Joomla Software solutions Template

Payday loan

Образуване и дейност на БРЦК (1869- 1875)

Към края на 60- те години на XIXвек илюзиите за близкото освобождение с участието на някоя външна сила, действаща от идеални подбуди (в името на православието, славянското братство и пр), все повече отстъпвали място на модерното осмисляне на Източния въпрос и мястото на българите в него. Българските дейци с горчивина се убеждавали, че Русея, Сърбия, западните сили и т.н следват себичните си политически интереси, виждайки в българите най- често прости оръдия за тяхното постигане. Потребността от силна организация, ръководена от единен авторитетен център, била признавана от почти всички активни групи и личности в страната и сред емиграцията. Слабите резултати от четническото движение се усещали най- добре именно в “Българско”, откъдето идвали сериозни импулси за консолидация на силите и търсене на нови пътища за борба. Създаването на новия организационен център се извършвало с водещото участие и съзидателната работа на Любен Каравелов.

Роден будния подбалкански градец Копривщица в заможно търговско семейство, Каравелов учил в родния си град, след това в известното гръцко училище в Пловдив, после абаджийство в Одрин, помагал в търговията на своя баща. През 1857 г младият българин направил безуспешен опит да постъпи в руско военно училище, след което станал слушател в Историко- филологическия факултет на Московския университет. Там той се запознал с различни идейни течения, както и с водачите на славянските комитети. Силно впечатление му правели трудовете на руските революционни демократи Херцен и Чернишевски. Каравелов поел пътя си на журналист, писател, политически мислител, сътрудничейки на славянафилските издания”Ден”, “Москва” и др. Главна тема в неговата публицистика било положението на българите и другите балкански християни, като се отхвърляли концепциите за запазването и модернизацията на Османската империя.  Каравелов утвърждавал правото на национално замоопределениеи димократично развитие, в което личи разграничаването му от казионното руско славянофилство в полза на ширещите се демократични идеи в средите на руската интелигенция.

През 1861 г Каравелов побликува първия си програмен документ, озаглавен “ С какво може да се помогне на българите?”- в основата си проект за централизирана организация със седалище Белград. Тя трябвало да бъде подолна на емигрантските революционни организации на унгарския лидер Лайош Кошут в Торино, на Херценовата в Лондон и пр. Крайната й цел трябвало да бъде приобщаването на българското движение към “всеобщото политическо движение на другите славянски народи”. В началото на 1867 г Каравелов заминал за Белград като коренспондент на в-к “Голос” и влязъл във връзка с дейците на местната българска емиграция. Под влияние на Раковски и четническите идеи във връзка с очаквания сръбско- турски конфликт той основал своя “Български комитет”. Като авторитетна личност Каравелов привлякъл известни стари войводи и млади дейци. От името на комитета бил съставен устав със строги изисквания към старейшината, членовете на организацията и бъдещите четници. Каравелов положил усилия за създаване на политически вестник и, понеже идеята се натъкнала на трудности, активно използвал сръбските и руски вестници за пропаганда на българските освободителни тежнения. По възгледи, програма и принципи групата на Каравелов стояла най- близо да кръга на Раковски в Румъния.. той търсил единодействие с чужди радикални организации. Връзките му със сръбската “Омладина” и конфликтът със сръбските власти по повод създадената от комитета т. нар Зайчарска чета усложнили пребиваването на Каравелов в Белград. Той бил изгонен от Княжеството и в началото на 1868 г се установил в Нови Сад (Австрия), където обаче бил арестуван и хвърлен в затвора поради подозрения за съучастие в убийството на сръбския княз Михаил Обренович. Каравелов продължил да избистря възгледите си за южнославянска федерация на на основата на славянската солидарност и защита на свободата. Тя обаче трябвало да бъде под формата на съюз между сърби и българи. През сръбския и австрийския период от живота си Каравелов обогатил теорията си под влияние на идеите на Европейското просвещение. Изучаването на трудовете на Бъкъл, Огюст Конт, Дарвин и др. засилвало убеждението му, че “правата на човека” и “правата на народите” могат да бъдат реализирани с помоща на широка просветна работа- главния фактор за човешкия прогрес.

Дългият престой в затвора в Будапеща (203 денонощия) преосмислил жизнения път и идеите на Каравелов. В обръщението “Мои братя” той пише за оная мечтана “пълна свобода”, която ще бъде постигната не по благоволението на Руския цар и сръбската династия, а с просвещението и борбата с турското и фанариотското потисничество. Статията била побликувана през 1869 г, когато Каравелов пристигнал в Букурещ. Освен това той категорично осъдил идеята за дуалистична монархия под опеката на султан, което га сближило с “младите”междувременно Каравелов търсил връзки и с Добродетелната дружина, дори станал редактор на вестника й “Отечество”. Недоразуменията и различните позиции около “Отечество” скоро прерастнали в конфликт. Каравелов скъсал със “старите”, навличайки си тяхната вражда и подозренията на руската дипломация. Той отказал категорично да служи на интересите на руската пропаганда, което издигнало авторитета му сред “младата”революцио нна емеграция.

През лятото на 1869 г  Каравелов посетил Одеските българи, търсейки финансова подкрепа за нов орган на емиграцията, който да играе обединяваща роля. На 7 ноември 1869 г излязъл първият брой на “ Свобода”- трибуна на българската революция, който утвърдил водещата роля на своя издадел в радикалните емигрантски среди. Около редакцията на вестника се оформила група от революционни дейци, превърнала се по- късно в учредител на БРЦК (Български революционен централен комитет). Основатели на комитета в Букурещ станали Л. Каравелов, Васил Левски, Иван Касабов, Димитър Ценович, Теофан Райнов, Георги Живков, Иван Кършовски. Както виждаме той включвал представители от по- широк идейно- политически спектър, като търсил приемственост в ТЦБК и кръга на Г. С. Раковски. В него имало и умерени и по- радикални дейци. От гледна точка на външнополитическите разбирания имало привърженици на антируската и антисръбската ориентация и такива, които не смятали пътя за сближение с тези страни за невъзможен. Надделявала линията за самоорганизация и независимост от чуждите сили, за революция и демокрация, олицетворявана най- пълно от Каравелов и Левски.

Водещата роля на Каравелов е отразена в много документи и спомени на съвременници. На страниците на “Свобода” той изобличавал турската тирания, препоръчвал “революционен път” за отхвърляне на робството. Особено остра била критиката му към туркофилите, а и към привържениците на дуализма. Българската революция трябвало да бъде част от общобалканското действие срещу поробителя, както е записано в първата програма на комитета, побликувана в сп. “Народное дело” в Жанева(1 август 1870). Враговете на българите според нея са осванското правителство и фанариотското духовенство, а политическата цел е изграждането на “Южнодунавска” федерация на свободните народи от типа на Швейцария. Тя трябвало да бъде управлявана от “избираемо правителство, което да изпълнява ролята на самия народ”, а средствата за извоюване на свободата варират ат “мирни” до “оръжие, огън и нож”. В отпечатаната през 1870 г Каравелова брошура “Български глас” тези виждания са прецизирани и развити, като се отхвърля възможността свободата на българите да бъде чакана и “ подарена” от Русия или Запада. Нейното постигане може да бъде само собствено дело.

Тези екзалтирани слова отбелязват връхната точка в революционното израстване на Каравелов, но трудно намират място в практическата му работа. Неговите колебания както и несигурните позиции на други либерални дейци в емиграцията, ограничанат ролята на БРЦК през 1869- 1870 г главно до революционната пропаганда и някои международни изяви. Продължили колебанията на Каравелов и във връзка с приоритета на революцията или просветителството, както и по отношение на “ общото балконско действие”, най- вече със Сърбия. Това се отразило и върху дейността на БРЦК- сближението и търпимостта между различните течения и лидери отстъпили пред разногласията между либералното и революционно организираните групи. Междувременно в страната и сред емиграцията все по- осезателно се налагали влиянието и организационните концепции на Васил Левски.

Активната дейност на Любен Каравелов продължила и през следващите години. Отношенията му с Левски независимо от някои различия са пример за сътрудничество на принципна национална основа. След смъртта на Апостола, особено в края на 1874 г Каравелов губи позиции. Въпреки че водещото му място е почти неуспоримо той принуден от самите обстоятелства, силно обезверен и разочарован от избухналите вражди в БРЦК, напуска организацията. Като човек образован, с душа на поет, с деликатна чувствителна природа, Любен Каравелов трудно понася това. Неговите човешки колебания, пристъпи на отчаяние и умора, лични угризения и т.н понякога се схематизират и идеологизират. Да се постави върху личността на Каравелов етикет “буржоазно- либерален” деец, да бъде той противопоставян на Левски и Ботев не е справедливо и основателно.

Оттеглянето на Каравелов, опитите му за известна самоизолация, появата на просветителското списание”Знание”смущават мнозина. Започват нападки, обвинения, пародии срещу него. Въпреки това дори и след острия разрив с Христо Ботев някои революционери продължават да търсят съветите и помоща на Каравелов.колосалното значение на “бай Любен” за националната ни революция личи от изказванията на негови почитатели, дори и на непреки негови следовници като Захари Стоянов например. Показателни са оценките на такива краюни революционери като Стефан Стамболов, Никола Обретенов и др. Когато настъпват решителните дни около Априлското въстание, Сръбско- турската и Освободителната война, макар и тежко болен, Каравелов отново се активизира. Още през войната той пристига в Търново с печатницата си. През февруари 1878 г го откриваме в Сан Стефано за контакти с граф Игнатиев. През октомври 1878 г Каравелов се мести в Русе където умира месеци след това(21 януари 1879 г).

Любен Каравелов в никакъв случай не е само революционер, писател, издател. Неговите енциклопедични наклонности го сближават с Раковски, колкото и розлични да били двамата велики българи като манталитет и характер. Каравелов е една от най- големите фигури на културата ни от XIXв. Богатото му литературно наследство и революционна публицистика се допълват от оригинални приноси  по проблемите на образованието, възпитанието, етика, фолклористиката, етнографията и т.н. В своя “просветителски” период той пише и издава популярни исторически съчинения и сборници като “Сокол” и “Кирил и Методий, български просветители”.

Трудно и рисковано е да се дават категорични оценки за личността и мащаба на Каравелов. Неговите заслуги не се изчерпват само с пряката му организаторска и политическа дейност. Магията на неговото слово вдъхновявала и разпалвала българският патриотизъм, неговата толерантност и дълбок разум правели от отчаяните хъшове убедени демократи.

Васил Иванов Кунчев- Левски е роден на 6 юли 1837 г в Карлово. Останал сирак отрано, той е принуден заедно с майка си да се грижи за прехраната на семейството. По- късно става слуга на вуйчо си- хилендарския монах Василий. С негова помощ след карловското килийно училище продължава образованието си в старозагорското класно училище. След завършването на втори клас Левски напуска и ке подстригва за дякон под името Игнатий. Твърде скоро обаче той откликва на призива на Раковски, захвърля расото, и както сам пише, от 1861 г насетне се посвещава на Отечеството си- “да му служа до смърт и да работя по народната воля”.

На 3 март 1862 г заминава за Белград. Там постъпва в Първата българска легия. Запознава се с Раковски и бунтовните среди набългарската емиграция, участва в сраженията за Белградската крепост. Левски наистина обрича себе си на борбата за народна свобода, която става смисъл и цел на неговия живот.

След разтурването на Легията заминава за Пловдив, където е арестуван и затворен за три месеца. Две години учителства в с. Войнягово, за кратко време пребивава в с. Еникьой, а през зимата на 1867 г пристига в Румъния. По предложение на Раковски е определен за знаменосец в четата на Панайот Хитов, която се подготвяла за прехвърляне в България. Изживял с четата всички трудности и разочарования по време на похода в Балкана, през 1868 г Левски заедно с П. Хитов се връща в Сърбия и постъпва във Втората легия, за да се подготви за участие в очакваното въстание.

След разтурването на Втората легия е принуден за известно време да остане в Зайчар поради заболяване. Там той прави опит за равносметка на освободителните акции от 1867-1868 г, като търси причините за неуспеха. В писмо до П. Хитов Левски загатва за своите изводи и намерения, като му съобщава, че е решил да извърши нещо голямо в полза на Отечеството,”...в което ако спечеля, печеля за цял народ, ако загубя, губя само мене си”. Сигурно е, че до момента Левски е разбрал нуждата от подготовка на собствения му народ за участие в освободителното дело. Към това заключение той е насочен както от неуспехите на четите през 1867-1868 г, така и от политиката на Сърбиа по отношение на Легията на Раковски.

С намерението да тръгне по нов път през пролетта на 1868 г Левски заминава за Румъния. Радушно е посрещнат от “младите” и получава материална подкрепа от техните организации- читалището”Братска любов” и Българското общество в Букурещ. Към това време се отнасят запознаването му с Христо Ботев и техният съвместен живот във вятърната мелница край Букурещ.

Със средствата, предоставени му от Българското общество, на 11 декември 1868 г Левски заминава за Цариград, за да започне оттам първата си обиколка, която трае до началото на март 1869 г. По време на тази обиколка посещава Перущица, Пловдив, Карлово, Сопот, Казанлък, Сливен, Търново, Ловеч, Плевен и Никопол. След завръщането си в Румъния запознава “младите” с положението в страната и с впечатленията за настроението на народа.

В Букурещ Левски бил снабден с пълномощни писма и пароли за връзка с хора от вътрешността, както и с прокламация до българския народ, съставена от Иван Касавов. С тези материали на 1 май 1869 г тръгва към България със задачата да изгради Вътрешна комитетска организация.

Втората обиколка на Левски започва от Никопол и трае около четири месеца. След създаването на Първия революционен комитет в Плевен той продължава пътя си за Южна България, като минава през Ловеч и Троян. В Ловеч създава комитет, а в Троян подтиква местните младежи да основат читалище. В Южна България съобразно условията на едни места създава комитети, а на други насочва към читалищна дейност като начин за водене на революционна пропаганда. Левски посещава селищата Карлово, Калофер, Казанлък, Пловдив, Пазарджик, Сопот, Чирпан, Стара Загора, а след това в Северна България- Трявна, Габрово, Севлиево и Търново. На повечето места изгражда революционни комитети.

На 26 август 1869 г Левски се завръща в Букурещ и участва в създаването на БРЦК. По време на втората си обиколка той окончателно се убеждава в необходимостта от изграждането на солидна мрежа от революционни комитети, свързано организационни помежду си. Те именно трябвало да работят дълго сред населението, да се утвърдят като своеобразни вътрешни  органи на властта за българите, да организират силите на народа не само за предстоящото въстание, но да имат тежест и във всички форми на обществения живот.

С тези свои виждания за необходимостта центъра на подготовка на въстанието да се пренесе вътре в страната Левски работи сред българската емиграция почти цяла година. Той не срещнал пълно разбиране на възгледите си, които по същество представлявали качествено нов етап в развитието на освободителното движение. Емигрантските дейци трудно се разделяли с традиционните си схващания за чужда помощ, за ръководната дейност на движението извън страната.

Разочарован от емиграцията, Левски напуска Букурещ на 26 май 1870 г и се завръща в България, за да довърши своето велико дело. В продължение на две години създава многобройни градски и селски комитети. В организационното изграждане на комитетската мрежа участват представители на всички слоеве на българския народ. Създаден бил и ръководин орган на организацията в България- Централен комитет. За столица на Вътрешната революционна организация бил определин Ловеч (като удобен пункт на пътя между Северна и Южна България), а неговият комитет- за Централен, наричан още Привременно правителство в България.за нуждите на организацията бил изработен печат, който носел надпис “I отделение на БРЦК. Ривременно правителство в България”и имал лъвче в средата.

Изграждането на Вътрешната революционна организация със свой ръководен център в страната, стремящ се да обхване цялата етническа територия на България, с историческо постижение на българския народ, връхна точка в развитието на националноосвободителната идеология в епохата на Възраждането.

За помощници на Левски от БРЦК били посочени Димитър Общи и Ангел Кънчев. Чрез Данаил Попов от Турну Мъгурели и Филип Тотю трябвало да се координира дейността на ВРО с емигрантските среди в Румъния и Русия.

Левски изработил широка идеологическа платформа за дейността на организацията. В нейната основа стоял възгледът за вярата в естествената сила на народа. Набрягайки на самостоятелното, независимо развитие на революционното движение, той отхвърля политическите комбинации със съседните балкански държави. Без да се изказва определено па въпроса за съюзнека на националната ревовюция, най- общо посочва, че трябва да се разчита на собствените сили на народа, а всяка помощ би била добре дошла, ако е безкористна. Движещите сили на революцията Апостолът вижда в лицето на целия народ. Неговият политически идеал била републиканска и деммократична форма на управление. Левски изрично посочва, че всички други народности ще имат равни права с българите, включително и турците.

След изграждането на основните звена на ВРО станало наложително техните функции, целите и задачите на революцията да бъдат регламентирани в ръководен документ-“закон”по думите на Левски. Такъв документ станал Проектоуставът на организацията.

В Проектоустава са изложени политическите възгледи на Левски. В него Апостолът утвърждава разбирането си, че с една обща революция ще се преобразува”тиранско- деспотската”система, че бъдещата демократична република ще бъде основана на принципите на “Хартата за правата на човека”, прокламирана от Великата френска революция. Проектоуставът бил широко обсъждан от революционните комитети и дейците на емиграцията. Особени дискусии предизвикала неговата втора част, в която били определени ролята на БРЦК и организацията, структурата на комитетите, правата и задълженията на членовете. Постановявало се, че БРЦК е в Българско, посочвали се средствата за осъществяването на революцията- организации, хора, пари и други потреби, редът и дисциплината, които трябвало да се спазват. В специална част-“Наказателен закон”- се посочвали санкциите при нарушение на програмата и разпорежданията на устава.

След създаването на ВРО в българското революционно движение се обособяват два центъра-емигрантският, ръководен от Каравелов, и във вътрешността на страната с ръководител Левски. Някои автори са склонни да видят в БРЦК и ВРО две организации със свои лидери и прогроми. Според нас трябва по-скоро да говорим за два потока в развитието на националната революция: Букурещкият комитет осигурявал общото политическо ръководство и единодействие, международната пропагандна дейност и дипломатическите контакти; Вътрешната организация извършвала конкретна практическа работа сред населението в българските земи и разпространявала идеите и влиянието на БРЦК и на Левски в страната, подготвяйки народа за революция.

В подкрепа на тази теза служат писмата на Левски до Д.Попов и Кършовски, в които той изтъква, че Ловешкият комитет разглеждал и одобрявал всичко, което се изпраща от БРЦК в Букурещ. Еднавременно с това Левски дава да се разбере, че всичко се вършело не само с одобрението на Каравелов, Ценович, Райнов, Живков, Д.Попов и Кършовски, но и с одобрението на вътрешното “вишегласие” в България. Левски отрича да се “води” по Каравелов, но отбелязва, че винаги се е обръщал “към всички” в Букурещ.

Разбира се, по някои въпроси на тактиката на революционната борба и организаяцията на революционното движение между дейците от вътрешността на страната и емигрантските среди съществували различия- главно по въпроса за правото на контрол върху революционното движение, за което претендирали двата центъра на на         БРЦК. Общата цел и взаимо обвързаността между комитетите в Букурещ и ВРО не можели обаче да не доведат до сближаване и опит за обединение.

От една страна БРЦК разбирал, че без силата и влиянието на ВРО не може да се превърне в реална политическа сила. От друга страна, Левски и ВРО били наясно, че силите и средствата на емиграцията, нейните възможности за легална пропаганда, за купуване на оръжие и т.н ще бъдат важно условие за подготовката и осъществяването на националната революция.

Така се стигнало до Общото събрание през април- май 1872 г, което е най- важното събитие в живота на революционната организация след нейното създаване. Главната задача пред БРЦК била обединение на всички революционни сили за единна борба, приемане на обща програма и устав с участието на вътрешните дейци и на представителите на емиграцията.

Левски и ВРО подходили много сериозно към подготовката на Общото събрание. Комитетите трябвало да изберат най- достойните си представители, да подготвят отчети за дейността си и за наличните средства и оръжие. При всички случаи може да се каже, че в това обединено събрание Левски е виждал най- после възможността да се изгладят всички противоречия и да се постигне единение между революционните сили. С внимателната подготовка на събранието, която провел сред комитетите, той искал да покаже на емиграцията в Букурещ, че в България се е работило и се работи, и то сериозно. С една дума Левски искал да защити репутацията, честта и достойнството на ВРО.

НА 18 МАЙ 1872 Г С Окръжно до комитетите Каравелов съобщавал, че на заседанието на БРЦК е решено Общото събрание да стане на 20 април същата година.

Първоначално Левски смятал Общото събрание да се проведе в България, където емигрантските дейци щели да пристигнат тайно. През втората половина на 1871 г обаче се стигнало до споразумение между него и емигрантските водачи събранието да бъде свикано в Румъния. Причините за това решение могат да бъдат много, но трябва да се вземат предвид най- вече две от тях. Първо, значително по- опасно било събранието да се проведе в България, защото провал или предателство биха нанесли удар върху елита на българското революционно движение и биха довели до разкриване на ВРО. И второ, Румъния била естествен географски и политически център на българската емиграция от Сърбия и от Южна Русия. Освен това повечето от водачите на националната революция пребивавали често или постоянно именно в Румъния и столицата й Букурещ.

Първото заседание на Общото събрание било открито на 29 април 1872 г в дома на Каравелов. Била избрана комисия от четирима човека- Любен Каравелов, Киряк Цанков, Тодор Пеев и Васил Левски, която да състави програма на революционната организация и да прегледа Проектоустава изработен от Левски. Били проведени пет заседания , като последното било на 4 май. Предлаганите документи били одобрявани по “вишегласие”. Била приета и оставката на “досегашния Централен комитет” и бил избран нов Централен комитет. Любен Каравелов бил определен за главно лице в БРЦК, т.е за председател. За подпредседател бил определен Киряк Цанкович, за секретар Олимпий Панов, за касиер Димитър Ценович и за членове Панайот Хитов и Васил Левски. За “главен апостол “ на цяла България(Мизия), Тракия и Македония бил определен Левски. Той получил широки правомощия от БРЦК за дейността си сред българите във вътрешността.

Много важен момент в Общото събрание било приемането на програмата и устава на  БРЦК. Програмата от 1872 г се основавала на първата програма на БРЦК