Joomla Software solutions Template

Payday loan

ПУБЛИЧНИ ФИНАНСИ

Държавен бюджет

1.Същнаст на бюджета – терминът бюджет има латински произход. От повечето автори неговата същност се свързва с фин. документ за приходите и разходите на държавата. От юридическа гледна точка, бюджетът представлява фин. план на държавата, приет от законодателния орган (парламента) като закон. От икономическа гледна точка бюджетът е фин.план на държавата, в който се отразяват паричните отношения, свързани с разпределението и преразпределението на брутния вътрешен продукт, с оглед формирането на парични средства на национално и регионално ниво и тяхното насочване за покриване разходите на държавните и общински органи на управление при изпълнение на техните функции. Някои автори разглеждат бюджета като опис на предполагаемите приходи и разходи на държавата за текущата година.

2. Предпоставки за възникване на бюджета:

а) висока степен на развитие на стоково-паричните отношения

б) изграждане  на централизирана държава

в) установяване на парламентарно-демократична форма на управление

3. Принципи за изграждане на бюджета:

а) общи принципи - определяне на  приходите, степенуване на държавните разходи, съгласуваност м/у потребностите и средствата за тяхното задоволяване и търсене на най-голямата изгода от държавните разходи.

б) спец. принципи – плътност на бюджета, точност, реалност и единство.

4. Видове държавни бюджети:

а) в зависимост от териториалния обсег на бюджета, той бива: републикански, федерален (обхваща приходите и разходите на цялата държава), общински (обхваща прих. и разх. на местните органи на власт)

б) в зависимост от х-ра на бюджетните разходи – редовен, извънреден

в) в зависимост от изпълнението на бюджета – бива бюджет за изпълнение и изпълнен бюджет

5. Бюджетен процес – обхваща:

5.1. Съставяне на проектобюджет

5.2. Обсъждане и приемане на проектобюджета

5.3. Изпълнение на бюджета

5.4. Приключване на бюджета и отчитане на изпълнението.

Източници на финансови средства и

методи за акумулирането им

1. Източници на фин.средства – когато става дума за изт. на фин.средства те обикновено се свързват с данъците, което не е точно, т.к. данъците са метод за набиране на фин.средства. В случая става дума за икономическите източници на фин.средства. Те могат да се разделят на външни и вътрешни източници на фин.средства и се свеждат до БВП и националното богатство на една страна.

Когато фин.средства на държавата се получават от чужбина става дума за външни източн. на фин.средства.

а) вътрешни източници на фин.средства – при тях първостепенно значение има БВП. Той изразява съвкупност от  всички произведени от нац.стопанство стоки и услуги в продължение на 1 г., след като от тях бъде приспаднато междинното потребление (амортизация, изчисл. + косвени данъци + нац.доход). Фин.средства на цялата държава се намират в пряка зависимост от мащабите и величината на БВП. Ето защо цялата държава се стреми да провежда такава политика, която да и осигури икономич.растеж и увелич. на темповете на нарастване и обема на БВП. От неговия размер в същност зависи жизнения стандарт или качеството на живот на насел. в една страна. Поради това БВП се явява осн. макроикономическа величина за степента на развитие в цялата икономика.

Основен показател е БВП на глава от населението.

Друг вътр.източник на фин.средства е нац.богатство.

Нац.б. обхваща всички създадени и натрупани материални и духовни блага и природни ресурси на държавата към даден момент.

б) външни източници на фин.сред. – те са БВП и нац.б. на др.дър. Те могат да бъдат използвани в мирно време или по време на войни. Формите на използване в м.вр. са влагането на капитали, кредитите, помощите и др. Съвсем др. е пол. по вр. на война. Тогава те имат х-р на грабеж или са под формата на репараци

2. Методи за акумулиране на фин.ср. – разгр. 3 метода за акум. на фин.ср.

1. Данъци – намира проявление в прилагането на с-ма от повече или по-малко на брой данъци
2. Данъкоподобния метод – включват се таксите, патентите, глобите, лихвите и др.
3. Неданъчния метод – включва държавния кредит, приватизация. Посочените методи нямат равностойно значение

Първостепенната роля принадлежи на данъчния метод. В последно вр. обаче значително се повишава прилож. на неданъчните методи.

ДАНЪЦИ

1. Произход на данъка – произхода на данъците и развитието им е успоредно с това на държавата. Неразривната връзка м/у данъците и държавата е дала основание на някои автори да твърдят, че както парите, така и данъците са творение на държавата.

2. Същност на дънъка – данъкът е сложна фин. иконом. категория. Има разл.страни и характеристики:

-          правно-техническа;

-          социално-икономическа;

-          военно-политическа.

Облагането с данъци е прерогатив на законодателната власт, което означава, че това може да стане само въз основа на закона. От правно-техническо гл.точка дънъкът е законосъобразно, задължително и принудително плащане от гражданите и фирмите в полза на държавата. При определен размер за плащане се използват разл.данъчни техники. От ик. гледна точка данъкът е част от дохода на гражданите и фирмите от покупателната сила, на която се изземва опр.част и се дава на разпол. на държавата. Данъкоплатците и особено гражданите не са еднородна соц.маса. Те са обособени в разл. соц. групи. Ето защо може да се каже, че данъка осъществява пререзпределение на доходите и на соц.основа. Данъците имат военно-политически характер, т.к. отделните соц.групи се обособяват в партии, които защитават техните интереси, вкл. и в данъчната област. Данъците са свързани непосредствено и с военното дело, защото главно чрез тях, то се финансира.

3. Функции на данъка. Функциите, които изпълнява данъка са: фискална – осигурява необходимите на държавата фин.ср.; социална – чрез данъка се преразпределят доходите на населението на соц.основа; икономическа – данъкът се използва като инструмент за ик.акумулиране или органичаване на стопанската инициатива.

4. Принципи на данъчно облагане – съвременните принципи на дан.облагане са следните:

а) всеобщност на данъчното облагане – всички без изключение са задължени да плащат данъци

б) легитимност на данъка- установяването на данъка може и следва да става само и единствено с решение на законодателния орган (парламента)

в) съразмерност на данъчното облагане – данъкът да е съразмерен на данъчната основа и на платежоспособността на данъкоплатеца.

г) определеност на данъка – всички негови елементи да бъдат ясно и точно формулирани и определени, за да не остава място за тълкуване.

д) удобство на данъка – озн. данъците да са удобни на данакоплатеца; да се определени и удобни срокове за плащане и удобни наредби

е) системност – относително постоянство и непротиворечивост на данъчните норми. Липсата на такива влияе отрицателно в/у държавната политика и взаимността на бизнеса

ж) социален принцип – данъците се използват за провеждане на соц.политика от страна на държавата

5. Елементи на данъка – данъците съдържат сл.елементи:

- предмет на данъка е всичко онова, към което е насочено данъчното облагане, респективно имущества, качества на физ.личност, определени стопански дейности, реализиран доход, оборот;

- платец (субект) на данъка – това е физическото или юридическото лице, намиращо се в отношения на собственост, владеене и др. с предмета на данъка. Платецът е лицето, което формално и непосредствено е задължително да внесе опр.данък като приход на бюджета. Не винаги обаче платецът  е и физ.носител на данъка.

- данъчен носител – физ. или юридическо лице, което действително понася данъчното задължение независимо от това дали е или не било платец на данъка, т.е. платец – носител на данъка могат да бъдат розлични юридически и физически лица и това е доказателство за прехвърляемостта на данъка;

- данъчен дестинатор – данъчен носител, за който се предполага, че ще понесе данъчно задължение  по решение на правителството да допусне прехвърляне на определен данък върху група от хора;

- данъчен искател – това е държавата, която има изключителното право да въвежда, налага и събира данъци;

- данъчен мащаб – представлява определено количество, белег или свойство на предмета на облагане въз основа, на което се установява данъчно задължение на платеца;

- данъчна единица – конкретна определена част от мащаба на данъка, в/у която се определя размера му;

- данъчна основа – това е броят на облагане на данъчни единици, върху които се изчислява данъчното задължение;

- данъчен размер – данъка, с който се облага една данъчна единица;

- данъчно задължение – произведението на данъчната основа и на данъчния размер;

- данъчни тарифи – съдържат всички по-горе посочени елементи на данъка и служат за улеснение при техническото осъществяване на данъка;

- данъчни досиета – това са носители на информация, която се събира за всички данъкоплатци.

