Home Туризъм ИСТОРИЧЕСКО РАЗВИТИЕ НА ТУРИЗМА

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
ИСТОРИЧЕСКО РАЗВИТИЕ НА ТУРИЗМА ПДФ Печат Е-мейл

ИСТОРИЧЕСКО РАЗВИТИЕ НА ТУРИЗМА

2.1 ПРОИЗХОД И РАЗВИТИЕ НА ТУРИЗМА ОТ ДРЕВНОСТТА ДО ХІХ ВЕК

Независимо че съвременната концепция за туризма възниква в края на ХVІІІ век в Англия и е свързана с “големия тур” (“grand tour”), извършван от аристокрацията и раждащата се буржоазия, Х. М. Монтехано и други автори препоръчват нейният анализ да започва от древността и до ХІХ век (вж. Монтехано 1997, с. 57-60); Бъчваров и Тончев 1996, с. 18-20; Нешков 2001).

Повечето от признаците, които отличават днешните пътешественици от тези в древността, са възникнали и систематизирани неотдавна. В ранните стадии от развитието на човечеството пътешествията са били свързани с търсенето на средства за съществуване (храна, вода, безопасни места за живеене), с търговски цели, с желанието на държавата да разшири територията си или с желанието за почивка и лечение до минерални извори, което са си позволявали само богатите.

Още в Библията се споменава за пътешествия с комерсиални цели. В Египет фараоните са създавали условия за извършване на пътешествия. В периода на разцвет в Древния Египет са се осъществявали пътешествия както с цел търговия, така и с цел получаване на удоволствия. Необходимост от пътешествия възникнала и у ценралното правителство с цел посещаване на периферните райони.

В основания около 2000 г. пр.н.е. от амазонките гр. Ефес са били създадени специални места за развлечения. По-късно, в периода на разцвет, жителите му нарастват до 250 000, построен е амфитеатър с 25 000 седящи места; Целзиус построява и основава библиотека с 12 000 папируса, а недалеч от нея в специална сграда е организиран публичен дом. В амфитеатъра са организирали постановки, гладиаторски борби и спортни състезания, които заедно с библиотеката и публичния дом са били посещавани и от много чужди търговци и пътешественици.

За облекчаване на пътуващите както по работа, така и за удоволствия били създавани центрове по тяхното приемане, настаняване и изхранване, подобрявало се и състоянието на пътищата и градовете. За тези неща пише един от най-древните пътешественици - Херодот.

В историята на човечеството се срещат много пътешественици, които са оставили написани на книга своите преживявания и спомени. Запазили са се много спомени на дипломати и писатели. Красноречив пример е Омировата “Одисея”. В нея са описани пътешествията на гърците, акцентът е поставен не само на религиозните празници, но и на спортните състезания в Делфи, Коринт и Олимп, на които са присъствали хора от различни провинции. Петроний в своя “Сатирикон” описва низ от пътешествия и удоволствия на своя герой.

Подобна дейност е характерна и за Римската империя. По време на разцвета й през летните месеци много граждани (патриции) се отправяли извън градовете да почиват в специални вили, много от които са построявани до минерални извори и на морското крайбрежие. Такова място за почивка е описано в книгата на Овидий “Изкуството на любовта”, което и понастоящем е модерен плаж. Римляните, които са посещавали църкви и манастири, са предпочитали да се лекуват в близките бани, построявани по правило до минерални извори. Още в онези времена по цялата империя е имало пътища с определена маркировка и названия.

След падането на Римската империя и завладяването й от варварите пътешествията прекъсват и се възобновяват чак в средните векове по време на разпространението на християнството. Много автори ги определят като религиозен туризъм, тъй като те са били свързани с поклоничество и посещаване на свети места. По това време даже се появява “Пътеводител на пътешественика от ХІV век”. В него се давала детайлна информация за страните и регионите, които е трябвало да се преминат и местата за отдих и почивка по избрания маршрут.

Нова вълна от пътешествия предизвикват кръстоносните походи, тъй като те се съпътствали от активна търговия. Интензивността на пътешествията достигнала до такова високо ниво, че собствениците на търговски обекти и места за настаняване през 1282 г. във Флоренция се обеденели в гилдия за по-успешен бизнес. Венеция е вторият град, активно привличащ пътешествениците, които пътували след кръстоносците.

През периода на Възраждането пътешествията придобиват нов оттенък. Вече зачестяват пътешествията за получаване на образование и удоволствия. Великите морски открития в края на ХІV и ХV век предлагат нови възможности за авантюристични пътешествия - откриването на Америка, усвояването на нови територии в Африка и Азия. Тези нови възможности възбуждат въображението на пътешествениците за опознаване на новите земи и народи, което открива нова ера в историята на пътешествията.

От ХVІ до ХVІІІ век се появяват множество книги с впечатления от пътешественици. През 1612 г. английският учен и държавник Ф. Бейкън публикува очерк “За пътешествията”, в който настоява, че пътешествията трябва да служат за образоване на младежите и за трупане на жизнен опит на хората от зряла възраст.

Общоприето е, че през периода от ХVІ до ХІХ век са се създали основите на съвременния туризъм, тъй като по това време се заражда така нареченият “гранд тур”. По-късно това словосъчетание оказва влияние върху формирането на съвременното понятие “туризъм”. През този период се създават местата за отдих, някои от които са просъществували до наши дни.

През ХVІІ век младежите от богатите английски семейства пътешестват масово до континенталната част на Европа с цел да попълнят знанията си за живота и да натрупат опит. Тъй като транспортът по това време е бил бавен и ненадежден, пътешествията продължавали от една до три години с основен мотив приобщаване към знанията и културата на посетените страни. Именно тази симбиоза от пътешествия и култура поражда “гранд тур” - голямата обиколка или пътешествие по Европа (в Париж, Флоренция, Венеция и т.н), който станал символ за получаване на образование от богатите английски младежи.

В резултат на тези пътешествия в края на ХVІІ век и в началото на ХVІІІ век се появяват много книги, в които се дават препоръки, как да се пътешества и каква полза може да се извлече от отделните страни. Много добре са описани представителни маршрути в Италия, Франция и Германия с най-удачните средства за придвижване, места за посещение и т.н

В края на ХVІ век отново се проявява интерес към лечебния ефект на минералните води, който прераства в бум в развитието на курортното дело в близост до лековитите минерални извори през ХІХ век. Въпреки че минералните бани са в разцвет, в края на ХVІІ век става престижно крайната цел на множество пътувания да бъдат морските бани. В резултат на засилената пропаганда за ползата от морските бани в средата на ХVІІІ век се налага новата форма на пътешествия, която продължава и понастоящем.

От втората половина на ХVІІІ век и до началото на ХІХ век започва нова епоха в развитието на туризма. Тя е свързана с Великата промишлена революция - изобретен е парният котел и парният двигател, появяват се параходите и локомотивът. Възниква средната класа, у която се формират нови навици и желания за отдих и пътешествия. Всичко това довежда до увеличаване на пътешествията с цел удоволствия.

2.2. РАЗВИТИЕ НА ТУРИЗМА ПРЕЗ ХІХ ВЕК

През ХІХ век в резултат на промишлената революция започва развитието на параходството и железопътния транспорт, в основата на които е положено откритието на парния двигател от Дж. Уайт.

Железниците дават по-големи скорости и по-големи удобства за пътуване в сравнение с традиционния до тогава транспорт. Туризмът тясно се свързва със железопътния транспорт още от неговото начало. Първите пътешествия с влак от Лондон са били организирани от Томас Кук, който се счита за създател на съвременната концепция за комплексно туристическо обслужване. Успоредно със строителството на железопътни линии, железопътните компании започнали да строят жилища около железопътните гари и да пускат специални влакове до курортните градове, например до Брайтън и Борнемут.

Знаменателна за туризма е 1841 година. Тогава по някакво съвпадение започват своята дейност пионерите на туризма в Англия Томас Кук и в САЩ Хенри Уелс. Томас Кук създава в Англия компанията “Томас Кук и син”, а Х. Уелс в САЩ - предприятие от подобен тип “Американ експрес”.

Томас Кук е роден през 1808 г. в Англия в бедно семейство. Работел в типографията в асоциацията на баптистите, която оказвала помощ на алкохолиците и техните семейства. Когато умира през 1892 г., агенцията му “Томас Кук и син” била най-известната в света. Сега към нея се числят около 600 агентства по целия свят. Техните собственици са свързани с хотелската верига “Trust House Forte”. На 5.07.1841 г. Кук осъществява идеята си да вземе под аренда влак, с който да организира пътуване на 570 човека до съседен град и обратно с цел посещение на Конгреса за борба с алкохола. Пътуването струвало 1 шилинг на човек. Кук съставил пълно разписание на разстоянието от 11 мили и програма. Тя включвала закуска от чай със сандвич, възможност да се вземе участие в играта на крикет и танцовата забава.

Организирайки първите пътешествия, Т. Кук не смятал, че от тях може да се спечели, но скоро стигнал до извода за огромните възможности от организирането на пътешествия и от 1845 г. това става основното му занимание. През 1870 г. Т. Кук въвежда ново изобретение за пътешествениците, което съществува и понастоящем - пътните чекове. Това става при организиране на екскурзията от Лестър до пристанището на Ливърпул. Той отпечатал за участниците в пътешествието пътеводителя “Hand book of the trip”, който бил професионално подготвен за туристи.

През 1846 г. при организиране на пътуване на 350 човека до Шотландия за пръв път в историята на туризма Т. Кук използва екскурзовод. През 1856 г. той организира първата екскурзия на Европейския континент, а в 1866 г. - първата екскурзия в САЩ. В 1872 г. група от 9 души извършва околосветско пътешествие, което трае 222 дни, широко проследявано от вестник “Таймс” в Лондон. А през 1878 г. 75 000 души посещават изложението в Париж. През 1867 г. Томас Кук измисля първата версия на купон за хотел, разгръща концепцията за комплексно туристическо обслужване и въвежда т.нар. туристически пакет.

Компанията “Томас Кук и син” през 1938 г. се превръща в световно агентство, организиращо разнообразни мероприятия - от възстановяването на маршрута на поклоничество в Мека до посредничество в Южна Африка по време на англо-бурската война.

Друг пионер в създаването на агенция за пътешествия е американецът Хенри Уелс, който заедно с Уилям Фарго основава втората гигантска компания за пътешествия “Американ експрес”, обединяваща пощенския транспорт и търговията, която в края на ХІХ век се превръща във финансова организация, издаваща пътни чекове. През 1920 г. тя се преобразува в агенция за пътешествия.

Освен Томас Кук и Хенри Уелс принос към развитието на теорията и практиката на туризма към края на ХІХ век има швейцарецът Цезар Риц, който е създателят на нова концепция за хотелски комплекси. Като дългогодишен работник в сферата на ресторантьорството и хотелиерството в Швейцария и Франция - започвайки професионалната си кариера от ниво келнер в ресторант, Цезар Риц натрупва солидни знания, практически опит и мениджърски способности, в резултат на което разработва идеята за изграждането на хотелските комплекси и оптимизиране на хотелските услуги. Създавал нови и реконструирал стари хотели с нова архитектурна концепция, приспособена към съвременния начин на живот. Построени от Риц са такива хотели като “Gran Hotel de Roma” (1883), “Hotel Ritz de Raris” (1897), “Hotel Carlton de Londres” (1899). Освен това ръководел 12 хотела едновременно. Той изменя формата на общуване както с клиентите, така и с персонала на хотела от студената вежливост и надменност към благожелателна, открита и хуманна учтивост и любезност. Прилагайки новата хотелска концепция на Риц, за кратко време в края на ХІХ век са построени нови хотели във Франция, Великобритания и Италия, някои от които с неговото име съществуват и днес.

Историческият анализ на еволюцията на туризма през ХІХ век позволява да обобщим, че развитието на съвременните средства за транспорт и комуникация са основни фактори за многократно увеличаване на туристопотоците от Европа към Америка и Далечния Изток. В края на ХІХ век започва огромна миграционна вълна от Европа към Америка и други части на света.

Експоненциалното развитие на туризма в световен мащаб през ХІХ век би било немислимо без дейността на Томас Кук, Хенри Уелс и швейцарецът Цезар Риц. Техният принос за създаването на концепцията за комплексно туристическо обслужване и въвеждането на т.нар. туристически пакети е основен фактор за развитието на туризма и на туристическата индустрия за това време. В по-голямата си част концепцията и нововъведенията на тези пионери на туризма са валидни и за съвременните условия.

2.3. РАЗВИТИЕ НА ТУРИЗМА ПРЕЗ ХХ ВЕК

Условия за развитие на масовия туризъм през ХХ век се създават чак след Втората световна война. Дотогава туристическата активност е твърде слаба поради следните исторически и стопански събития:

В периода от 1900 г. до края на Първата световна война (1918 г.). Независимо че се появяват автомобилът и автобусът, основните туристически потоци са към Швейцария и по курортите на Франция, Норвегия, Италия и Великобритания.

В периода между войните (1918-1939 г.). Въпреки развитието на автомобила и появата на самолета като превозно средство развитие получава елитарният туризъм (за богати клиенти) по курортите на Швейцария, Франция, Италия. Слабите темпове в развитието на туризма са свързани с икономическата криза в САЩ през 1929 г. и депресията в Европа, когато се обезценяват националните валути на много страни. Тази криза се повтаря през 1938 г.

По време на Втората световна война (1939 - 1945 г.). В продължение на шест години в условията на остра икономическа криза туризмът е бил парализиран напълно.

В периода 1945-1973 г., наречен от Монтехано “ период на туристическия бум”, се извършва най-голямата експанзия на туризма със забавяне около 1967-1968 г. по време на арабско-израелската война. През този период страни, генериращи туристи, са ГФР, САЩ, Бенелюкс и скандинавските страни, а приемащи туристи са страните от Средиземноморския регион в частност Испания и Италия.

Съвременният период на световния туризъм от 1973 г. насам се характеризира с няколко особености:

  • комерсиализация на авиацията - вече се извършват освен регулярни и чартърни полети;
  • подобряване на транспорта - автобусите предлагат комфортни условия за пътуване на дълги разстояния; железопътният транспорт предлага експресни влакове, които с успех конкурират авиацията;
  • развитие във възходяща линия на туристическите потоци - според данните на СТО през този период световният туризъм има следните характеристики: през 1973 - 190 млн.туристи, 1978 - 257 млн., 1988 - 392 млн. и 1994 - 528 млн., 2000 г. - 697 млн.; по отношение на доходите от международния туризъм цифрите са в следния порядък: 1973 г. - 31 млрд. щ.д., 1978 г. - 68,8 млрд. щ.д., 1994- 321 млрд. щ.д; 2000 г. - 476 млрд. щ.д.;
  • създава се СТО (Световната туристическа организация) през 1974 г.
  • влиянието на регионалните конфликти, вътрешния и международния тероризъм върху развитието на туризма.

Ключови думи:

  • grandtur
  • туристическа агенция
  • пътен чек
  • туристически пакет
  • комплексно обслужване
  • хотелиерств,
  • ресторантьорство
  • световен туризъм
  • туристически бум


 

WWW.POCHIVKA.ORG