Home Туризъм Валутен, митнически и данъчен контрол в туризма

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Валутен, митнически и данъчен контрол в туризма ПДФ Печат Е-мейл

Валутен, митнически и данъчен контрол в туризма.

Търговията с валута се извършва на пазари, които стимулират международните инвестиции и международната търговия. Те се наричат валутни пазари. Валутния пазар е фундамента на международната валутна система. На него се формира цената на валутите (валутния курс), която има комплексно значение за икономиката. Валутния пазар може да бъде разглеждан като комплекс от отношения, които възникват във връзка с покупката и продажбата на валута и валутни инструменти с участието на икономическите субекти, извършващи покупко-продажбата на валутни средства. В широк смисъл, валутния пазар може да се определи като организация на валутната търговия. Предмет на покупки и продажби на валутния пазар е валутата. Тя се изразява под формата на търговски ценни книжа (записи на заповед, менителници), купони от облигации с настъпил падеж, откупуване на кредитни задължения и др.

Валутния пазар може да се разглежда и като организационна среда, в която участниците купуват и продават чуждестранна валута. Този пазар има следните особености: 1. Покупко-продажбата на валута не е съсредоточена на едно място. Връзката между продавачите и купувачите се осъществява чрез комуникационни средсва. 2. Дейността на валутния пазар е неограничена във времето и пространството. Той е глобална структура, която включва всички финансови центрове по света, където се обменят различни национални валути. 3. Валутния пазар е открит за всички страни  и за всяка търговия за всяка валута. Той няма формално приети правила и изисквания към участниците във валутните операции. Разчита се на честността, лоялността, коректността. 4. Валутния пазар е високо електронизиран. На него се използва най-модерна техника и информационни технологии. 5. Валутния пазар е място, на което преобладават чисто финансовите операции – делът им е 98% от обема на валутната търговия.

Валутния пазар има следните функции: - прехвърляне на парични средсва и покупателна сила; - балансиране на търсенето и предлагането на валута; - кредитна функция; - застрахователна функция (хеджинг), т.е. предпазване от валутен риск; - спекулативно приложение на капитали; - регулативана функция; - интеграционна функция;

Цели, принципи и задачи на данъчно осигурителния контрол. По своята функционалност, данъчно осигурителния контрол е компонент на стопанския и финансовия контрол. Действията, които се предприемат от органите по приходите, се свеждат до предотвратяване, откриване и санкциониране на незаконното отбягване на данъчните и осигурителните задължения.

Главните цели на док са: 1. Непосредственото съдействие за осигуряване на необходимите финансови и други средства за републиканския и местни бюджети. 2.Съобразяването от страна на приходната администрация с приоритетните изисквания на пазарното стопанство. 3. Премахването или ограничаване развитието на нелегалната икономика, която накърнява преките фискални интереси на държавата и на цялото общество.

Основните принципи могат да се изложат в следната после­дователност:

1. Единство и неутралност на оказваното контролно въздействие.

2. Законност – не допуска нарушения на действащите нормативни актове в данъчно-осигурителния процес; всички данъкоплатци да бъдат поставени при еднакви условия. 3. Простота, яснота и откритост – недопускане на неточности, свързани с прилагане на съответните закони и разпоредби.

4. Самостоятелност и оперативност – зачитането на върховенството на законите в данъчната и осигурителната практика, ненамеса в дейността на проверяващите и санкционирането на нелоялните данъкоплатци.

5. Служебно начало – точното изпълнение на регламентираните в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и другите данъчно законови задължения.

6. Добросъвестност и отговорност – органите по приходите са задължени да извършват точно всички предвидени мероприятия, обезпечаващи нормалното развитие на данъчното и осигурителното производство в регламентираните срокове.

7. Опазване на служебна тайна.

Задачите, стоящи за изпълнение пред органите за контрол са:

1. Проверка на взаимоотношенията с държавния бюджет в контролираните обекти, като това изисква: ~проверка на законосъобразността и обосноваността на приетата организация за данъчни плащания и начисляване на задъл­жителни осигуровки; ~проверка на реалността на посочените фактори по съот­ветните данъчни и осигурителни вноски; ~проверка на законосъобразността и целесъобразността в отчетността, водена от данъкоплатците и начините за отразяване на данъчните и осигурителни задьлжения.

2. Проверката на формирането и разпределението на печал­бата, изисква: -обективно изследване и анализ на преките и косвени фактори, оказващи непосредствено влияние върху размера на печалба; -преценка на правилността при формиране на облагаемата печалба.

3. Проверка на разходите, свързани с основните и допълнителни дейности, подлежащи на облагане. На базата на документални, фактически и насрещни проверки, се установяват въз­можностите за укриване или не на данъчните и осигурителни задължения.

4. Проверка на реализираните обороти – може да се осъществява въздействието освен по документи и на място в обектите.

5. Рационализиране на процесисите на данъчно-осигурителния контрол.

Видове митнически контрол.

1.Документален – той е класически подход, прилаган в митническата дейност и исторически съпътства развитието на митническите процедури и режими. Той е с най-голям относителен дял в митническия контрол и правилното му приложение води до рационализиране и опростяване на митническите режими. Към митническите документи, като основен обект за въздействие се предявяват определени нормативни изисквания. Документацията, която се обработва от митническите органи може да бъде обособена на: документи, които се използват от самата митническа администрация; документи, които се изготвят от други органи и институции, които имат отношение към отделните митнически режими и процедури.

На тази основа, в зависимост от източника на документите и неговото предназначение в митническия процес, митническия контрол се обособява на проверка на формалните документи и проверка на неформалните документи. Формални документи – формата им и съдържанието им са регламентирани от действащото в момента митническо законодателство. Те представляват основен обект в ежедневната дейност и в тях се съдържа достоверна информация за настоящият статус на проверяваните обекти. С тези документи в най-пълна степен на митническа проверка са митнически манифест, митническо задължение, квитанция за внос/износ, транспортен лист, констативен протокол, митническа валутна декларация, акт за митническо валутни нарушения, единен административен документ и др. Неформални документи – по форма и съдържание също са правно регламентирани. Те съпътстват международните превози, пратки и пътници. С тяхната проверка може да се установи законосъобразността на вноса/износа. Те имат задължителни реквизити, които подлежат на засилен контрол. В тази група се отнасят фактурите, различните разрешителни удостоверения, товарителници, спецификации, ветеринарни и фитосанитарни свидетелства, сертификати за произход на стоките, сертификати за качество, застраховки, свидетелства за лабораторен анализ и др.

Съобразно характера на обектите, които подлежат на контрол, документалните митнически проверки са последователни и репрезентативни. При последователната проверка се обхващат документи, които се предявяват пред митнически орган, чрез тях се установява законосъобразността на съответното митническо действие. Такава е  проверката на фактури, технически свидетелства, гаранционни карти, фискални бонове и др. С последователната проверка може да се установи точната характеристика на стоките и съответната посока на обмитяване. При репрезентативните проверки се прави подбор на документи, които ще бъдат обект на внимание. Например при някаква партида могат да се подберат някои товарителници с цел да се установи качеството на стоките. Тези проверки намират все по-голямо приложение във връзка с увеличане на трансграничния трафик на стоки и товари, пътници и превозни средства.

2.Фактически контрол – по-трудоемък и изисква ангажирането на повече кадри. Негово основно предимство е възможността на място и  веднага да се установяват митническите нарушения. Чрез него се набира много ценна фактическа информация, която е с висока степен на достоверност.

3.Технически контрол – в последните години намира все по-широко приложение, тъй като намаля стокобмена, пътническите съобщения. Предимствата му са безспорни и чрез него се увеличава резултатността и обхватността на оказваното въздействие.

Форми на митническия контрол:

Класически форми за митническия контрол са: 1.Предварителен – основната му качествена характеристика е предпазността. С него се установяват конфликтите като се предприемат мерки за тяхното недопускане. С него се прогнозират нежеланите тенденции. Конкретното му приложение е свързано с уведомяване на пътниците за техните задължения при преминаване през граница. 2.Текущ – основната му качествена характеристика е оперативността. Той е всеобхватен и регулярен, съчетава в себе си насочващи и филтриращи функции. Чрез него могат да се установят факти и доказателства, които не е било възможно да се фиксират със средствата и способите на предварителния контрол. 3.Последващ – основната му качествена характеристика е констативността. Осъществява се само върху окончателно завършени митнически процедури. Провежда се целенасочено и съдържа определена степен предпазност. На базата на констатираните слабости и нарушения се разработват компенсационни програми.

Специфични форми за контрол: 1.Проучване – обект на внимание е определено събитие. Важно условие е да са налице стабилна информационна база. 2.Анализ – насочен е към периодичните сведения, справки, обзори, протоколи и всякаква неофициална и официална информация. Анализът се осъществява в определена методическа последователност. Анализът дава основното за съставянето на различни приключителни документи: констативни протоколи, писмени предупреждения, докладни записки, отчети, реферати и др. 3.Прогностичен контрол – с него се рационализира митническата дейност и той се основава на обективна преценка на минали състояния и настъпващи промени. Той е сравнително слабо приложим и има доказан ефект при проверка на пътниците. Той е един от средствата за противовъздействие на контрабандата и наркотрафика.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG