Joomla Software solutions Template

Payday loan

Северна Добруджа е присъединена към Румъния през 1878г., а след това в периода 1913-1916г. е присъединена и Южна Добруджа. За Румъния това са първите територии с нерумънски народностен характер. В 1919г. Южна Добруджа няма за Румъния това значение, което има в края на XIX и началото на XXв. По това време единствения начин Румъния да разшири териториите си е за сметка на България. Южна Добруджа представлява 6,93% от българската територия, както и житницата на страната, поради тези причини загубата й е голям удар. За румънския управляващ елит Южна Добруджа има много по-голямо стратегическо, отколкото стопанско значение, тъй като Румъния увеличава черноморската си зона и границата й с България във военно отношение е по-изгодна. Областта няма значение за страната нито за засилване на промишления потенциал, нито за решаване на проблема със зърнопроизводството. Румънската администрация се настанява в Южна Добруджа с многобройна армия, жандармерия и полиция. Извънредното положение и цензурата не се премахват почти през целия период на румънско господство.

В областта се води дискриминационна политика в просветните, културните и църковните дела. Българските учители, културни дейци и свещенници са подложени на невиждан морален и физически тормоз. През 1913г. в Южна Добруджа има 276 училища, а в навечерието на Втората световна война те са само 4. Българските вестници също са спирани,а редакторите, печатарите, дописниците и читателите им са системно малтретирани. Забранява се внасянато на вестници и списания от България. Под формата на четническа борба населението започва да се съпротивлява.В живота на българското население настъпва хаос. Това е търсен резултат от румънските управляващи - цели се живота на българите да стане непоносим и голям брой от тях да се върнат в България, а тези, които останат да бъдат асимилирани.

Ситуацията в Южна Добруджа предизвиква българското обществено мнение и това на много добруджански бежанци. Ръководителите на българската външна политика също не могат да останат равнодушни и това оказва влияние на българо-румънските отношения.

Основната стратегическа цел на българската външна политика в периода между двете световно войни е ревизирането на Ньойския договор с мирни средства на базата на чл.19 от Пакта на ОН, предвиждащ възможност за ревизия на мирните договори при наличие на съгласие на всички заинтересовани от нея държави.

В този момент България се намира в много неблагоприятно политическо и военностратегическо положение. Тя отвсякъде е обградена от страни, които през 1913 и 1919г. откъсват от нея обширни територии. България няма претенции само към Турция и това прави отношенията между двете страни по-леки. В началото на 1920г. пред България стой въпроса за излизане от изолацията на съседните страни и да се установят добросъседски отношения. Друга важна грижа на българската дипломация е отстояването на малцинствените права, прокламирани от договори, за българското население в загубените след войната територии.

Румъния, Чехословакия и Югославия се обединяват в т.нар. Малка антанта. Обединява ги нежеланието да се ревизира Трианския договор в полза на Унгария. Сключват три двустранни договора - чехословашко-югославски договор от 14 август 1920г. , румънско-чехословашки от 23 април 1921г. и румънско-югославски от 7 юни 1921г. Тези три страни двустранно се задължават да не сключват договори с трети страни без да го съгласуват предварително с другата страна. Задължават се да съгласуват политиката си по отношение на Унгария и да си помагат в случай на унгарско нападение.

Между България и Румъния съществуват принципни противоречия във външната им политика, но и двете страни имат интерес и основания да възстановят и поддържат нормални добросъседски отношения. Процесът на възстановяване на българо-румънските отношения обаче върви бавно.

На 4 януари 1926г. правителството на Александър Цанков подава оставка. Сформира се нов кабинет от т.нар. партийни среди на Народния сговор начело с Андрей Ляпчев. Вследствие на дипломатическата активност на Балканите България повишава значението си в международен план. Но това не е достатъчно за да може българската дипломация да повлияе на румънските власти да приложат малцинствените права на българите в Южна Добруджа. В същото време сред румънските среди се обсъждаше кои са най-ефективните средства за румънизирането на Южна Добруджа. С пълна сила кипи политика на колонизиране, съпроводена с често въвеждане на военно положение и намеса на войската. На българската дипломация й е ясна целта на Румъния. Българското външно министерство праща нота до легациите в Париж, Лондон, Берн и Прага на 15 юли 1926г. , в която описват своите опасения, че румънците искат да прогонят българското население от пограничните зони и да заселят там куцовласи. Вследствие на зачестилите масови убийства българите са обзети от паника и броят на бежанците от Добруджа постоянно нараства. Румънските управници пък правят всичко възможно за да попречат на българското правителство да реагира на кървавите събития в Старо село. Румънския печат се опитва да хвърли вината върху българските комитаджии. Една седмица по-късно България получава заплашителна колективна нота от Югославия, Румъния и Гърция в която се настоява да бъдат взети мерки срещу нахлуването на въоръжени банди в Македония и Добруджа.

Правителствата на България и на Румъния се сменят, но това не променя отношенията и преговорите между двете страни. Същевременно българското население от Южна Добруджа засилва натиска върху правителството, настояват за вдигане на секвестъра от имотите им в Румъния и за изплащане на отнетите им земи по пазарни цени.

През юни 1927г. в Румъния на власт идва отново национал-либералната партия. Образувано е правителство начело с Йон Брътиану, а от 24 ноември 1927г. до 10 ноември 1928г. начело с брат му Винтилъ Брътиану. При това правителство още веднъж е внесена промяна в румънската колонизационна политика в Южна Добруджа. Взимат се редица мерки за увеличаване на колонистите арумъни. Докато правителството на национал-либералната партия напуска властта в Южна Добруджа са настанени 2157 арумънски семейства. През май, юни и септември 1928г. лавината на арумънската колонизация залива Кюстенджа. В Силистренска област цинцарите ще бъдат населявани и в самия град Силистра и то в къщите на българи, чиито имоти са под секвестър.

Пълномощния министър С. Поменов прави опити да установи контакт на българите в Южна Добруджа с други малцинства, на първо място с немците. Той подкрепя идеята на германското малцинство да бъде създаден блок на малцинствата в Румъния. Германското малцинство е второто по численост в Румъния и представлява 4 % от населението на страната. Населяват Трансилвания, Банат, Буковина, Бесарабия, Добруджа. Те също са жертва на опити за румънизиране. В края на 20те години в европейските политически среди започват да се наблюдават ревизионистични настроения. През 1927г. лорд Ротърмиер подхваща кампания за ревизия на мирните договори, в която малцинствения проблем е широко застъпен. През лятото на следващата година е приета резолюция на годишната сесия на Съюза на дружествата на ОН, която предлага въпроса за българските малцинства да бъде разглеждан от специална комисия. Когато Германия придобива статут на велика сила започва открито да защитава малцинствените права. В периода 1930-1935г. в Южна Добруджа се извършва т.нар. комасация, т.е. уедряване на земята. На българите им биват взети най-плодородните земи и за тях получават неравностойни парцели. Това е поредния добре премислен удар върху българското земевладение в Южна Добруджа, от страна на румънските власти. Същевременно с това се провежда и втория етап на румънската колонизация в Южна Добруджа, като на колонистите се осигуряват различни облекчения. Все по-голям става проблема за българското учебно дело в Южна Добруджа. В селата няма нито едно частно българско училище, тъй като разходите са големи и не  са по силите на българското население.

В преките си контакти с Румъния българската дипломация се опитва да постави въпроса за образователното дело в Южна ДОбруджа. Но до края на управлението на Второто сговоритско правителство няма промяна в българо-румънските отношения по този въпрос. През януари 1933г. комисия назначена от министър-председателя Мушанов изказва становище, че напредък по проблема на българите в Южна Добруджа може да има само, ако с Румъния започнат да се водят преговори по всички висящи въпроси. Подготовка за преговорите започва да се води през 1933г. , но със идването на националсоциалистите на власт в Германия, международната обстановка се променя и въпроса за Южна Добруджа започва да се развива в различен международен контекст.

На 9 февруари 1934г. външните министри на Румъния, Югославия, Турция и Гърция подписват в Атина т.нар. Балкански пакт, в който взаимно гарантират сигурността на балканските си граници. След сключването му румънската дипломация не пристъпва към обсъждане на българските висящи въпроси. Тези въпроси се разглеждат чак на 1 август на специално съвещание на Министерския съвет, но не се вземат окончателни решения. През септември заместник-министъра на външните работи на Румъния, който ръководи българо-румънските преговори, съобщава на българския пълномошен министър в Букурещ, че в София са получени пълни инструкции по всички въпроси. Отваря се възмоцност за преговори. В същото време на румънската общественост българо-румънските висящи въпроси са представени като изключително трудни за решаване и вината за това е хвърлена върху България. В печата все по-често се говори за положението на населението от румънски произход във Видинско. Тази пропаганда има за цел в българо-румънските преговори да се вкара въпроса за т.нар. принципи на реципрочност при третирането на българите в Румъния и на румънците в България, тоест в българските села в Южна Добруджа да се въведе 6-часово обучение на български език,а в селата населявани от власи в България да се въведе 6-часово обучение на румънски език. За България приемането на тези искания е крачка назад, тъй като в Южна Добруджа са съществували български училища, но са били закрити от румънските власти.

На 30 септември 1938г. ръководителите на правителствата на Гърция, Италия, Англия и Франция подписват Мюнхенското съглашение. Хитлеристите получават Судетската област от Чехословакия. Международната обстановка се променя и това оказва влияние на развитието на добруджанския въпрос. Балканите започват да придобиват важно стратегическо и политическо значение за всички велики сили. След Мюнхенското споразумение надеждите на българите за мирно ревизиране на Ньойския договор се засилват. Турция и Югославия намират за справедливи исканията на българите, но само по въпроса за Южна Добруджа , и са готови да подкрепят българската дипломация. В така създалата се обстановка българите оставят малцинствения проблем на втори план и единстевното им искане е връщането на Южна Добруджа. В навечерието на откриването на Постоянния съвет на Балканското съглашение през февруари 1933г.  турската дипломация разкрива възможността за включване на България в балканския блок, ако Румъния направи известни териториални отстъпки. Румъния обаче твърдо отказва българо-румънската граница да бъде променяна. На заседанието на Постоянния съвет Румъния успява да отстой тази си позиция. В края на пролетта на 1939г. България прави опити да привлече на своя страна Полша, за да окаже и тя въздействие върху Румъния за връщането на Южна Добруджа. Българския премиер изразява готовност пред полския пълномощен министър в София, след връщането на Южна Добруджа на България, тя да сключи с Румъния договор за ненападение. В периода от края на 1938г. до избухването на Втората световна война не е постигнато нищо конкретно по въпроса за връщане на Южна Добруджа . Затова въпроса се превръща в реална част от всички териториални проблеми в Европа и изисква незабавно решение.

След избухването на Втората световна война развитието на добруджанския въпрос пряко зависи от промените във външнополитическата обстановка в Европа. Положението на България във външнополитически аспект не се влошава толкова колкото това на Румъния.

В края на 1939 и началото на 1940г. румънските политици показват, че са готови да направят някои отстъпки спрямо България. Българския пълномощен министър в Букурещ съобщава през април, че румънските политици вече не отказват да обсъждат въпроса за Южна Добруджа.

На 4 април в българското външно министерство се състои съвещание на което са обсъдени най-важните външнополитически проблеми на страната. Взима се решение да се започне дипломатическа акция за разрешаване на добруджанския въпрос.

Румънския посланик в Белград В.Къдере пристига в София на 3 август за да уточни условията за връщането на Южна Добруджа, в разговор с българското правителство. Разговорите се водят два дни като румънския председател излага предложенията на Румъния – пълна размяна на населението (румънци,живеещи в България и българи, живеещи в Румъния,извън Южна Добруджа), както и в румънските предели да останат градовете Силистра и Балчик. България е склонна да приеме първото искане, но не и второто и иска преговорите да започнат едва когато се постигне предварителна договореност по териториалните въпроси.

Румънското правителство връчва мемоар до Хитлер, Рибентроп и Мусолини, с който се опитват да ги накарат да променят становището си по добруджанския въпрос. В мемоара се казва, че Балчик отбелязал разцвет в периода в който бил под румънско господство и на основание на това Румъния иска той да остане в пределите й. Казва се още, че Силистра е с важно стратегическо значение за Румъния, тъй като е свръзката между Констанца и останалата част на страната и че е единственото място, където биха могли да се построят мостове на Дунав.

На 16 август българското правителство получава предложение от румънска страна преговорите да започнат на 19 август в Крайова. Отново се изказва искането за запазване на Силистра и Балчик, както и опразването на териториите,които Румъния ще отстъпи на България да стане в достатъчно дълъг срок от време, също българите от Северна Добруджа да се преселят в България и българското правителства да изплати имуществото на румънското население, което ще напусне областта. С всичко това се цели протакане във времето на решаването на добруджанския въпрос.

От Берлин и от Рим изпращат съответно до германския и до италианския пълномощен министър в Букурещ инструкции да заяват, че напрактика преговорите са прекратени поради неотстъпчивостта на румънските представители относно срока за започване на опразването на Южна Добруджа. По същото време крал Карол II не може да разчита на подкрепа нито в страната,нито извън нея,губи престижа си пред армията и се оказва неспособен да се справи с антимонархическите действия на „Желязната гвардия”. На 5 септември дава заповед да бъде съставено ново правителство, но не получава подкрепа от представителите на старите буржоазни партии и е принуден да абдикира.

След натиска от страна на Германия и Италия румънската дипломация отстъпва в преговорите с България и се стига до подписването на договор за мирното връщане на Южна Добруджа. Това става на 7 септември 1940г. В договора е включена клауза за задължителна размяна на населението,протокол според който новата граница тръгва от Дунав,минава под Силистра и стига до Черно море, финансова спогодба, с която българското правителство се задължава да изплати компенсация в размер на един милиард леи за румънската собственост в Южна Добруджа. На 21 септември 1940г. Българската армия влиза в Южна Добруджа.

Литература: Кузманова,А.,От Ньой до Крайова,Въпросът за Южна Добруджа в международните отношения(1919-1940),Държавно издателство наука и изкуство,София 1989