НАЧИНИ ЗА ОБЛАГАНЕ И СЪБИРАНЕ НА ДАНЪЦИ

1. Начини за облагане на данъци:

1) поголовно облагане;

2) пропорционално облагане;

3) прогресивно облагане

4) регресивно облагане

1. Поголовното облагане е най-стария и най-несправедлив начин за облагане на данъци. Тежестта му се изразява в това, че всички физически лица, навършили определена възраст, се облагат с една и съща сума данък, независимо от неговото имотно състояние и платежоспособност.

2. Пропорционалното облагане е много по-равномерен и справедлив начин за облагане с данъци. Една от най-старите му форми е данъка десятък. Това и широко разпространен начин днес главно по отношение облагането на юридическите лица с косвени данъци. Същността на този начин се изразява в това, че размерът на данъка остава един и същ, независимо от изменението в сумата на облагаемата основа, а данъчното задължение се изменя пропорционално на изменението на облагаемата данъчна основа.

3. Прогресивно облагане – при него размерът на данъка се изменя по една предварително определена прогресия, а данъчното задължение расте прогресивно спрямо нарастването на данъчната основа. Най-характерно за прогрес.облагане е, че е на лице промяна в съотношението на доходите след облагането им. Тази промяна винаги е по-изгодна за по-ниските и по-неизгодна за по-високите доходи. Прогресиите са няколко вида. Разграничаването им може да се извършва:

-          в зависимост от начина на усвояване на данъчните размери: преки и непреки, забавени и бързи;

-          според начина на определяне на данъчното задължение: обикновена и етажна.

4. Регресивно облагане – то е противоположно на прогресивното. При него с увеличаване на облагаемата данъчна основа, размерът на данъка и относителната величина на данъчното задължение намаляват.

Начини и техники за събиране на данъци (4 вида)

1. Откупна система
2. Чрез нарочни данъчни служители
3. Посредством гербова хартия и таксови марки
4. Безобложно

1. Откупната система е несъвършен начин за събиране на данъци. Свежда се до това, че определени богати лица са представяли на държавата предварително уговорена сума, приблизително равна на дължимите от населението. В замяна на това, те са получавали правото и съдействието на държавата да събират данъците от населението. Разбира се, откупчиците са събирали от населението по-големи парични суми от дължимите. Ето защо тази с-ма за събиране на данъци се сочи като една от формите за първоначално натрупване на капитали.

2. Събирането на данъците чрез нарочни служители (бирници) ограничава, но не премахва напълно злоупотребите при събирането на данъци, тъй като се извършва чрез данъчни квитанции. В много случаи обаче, бирниците са издавали фалшиви данъчни квитанции или са събирали повторно данъците, защото населението не си е пазело квитанциите.

3. Посредством гербова хартия и таксови марки се събират предимно такси. Те най-често се плащат при изготвяне на определени документи. Тези документи са или на специална гербова хартия или на обикновена хартия, върху която се залепват таксови марки. Гербовата хартия и таксовите марки се отпечатват от държавното съкровище и се продават. Приходите от тях постъпват в държавния бюджет.

4. Безобложно – означава, че данакоплатците сами установяват размера на данъчното си задължение и го внасят в приход на държавния бюджет. Данъчните органи само упражняват контрол дали данъка е изчислен вярно и правилно и в срок ли е внесен в приход на държавния бюджет. Внасянето става обикновено по безкасов начин, т.е. чрез платежно нареждане от клиента към сметката на бюджета, водена в съответната банка.

ОТБЯГВАНЕ И ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА ДАНЪЦИТЕ

1. Същност  и значение

Отбягването на данъка е действие или бездействие на платеца, насочено към укриване или използване на факти и обстоятелства с цел неплащане или плащане, но в нереално намалени размери на дължимите данъци. Отбягването на данък води до намаляване на данъчните постъпления в бюджета. От юридическа гледна точка отбягването на данъка може да се класифицира като легално и нелегално. Нелегалното отбягване на данъците е резултат или последица от неспазване на данъчните закони. Негови форми са:

-          ускорената амортизация;

- законно освободената от облагане печалба, която се насочва за благотворителни цели и др.

Една от класическите форми на нелегалното отбягване на данъци е двойното счетоводство, т.е. едното е реално и достъпно за предприемача, а другото нереално и недостоверно за пред данъчните органи. Главната цел на този начин е укриване на данъци или плащане на нереално ниски данъци.

За разлика от отбягването при прехвърлянето на данъци, държавата не понася загуби. Тук данъчните постъпления запазват своята величина, но се засилва неравномерността при разпределението на данъчната тежест между данъкоплатците от различни социални групи. Прехвърлянето на данъци е на лице винаги, когато има несъвпадение между платец и носител на данъка в смисъл, че 1    формално плаща данъка, но действителен негов носител е друго лице – търговец или гражданин.

2. Начини за прехвърляне на данъците – най-известни са:   а) прехвърляне напред

б) прехвърляне назад

в) смесено

При прехвърлянето напред е налице стремеж да се увеличат цените и данъка да се прехвърли върху купувачите на готови изделия или платците на услуги чрез включването му в цените им.

При прехвърлянето назад на лице е стремеж да се закупят суровини, материали и др. на по-ниски цени и по такъв начин данъка да се прехвърли назад върху доставчиците.

Смесеният е съчетание от двата.

Ограничител на прехвърлянето на данъци е конкуренцията. Ето защо те се използват главно от по-изобретателни и находчиви или от тези, които имат монополно положение на пазара и могат в определена степен да диктуват цените.

ДАНЪЧНА СИСТЕМА И ПОЛИТИКА

Данъците могат да бъдат групирани по различни принципи. Така напр. в зависимост от средствата, чрез които се издължават са: натурални (у нас няма) и парични.

Данъците обикновено се налагат и събират ежегодно, т.е. регулярно. В същото време те могат да имат и временен харектер. В първия случай се говори за редовни, а във втория за извънредни данъци. Предназначението на извънредните данъци е да покрият допълнителни разходи обусловени от непредвидени обстоятелства. Титичен извънреден данък е данъка в/у военновременните  печалби, който се е прилагал в много страни през II-та св. война, вкл. и у нас.

Групирането на данъците може да става и в зависимост от начина на събирането им.

Данъците могат да бъдат приходни форми на различни бюджетни звена и биват държавни и общински данъци.

Според предмета на облагане биват:

1. Данъци върху личността – имат за обект на облагане самата физическа личност или определени нейни качества

2. Данъци върху имуществото – движимо или недвижимо

3. Данъци върху определена стопанска дейност (данък занаяти

4. Данък върху продажбите – чрез него се облагат продажбите, реализацията или търговския оборот.

1. Данъци върху доходите (данък общ доход)

ДРУГО ДЕЛЕНИЕ

Преки и косвени данъци

В икономическата литература най-разпространено е мнението, че това деление се извършва въз основа на предмета на облагане. Когато данъците имат за предмет на облагане имущества, доходи и др. те се считат за преки. Ако с тях се облага производство на стоки и оказване на услуги, те се считат за косвени.

С други думи преките данъци имат за обект на облагане потенциалния носител на доход или самия доход, но при неговото получаване или реализиране.

Косвените данъци обхващат и облагат дохода при неговото изразходване за покупка на стоки и заплащане на услуги в цените, на които те са предварително калкулирани. Ето защо косвените данъци се наричат още данъци в/у консумацията, в/у потреблението, в/у разходите или оборотни данъци.

Данъчната с-ма на всяка една страна може да бъде определена като съвкупност от прилагането на данъци и тяхната организация. Тя включва:

1. Съвкупноастта от прилаганите данъци

2. Начините за облагане, събиране, отчитане и контрол в/у данъчното облагане.

1. Органите и институциите, които осъществяват т. 2

Към данъчната система има определени изисквания: Те са: 1. Икономическа ефективност

2. Административна опростеност

1. Гъвкавост
2. Справедливост

ДАНЪКОПОДОБНА ПРИХОДНА СИСТЕМА

Данъкоподобните приходи са плащания, свързани с дейността на държавните учреждения по регистрирането, отчитането и контролирането на част от имуществата и доходите, която не влиза в обсега на данъците.

I. Такси – данъкоподобни приходи, които се събират поради предявяването от страна на гражданите действие на държавни институции, което се явява услуга. За разлика от данъците, чието плащане е задължително и безвъзмездно, плащането на таксите в известна степен е доброволно и възмездно.

То е възмездно защото:

1. Платената такса се явява своеобразен еквивалент на получената (поисканата) от д-вната институция услуга.
2. Искането на услугата е по волята на гражданите и фирмите

Таксите сса няколко вида:

1. В зависимост от броя на ведомствата, които ги събират: общи и специфични
2. В зависимост от начина на определянето им: прости  и пропорционални
3. В зависимостот бюджетното звено, в което се внасят: централни и местни
4. В зависимост от начина на събиране: директни и индиректни

II.Патенти – те са плащания  осъществявяни от частни фирми, занаятчии и др., с които те на практика узаконяват упражняваните от тях дейности и услуги

III. Приноси – приходи, които имат по-ограничен размер. Те са плащания в полза на общините и се събират с цел да бъдат решени определени комуникационни и инфраструктурни проблеми.

rmal st�3&'eX���~justify'>  След влизането си в ЕС България  не само ще взима, но  и ще дава пари. Ако се приеме предложението на Еврокомисията, ще внасяме в бюджета на ЕС не повече от 1,24% от брутния национален продукт. Той е 17,6 млрд. евро за 2003 г.  България  ще дава на  ЕС до 218 млн. евро годишно, смятат експертите от Министерството на външните работи.

БЪЛГАРСКИЯТ БИЗНЕС ПОСРЕЩАНЕ НА ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО

Дали сме достатъчно конкурентни, или ще бъдем само вносители…

В периода до 2007 г. ще има интензивни дебати между българския бизнес и правителството, свързани с предизвикателствата по прилагане на новата регулаторна среда, която се изисква за приемане в ЕС. Каква цена ще плати българският бизнес, за да отговори на критериите на  ЕС? Реалистично ли е да се очаква, че българската икономика ще действа конкурентно в рамките на

ЕС през 2007 г.? Пренебрегват ли политическите цели за членство в ЕС цената и задълженията, с които ще се нагърби българската индустрия, за да вкара България в ЕС ? Пакетът закони и актове, наречен acquis communautaire, е обемист и засяга буквално всички аспекти на бизнеса - от здравеопазване и безопасност на работното място, опазване на околната среда, стандарти за продукция, до обслужване и закон за труда. Дори и в ЕС, много хора на бизнеса считат такива закони за допълнително бреме и разходи, които правят базираните в ЕС  фирми неконкурентни на международния пазар. Няма съмнение, че acquis могат да притиснат много български фирми до стената, тъй-като цената на прилагане може да се окаже твърде висока за тях. Такав ще е действителността за българските хора на бизнеса, независимо дали някой определя тази като добра или лоша. Освен това, цената на прилагане на стандартите на ЕС може да варира според фирмата и отрасъла.

Предимно местните фирми, а не чуждите компании в страната,ще се окажат уязвими при приспособяването към стандартите на ЕС.
Едно изследване,  направено в Унгария  показва, че измежду много от сериозните последствия, добри или лоши, които чуждите фирми донасят на местните пазари, е и обстоятелството, че те "внасят" правила и стандарти, с които фирмите трябва да се съобразяват. Въздействието на  това "регулаторно приближаване" е много силно, когато фирмите се състезават на

основата на стандарти за продукция и услуги, прилагани в сектори, като финансите, телекомуникациите и енергетиката. Подобно въздействие се наблюдава и когато чужди фирми използват местния пазар като регионален център за производство и разпространение обратно в ЕС. Това става, защото чуждите компании използват по-високи стандарти, като средство за предимство срещу местните си конкуренти. И тези по-високи стандарти са в  повечето случаи близки до тези в ЕС.
От това произтичат някои потенциално сериозни въздействия за някои от основните играчи, включени в  присъединителния процес в  България.

