Joomla Software solutions Template

Payday loan

1.Възникване, същност и функции на борсите

Определение БОРСА – е регламентиран пазар на който редовно се събират посредници на купуваци и продавачи и/или установяват контакт по м/у си по електронен път за да извършат сделки с предварително известни взаимозаменяеми ценностти, без тези ценностти да са представени на пазара по цени определени от търсенето и предлагането. Мястото където се осъществява Б търговия е строго определено и се нар борсов под.

В съвремените условуия на глобализация на икономиката налагат пазара, пазарните отношения и правилата които съществуват. Пазарът на пазарите е борсата. Борсата възниква в дълбока древност, в примит общество са били установявани места, където са се разменяли стоки плод на труда на хората (рибри, земеделци). Въвеждането на книжните пари бързо се отразява на борсите, производството, професионалните земеделци, банкерите, в Гърция и Рим търговските пътища бързо започват да се развиват, а всичко това изисквало по-добра организация на тези дейностти. Борсата първоначално е търговски център, а по късно става важен политически форум. По времето н аразцвета на римската империя са се търгували не само местни стоки, а и стоки донесени по море. Много от законите които управляват пазара водят началото си от рим и гърция, а те от свой ред ги получават от по-древните Персия, Египет и др. След упадъка на рим импверия икономич и социален живот изпада в криза, която повлича цяла Европа, Британските острови, Африка, Средния изток. Империята се разпада на дребни кралства, общини и независими градове, които не съумяват да запазят вътрешната и външната търговия които се разпадат. След ранното средновековие малко по малко законността и порядъка постепенно се възраждат, наред със странстващите търговци започват да се обособяват търговски центрове, тяхното съществуване изисквало подкрепата на местната власт. Първо се появили пазари и панаири, които за да съществуват без да се влияят от месните правила се образуват търг сдружения. Те въвеждат собственост, права и разпоредби, посредничество с местните власти. Постепено тези центрове се появяват в основните, по-големи селища и градове, и по-късно започва и образуването на банки и застрахов институции. Това се проявява още през 12 в в градове държави Венеция, Флоренция и особенна роля за това имат мощните търговски компании, които възникват с откриване на задокеанските пазари – Индииските територии, но там са се водили непрестанни воини. Но европа и Италия остават разпокъсани, което кара търговците да търсят др пазари –по безпоасни и се насочват към Холандия, дори понятоето борси се твърди че идва от името на един холандец Ван Одер Бурс. Последствие борсовата търг се разраства най-мощно в САЩ, първата борса 1752 Ню Йорк, последствие Чикаго, но норматовния регламент на борс търговия излиза едва п/з 1918 на фондовата борса.

Борсовите пазари са съставна част от националния и световния пазар. Ако на обикновен пазар цената се определя от продавача, а купувача решава дали да купи, то тук и двамата са гъвкави и еднакво активни в борсовата търговия. Най-динамични са събитията на фондовата борса, защото взаимозаменяемата стока тук предимно са ценни книжа и попълването на пазара с тях зависи единствено от интереса на участниците.

Функции на борсата

1) регулираща – в качеството си на организиран пазар, Б осигурява изработване и стриктно прилагане и спазване на унифицирани правила (писменни) и процедури за подготовка, сключване и реализация на борс сделки, които са задължителни за всички участници в борсата. Всяка сделка трябва да отговаря на тези оравила, ако ли не се смятат за недействителни, а нарушителите се санкционират парично или се игнорират. В Б се контролират и цените, за да не се стигне до крах на самата Б търговия, за това всеки ден се започва работа с долни и горни граници на борсовата цена. Ако участниците в Б имат претенции за тези граници упрватата на Борсата може да вземе решение за временно преустановяване на търговията с определени контркта. Към регулиращата функция спада имитирането на количеството актив, ограничава се броя броя фючърсни контракта от един и същ брокер, за да не се получи монопола.

2) Информационна – всички участници в Б търг, а и не само те могат да ползват специялната инфо, която се създава или набира при Б търговия

3) Защитна

1.Концентрация на гаранции в един орган за наблюдение , контрол и права на въздействие в/у участниците – клирингова къща- това е автономна институция, която балансира.

2.Защитен механизъм е използването на банкови гаранции, депозити, авансови плащания и т.н. Най-голямо значение имат депозитите, които всеки брокер трябва да направи като гаранция за добросъвестно изпълнение на поетите от него задължения, а също и за евентуални загуби, които може да направи. Размера на депозита зависи от много неща, но се определя от клиринговата къща и обикн варира м/у 6-12% от средната стойност на общия обем на сделките, които един средно статист брокер сключва в рамките на една сделка. Тази маржин см-ка се захранва както от самия брокер така и от брокерската къща и клиента за когото работят. Самите клиенти също откриват маржин см-ки към клиринговата къща, които са вдин вид предплата за сключване или продаване на евентуален фючърсен контракт. Размерът е около 10% от ср стойност на сделката, но при търг с ценни книжа стига и до 20%. В рамките на този маржинален диапазон се обособява т.нар Р-bond, които е 3-4% от размера на офертата и се внася като защита с/у евентуално предсрочно оттегляне на оферта или необоснован отказ от офертата.

3. Поръчките на борсите се регистрират ч/з спец система, която свежда до минимум опасността клиента да се свърже с нелоялен или неподготвен брокер.

4. Съществува мн висока стандартизация на борсовия досовер Той има постоянна и променлива част. Пост част е утвърдена от ръководството на Б и приета от всички посредници, които работят там (стандартни фишове за поръчки, които на брокерите остава да попълнят само номера на контрагента, договорната цена, броя от търгувани контрагенти, час и мин на сделката и подпис.

Защитн функция се изпълнява и от Б  и  ч/з т.нар хеджиращи сделки.

4) Финансово-инвестиционна изразява се във факта, че ч/з придобитите стоки, фин активи и други, участниците в Б търговия имат възможността да извършват инвестиции при продажбана в изгодни условия или обратно, ч/з продажба на тези активи да се осигурят источници за финансиране на алтернативна дейност.

5) създаване и поддържане на подходяща инфрасртуктура за успешен бизнес По същество това е едно от най-съществените неща, които са довели до възникането на търг дружества.

2. Обща х-ка и класификация на борсите. Организирани и неорг пазари

По своите характеристики борсите пренадлежат към организ пазари. Орг пазар е обобщаващо понятие за пазар, на който в установено време и съгласно определени оравила постоянно се сключват сделки. Освен, че са орг п-ри борсите са и концентрирани п-ри т.е техните системи насочват потоците от поръчки към определено място в определен момент. Освен това зад относително малкия брой участници се концентрират големи обеми н атърсене и предлагане. Именно тази концентрация на търговията води до формиране на целите н апазарните принципи. Борсите са местата за активна търговия, защото там се търгува с големи количества или това е търговия на едро. Борсовата търг е открита и прозрачна, защото принципите на б са такива и защото всички участници на Б имат достъп до цялата инфо. На други пазари сделките са индивидуални и не всички участници имат инфо за случващото се. Други пазари са аукционът и търгът. Аукционът е състезателен способ за сключване на сделки за покупко-продажба на налични стоки, които не са със специф, индивид характеристики. Обекта на търговия се придобива от купувача, които предложи най-висока цена, но самата търговия се ограничава по предварително определени правила и те са известни на всички участници. Търгът за привличане на оферти също е състезателен способ. Параметрите на технолог цикъл на неговата същност са унифицирани и се отразяват в тръжната документация, но за разлика от борсата и аукциона, търгът за привличане на оферти не е институционализиран. Освен това при него има място както цената така и неценовата конкуренция.

Осн стоки на борсовата търговия са: зърнени храни; животинско месо; маслодайно семена и растителни масла; текстилни суровини; естествен каучук; дървен материал; някои храни – захар, плод зеленчук, какао, кафе на зърна; диаманти; горива; цв. метали. На аукционна търговия се търгуват продукти с индивидуални и уникални качества:

На първо място дивечови кожи (тюленови кожи санкт петербург);

- чай от чаени плантации с определени качества калкута

- непредена вълна Кейптаун

- живи коне с родословия Москва, Милано

- ориенталски тютюн на листа (пури с неповторим аромат Лондон)

- необраб дървен метал Скандинавските страни

- подправки, цветя и други с нетраен х-р

На второ място картини, икони, муз инструменти, мебели, произв на занаятчии.

Търговете за привличане на оферти основно са насочени към сл услуги:

- инжинерингова дейност – разл проучвания, проектиране, маркетингови и инженерови проучвания, за машиностроене, оборудване, доставка на материали, горива, храни и др. В Б-я съгласно законите за обществени поръчки над определен обем задължително трябва да има тръжна процедура.

На борсата се търси гаранция при реализиране на сделката, за сигурност и качество или печалба, ако не се преслаедват спекулативни цели.

На аукциона се търси добра органозация и място за предлагане на обекта на търговията, които задължително присъства, а целта е да го видят възможнонай-много участници за да може ч/з конкуренция да се постигне по-висока цена и надежност при сключване на сделката.

Търгът за скпривличане на оферти има за цел да се намерят възможно най-добрите доставчици или изпълнители, да се постигне договореност която да позволява да се усъществява контрол в процеса на изпълнение и най-вече той позволява добре да се опознаят възможните контрагенти от гл т на конкуренцията м/у тях и да се извлекат изгоди от това за организаторите на търга.

3. Участниц в борсовата търговия

На борсите има много и различни участници. В борсовата търговия са ангажирани мн участници, като всеки има своята роля. Водещо място заемат производителите, търговците, износители, банки и тн. Онези от тях които са на фондовите борси да закупят ценни книжа се нар инвеститори, те могат да са индивидуални или институционални – пенсионни и инвестиц фондове, банки и др. Други участници са основните членове на борсата и лицата, които sa защитили права да търгуват еднократно или повече пъти. Борсови членове най-често са институци или оганизации и фирми, които осъществяват присъствието си на борсата ч/з физически лица поредници, основно се делят н аброкери и дилъри.

Осн роля на брокерите е да изпълнява поръчки на клиента и за целта получава възнаграждение

Дилъра (маркет мейкър) има задължение да купува или продава на борсата в определени подходящи моменти, ч/з опред обеми на търговия, на определ взаимосвързани котировки. Те действат за своя сметка и риск. Брокер дилърите се делят на хедчери и спекулатори. Хедчерите са група хора, които използват борсата за застраховка с/у нежелан риск. Спекулаторите съзнателно търсят и поемат риск с цел печалба, те биват 3 вида: скалпери; дейтрейдъри и позиционни търговци.

Скалперите са професионалисти и членове на борсата, търгуват за воя сметка, печелят от големи обороти, като реагират на най-малките ценови промени.

Деитрейдърите действат в рамките на един ден.

Позиционни търговци заемат дълготр позиции и се задържат няколко дни.

Др група са т.нар арбитражори. Те следят пазарите и се стремят да се възползват от разликата в цените на тези пазари, заемайки противоположни позиции те обират луфтовете.

Правилата на повечето борси позволяват членовете има да скл сделки по м/у си директно на борсовия под. Но съществува и пракика това да става ч/з борсови посредници. Борс посредник обикн е служебно назначен да посредници на борсовия пазар, той полага клетва, отговаря на опред изисквания и носи отговорност при тяхното неизпълнение. Освен клиен, инвеститор,борсов посредник съществуват и борсови служители или администратори, които подпомагат дейността на борсовите служители и посредници. Обикновенно брокерсите услуги се предлагат от брокерска къща, която предлаг разл услуги, от които на първо място е инвестиционното проучване. Отнася се за разкриване на пазарна тенденция, нови инвестиции и др. Следваща услуга е управление на актива. Други услуги са: инвестиционни съвети, криптинг, изпълнение на поръчки и др.

Пазарът на брокерски услуги може да обхваща всички услуги или да бъде специализиран, освен това е добре сигментиран. Следващ вид са бутикови брокери които съчетават изброенит епо горе, но са персонализирани и са ориентирани към клиенти със среден доход и определени критерии. Дисконтови брок къщи, предлагат ограничени услуги пр. само клиъринг или изпълн на поръчки. Нар се така защото цената им е с отстъпка ¼ или ½ от тази на брокерсите къщи, оито предлагат вс услуги.

4. Борсови институции – статут, органи, членство

Важните функции на Б изискват нейната законова регламентация. Солидна правна основа се поставя още п/з 18в, когато се е налагало да се защитят интересите на инвеститорите. Още през 1285 крал едуард I се опитва да наложи ред за лиценз на брокерите, работещи на капиталовите пазари. п/з 18в спекулациите и измамите които преживяват мн търг компании в англия и Франция достигат такива размери ча англ парламент приема з-н вкл и смъртно наказание, като отговорността се поема от клиентите и брокерите. Такива закони се приемат по същото време и в австрия и германия, в Америка едва п/з 20в. Борс търговия сега се характеризира със сложна организация като цяло тя се регулира и регламентира от държавата, ч/з закони. У нас това е закона за публично предлагане на ценни книжа, а също и редица държ комисии, които лецензират борсите, брокерите, наблюдават ежедневната им работа и процедурите на борсовата търговия, инициират промени в нармат база, ако това се налага. Борсите могат да бъдат учредени на основата на частното или публично право. В първия случай борсите се учредяват и действат подобно н авсички др стоп организации, но има различия и те се отнасят до правата и отговорностите на акционерни дружества до самата система на управление. Когато борсите се изграждат в/у осн на публ право също се регистрират, като всички стоп организации, но са под контрола на държавата и функционират при задължително спазване на изискванията за борсите и редица нормативни акта. Разл м/у борсите с частно и публ правен характер все повече намаляват и в световен мащаб борсата се утвърждава като самоконтролираща и саморегулираща се организация, но подлежи на регламентиран държавен контрол. Организац на борсите обуславя и технотоуправление. Те са АД изградени от корпорации, асоциации или съвети на производители и търговци или пък са с участието на държавата, когато са с публ правен х-р. Капиталът им е разделен на акции, които се наричат борсови сертификати и с малки изключения не дават право на дивиденти. Всяка борса определя минимум брой сертификати, които трябва да притежава всеки, които желае да бъде член на борсата. Висш орган на упр е общото събрание на акционерите, следва съвет/борд на директорите, изпълнителен директор. В развитите странни съществуват и разл национални и м/ународни асоциации, които съдействат за учреждаване на процедурите на борсовата търговия, за нейното интернационализиране и глобализиране.

