Joomla Software solutions Template

Payday loan

Възпитанието на човек е приоритет най-вече в неговата ранна възраст тогава, когато се полагат основите на неговата личност. Но то не е процес, който има определено начало и край. Възпитанието е непрекъснат, отворен процес. Формира се с години, наслагва се и се усъвършенства с жизнения опит  и в зависимост от средата, в която човек живее. Съобразно това у човек се формира определен мироглед към света.

Източниците на възпитание в днешното общество са много и различни. Един от тях е книгата на книгите – Библията. За много от съвременните хора тя е едва ли не „отживелица”, книга потънала в прах, за чието съществуване знаем, но за която рядко се сещаме... Но вгледа ли се човек в нея, разлисти ли я, ще намери много актуални истини за живота. Библията е книга, устояла на времето, в която са описани много исторически събития. Тя представлява послание от Господ, едно отворено писмо към човечеството, което Бог предава на хората живели преди нас, живеещи сега , и които ще дойдат след нас. Съставена е от общо 66 други книги, разделени в две части – Стар и Нов завет. Книгата „Притчи” на цар Соломон е част от Стария завет.

Цар Соломон написва три книги: „Песен на песните” – написва в своята ранна младост; книгата „Притчи” – написва в своята зряла възраст; книгата „Еклисиаст”(проповедник) – написва в своята старост. Син на цар Давид, чиито жизнен път и преклонение пред бога има за пример.

Когато дошло времето Соломон да се възкачи на трона, младият цар помолил Господ да му изпрати не богатство и слава, почести и величие, а мъдрост, с която да управлява целия еврейски народ. Впечатлен от молбата му, Бог дарява Соломон с поисканата мъдрост, но наред с нея, Соломон бива дарен с огромна слава, величие, богатство и почести.

За времето си цар Соломон е най – богатия и най – мъдрия сред царете. Успехите, които е имал в живота си се дължали на безпрекословното му подчинение и послушание спрямо Божия закон. Той се е облягал на Бога за всяко свое решение. Търсел е винаги неговата воля и наставления, имайки пълно доверие в Него така, както дете се доверява на родителя си, зависимо от неговите грижи, подкрепа и помощ.

В книгата „Притчи” се съдържа мъдростта на живота. Тя е съставена от 31 на брой глави, който са поговорки, поуки, наставления в пътя на доброто, ползващи всеки човек. Тази книга има огромно въздействие върху човешкото мислене и стимулирането на човек за живот в доброто. Силното и положително въздействие върху съзнанието на човек да вземе правилното решение. Съобразно изложената истина да отправи стъпките си в пътя към Бога, да живее един пълноценен, морален, изпълнен с принципи, целесъобразен и хармоничен живот, свързан с Бога и с човеците.

В книгата „Притчи” са споменати различните сфери от живота, бита, ежедневието и потребностите на хората като цяло. Именно в нея можем да намерим отговори на въпросите, които си задаваме. В това се изразява и съвременното й звучене, което е актуално със примерите, които се споменават. Тази книга може да бъде едно „светило”, което да ни помогне да се справим с неразрешимите трудни ситуации, в които ежедневно изпадаме.

Водещата идея в тази книга е мъдростта. Тя е „скрита у Бога” и „страхът от Господа е началото на мъдростта”. В нея се казва: „да се познае мъдрост и поука, за да се разберат изреченията на разума”. Да поставим мъдростта „начеля”, да я запечатим в сърцата, защото мъдростта е „красен венец за главата” и „украшение за шията”. Този, който е мъдър в действията и постъпките си, той е богоугоден, дните ще са му щастливи, сърцето му ще е чисто, душата му ще е весела.

Тази книга разтърсва с бунта против невежеството, глупостта, злобата, завистта, беззаконието и още много недостойни и примитивни човешки прояви. В нея се дават указания за достигането на един смирен, и достоен живот. Напътства ни в пътя на доброто и правдата. Възпитава в нас морални качества и добродетели. Показва ни как да се пазим от изкушенията, който живота ни предлага. Изкушението на „чуждата жена”, която с ласкави думи примамва в постелята си. Изкушението на виното, което опиянява, премахва задръжките и потъпква ценностите. Изкушението на богатството, което ни кара да забравим своите идеали, което завладява и променя, отклонявайки праведния от пътя му, носещо със себе си нещастия, беди и смърт.

Описани са много житейски ситуации и тяхното мъдро разрешаване, целящи възпитаването на положителни личностни качества у човека. Обръща се голямо внимание на милосърдието и помощта към ближния, към по-слабия, към бедния и немощния. Бог с обич и търпение ни учи на благоразумие и смиреност, възпитава в нас доброта и любов. Той е милостив, грижовен, обичащ, но също така и порицаващ и наказващ. В книгата се казва, че родител, който жали пръчката, не обича детето си. И както Господ е любящ, но строг  към нас хората, неговите чада, така и ние трябва да сме такива към нашите деца.

В „Притчи” като пример за подражание са описани и делата на някои животинки, които въпреки, че не са хора, в някои отношения са много по – предвидливи и умни. Например неуморния труд на мравките и на пчелите. На труда като цяло се обръща голямо внимание. Той е средство за препитание и за възпитание. Трудът краси човека, а ленивостта го погубва.

Темата за приятелството също не е подмината. Казва се, че „приятел във време на нужда е по – скъп от брат”. Приятелството е ценно богатство, което човек може да има. Във времена на трудности приятеля е този, който ще помогне. Казва се още, че приятел, който те „ласкае” не ти е приятел. Между приятели не трябва да има ласкателства, които да прикриват мисли. Честността е силата, която трябва да бъде водеща.

Съдържанието на книгата „Притчи” е изключително разнообразно. Една от най – значимите ценности в живота на човека  е семейството. Почти във всяка глава се споменава „разумната жена”, която е радост за мъжа си. Описана е още като добра майка и съпруга, която става рано, почиства дома си, везе дрехи, тъче килими, осигурява уюта и топлината в семейството. Тя е винаги засмяна, дружелюбна и любяща. Съпруга й се хвали с нея, уважава я и я обича.

Навсякъде в книгата се противопоставя мъдростта на глупостта. Казва се, че мъдрия е този, който е блажен, богоугоден. Глупецът няма да просъществува дълго. Глупостта е описана под различни форми. „ Ето шест неща, които Господ мрази - дори седем, които са гнусота за душата Му:
^6:17 очи горделиви, език лъжлив и ръце, които проливат невинна кръв,
^6:18 сърце, що кове зли кроежи, нозе, които бързо тичат към злодейство,
^6:19 лъжесвидетел, който надумва лъжи, и оня, който сее раздор между братя.”. Господ е защитник на доброто, на правдата, справедливия съд, беззащитния.

Книгата е сборник от много поговорки, които дават отделни истини за живота на практика и за духовния живот, който свързва всеки човек с Господ. Чрез нея се докосваме до светлото послание, което Бог ни е завещал.

Всички, което цар Соломон описва в своята книга е  плод на личния му опит, на неговите преживявания и наблюдения, обстоятелствата, в които е попадал, ситуациите, които е разрешавал. Той е имал възможността да вкуси и от любовта и благоговението на Бога, но и от неговото наказание и изобличение. В грешките, които е правил, той е успял да види своята зависимост от Бога и от това, че човек трябва има определени норми в живота си, които следвайки ги ще успява. Човек без възпитание е човек с бедна душевност, не спазвайки правилата за живот в обществото, той може да се окаже позор за него, позор за семейството си, позор за самия себе си.

Една от истините в Библията, е че няма човек, който да не греши. Поради тази причина Бог е на наше разположение, за да ни прости, да ни покаже своята милост, да ни даде своята благодат, да ни даде нов шанс, за да можем да станем достойни негови чада. Същият принцип важи във всяка една градивна частица на обществото, наречена семейство. Родителите са тези, които редом с любовта и наказанието, трябва да могат и да им помогнат да излязат от „затъването в блатото”, да бъдат приятели на своите деца, да бъдат хора за пример и подражание, да бъдат гордост за своите деца. В утрешния ден техните морални и нравствени принципи за живот да бъдат приложени от идните поколения.

В заключение искам да отбележа, че запознаването ми с тази книга ме обогати, помогна ми да изясня някои въпроси, които ме вълнуват и ми даде теми за размисъл. Тук искам да цитирам думите на един човек, които ми направиха силно впечатление: „Само от Господ ме е страх”... Наистина силни думи, чието пълно значение успях да разбера едва след като прочетох библейската книга „Притчи” на цар Соломон.