единствено да търгува успешно и да следи наличността по своята сметка.

Други субекти, които участват на пазара са фирмите, които се занимават с износ на стоки и услуги в чужбина.  Те трябва да обменят валути и да се предпазват от загуби, предизвикани от движенията на валутния курс. Тази дейност е известна като „хеджиране на парични потоци в чужда валута”.

Хеджирането е много известна техника, която успешно се използва  в практиките на фирмите с международна дейност. Компаниите с външнотърговска дейност могат също  използват валутния пазар, за да репатрират печалбите от други валути в съответната национална или основна валута.  Спекулативни сделки се извършват тогава, когато дилърите смятат, че съществуват възможности за печалба от движенията на валутния курс. Например, ако спекулантът очаква, че цената на щатския долар ще се покачи спрямо цената на японската йена, той ще купува долари спрямо йени и ще се опита да продава на по-висока цена, като по този начин получава печалба. Освен, че работят за своите клиенти, дилърите също така спекулират с валутните курсове, с цел да извлекат печалба за банката.  Голям процент от сделките на валутните борси всъщност  имат спекулативен характер.