5. Борсова инфраструктура

Всяка борса има своя инфрастр, това е материалната основа, която й осигурява взаимодействието с околния свят. Осн ел на борс инфраст са:

1)       Комуникационна с-ма тя осигурява сигурен достъп до всички структури и дейностти на борсата. Днес борсите имат изградени електр комуникац система. Изграждат се и редица общи електронни комуник системи с други борси, което позволява търговията от разстояние.

2)       Регистрационна с-ма регистр всички оферти, сключени сделки и дори вс анонс по време на борсовите сделки. Задълж е да се съхранява инфо.

3)       инфо система – тя набира и обработва цялата инфо, свързана с дейността на борсата за поръчките, за цените, за сключените сделки. Тя издава борсов бюлетин, самите борсови смени, извършва маркетингови изследвания, изготвя различни аналитични доклади и изследвания а нуждите на членовете на борсата.

4)       Клирингова с-ма разчетно-управителна с-ма, която гарантира изпълнението на задълженията по скл сделки, това става ч/з маржин сделки на брокерите и на участниците в сделките. Маржин сметките са депозити, които рядко хадхвърлят 10% от стойността на сделките. Величината на маржина зависи от колебанията на цените, от динамикат ан апазара, от лихв %. Мн е важно точното определ на размера, така че от една страна да защитава с/у загуби, от друга да не пречи на търговията с прекалено голям размер. В кр на всеки борсов ден клиринговата с-ма прехвърля суми по марж сметки н аучастниците. Клиринг с-ма също усведомява членовете н аборсата за открити позиции, колко купува и продава и комбинации в цената. Тя всъщност обобщава всички др системи на борсата и от там има възможността да контролира пазара

5)       Експертно-оценъчна с-ма има за цел да установи дали представените мостри и образци отговарят на записаните в борсовия регистър стандартни кач изисквания или не. Ако има отклонение в допуст граници стоката се признава за борсова, а отклонението се заплаща от печелившата страна.

6)       Офертна с-ма – приема офери, като се усланя на инфо с-ма. Ч/з нея поръчките достигат борсовия подиум но това става ч/з насочването към този брокер които е най-компетентен в съотв вид контракти

7)       Доброволен борсов арбитраж задачата му е само при взаймно желание на страните да съдетелства за недоразумения в процеса на скл на сделката. Решенията му нямат принудит характер а се приемат доброволно от страните.

6. Обща характеристика на борсовите сделки БС

БС са съставна част на т.н пазарни транс-акции в търговсия закон. Най-общо се разбира търговска дейност, но по обхвата и съдържанието си сделката е много по съдържателно и обхватно понятие отколкото обикновената покупко-продажба с която се свързва търг дейност. Разликата м/у търг сделки и обим покупко-продажба че търг сделки са спекулативни в позитивния смисъ, а пок-пр са потребителски сделки. Търг сделки са регламентирани в ТЗ, а другите в закона за задълженията и договорите. Най важен белег на БС е че са посреднически, като в зависимост от характера на пълномощията на субектите в сделакта посредничеството може да бъде пълни или частично с или без отсрочка във времето, с или без промяна в начина на разплащане. Всичко това показва множеството различни операции които се извършват при изпълнението и приключването на една сделка. БС се отличават от търг сделки по следните признаци:

-          Бързина и простота при сключване

-          БС имат открит и публичен характер

-          сключват се само по време на борсовите сесии, в работнотоим време

-          скл се на точно определено място и под

-          страни по сделката са купувач и продавач но не директно, а ч/з посредници

-          право да скл сделки директно имат само членове на борсата

-          сделките се скл на основата на типови контракти и обекта е типизиран борсов контракт

БС биват:

1)       Спод, той пък бива prompt & flottant. Prompt – ако стоката е налична в скад; flottant ако стоката е на път по море

2)       Срочни те пък биват безусловни (са forwards (реална сделка) & futures (затваря пазара спекулира)) и условни (options)

Спод или касови сделки и срочни сделки се извършват според времето на сключване и изпълнение на сделките.

При срочните сделки съществува диапазон м/у времето на скл и момента на изпълнение. При скл на сделката страните се договарят за цената и количествата, а изпълнението е някъде напред във времето. Ако страните поемат неотменими ангажименти сделките са безусловни (forwards & futures) Ако една от страните има правото, но не се задължава да извърши опред действия тогава сделката е условна.

Спод сделките в свет практика не се възприемат като БС, но в нашит еборси преобладават тези сделки. Те са сделки за реални доставки и осн са ноасочени към това.

Осн разлики м/у forwards и futures са:

1)                   при futures коннтракт условията са напълно стандартни, при forwards условията подлежат н адоговаряне м/у страните, като се отчитат техните индивидуални потребностти и предпочитания

2)                   по отношение на ликвидността – forwards контракт е трудно ликвиден, а futures обратно е високо ликвиден.

3)                   По отнош на мястото за търгуване - forwards контракт се търгува на извън борсов пазар, а futures контракт е борсова търговия

4)                   Датата н аизпълнение – при forwards има точно определена дата, а при futures този които продава може да избере момента на доставка

5)                   Според разположение във времето на паричните потоци - при forwards цялата сума се изплаща на падежната дата н аконтракта, а при futures по етапно

6)                   при forwards не се елиминира риска от неизпълнение, а при futures ч/з маржин сметки риска се елиминира

7)                   според начина на приключване. При forwards има реална доставка и реална покупка, а при futures в повечето случаи се излиза с офсет сделки преди изтичане срока на контракта.

Ч/з БС могат да се провежадат 3 типа стратегии:

1) спекулативни – борсовите спекуланти могат като да повишават така и да намалят цените. Спекулантите, които повиш цените, като купуват срочни контракти за да засилят търсенето използват т.нар бича стратегия (bull), а тези които намал цените, като продават контракти за да засилят тяхмното предлагане използват меча статегия (bear)

2)       арбитражни  - целят извличане на безрискови печалби, ч/з едновременно участие на два или повече пазари, за да могат бързо да се включат в търговията, понеже условията позволяват арбитражорство за мн кртако време

3)       хеджиращи

7. Борсова информация

Борсовата инфо е интересна не само за участници в борсата, но и за мнозина други, които се участват в извън борсови пазари или се интересуват от икономическия живот. Съществуват Вътрешни и Външни източници на инфо, Зависими и Независими Традиционни и Съвременни.

Външни са тези които не са от борсовата система, а са от друга по голяма по обхват система, която играе ролята н авъншна среда. Това са разл данни и показатели и за производството; статистическите сводки и индекси;

Вътрешни са от самата борса и по точно от информационната, регистрационната и комуникационната система на борсата, които обслужват всички участници в борсата, както и всеки заинтересован – инвеститори; инвест посредници; държ служители; научни работници

Независими източници не са свързани пряко с конкретния пазар, инфо е предназначена за други цели и понякога не е твърде достоверна

Зависими източници са пряко създадени или им е възложено да събират конкретна инфо за която се приема, че е надеждна и достоверна.

Критерии за разграничаване на традициони и съвремени източн на инфо е неиният носител, дали традиционно е документ или електронен носител.

В съдържанието н аборсовата инфо е особенно важна ценовата, финансовата инфо и инфо за стандартите.

Борсоват инфо може да бъде апостериорна  - закъсняла във времето след завършване на сделката или прогнозна – получава се на база борсови анализи. В борс инфо особенно знач имат цените които формират пазара, техните средни стойностти, кръстосаните курсове, сравнителния анализ н аразл цени и ценови съотношения.

Борс инфо за стандартите има голямо значение за стоковите борси, защото качеството на базовите активи е от значение за качеството на търговията.

Фин инфо идва от клиринговата къща и банкерите в дадената борса.

Всяка борса развива собствеа инфо система, която в съчетание с комуник осъчествява връзката й с останалия свят. Ефективността й е в пряка зависимост от вида и количеството на нейните материални носители и по-точно те могат да са: борсовите бюлетини; масмедиите; рекламни посредници на борсата;

Източници на масмедийната борсова инфо се делят на общи (радиа, ТВ, вестници) и специализирана източници, които са насочени към по тесен кръг участници и поднасят специализирана иконом и борсова инфо.

Борсовия инфо бюлетин се издава от всяка борса, той съдържа инфо за борсовите сделки, оферти, новини от нац и чужди борси. С развитието и осъвременяване на борсите особенно популярни стават специализ борсови инфо системи. Освен традиционни такива съществуват факсови, телефонни системи и се изграждат като мрежи циято цел е да се свързват с други регионални или м/ународни мрежи. Инфо постъпва във всеки момент п/з работния ден на борсата. Тази инфо е свързана с всичко което може пряко или косвено да повлияя за хода на текущите сделки (метрологицните прогнози, очаквани месечни добиви, очаквани год доходи и т.п) към борсите има и борсови репортери, които следят всички измен на цените и ги предават на борсовия инфо център, които го преработва инфо и я предава за подготовката на борсовия бюлетин.

8. Борсов анализ

На борсовите пазари ежедневно се пренасят огромни суми пари от едни отрасли, предприятия, организации и инвеститори към други и всеки участник би искал да знае каква е реалната цена на онова което купува или продава. Но цените се влияят от много фактори (иконом, финансови, социални, психологически), при това те се изразяват в разл период от време и дребния инвеститор се оказва неподготвен. Едно от решенията е консулт с банкер, брокер, но това си има своята цена и друга възможност е включването в инвестиц фондове.

Видове анализи когато инвеститора сам управлява своите инвестиции

1) Фондаментален анализ с него се цели да се направи обща оценка на предприетия емитент, неговото фин положение; пазарните му позиции; ръководството му, какви тенденции се очертават с развитието му. Осн инфо идва от счетоводната и оперативна отчетност на предприятието.

2) борсово-технически анализ, следят се тенденциите на борсата, която ч/з курса на цените синтезира всички фактори

Осн начин за извърш на Фондаментален анализ се свежда до установяване стойността на прерприятието емитент, анализ на неговите осн фин документи, установяване на неговите задължения, платежоспособност, ликвидност, за печалбата на 1 акция; но най важно е да се знае ст-стта на предпр емитент, защото когато се знае могат да се направят изводи за курса на неговите акции. Най простия начин за изчисляване на ст-стта му е като се умножи бързината на емитираните от него акции по техния курс. Когато обаче предпр не емитира акции или емитира но не се котират н аборсата използва други методи:

- Метод на капиталов доход е средно аритметична ст-ст на ст-стта на дохода и възстановителната ст-ст. Обща ст-ст се изчислява като за изчисл на ст-стта на дохода се умножава печалбата по 100 и се деи на лихвата + възстановителната ст-ст . ½

- Метод на отчисленията – допуска се че отчисленията на предпр постепенно се амортизират и за това то трябва съответно да се има педвид, т.е да се отчислява ст-стта на амортизациите. Общата ст-ст на предпр = печалбата + % на отчисления х възстановената ст-ст цялото в/у 100

- Метод на капитализиране на свръхпечалбата, при него свръх печалбите се капитализират с по-висока лихва в сравнение с нормалната печалба

- Метод на експертна оценка- когато липсват данни и не може да се приложи някой от другите методи се налага да се ползват експерти, които да преценят имуществат и задъкженията н апредпр и за целта трябва да се използват екип от експерти.

Като цяло е добре да не се разчита само на един от методите.

Друг начин за изчисл на различни коефиценти и показатели са:

-          на показателя за ликвидност

-          на показ на рентабилност ROI=Пч/оборота х оборота/инвестициите

-    на съотношението Р/Е това съотнош се посочва за всяка отделна акция. Изчислява се като последния получен дивидент се рездели на курса на акцията или обратно.

Използват се и др коефиценти:

- коефицент спринг – показва каква част от брутната печалба отива за плащане на лихви по заеми.

- коефиц който показва какъв % от печалбата на предп се раздава като дивидент

Технически анализ (ТА) концепцията му се основава на показатели, които предлага самия пазар. По по дхода на ТА при които движ на курсовете на ЦК, което сечпредставя от борсовия бщлетин, електонните и публични мрежи, в медиите, най добре показват тенденциите в борсовата търговия. Освен курсовете не ЦК се публикуват също и др данни като най-висок и най-нисък курс за 1 година, последния платен дивидент, промените спрямо предния ден, доходността на акциите, но тази инфо не винаги е достатъчна, за което се допълва с наблюдение на борсовите индекси. Сред най изв индекси са индексите на Ню Йорк, лондон, токио, франкфурт на майн. От ню йорк най миродавни са Дау Джоунс, Стандарт енд Таурс, AMEX, VASDHQ. Дау Джоунс – 1894 Чарлз Даун и Е. Джоунс започват да изчисляват средна аритметична от няколко най-важни акции и да ги разнасят м/у участниците на борсовата търговия. п/з 1928 бр на тези компании става 30 и се запазват и до сега. Влизат най-гол компании от автомобилната индустрия дженерал мотърс, биова химия, P & G, самолети боинг, мак доналдс и др общо стават 65.

Друг индекс е Standart & Poors има 2 вариянта индустриален 400 фирми и

Особенно представителен е NYSE на ню йорк, понеже обхваща курсовете на всички книжа на извън борсовия пазар. Всеки по голям ежедневник публикува курсовете на 2200 акции които се котират н а ню йоркската борса.

9. Същност и характерни особенности на стоковата борса

Ст борса е мястото, където се осъществява постоянен организиран пазар. Има мн други пазари, закрити или открити търговски площи на които се приписва наименуванието борса, но в действителност те не са такива. Също не всеки концентриран пазар може да се нарече борсов.

Отличит белези на стоковата борса са:

1.  тя е място за активна търговия, където се сключват изключително мн сделки

2.  сделките на ст борса се скл от предварително подготвени посредници – брокери по поръчка на клиента

3.  тя работи редовно и задълж обявява резул от дейността си

4.  тя не е страна по сключените сделки

5.  тя е неутрален посредник в търговията

6.  тя не е регистрирана като търг друж и не раздава сивиденти

7.  ст борси са членски организации

8.  всяка ст борса има пълен набор от специални правни борсови институции

Най-гол ст борси в света са Чикагската и Лондонската. Чикагската е създадена 1856, като тамошни асоциации търгуват със зърнени храни, соя, маслодайни семена и масла. Управл се от борд на директорите и президент. Обсл персонал е около 400 души, 30 комитета по различните отрасли. за да се назначи някой нов човек трябва да напусне найкой от старите. Тук членуват само индивидуални лица, всеки представлява само 1 фирма.

Лондонската ст борса е осн 1882 на нея се котиратр мед, сребро, цинк, цветни метали. Тя има 2 вида членове – принципали - основни и тези които представляват фирми пълномощни. Принципали са ривилигировани защото имат право да скл сделки от свое име и за своя сметка.

Друга голяма борса е Чикагската, търгуват се животни, яйца, дървен м-ал. В световен мащам търговските ст борси се разрастват, имат голямо значение, но съществуват редица фактори които пречат на бързото развитие на нарастването на търговията на ст борси, в сравнение с темповете на на нараств на търг операции и потоците в св мащам. Това са: 1. относит намаляване на първичните природни суровини , които не се котират на ст борси

2. разраств се вътрешния оборот в големите мултинац компании и по този начин не е нужен борсов посредник

3. разрств в св мащаб на големите търг вериги

4. в св мащаб се наблщдава тенденция в консулидиране и сливане на предпр в по-големи.

9. Видове ст борси. Функции на ст борси

1. В зависимост от начина на тяхното създаване и управл са с частно-правен и публичен характер
2. Според сферата на действие и значение са м/ународни и национални
3. В зав от практиката, която следват са реални (за спот операции) и фючърсни

Основните функции на ст борси са:

1. Регулираща – осъщ се ч/з изработване и съблюдване на унифицирани правила за подготовка, сключване и реализация н асделките. Всяка борса има утвтрден режим на работа, които е задължителен за всички участници. Утвърждава се долна и горна граница на цената, спрямо цената на откриване на борсовия ден. Лимитира се количество стока, което стои зад един борсов контракт, също и броя на контрактите търгувани от един брокер или един клиент. Търгува се само на борсовия под, с обикновени фишове, които са с различни цветове за покупка и продажба.

2. Стандартизационна ф-я – свързана е с комплект от документи, които удостоверяват обекта на търгия (произход, качество)

3. Контролираща ф-я – строго спазване на технологията за сключване, подписване и реализация на сделките. За да се осъщ реална сделка в падежния период продавача трябв ада достави стоката в скад на борсата с/у складово свидетелство. Той удостоверява себестойност в/у стоката и ч/з т.н джиросване (предаването му на купувача) става и прехвърлянето на собствеността в/у стоката, която отговаря на предварителното договаряне.

4. Защитна ф-я осъщ се з/ч клиринговата система, различни гаранции, маржин сметки, хеджиране, стандартизиране на стоките и ч/з регистриране на борсовите посредници.

5. Информационна функция

6. Създаване на подход инфраструктура за осъщ на успешна търговия. Комитети, комисии, сгради, техника, складове.

1. 10. Сделки за реална доставка на борсови стоки

Сделки за реална доставка на борсови стоки са спот и форуърд сделки. Те рядко се срещат в световенуте борси, но с тях започва историч развитие на борсите. Те възпроизвеждат прнципите и технологията н акласическата покупко-продажба, но притежават и доста голяма специфика, която произтича от изискванията на борсовата търговия.

Спот сделките в м/унар практика по принцип се сключват извън борсовите системи, но в БГ е обратно. Контрактите ч/з кито се уреждат спот сделките са частично стандартизирани, което озн че набора от клаузи е утвърден от борсата, но договорките се правят от купувачча и продавача. Базов актив на този вид сделки е стоки, но също валута и финансови инструменти. Борсата не гарантира изпълн на една сделка, но спецялно при спод сделките риск от неплащане и недоставяне е нищожен, тъй като моментите съвпадат (3-14 дни технологично време) Обикновено подготвянето, сключването и реализацията на една такава сделка става по следния начин:

1. Установ се кокнтакт с лицензиран брокер и уточнава дали клиента продава или купува
2. Възлага се поръчка на брокера. Тя съдържя следните условия:

-    купува или продава

-    качество – сертификат или мостра

-    количество

-    местонахождение

-    брой контракти

-    начална цена

-    начин и усл за плащане

-    гаранции

-    миним срокове за валидност на офертата

-    допълнителни клаузи

-    регистрация на офертата в борсата

Брокера я представя на секретарията на борсата (не по късно от 48 часа преди началото на борсовата сесия). Секретатията проверява офертата и ако в редовна я заверява и изготвят списък с оферта купува и оферта продава, но трябва да се прдстави на борсовите членове поне 24 часа преди началото на борсовата сесия.

Склщчване на самата сделка става по следния начин: сесията се ръководи от котировъчик и помощници 2 случители от борсата. Котировчика изчита вс оферти от списъка, някой брокер я потвърждава с авдигане на ръка и сделката се смята за склщчена. Преди това брокера на глас обявява дали купува или продава, цената, дали покрива цялото количество по офертата, ако не покрива чялото колич, котировчика обявява нова цена и започва дискусия. Ако се покрие колич по новите цени се скл сделката, ако н еотпада. След като приключи търговията могат де се търгуват и извънредни не включени в писмена офертата. Скл на сделката се удостоверява с подписване на договор в 3 екземпляра, следва изпълнение, плащане и обработка на разпоредителните документи.

Сделките форуърд също се осъщ на основат ана частично стандартизирани контракти, но е възможно към момента на скл н асделката стоката да не е произведена още. Борсата не гарантира изпълнението на сделката. По принцип участниците си правят насрещни гаранции. Технологията на осъщ е на принципа на спод сделките. Форуърдните контракти са почти неликвидни, консервативни и не осигуряват защита от риск.

1. 11. Фючърсни сделки ФС

ФС се използват с цел печалба или с предпазване от риск. Те са срочни и за разлика от спот и форуърд сделките  се търгуват на организирани пазари, по точно определени за всички правила и условия. ФС е безусловна, срочна сделка за покупка или продажба на определен базов актив в стандартен контракт по цена, договорена в момента н аскл на сделката. Сделката е безусловна, зашото страните се ангажират да изпълнят задълженията си независимо от условията на пазара, а е срочна защото има няколко месеца м/у момента на скл и мом на изпълнение. ч/з ФС могат да се изграждат 2 типа стратегии – за спекулиране и за хеджиране.

Скл н аФС на борсов език се нарича откриване на позиция, това също значи и покриване на задълж към клиринговата къща. Когато задължението е за бъдежа покупка от борсата почицията се нарича дълга, а когато е за продажба – къса. Изпълнение на задължението към борсата преди да изтече срока на контракта се нарича закриване на позиция.

Фючърсната търговия се осъществява само на борсовия под със стандартни контракти, ликвидността на ФС е обратно пропорционална на отдалечеността котиращия месец или фючърси с по близки котиращи месеци, по лесно и по активно.

Изпълн на сделките се гарантира за разлика от спот и форуърдните от клиринговата къща. Всиеки участник в Фтърг сам избира кой от двата начина да използва за да излезе на пазара. Фтърг е подчинена н астрого формулирани правила и процедури. Смята се че първите ФС са за зърнени храни сключени п/з 1859, но истинското разработване става п/з 70те год на 20 век, когато се въвежда фючърси за петрол, нафта. Това е мн динамич пазар 50% от фючърсите са с финансови активи, а др са с валута, живи животни. Фтърг се осъщ само в борсовата сесия и н аборсовия под. Всеки фючърсен контракт се характеризира с базов актив и котировъчен месец. Всеки фючърсен контракт покрива стандартно колич от актива. Качеството на базовия актив също е стандартизиран