Най-напред, за правителството, натоварено с правното приемане и практическо прилагане на  acquis, това може да е по-лесно ако преобладаващите конкурентни условия в промишлеността се диктуват от регулаторното конкурентно предимство на ЕС. Това от своя страна може да се улесни от присъствието в България на чужди фирми, които активно се конкурират с местни фирми на основата на по-високи стандарти.
На второ място, поради натиска за по-високи стандарти, който чуждите фирми внасят, местните компании ще трябва да повишат собствените си стандарти, за да отговорят на конкуренцията или ще бъдат изхвърлени от бизнеса.  На трето място, потребителите могат пряко да се облагодетелстват от този процес на

регулаторно прехвърляне, откривайки, че имат достъп до нови стандарти за продукция и услуги.
Членството в ЕС има ясни предимства и недостатъци за промишлеността. Още повече, че политиката за членство в ЕС, включително компенсации за пострадалите от тези промени, ще продължи да бъде сериозно предизвикателство. Опитът на  Унгария показва, че въпреки често споменаваните отрицателни страни на многонационалните компании, те могат да изиграят положителна роля при достигане на  нивото на регулаторни стандарти в ЕС , като по този начин ускорят процеса, чрез който дадена страна може да приеме критериите за членство в ЕС и подобрят качеството на  живот за потребителите, работниците и обществото като цяло. Този дебат със сигурност ще продължи през идните години.

Наблюдава се и  раздвижване:

На 5 февруари 2002 г. в Министерството на икономиката беше проведена среща с участието на браншови организации и представители на МИ и МЗГ, на която пред браншовите организации бяха представени някои искания на Европейската комисия за взаимна либерализация на търговията между България и ЕС. Подготовката на позицията на българската страна за нов кръг преговори с Европейския Съюз за нови договорености относно търговията със селскостопански стоки вече е започнала, като се предвижда новите договорености да влязат в сила от 1 юли 2002 г. На срещата в МИ бяха разяснени някои нови моменти въз основа на които ще бъде договарян новият размер на квотите. Квотите ще се определят на базата на не по-малко от 2% от потреблението на дадената стока в България, като ще се взима предвид и производственият потенциал и традиционно изнасяните количества от България за страните от ЕС /изнесените количества през последните 3 години/. Експортните субсидии при износ на тези стоки от ЕС за България ще бъдат премахнати. Митата в рамките на квотите ще бъдат нулеви. Импортните и експортните квоти ще бъдат договаряни на реципрочна база. Освен това се предлага преференциалните мита в рамките на досега съществуващите квоти да бъдат изцяло премахнати и тези квоти да бъдат прибавени към ново договорените количества. Така например в сектор говеждо месо досега имаше преференциална квота за внос от ЕС в рамките на СТО от 8149 тона при мито от 8,5%.

Становище на АМБ (Асоциацията на месопреработвателите в България) относно взаимната либерализация на търговията между България и ЕС в областта на сектор говеждо месо и преработени месни продукти от говеждо месо, жив дребен рогат добитък, месо от него и преработени месни продукти, месо от птици

Относно предлаганата квота за говеждо месо.

АМБ одобрява да се договори предлаганата квота за внос на говеждо месо от ЕС от 2000 тона при нулево мито, още повече че това количество няма съществено да повлияе върху пазара на говеждо месо в страната, тъй като ще бъде освободено от експортни субсидии и вероятно няма да е особено конкурентоспособно.

Договарянето на тази квота ще даде възможност от България също да се изнасят 2000 тона за ЕС при нулева ставка на митото. Въпреки че в момента България не би могла да се възползва от тази възможност, защото няма одобрен месокомбинат за заготовка на говеждо месо за износ за ЕС, смятаме че е добре тази възможност за износ да съществува. За в бъдеще тя би могла да подейства стимулиращо на фирмите да предприемат крачка напред в тази насока. Поради същата причина България не може да изнася и преработени продукти и консерви от говеждо месо за ЕС. Износът на преработени месни продукти от всички видове месо през последните 3 години е в рамките на 1000-1200 тона, като за страните от ЕС се изнасят само такива от птиче месо.

Предлаганата либерализация на търговията в сектор "овче месо" е изключително изгодна за България, тъй като досегашната квота от 7 хил. тона за износ с нулево мито се изпълнява изцяло и страната има възможност за износ и на по-големи количества. Либерализацията на пазара ще повлияе благоприятно и върху целия сектор овцевъдство, което е заложено и в националната стратегия за развитието на животновъдството у нас. България задоволява своите потребности от месо от дребен рогат добитък и не е вносител на такова месо. През последните 3 години са внасяни съответно само 58, 40 и 16 тона замразено овче месо за преработка, така че взаимната либерализация на пазара няма да застраши сектора в страната. АМБ изразява своето становище, че отстъпките в сектор "говеждо месо" могат напълно да бъдат направени в размяна на договореностите за либерализация на търговията с месо от дребен рогат добитък.

АМБ изказва своето становище, ако се договаря безмитен внос на птиче месо от ЕС в размер на 6050 тона с нулево мито, това да бъде по определена позиция, а именно: 0207 27 10 0 - замразено обезкостено пуешко месо.

АМБ има и няколко предложения, които са предмет на третиране на различните преференциални споразумения, и които се надяваме да бъдат взети под внимание при сключването на бъдещите договорености:

Предлагаме да се помисли за отпускане на известна преференциална квота в рамките на СТО/ГАТТ при внос за позиция 0203 - свинско месо, охладено и замразено, което да бъде предмет на бъдещи договорености.

Общата квота за внос на свинско месо от ЕС при нулево мито /7000 тона безмитен внос на свинско месо в България от ЕС, договорена от 1.07.2000 г. и предвиждаща годишно увеличение от 500 тона е обща квота за свинско месо, охладено и замразено, свинско месо осолено или пушено, колбаси и преработено свинско месо/ да бъде разбита на отделни тарифни позиции и квотата за тарифна позиция 0203 да бъде в рамките на 5500 тона, което ще бъде предпоставка за внос на свинско месо по конкурентни цени и ще предотврати неконтролируемо покачване на цените на българското свинско месо, оскъпяване производството на колбаси и по-нататъшно спадане на потреблението им в страната. Същевременно ще се ограничи вносът на преработено свинско месо и колбаси, за чието производство в страната има предостатъчен капацитет.

При подготвянето на позициите по провеждане на преговори за подписване на двустранни споразумения за свободна търговия с определени страни и договаряне на преференциални условия за търговия /квоти, намалени ставки на митата и др./ за стоки, касаещи интересите на месопреработвателите, предлагаме представители на АМБ да участват в разработването на позициите по преговорите, като бъде взето под внимание и становището на АМБ. Становище от АМБ не е търсено при разработването на позициите по повод вече сключените споразумения с Турция, Македония, Литва и Израел, както и по преговорите в рамките на СТО/ГАТТ.

АЕЦ

Дали не правим компромис със себе си…

Преговорна глава Енергетика Главата “Енергетика” е отворена за преговори през месец ноември 2001. В началото на месец октомври 2002 българската страна представи отговори на поставените от ЕС въпроси и разясни настъпилите промени и нови обстоятелства в сектора.

Европейският парламент е склонен на преговори за срока, в който България трябва да затвори 3 и 4 блок в АЕЦ "Козлодуй". Това стана ясно от изказването на докладчика за България Джефри ван Орден по време на изслушването на главния преговарящ Меглена Кунева от Комисията по външна политика на парламента на 23 април 2002 година.

България настоява блоковете да бъдат затворени две години след приемането на страната ни в Европейския съюз. По този начин се обвързват сроковете за затварянето на блоковете с приемането ни в ЕС.

Обществено мнение за АЕЦ "Козлодуй" в контекста на присъединяване на България към ЕС Ноември 2003 Данните от изследването ясно показват, че обществените нагласи за запазването на трети и четвърти блок на АЕЦ “Козлодуй”, дори с риск това да затрудни или постави под съмнение преговорния с ЕС.

ОБОБЩАВАНЕ НА УСИЛИЯТА

Права и задължения…

Като разкрихме новото при това поредно разширявано на ЕС, можем да подчертаем, че съществуват предизвикателства на разширяването най-напред за страните -членки, но също и за асоциираните страни сами по себе си. Бихме могли да кажем, че за страните-кандидатки предизвикателствата са преди всичко в усилията,необходими от тяхна страна за изпълнение на условията за членство. Да си припомним, че срещата на върха в Копенхаген определи 3 условия за членство:

Политически условия - демократичност, права на човека, правова държава.

От икономическа гледна точка очевидно състоянието на нещата е по-малко оптимистично. Трудностите на страните-кандидатки се състоят в доказването на възможността да се изпълнят условията за функционираща пазарна икономика. Все пак следва да се има предвид, че страните- кандидатки са постигнали напредък и че влизането им в ЕС ще представлява фактор, който ще стимулира подсилването на действащата пазарна икономика и способността да се устои на конкуренцията. Следователно констатираме, че е налице прогрес, по-голям при някои от страните кандидатки в сравнение с други и че именно по- значимият напредък е обосновал избора на страните за първата вълна. Следва да се отбележи и необходимостта от постигнат известен минимум, ако не искаме присъединяването да се превърне в причина за разрушаване на икономическата тъкан на съответната страна. Не трябва да се поставят твърде много изисквания, в противен случай никога няма да е възможно присъединяването, но не трябва да се поставя летвата твърде ниско. Необходим е минимум от подготвителни усилия, без които икономиката на тези страни може да бъде напълно разрушена при влизането в ЕС .

Предмет на аналитичния преглед на законодателството ("screening") е да се отчете и доколко законодателствата на страните-кандидатки са адаптирани към общностното право, както и в какви времеви рамки се разполага процеса. В този смисъл от особено значение е и наличието на необходимия административен капацитет, серия от инструменти с оглед на прилагането на тази регламентация. Това е значимо предизвикателство - предизвикателството на реорганизацията на административните структури.

Така че, както разбирате, предизвикателствата са големи. Важно е обаче да се подчертае, че всяка една вълна на присъединяване към Европейските Общности е давала винаги нов тласък и импулс за развитие на Общността. Този факт важи и за предстоящото разширяване на Европейския съюз.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Какво очакват българите от членството в ЕС - oт една страна очакванията са за нови пазарни възможности, чужди инвестиции, финансова подкрепа, постигане на по-висок стандарт на живот, икономическо благоденствие, по-висок международен престиж на страната, заздравяване на демокрацията, от друга страна - за известно ограничаване суверенитета на страната и нарастване на конкуренцията. Независимо от това, приобщаването на страната към обединена Европа няма алтернатива.

От казаното дотук следва че в момента България се намира в такова състояние в което политическата цена тоест политическите усилия се плаща много лесно но все още не сме в реално състояние да плащаме икономическата цена на присъединяването ни към ЕС.Към момента България е затворила почти всички глави по преговорите с ЕС.Фактически обаче тя не е започнала реалното изпълнение по никоя от тях-поради липса на пари поради незнание от страна на администрацията за изискванията нормите и стандартите на ЕС.Поради не ангажираност на бизнеса за изпълнението им или поради незаинтересованост към проблема.
Докато извън страната министрите и членовете на висшата администрация декларират готовността на Българите да се присъединят към ES и с това да изпълнят всички реформи придружаващи това присъединяване то вътре в страната не се прави почти нищо за разясняване на долу по йерархията на администрацията за нормите които тя трябва да следва и изпълнява а на бизнеса и обществото за техните права и задължения и за изискванията към тях не се обяснява и мерките които са предприети за улесняване на това изпълнение.
Ето защо след като влезем в ES юридически фактически ние може да се окажем неподготвени за предизвикателствата които то носи.