Home Туризъм Целесъобразност на трактовката на ОУС

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Целесъобразност на трактовката на ОУС ПДФ Печат Е-мейл

Целесъобразност на трактовката на ОУС

Що се отнася до значен-ието на ОУС за постига-ните от която и да е сто-панска единица резулта-ти от нейното функцион-иране, то се предопреде-ля от нейната роля.

А тя, от своя страна, става по – разбираема след изясн-яване на съответното по-нятие. Има твърде голям бр. определения за ОУС. Едно от тях е: съвкупно-стта от частите на една цялост и организационн-ите връзки м/у тях се на-рича ОУС. Самата орга-низационна връзка може да се дефинира като вид отношение м/у части на целостта.

Организационните връзки се изразяват ч/з движение или на ин-формация, или на матер-иално – енергийни субс-танции, или едновремен-но и на двете.

Управленческият процес разбиран като перманен-тно осъществяване на прави и обратни връзки м/у субекти и обекти на управление, представля-ва динамиката на упр-то на определен стопански организъм.ОУС се явява статика на управлението. Ето защо, основателно е да се счита, че извършва-нето на положителни из-менения в ОУС на всяка стопанска единица, обус-лавя позитивни промени в управленческия проц-ес, а следователно спосо-бства за повишаване на ефективността на цялос-тната стопанска дейност.

Тема 42 Създаването на ОУС – реализация на упр-ческата функция “организиране

Осъществяването на уп-равленческата функция “организиране” намира израз в проектиране на ОУС на съответната инс-титуция.

На практика то-ва означава реализация на процес, обхващащ сл-едните етапи: 1)определ-яне на задачите, които е необходимо да се извър-шат с оглед на постигане на целите на институци-ята;

2)уточняване на пов-торяемостта и периодич-ността на изпълнение на отделните видове задачи в рамките на една кален-дарна година;

3)проекти-ране на индивидуализир-аните длъжностни харак-теристики;

4)групиране на индивидуализираните длъжностни наименова-ния, въз основа на подо-бие или последователно-ст на съответстващите им задачи, в относително обособени организацио-нни звена на институци-ята;

5)регламентиране на необходимите,съобразно присъщите задачи, орга-низационни връзки м/у отделните длъжностни наименования и органи-зационните звена в инст-итуцията.

При проектир-ането на индивидуализи-раните длъжностни наи-менования могат да се използват следните при-нципи:

1)принципът на о-простяване, според койт-о всеки работник следва да изпълнява само точно определена задача;

2)пр-инципът на ротация, спо-ред който всеки работни-к трябва да изпълнява само точно определена задача, но п/з определен интервал от време отдел-ните работници сменят работните си места;

3)пр-инципът на разширяване според който всеки рабо-тник следва да изпълняв-а няколко вида задачи от цялостен процес, когато комплексният процес не е много сложен да работ-и по всички видове със-тавящи процеса.

Тема 43 Параметри и показатели на ОУС

Под “параметри” на ОУС се разбират онези техни показатели, които имат неизменни стойно-сти п/з цялото време на тяхното функциониране.

Брой на организационн-ите звена е един от пара-метрите.

Организационното звено е относително обособена част от цялос-тната структура. Органи-зационните звена се обо-собяват най – вече въз основа на известно подо-бие на задачите, които са предмет на служебно за-дължение за отделното работно място.

По прави-ло всяко организационно звено включва и най – малкото една ръководна длъжност.

Среден диапазон на рък-оводене е друг парамет-ър. Диапазонът на ръков-одене е броят на пряко ръководените сътрудни-ци от даден ръководител. Понеже в общия случай той е различен, осредне-ното измерение, получе-но като сума на пряко ръководените от всеки един ръководител в предприятието съобразн-о проектираната ОУС, разделена на общия брой ръководители, представ-лява средния диапазон.

Брой на организационн-ите връзки е друг парам-етър.

Организационна вр-ъзка е вид отношение на едно спрямо друго орга-низационно звено, съоб-разно проекта за ОУС. Всяка организационна в-ръзка се изразява или ч/з движение на определен вид информация, или ч/з движение на определен вид материално – енерг-ийна субстанция.

Основните типове организаци-онни връзки са линейни-те, функционалните, тех-ническите и информаци-онните.

