Home Туризъм Развитие на туризма в България

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Развитие на туризма в България ПДФ Печат Е-мейл

Развитие на туризма в България

Начало.Ресурси.Съвременно състояние.Тенденций.Основни видове туризъм и туристическо райониране на България.Мястото на страната в световния туризъм.

Първите прояви на организирани туристически пътувания в България са характерни за края на 19в.Те са организирани по линия на вътрешния туризъм-това са вътрешни пътувания,предимно краткотрайни.з този период материалната база е ограничена и почти липсат кадри.След 1926г.се появяват наченки на международен туризъм.Тогава се осъществяват първите организирани туристически пътувания и дестинацията е Варна.Първите туристически чужденци са от Германия и Полша.Развитието на вътрешния туризъм през този период също се активизира като се разширява географията на обектите,които се посещават-балнеоцентрове.Първите посещения на плажно-къпалните дейности.След 1945г.в България се създава и социален туризъм.Това са ведомствени почивни бази.В средата на 20век в България започна строителството на големите български курорти-Златни пясъци,Дружба(има хотели още от 1948г.),Слънчев бряг и др.Започва активно да се развива международен туризъм.През този период и до днес определяща е диспропорцията на настанителната база на туризма в България,която на 60% се намира по Черномориято.Основните потоци на международния,но и на вътрешния туризъм в страната са насочени на 1-во място към Черноморието,на 2-ро място Планински курорти,на 3-то място балнеолечебни курорти,следвни от познавателните обекти и при вътрешния туризъм.Постепенно в България се оформят няколко туристически района:Черноморски-поделящ се на ‘жен и северен подрайон;Софииски район с разностранна специализация с два подрайона-София град и периферен подрайон;      Западно родопски+Пловдивски с три подрайона-Велинградско-Баташки,Смолянски и Пловдивсо-Пазарджишки.И още няколко не така силно изразени региона:Средностаропланински с подрайони-Троянско-Тетевенски;Габрово-Великотърновски;Средногорски район;Пирински раион;Северозападен раион;Чипровско-Берковски,Враца и част от дунавското краибрежие.

Съвременното състояние на туризма в България през последните 20-30 години определя страната като дестинация на трите “S”-море,слънце и пясък.В края на 70-те години и до днес над 52% от туристическите нощувки са концентрирани на Черноморието,от тях около 32% на ‘жното и 20% на северното краибрежие.В същото време във вътрешността на страната активно се развива планински туризъм и традиционните балнеоложки и климатично лечебни дейности.На лице са маршрути и излетни пътувания.До 1990г. Развитието на балканския туризум се характеризира с постоянен равномерен растеж.Освн развитието на курортите по морското крайбрежие активно се развиват –Боровец,Пампорово,Банско и др.Това,което се забелязва като тенденция през последните години е нестабилния пото от чужденци с обща тенденция за намаляване:през 1990 е бил 10 мил. Туристически пристигания.На туристическия пазар квотата за туристически пристигания на България се намалява от 1,9% през 1980г. На 0,2% през 2002г. Нарастването на транзитния график през 90-те години и неговото постепенно намаляване След 2000г. До около 30% транзитно преминаващи.През този период на 90-те години намалява ролята на туристическите пристигащи с цел почивка,посечение на роднини и приятели и на бизне пътуванията,особено в средата на 90г.През този период България изпитва сериозната конкуренция на доказаноте дестинации в Световния и Европейски туризъм.В този период тенденцията на страните генериращи туризъм за България много сериозен е спадът на източноевропейските страни и странире от близкия изток.България губи пазарите на руски туристи,както и от Чехия,Полша,Словакия и др.Отчита се също и спад на туристите от Великобритания и Германия.През този период се осъществяа и преструкторирането на народа,разпада се такава организация като Балкан турист,което е много образно за цялостната картина на Българския туризъм.Приватизират се много обекти.Има силен спад на сициалния туризъм.Друга особеност на 90-те години-оказва се ,че нашите съседни страни,които имат силно присъствие на българския туристически пазар също преживяват подобни проблеми и не генерират така активно туризма за България (Македония,Сърбия,Румъния,Туеция.).Наблюдава се реален спад продължителността на престоя и на броя на нощувките,което води и до голям спад и в приходите.През този период липсват инвестиции,както чуждестранни,така и Български.Чак след 2000

година туризма се стабилизира.Международноте туристически пристигания в България нарастват с 10% и се предвижда,яе възстановяването на туризма ще продължи!

Допълнителни данни!!

В планините залесеността варира от 50% до 80% от териториите. Иглолистните гори в Рила, Пирин и Западните Родопи и широколистните - в Стара планина, Средна гора, Витоша и Странджа със своята красота привличат много туристи. Ловният туризъм се развива при наличието на ценен дивеч. Изобщо у нас природните условия са много благоприятни за развитието на туризма. За това допринася и големият  брой природни феномени. Последните представлява редки природни забележителности, като Побитите камъни (Дикилташ) край Варна, Ритлите при Лютиброд, Белоградчишките скали и др. Големият брой пещери са обект за посещение от наши и чужди туристи - пещерите Рабишката, Леденика, Съева дупка, Бачо Киро, Снежанка и др.

Нашият народ е наследил културата на древните траки и гърци, много старини от римско-византийския период, от времето на Първата и Втората българска държава и най-вече от нашето национално възраждане. България е богата на старини, свидетелстващи за различните култури и цивилизации, съществували у на (казанлъшката и Поморийската гробници), много бани, църкви               фрагменти от мозайки, статуи и др.

Културни паметници от Ранното средновековие има в Плиска, Преслав, Мадара, В. Търново, Боянската църква, както и многобройни манастири - Аладжа, Бачковскията, Рилският, Преображенският и други.

Създадените архитектурни резервати - Жеравна, Боженци, Копривщица, старата част на В.Търново, на Пловдив, Трявна, Несебър, Созопол и други привличат голям брой наши чужди туристи.

В страната има регистринани около 30 хиляди паметника на културата (в т.ч. около 1000 с национално значение), 36 резервата с културно-историческо значение (Кабиле, Никополис ад Иструм, Сердика - Средец, Несебър, Жеравна, Мелник, с. Бръшлян, Малкотърновско, с. Боженци, Габровско, Рилският манастир, Котел, Арбанаси, и др.) В страната обект за посещения са над 160 култови  сгради, главно манастири, 200 музея и 600 музейни сбирки в 94 населени места.

По-малко значение имат делово-познавателните ресурси (Пловдивският панаир, спортът)

Общо рекреационната територия на  България заема 40 хиляди кв. Км. (36% от територията на България). Съотношението на планинските към морските територии е 95,6 : 4,4 с капацитет на населението 2,4 млн. д. (860 хил.д. за морски и 1534 хил. д. - за планински).

Броят на курортите в България е 143. От тях 28 са морски, 58 - планински и 57 - балнеоложки. Освен това в страната има 178 селища с изявени туристически функции (в т.ч. 28 морски, 41 - балнеоложки, 44 - планински 65 - познавателни центрове).

От морските курорти най-големи са Варнасъс "Св. Константи" и "Зл. Пясъци" (общо 70 хил. легла), Несебър със "Слънчев бряг"(общо 60 хил. легла), Балчик с "Албена" (общо 25 хил. легла) от балнеоложките - Вършец (11 хил. легла), Хисаря (с 10 хил. легла), а от планинските - Боровец (с 6 хил. легла).

Туристическата база възлиза на 400 хил. бр. Легла ( в т.ч. настанителната база е с 316 хил. легла). От настанителната база 60% е в Българското черноморско крайбрежие. Там са и 62,7% от заведенията за обществено хранене. Средната използваемост на базата обаче е твърде ниска - едва 40% (в Българското черноморско крайбрежие е 48,2%, 37% - в балнеоложките курорти). Освен това в страната има близо 320 втори жилища (в.ч. 178 хил. вили) и 140 хил. къщи за почивка.

Общо у нас са формирани 4 групи среди за отдих и туризъм: Приморско, Планинска, Хълмисто-равнина и Градска (културни и исторически паметници).

За началото на туризма в България се приема 1895 г., когато Алеко Константинов извежда 300 души на Черни връх. През целия период на Втората световна война туризмът се развива много бавно и няма стопански характер. Той е привилегия на богатите, които посещават Варна и останалите черноморски градове, а също така Боровец, Копривщица, Пампорово, Рилски манастир и други обекти. Туризмът като спорт имал твърде ограницени размери. През 1926 г. у нас са дошли 3 хил. чужденци - чехи, словаци, немци, поляци, които са пристигнали у нас, във Варна, по свой организиран път. Икономическата криза и Втората световна война спират развитието на туризма у нас и неговия зародиш.

България излиза на международния туристически пазар сравнително късно - едва през 60-те години. До тогава приоритетно се развиваше вътрешният социален туризъм и от друга страна България имаше периферно географско положение в Европа.

От 1957 г. започва изграждането на туристическия комплекс "Златни пясъци", а малко по-късно "Дружба" и "Слънчев бряг".Вътрешният туризъм се заражда още през първите години след Втората световна война. Той непрекъснато нараства и през 80-те години средно 8 мил. българи са нощували в заведенията на стопанския и на социалния туризъм, като средно годишно са регистрирани над 40 млн. нощувки или 65% до 75% от всички нощувки в споменатите  заведения и са реализилани едва 14,8 млн. нощувки.

Формирани туристически райони са Черноморският, Софийско-Кюстендилският (Витошко-Осоговският) и Западнородопският (Родопско-Пловдивски). Те разполагат с богата туристическа база и инфраструктура.

Формиращи се туристически райони са Среднопланинският, Средногорският, Северозападният и Рило-Пиринският. Те са богати на природни и исторически забележителности.

В Черноморския туристически район се намират 60% от настанителната база на туризма и 48% от нощувките.

Софийският формиран туристически район обхваща крайградската зона, чести от Западна Стара планина, Краището, по-голямата част от Рила.

Западнородопско - Пловдивският формиран туристи-чески район обхваща: Пловдивско - Пазарджишки, Смо-лянски и  Велинградско - Баташки.

Средногорският туристически район: Същинска средна гора и Сърнена гора.

Пиринският формиращ се туристически район: южните части на Рила, Пирин и съседните долини на Струма и Места.

Формирани са туристически микрорайони - Плевенси, Русенски, Шуменски, Хасковски, Сливенско-Котленски.

Извън туристическите райони ими и туристически локализации или центрове, например Шумен, Русе, Плевен, Хасково и др.

 

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG