Педагогиката е наука,която има своята история от най-дълбока древност.Всички велики умове на науката и изкуството, и почти всички хора на земята  са се вълнували от нейните въпроси и проблеми.Тя предава натрупаният опит и спомага за формиране на личностни качества от поколения на поколения.Педагогически явления има и се случват навсякъде покрай нас.

Тази наука притежава завидна за много други науки теория и още

по-голяма и ценна практика.Отразяването на педагогическата практика от човешкото мислене се реализира на различни равнища:абстрактно-теоритично, методическо, научно-популярно и житейско.

Житейското равнище отразява педагогическия опит натрупан от хората в качеството им на неспециалисти, които непрекъснато се сблъскват с педагогически ситуации в живота си.Този опит се изразява от тях в различни идеи, мисли, поговорки, съвети, доказали с годините и своята правдина и грешност.Жйтеиското равнище се отразява в три основни области на живота: народната педагогика, домашната педагогика и педагогиката на улицата.Всяка една от тези области носи ценен педагогически опит:

-Народната педагогика представлява педагогическата култура на един  народ останала за поколенията в  неговите приказки, пословици, предания, песни,  поговорки и т.н.

-Домашната педагогика представлява педагогическото мислене на семейството или на общноста от роднини.Тук педагогическите въпроси са най-много и отговорите са най-важни.

-Педагогиката на улицата обхваща педагогическите идеи на хората, които не са роднини и е, може би един от най-важните фактори за предаване на педагогическия опит особено през последните години.(1,ст.17,18)

Житейското равнище на педагогическата практика изразява здравият смисъл на хората по повод на педагогическите проблеми, с които се сблъскват.Именно, за да разберем какъв конкретен смисъл влагат хората  в основните педагогически понятия и как се изразява житейското равнище на педагогическата практика според тях проведахме приложената анкета.

Анкетирани са: 45 човека от, които 7 мъже и 38 жени.

Анкетата бе проведена в гр.Кнежа през месец май 2004г.

Анкетният лист  е построен върху метода довършване на израз от вида:

“Според мен възпитанието е…..”.Обект на анализ са десетина педагогически категории.По долу се предлагат отговори за три от тях.

1.Житейски разбирания за възпитанието.

За същността на възпитанието респондентите дават разнообразни отговори.Те могат да се представят обобщено в Таблица №1:

Табл.№1.Житейски схващания за възпитанието:

Обобщени отговори                                      Бр. Отговорили в процент

Данните от таблицата показват,че:

1.Всички респонденти отговарят на този въпрос,следователно непрофесионалното педагогическо мислене на индиводиално ниво счита,че е наясно със съдържанието на понятието  “възпитание”.

2.Най-голям е процентът на “неоценимите отговори”-64.44%.Това са отговори от вида:”Според мен възпитанието е най-важното”(жена);”13”14 и т.н.

Подобни отговори показват наличието на явно противоречие със предишната констатация.Т.е. оказва се ,че всички хора имат мнение за същността на възпитанието,но за повечето от тях това мнение е твърде магляво.

3.От дадените конкретни отговори на въпроса с еднакъв процент     (4.44% )са две доста различни констатации-възпитанието като “ценост” и възпитанието като “резултат”.Това показва,че респондентите придават почти еднаква важност и на двете определения.

4.Безпорен лидер в конкретните констатации за това какво е възпитанието според нашите анкетирани е ”възпитанието като процес”   с 26.66%.

2.Житейски разбирания за обучението:

Дадените от респондентите отговори за същността на обучението са представени обобщено в Таблица№2

Табл.№2 Разбирания за обучението:

Обобщени отговори                                        Бр. Отговорили в проценти

Данните от таблицата показват,че:

1.Всички респонденти отговарят на този въпрос,следователно на житейско ниво индивидуалното мислене има мнение по този въпрос.

2.Както при възпитанието,така и при обучението процентът на неоценимите отговори-37.77%, е най-голям.Това са отговори от вида на:

“Според мен обучението е дело на самите нас …”(жена) “9”, “Според мен обучението е необходимост” (жена) “30”,”41” и т.н.

Пак парадокс-всички имат мнение, но това мнение е неясно и не дава отговор на въпроса ни.

3.С най-малък процент –4.44% е консатацията,че обучението е ценност.

Този факт освен,че е важен за нашата анкета дава и светлина по един друг въпрос-Какво е състоянието на съвременното обучение и каква е сойноста му за българина?И макар,че този проблем не е обект на нашата работа малкият процент отговорили,че обучението е ценност говори сам за себе си.

4.Значителна част –17.77% от отговорилите считат,че обучението дава знания.Това е един конкретен  отговор определящ обучението от неговата практична страна.Той показва колко от хората дават значение на обучението като предаващо знания на поколенията.

5.Ней-популярният отговор 33.33% даден от анкетираните е този характеризиращ обучението като процес.

3.Житейски разбирания за образованието:

Различните схващания на анкетираните за образованието са представени обобщено в Таблица№3

Табл.№3Житейски схващания за същността на образованието:

Обобщени отговори                                Бр. Отговорили в проценти

Данните от таблицата посказват,че:

1.Всички респонденти отговарят и на този въпрос т.е. те отново имат

мнение за него без изключение.

2.Както при горните две понятия и тук най-голям е процентът на неоценимите отговори-44.44%, което за нашата анкета не е прецедент и показва неяснотата и неточността на отговорите.Това са отговори от рода на: “Образованието е много важно…”(жена) “2”, “Образованието е продукт на властващите” (мъж) “45” и др.подобни.Колкото и интересни да са тези отговори, те  не дават отговор за това каква е същноста на образаванието.

3.Най-малък процент получава твърдението,че образованието е степен-6.66%.

4.Не е  много по-популярен  и отговорът,че образованието е процес-11.11%.

5.Едва 13.30% от респондентите смятат,че българското образование е ценност.Разбира се това също не нещо ново в нешата анкета. Подобно и на  възпитанието и на обучението,образованието също губи своята стойтост сред обикновеният човек.

6.Сред дадените ясни отговори на зададения въпрос, най-предпочитаният

е “образованиато е система” с 24.40%.Това показва,че хората разбират в по-голяма степен неговата прагматична същност и в по-малка степен неговата стойност и ценност(13.30%).

ИЗВОДИ

От проведената анкета се обобщават следните изводи:

1.На житейско педагогическо равнище ,сред нашите респонденти няма неотговорили на въпросите за същността на трите педагогически понятия,част от които бяха предмет на анкетата.Този беспорен факт показва наличието на индивидуално мнение по същността на понятията във всеки един анкетиран.

2.И на трите понятия най-голям е процентът на неоценимите отговори.

Т.е. нашите непрофесиеонелни педогози смятът,че знаят какво се крие зад педагогическите категории: “възпитание”, “обучение” и “образование”,но в над 50% от случаите вложеният смисъл е неточен,мъгляв и дори неразбираем.

3.Много малко от хората разбират понятията като ценност.При възпитанието и обучението дори това е отговорът с най-нисък процент-4.44%, като и при образованието не е  много по-висок 13.30%.

В голяма степен това е най-важният извод от проучването.Той показва ясно обезверяването на обикновенния човек и родител във функциите на “възпитанието’’, “ образованието” и “ обучението”.

4.Въпреки,че има относително разнообразие на дадените отговори и при трите понятия превес взима тяхната практическа страна,това което те дават като цяло.За  “възпитанието” и “обучението”,анкетираните са категорични ,че те представляват процес разгърнат във времето.

Цялостен процес със свое начало и край, и макар че това начало и този край   се разбират по различен начин от всеки е безпорно  процесът го има,той съществува като възпитание и обучение.

За  “образованието” хората смятът,че то е една система,която в повечето сличаи обхваща горните две.Това пък показва,че хората не отделят понятията едно от друго.Напротив дори за повечето от тях,те са обвързани и немислими оделно едно от друго.

В заключение от проведената анкета и на база на направените изводи става ясно,че съвременният български родител не е наясно със същноста на основните педагогически категории и едновременно с това не е доволен от тяхното изражение в момента в страната.

Това незнание е индикатор за професионалните педагози да разширят своята работа  на ниво житейско равнище .Трябва да се предприемът мерки по изясняване съдържанието на педагогическите понятия.Разбира се това не трябва да измества традициите на народната педагогика,просто трябва науката да бъде по- достъпна за обикновенният човек.

Едва ли някога може да има пълно съответствие между теорията и практиката,тъй като човешкият фактор е много силен особено когато става въпрос за Педагогика.

Педагогиката и всички нейни педагогически явления се случват навсякъде покрай нас. житейското равнище  на отражение на педагогическата наука е едно от най-важните.Между него и Педагогическата практика съществува двупосочна връзка(1.ст.18).

Тази връзка изисква  непрекъснато да си сверяват часовниците професионалистите с непрофесионалистите педагози.