Брой на управленческите нива (равнища) е друг параметър. Tъй като орг-анизационните звена в който и да е вид ОУС са помежду си в отношения на равнопоставеност или йерархичност, всички онези, които се намират п/з еднакъв брой послед-ователно подчинени на първия ръководител на институцията началници формират отделно упра-вленческо ниво.

Приема се, че и онези организац-ионни звена, на които не са субординирани такива също формират управле-нческо равнище, тъй кат-о те не ръководят, но уп-равляват машини, съоръ-жения и др.

Степен на децентрализи-раност е пореден парам-етър. Тя характеризира “вертикалната разсейка” на съвкупната за съотве-тната институция инсти-туционализирана власт.

Други параметри са: ко-нфигурация на ОУС;тип на ОУС;численост на управленческия персона-л и др.

Тема 44 Видове ОУС

С изключение на видове-те ОУС, формирани въз основа на преобладаващ-ия тип организационни връзки – линейната, фун-кционалната от йерархи-чен тип, функционалната от подпомагащ тип, лин-ейно – щабната, в проф-илираната литература могат да се срещнат още видове.

В зависимост от класификационните при-знаци се оформят следн-ите:

1)въз основа на време продължителност-та на тяхната валидност за конкретна стопанска институция: постоянни и временни;

2)според броя на признаците, въз осно-ва на които са проектир-ани ОУС:еднопризначни и многопризначни;

3) сп-оред  преобладаващия тип организационни връ-зки:линейни, модифици-рани линейни, функцио-нални от йерархичен ти-п, функционални от под-помагащ тип, линейно – щабни и технически;

4) според броя на управле-нческите нива биват: ст-ръмни и полегати;

5) сп-оред степента на реглам-ентираност са формализ-ирани и неформализиран и;

6)според съответствие-то м/у проектираната и функциониращата ОУС: действителни и недейст-вителни.

Тема 45 ОУС и длъжнос-тните характеристики

Както А.Мирчев пише, информационната конфигурация на всяка длъж-ностна характеристика следва да включва: наи-менование на длъжност-та, подчиненост, замест-ване, методическо ръко-водство, задължения, пр-ава, квалификационни признаци. Длъжностните характеристики са прос-то интегрална част от ОУС. Такава част, която има за цел да детайлизи-ра “организационните “ единици и да регламент-ира с максимална точно-ст и яснота всевъзможн-ите организационни връ-зки, не само м/у отделн-ите относително обособ-ени организационни зве-на, но и м/у отделните длъжности, а и на отдел-ните работни места.  В об-щия случай на една и съ-ща длъжност в едни и същи или различни орга-низационни звена на ед-на стопанска институция могат да работят няколк-о работника. Всеки един от тях може да извършва повече или по – малко различаващи се, а поняк-ога и напълно различни служебни задачи. Ето за-що е целесъобразно раз-работването на индивид-уализирани длъжностни характеристики.

Също така текстуалната част на надлежно проек-тираната ОУС следва да включва подробно и точ-но формулиране на слу-жебните взаимоотноше-ния м/у всяко едно и ост-аналите длъжностни ли-ца, то към длъжностните характеристики е повече от редно да има прилож-ено извлечение от нея. То трябва да съдържа указа-ние за регламентацията относно това: по какви въпроси, с кого, кога и как всяко едно длъжнос-тно лице е необходимо да влиза в служебни отн-ошения.

Тема 46 Фактори, влияещи в/у вида на модела и конфигурацията на ОУС

Най – често към факторите биват причислявани следните: външната среда, обемът и степента на разнообразие на произв-ежданата за пазара и за собствени нужди продукция, главните цели (мисията) на институцията, възприетата за реализиране от институцията стратегия, числеността на персонала, обемът на пр-оизводството, територи-алното разположение на институцията и използв-аните технологии.

Тема 47 ОУС в българския стоп. туризъм – състояние на практиката и насоки за подобрение

ОУС на съставящите ст-опански отрасъл “Туризъм” компоненти могат да бъдат от всевъзможн-ите изобщо типове. От проучването на досегаш-ната и настояща практи-ка на стопанския туриз-ъм у нас по отношение на ОУС може да се напр-авят следните заключен-ия:

1)доколкото са нали-це схеми на ОУС, те пр-едставят обособените в рамките на институцията организационни звена и в обобщен вид – само линейните организацио-нни връзки м/у тях. Ост-аналите видове, и най – вече функционалните, липсват;

2)налице са твъ-рде ограничени познания в тази област, тъй като не се прави разлика м/у блок – схемата като със-тавна част от една страна и ОУС, включваща и не-я, но и текстуална част от друга страна;

3)нераз-биране на изключително важната и незаменима роля на ОУС като фунд-амент за осъществяване на управлението, разбирано като процес.

Относно вида на ОУС, който може да се окаже най-подходящ за съотве-тен субект на туристиче-ска стопанска дейност, е редно да се познава сле-дната обусловеност, коя-то се очертава и истори-чески. Когато предприят-ията са били малки,фор-мулиран и прилаган е бил линейният, по-късно – линейно – модифицир-аният вид ОУС.С поява-та на по-големи стопанс-ки единици се поражда необходимостта от друг вид – функционалната ОУС. Възникването на големи стопнаски инсти-туции налага появата на линейно – щабната, а фо-рмирането на транснаци-онални, та дори на наци-онални, диверсифицира-ни налага “изнамиранет-о” на матричната, дивиз-ионалната и на други ОУС.Въз основа на току – що откроеното може да се направи следното поя-снение. За напълно спец-иализирана по отношен-ие на произвеждания ту-ристически продукт сто-пански субект по – приг-оден е функционалния вид на ОУС. Обикновено за туристически предпр-иятия с диверсифицира-но производство на про-дукция за пазара е ОУС от дивизионален вид.

Значителна част от голе-мите “производители” на туристически продукти у нас функционират сезон-но. Това обстоятелство толкова повече налага ефективността на управлението на сезонните туристически комплекси да бъде на възможното максимално равнище.

По -целесъобразна в тези случаи се явява ОУС с по-малка степен на деце-нтрализираност на правата за избор на управлен-чески решения. Пак поради същите съображения е за предпочитане ОУС, обуславяща възможност за осъществяване на по – плътен специализиран и административен контр-ол. Следователно по-под-ходящи са по-стръмните, а не полегати ОУС.

Тема 48 Подходи при проектиране на ОУС

Използват се 2 типа подходи. Единият включва т.н базови, а другия тип – специфичните подхо-ди. Базовите са свързани или произтичат от сами-те подходи към процеси-те на управление –класи-ческия, бихевиоралния,  прагматичния, кибернет-ичния, системния, комп-лексния, ситуационния. Самите базови подходи са системо – целевият, системо – комплексният и системо – ситуационн-ият.

Системо – целевият подход представлява метод-ологическо обвързване на изискванията за сист-емност и целенасоченост в съдържанието и метод-ическия механизъм при изграждането на “идеал-ния” модел на стопанската институция и в частност на неговата ОУС. В цялост и като основно правило при този подход се изхожда от “дървото на целите”.

Системо – комплексният подход е обвързване в методологично отношен-ие на изискването за сис-темност с това за комплексност. Проектантът следва да вземе всички аспекти – освен чисто организационния и органич-ески свързания с него комуникационен, още и социалния, правния, ико-номическия, политическия и други аспекти.

В основата на системо – ситуационния подход ст-ои тезата, че оптималното поведение на с-мата в дадена ситуация изисква решения, адекватни на последната.Този подход предполага разработване на системно – концептуален модел на организацията като сложна динамична отворена система, и на тази основа създава-не на варианти от ОУС и избиране на най-подходящия от тях.

Специфичните подходи в зависимост от това до коя част от процеса на организационното прое-ктиране се отнасят, могат да се групират в 2 мно-жества:

1)подходи свърз-ани и отнасящи се пред-имно до съдържанието на процеса и 2)подходи, свързани и отнасящи се предимно до организац-ията на самия процес на проектирането.

Към 1) се отнасят следните подходи: функционално – структурният, функционално – технологичният, програмно – целевият, личностният, информационният и нормативно – фу-нкционалният.

Към 2) се отнасят: итеративният, тоталният, селективно – композиционният, селек-тивно – регламентационният, подходът на “собствените сили”, подходът на “вътрешните специалисти” и подходът на “ко-нсултантската помощ”.

