Home Туризъм Същност, форми и средства на бизнес комуникациите (БК) в туризма

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Същност, форми и средства на бизнес комуникациите (БК) в туризма ПДФ Печат Е-мейл

Същност, форми и средства на бизнес комуникациите (БК) в туризма

Бизнес комуникациите са делово общуване. Това е целенасочена дейност изискваща от страните които комуникират едновременно:- да разменят взаимоизгодна информация помежду си;-да проявяват нагласи благоприятстващи извършването на взаимоизгодни действия и вземане на взаимоизгодни решения;-взаимно да разбират потребностите си, мотивите, настроенията, целите и очакванията, да установят отношения на близост, симпатия, съпричастност, да въздействат взаимно за формирането им и развитието в името на общите бизнес цели. БК се характеризират със същите черти както и човешките комуникации. Тези черти са използване на символичен език, постоянство и преносимост, специфично значение на символите, субективност, културни различия в начина на комуникация, богати възможности за изп на техника, неизбежност, невидимост, самосравняване и самоотразяване. Най-популярната е класификация на БК в 2 основни групи: устни и писмени. Устните се разделят на вербални и невербални, писмените-също, а и  двата вида могат да ползват комуникационна техника. Към устните БК се отнасят деловите разговори и преговори, телефонните разговори, интервюто, диктуването, устните доклади и изказвания, устните разпореждания и заседанията. Към писмените БК се отнасят писмата, писмените доклади. Деловия разговор е комуникация м\у хората упълномощени от организациите си да разрешат даден проблем. Разговора е преговаряне на потребности искания и желания. Преговорите са комуникация с помощта на която се постига определена цел, използвайки стратегии, тактики и техники, но в рамките на закона и етиката. Всеки разговор се направлява с помощта на въпроси. Чрез тях се поставят основите на разговора, разбират се интересите на събеседника, вниманието се насочва в\у това което е важно и значимо за човека който пита. Чрез въпросите се усещат възраженията на събеседника, печели се инициатива в разговора и се предизвиква вземане на решение. Най-важните групи въпроси използвани в деловите разговори и преговори са: открити; закрити; реторични-те съдържат в себе си отговор; контролни; рефлектиращи-те целят да предизвикат метаморфоза на отрицателни изказвания; направляващи-изискват отговор в точно определена посока; сугестивни-въпросите; алтернативни-съдържат в себе си алтернативи от които събеседника трябва да избере една; изолационни; отлагащи и контравъпроси, които се задават веднага след като е бил чут друг въпрос.

Когато планираме целия ход на разговорите и преговорите избираме няколко техники, които ще ни позволят да се чувстваме комфортни и ще ни осигурят успех.  Това са :1. техника на вечерята-основава се на предположението че единия от партнъорите искащ по-малка концесия, няма да позволи големи резултати от евентуалната сделка. Целта е той да бъде достатъчно лаком за да изяде вечерята която сме му подготвили. 2. техника на бързата закуска-когато в преговорите се очертава тенденция да се постигнат и няколко по-малки споразумения то трябва да бъде направено всичко възможно те да бъдат приети, защото като цяло-взети заедно представляват хубава сделка. 3. Техника на отстъплението-при нея непременно се опитваме да постигнеме от събеседника ни повече отстъпки отколкото самите ние даваме. 4.Техника на изместване на целите-може да се използва в началото на предварителните разговори и преговори за да се постигне споразумение по въпросите които ще обсъждаме на следващата среща. 5.Техника на лошо и добро момче-използва се ако преговаряме в екип. В този случай се ри разпределяме ролите в екипа така че единия е лошо момче-твърд, не променя позициите си, а другия е добро момче-непрекъснато моли за съдействие за да смекчи позицията. Тази техника е подходяща за края на преговорите, когато се разбере че едната страна е дала повече отколкото е получила, и сега вече иска да „издои” нещо допълнително. 6.Техника на мъглявата нощ-скриват се основната тема и цели само при положение че с\у нас има хора, които лесно губят представа за целите си. 7.Техника на къкренето-проблема се оставя на страна, ако в момента не е възможно да се стигне до споразумение. 8.Техника на експлозията-неочаквано на обсъждане се предлага много важен въпрос. 9.Техника „атака”-когато почустваме че ще започнат да критикуват, започваме атака, защото тя понякога е най-добрата форма на защита. 10.Техника на празната заплаха-демонстрира се заплаха, когато разговора се завърта около тема нямаща никакво реално съдържание.

Телефонния разговор е традиционна устна комуникация. Телефонната комуник възниква като осъзната потребност наистина, когато няма възможност за личен разговор. Например геогр отдалеченост, липса на време за лично посещение и др подобни. Телефонния разговор също е диадическа комуникация. Не е допустимо 3-то лице намиращо се в стаята на единия да се намесва в разговора. Когато телефонираме на някой трябва да се съобразяваме не само с нашите потребности, интереси и нагласи но и с неговите (диада). Тел.разговор е кратка комуник. Съобщава се най-важното, говори се по същество, изслушва се внимателно, формулира се бързо решение с уговорката че може да се помисли още за него. Трябва да се говори с ясен глас, средновисок тон, ведра интонация и умерен темп. Интервюто като форма на комунакиция е наложено отдавна в деловия свят. Същността му се състои в диадическо предаване, приемане и използване на информация м\у двама души. Интервютата се делят на стандартизирани и нестандартизирани. Стандартизираните се планират предварително, а нестандартизираните съдържат предварително планирани основни въпроси по които ще се обменя информация. Диктуването е диадическа комуникация. Първото което се прави при диктуване е планирането на основните теми или въпроси. Гласа на диктуващия трябва да звучи естествено. Дългите думи имена и цифрите трябва да се повтарят. След като диктуването приключи трябва да се прочете всичко. Устните доклади се изнасят пред специализирана аудитория съставена от мениджъри. Доклада е стегнат много ясен точен и доказателствен. Изисква се предварителна подготовка-планиране на въпросите, които ще се докладват, събиране на факти, скициране на материала във вид, удобен за представяне извеждане на заключения изводи и предложения.  Изказването е устна БК която може да се извърши пред много по-голяма аудитория. Изказването е начин с който една аудиториа може да се информира или да се представят факти и идеи които ще послужат за вземане на решение. То е ефктивно ако е с продължителност 10-15мин. Устното разпореждане е комуникация лице в лице и се отнася до кодирането и декодирането на вербални и на невербални символи. Заседания-Този вид устна комуникация се характеризира с това, че не се правят дълги аналитични изказвания, а само се обменят идеи и мнения. Заседанието е двустранна комуникация между мениджър и подчинени или мениджъри на различни звена. Задължителна фигура в тази комуникация е ръководителят на заседанието.Писмата са писмена двустранна комуникация, която има две много съществени черти. Едната е ефективния стил на писане, а другата е начинът на съставяне на писмото. Съвременната делова кореспонденция включва няколко вида писма: информационни, пласментни, проблемни и писма за изразяване на добра воля. Писмата са: Информационни - всички писма, с които се търси или се предлага информация; изготвят се по един и същ шаблон. Писмо-запитване-има просто,стегнато и ясно изложение. В него се пише най-необходимото. Писмата отговори нанаправените запитвания са много кратки, конкретни и написани в учтив тон.  Наричат се оферти и не се изпращат само при желание от страна на клиента. Писмените доклади са двустранна комуникация. Представляват писменно изложение на факти и идеи. Предназначен е за хора, които имат потребност от тях, за да формулират на основа на доклада определени решения.  Групират в четири групи: -Според предназначението си: информационни; аналитични.-Според обема си: къси(1-3 страници); къси аналитични; подробни(6-10 стр);подробни аналитични.-Според периодичността на писане: рутинни; специални-Според формата на представяне: доклади-писма; доклади с раздели и параграфи; доклади със заглавия и множество параграфи.Независимо от вида си те имат общи правила за подготовка.

 

WWW.POCHIVKA.ORG