Joomla Software solutions Template

Payday loan

1.Вид на урока:

1.1       според дидактическата класификация:

Урокът е за упражнение . Учениците вече са запознати с различните глаголни времена, така че те само се припомнят. Задават се въпроси, за да се разбере дали е останало нещо неясно от предишния урок, ако има, то се обяснява отново. Основен е акцентът върху понятието момент на говорене и основните ориентационни моменти. В урока са засегнати простите и сложни глаголни форми за време, като подробно се изяснява разликата между тях.

1.2 според методическата класификация:

Урокът е за усъвършенстване на лингвистични знания и комуникативни умения. Понеже урокът е за упражнение, ролята на учителя като лектор е сведена до минимум, по-голямата отговорност пада върху учениците. Задават им се насочващи въпроси и търпеливо се изслушват няколко отговора, след което се прави обобщение от учителя. Теоретичната част е малко, много по-голяма част от урока се отделя на различни упражнения. Поощряват се правилните отговори, а грешките се анализират заедно с класа, няколко ученици дават различни предложения, а класът гласува кое е вярното. За препоръчване е учителят да направи обобщение на отговорите, за да не остане нещо неразбрано.

2.Функционални характеристики на урока:

2.1 когнитивни цели на урока:

Ако е останало нещо неясно за учениците, то се изяснява, но не като им се казва на готово. Понеже това не е нов материал, им се задават въпроси, които да им помогнат те сами  да стигнат до отговорите и по този начин да си обяснят неяснотите. Припомнят се спреженията на глаголите, както и какво е основна глаголна форма. Привеждат се многобройни примери от учениците, за да докажат, че разбират понятията правилно.

2.2 комуникативнопрагматически цели на урока:

У ученика се създават умения да разпознава различните глаголни времена и  тяхната употреба в текста. Основното, което учениците трябва да усвоят, е да анализират грешките си и по този начин сами да ги разберат. Овладяват умението да разпознават проста и сложна глаголна форма, както и понятията, свързани с тях, да употребяват правилно времената в текст и в комуникацията и да усвоят тяхното всекидневно използване.

2.3 развиващи цели на урока:

Развива се логическото мислене у учениците. Стимулира се самостоятелното осмисляне на грешките при правенето на различни упражнения. Правилната употреба на глаголните времена ще им помогне да се изразяват по-добре както в училище, така и в нова непозната комуникативна среда.

2.3 възпитателни цели на урока:

Възпитателните цели са свързани с изграждане на собствено отношение към българския език, осъзнава се неговата ценност. Създава се усет към установените правила за използване на глаголните времена.

3.Съдържателни характеристики на урока:

С работата над урочната статия учениците не усвояват нови лингвистични понятия, а само си припомнят вече наученото. Вече изучените понятия са момент на говорене, ориентационен момент, време на глагола, прости и сложни глаголни форми, спрежение, основна форма на глагола. За доизясняване на глаголните времена се прави сравнение между тях, за да се видят по-добре разликите. Обясненията са точни и ясни, дават се много примери. Използват се различни речеви дейности: редактиране, анализ, конструиране на изречения.

Работи се по алтернативен учебник на издателство „Булвест-2000” с авторски колектив Кирил Димчев, Ангел Петров, Ина Комарска.

4.Структурни характеристики на урока:

Основни урочни звена:

-          първо се студентът се представя на учениците, след което на дъската се записва заглавието на урока и неговата цел, уточнява се дали урокът е за нови знания или е преговорен.

-          с помощта на схема се онагледява момента на говорене спрямо сегашния, миналия и бъдещия момент на говорене за по-голяма яснота.

-          чрез въпроси към учениците, в хода на беседа, се припомнят понятията, които вече се учени и се знаят

-          прави се план, който съдържа основните понятия от урочната статия с кратки обяснения към тях. Той се записва на дъската.

-          Изпълняват се упражненията от учебника, така учениците прилагат практически знанията си, получава се обратна информация и така учителят разбира дали има нещо, което е останало недоразбрано от учениците. Упражненията трябва да са разнообразни и целенасочени, за да се задържа интереса на децата.

-          задава се домашна работа – Трябва да разкажат най-интересната случка в живота си, да определят кои глаголни форми са използвали и кое е преобладаващото време в техните съчинения.

-          на края на урока им благодарим за вниманието и ги хвалим за добрата работа през часа.

5. Дидактически процедури, чрез които се реализират звената:

учебни похвати: тестови задачи, задачи за разпознаване ( разпознаване на глаголните времената в текст), задачи за преобразуване (трябва да се преобразува текста от минало време в сегашно време, подчертаните глаголи да се преобразуват в сегашно време), задачи за анализ (правим таблица и в нея попълваме глаголите спрямо момента на говорене), задачата за създаване на текст остава за домашна работа.

форми на работа: дискусия, самостоятелна работа и работа в екип, учителят и учениците са партньори

логика на поднасяне на лингвистичната информация: индуктивен

нагледни материали: схема за момента на говорене спрямо  миналия, настоящия и бъдещия момент на говорене, таблица, маркери

6. Други възможни методически решения и фактори, от които зависят (езикова подготовка, мотивация, монолингвизъм / билингвизъм, познат / непознат клас)

А. При клас с ограничена езикова подготовка:

Лекционната част от урока се разширява, обясненията са по-подробни с повече примери. Използваме нагледен материал – таблици, схеми, цветни маркери, за да се набива на очи и да е по-подредено, точно, кратко и ясно. Трябва да се правят няколко упражнения с едно и също по смисъл съдържание – повторение с цел запаметяване.

Б. При клас с висока езикова подготовка:

Лекционната част е сравнително малка. Доминира самостоятелната работа, упражненията са разнообразни и с по-голяма степен на трудност.

В. При клас с ограничена мотивация да изучават български език:

Трябва да се намери общ език с учениците. Изхожда се от техните интереси и потребности, след консултация с учителя, който им преподава. За упражнения ще е полезно да се използват думи и изрази от всекидневната им реч и ситуации от живота им.

Г. При клас с висока мотивация да изучава български език:

Учениците не трябва да бъдат оставени да скучаят, нужно е да им се измислят много разнообразни задачи, за да не загубят интерес. Много е важно да ги поощряваме и да ги хвалим. На учениците може да се възложи изследователска работа – да потърсят текстове от интернет, в които има грешки при употреба на глаголните времена.

Д. При непознат клас:

Много е важно още от началото класът да разбере, че учителят е този, който дава думата, без негово позволение не трябва да се говори. Учителят трябва да внесе респект и взаимно уважение, но не и страх у учениците. Трябва да се установи дистанция между учител и учащ, но тя не трябва да е прекалено рязка и забележима.

Е. При познат клас:

Учителят трябва да поддържа нивото на преподаване, което е било в началото. Трябва да разнообразява часовете си, за да не става скучно. Преподавателят учи, възпитава, прощава, той е партньор на обучаващия се, Спечелил веднъж доверието на класа, не бива да го губи. . При работа с познат клас стажантът може да привлича речев материал от  текстовете на учениците, да анализират грешки, които допускат и да илюстрира с техни постижения лингвистичната информация.