Функционално – структ-урния подход изисква определяне на най – важ-ните функции като сред-ство за постигане на ген-ералната цел на институ-цията.

Началната методична ст-ъпка при прилагането на функционално – технол-огичния подход са опис-анието на действащата ОУС и разпределението на функциите м/у орган-изационните й звена.

Следва определянето на те-хнологичните обвързаности при реализиране на комплексните и конкретните функции на управл-ението и на тази основа – създаването на пълен комплект от управленческа технологична документация.

Програмно – целевият подход се основава на приоритета на целите в процеса на създаването на организацията.

На ос-новата на последните се разработват програми, с оглед на тяхното постиг-ане.За изпълнението на целевите програми се създават организацион-ни звена със съответни ръководители.

Специфична постановка на личностния подход е разглеждането на инсти-туцията като група от хора с общи цели и инте-реси.

И затова начална методична стъпка е изсл-едването поведението на групите и индивидите.

При проектирането цент-рално място се отделя на социалните и социално – психологическите аспек-ти, а не на целите, функ-циите, структурата.

При информационния

подход акцент се поставя в/у източниците на информация, потребителите на информация, събирането, предаването, съхраняването и обработването на информация.

Нормативно – функцио-налният подход се осно-вава на максималното използване на типови ОУС, разработени за даден отрасъл или подотр-асъл, и на експерименти-рането има в реални условия за определено време.

Същността на итерктивния подход се изразява в постепенното поелемен-тно изследване и съотве-тно подобряване на вече формирала се ОУС.

При прилагане на селек-тивно – композиционния подход усилията на про-ектанта се концентрират в/у обосноваване на цял-остната композиция на ОУС.

Селективно – регламент-ационният подход се ха-рактеризира най – вече с концентриране на проек-тантската работа в/у по-елементното и поетапно-то детайлизиране на ОУ-С с оглед на усъвършен-стването й. Същността на подходите на “собств-ените сили”, на “външн-ите специалисти” и на “консултантската помо-щ” засяга въпроса кой и-звършва организационн-ото проектиране.

Тема 49 Основни правила при проектиране на ОУС

Поради фундаменталната си роля, ОУС на всяка институция следва да е по възможност оптимал-на. Конкретната конфиг-урация, която може да се окачестви като такава винаги е съобразно конк-ретна стопанска инстит-уция, при това в точно определен момент за не-я. Теорията не е формул-ирала методология за из-следване на оптималнос-тта на ОУС и дори не е разработила критерии и начин за избор на най – подходящ изм/у тях за констатиране на оптима-лността, но има някои изисквания, чието спазв-ане, ако не до оптималн-и, води до създаване на сравнително подходящи структури от този род:

1)постигане на пълнота при отразяване на функ-циите, задачите, пробле-мите и обектите, които управленческият процес засяга;

2)недопускане на дублаж, на които и да е функции, задачи, проце-дури, проблеми, при рег-ламентиране на задълже-нията на организационно – структурните звена и длъжностните лица;

3)м-инимизиране на броя на йерархичните нива в ст-опанската единица;

4)ос-игуряване на приложен-ието на принципа за еди-ноначалие;

5)постигане на балансираност м/у пр-ава и отговорности на отделните  организацио-нно – структурните звен-а,длъжности и работни места;

6)регламентиране на рационална специали-зация на организационно – структурните звена, с оглед на осигуряване на тяхната висока квалифи-цираност;

7)осигуряване на максимално възможна самостоятелност на раб-ота на обособените орга-низационно – структурн-и звена;

8)надлежно гру-пиране на задачи, дейно-сти и функции с оглед постигане на уплътнява-не на работното време на ръководителите и изпъл-нителите;

9)достатъчно формализиране на задъл-женията, а и на властни-те ресурси, както на отд-елните организационни звена, така и на всяко длъжностно лице;

10)с оглед на постигане на действително управляване, регламентиране на всяко организационно звено на управленческия апарат, извършване на задачите както на правата, така и на обратната връзка на управлението на съответния обект или дейност;

11)постигане на пригодност на стопанск-ата институция за извър-шване на всякакъв вид дейности и задачи.

 

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG