Joomla Software solutions Template

Payday loan

САНСТЕФАНСКИ МИРЕН ДОГОВОР 1878

Договор, подписан между Русия и Османската империя на 19 февр. (3 март). С него се слага кр. на Руско-турската освободителна война 1877–1878. Подписан в градчето Сан Стефано (дн. Йешилкьой). Договорът е прелиминарен – т. е. предварителен, и подлежи на одобрението на останалите Велики сили. Санстефанския мирен договор съдържа преамбюл, 29 чл. и заключение. Според него освободена България е автономно, трибутарно (плащащо данък), васално княжество със свое народно правителство и войска. Нейната площ е над 170 000 кв. км. В територията на България влизат цяла Северна България без Северна Добруджа, която преминава към Румъния, цяла Тракия без Одринско и Гюмюрджинско и цяла Македония без Солунско и Халкидическия полуостров, които остават за Турция. Така обозначените български граници обхващат територии, близки до определените на Цариградската конференция 1876. Според договора начело на държавата трябва да застане княз, който да бъде избран от народа, утвърден от Високата порта и одобрен от Великите сили. Събрание от избрани български първенци трябва да обсъди и приеме основния закон на страната. С цел подпомагане на българския народ в началните стъпки на неговото държавно управление се предвижда в страната за срок от две години да остане временно руско управление. Османската империя няма право да държи турски войски в Княжеството. Уточняват се въпросите, свързани с наличието на османски държавни, обществени и лични имоти в България. Третира се плащането на годишен данък. Санстефанския мирен договор санкционира редица придобивки и за други балкански държави. Румъния, Сърбия и Черна гора узаконяват своята независимост. Румъния получава Северна Добруджа, срещу което отстъпва Южна Бесарабия на Русия. На Сърбия е дадена Нишка област. В о. Крит трябва да влезе в сила Органическият устав от 1868. Босна и Херцеговина получават административна автономия. Урежда се корабоплаването през Босфора и Дарданелите. През тях свободно могат да преминават в мирно и военно време търговски кораби на неутралните държави. Санстефанския мирен договор урежда редица аспекти от Източната криза. Увенчава с успех многовековните борби на българите и довежда до възстановяване на българската държава.

Санстефанският мирен договор е предварителен (прелиминарен) мирен договор между Русия и Османската империя, сложил край на Руско-турската война от 1877-78 година.

Договорът е подписан около 17 часа на 19 февруари (3 март нов стил) 1878 година в Сан Стефано (днес Йешилкьой), село западно от Цариград от граф Николай Игнатиев и Александър Нелюдов от руска страна и от външния министър Сафет паша и посланика в Германия Садулах бей от страна на Османската империя.

Клаузи:

Засягащи Черна гора, Сърбия и Румъния:

Според договора Черна гора, удвоява територията си за сметка на Османската империя, като включва градовете Никшич, Подгорица и Антивари (Бар) (Член 1). Високата порта признава независимостта на княжеството (Член 2). Сърбия е призната от Портата за независима държава и анексира поморавските градове Ниш и Лесковац, както и части от Новопазарско (Член 3).Румъния също е призната от Цариград за независима държава (Член 5).

Засягащи България:

Договорът създава автономно, трибутарно княжество България с християнско правителство и правото да има войска. Окончателните граници на Княжеството трябва да се определят от смесена руско-турска комисия, но размерите на България, определени в общи линии на приложената карта трябва да служат за основа на окончателното разграничение.

Територията на България ще обхваща земите от река Дунав по новоустроената сръбска граница и оттам по западната граница на казата Враня до планината Карадаг. Оттам границата ще мине по западните граници на казите Куманово, Кочани, Калканделен до Кораб планина. След това границата се спуска на юг по Черни Дрин и после по западната граница на казите Охрид, Старово и Корча стига до планината Грамос. Оттам границата тръгва на изток през Костурското езеро, стига до река Мъгленица и се спуска до Солунския залив. Границата заобикаля Солун и през езерото Бешик гьол излиза на Орфанския залив. От Буру гьол границата извива на север към Родопите до Чепеларе, откъдето завива на изток и се спуска по Арда, после минава през Източна Тракия до Черно море, като оставя Одрин в Османската империя, а Лозенград, Люлебургас и Малко Търново - в България. Границата напуска морския бряг при Мангалия и през Добруджа излиза на Дунава при Расово (Член 6).

Така територията на новото княжество България обхваща Северна България, Софийско, Пиротско и Вранско в Поморавието, почти цяла Македония (без най-южните области), части от Косово - Качаник и Албания - Корча, част от Източна Тракия и Южна Добруджа.

Начело на държавата трябва да застане княз, който да бъде свободно избран от народа, утвърден от Високата порта и одобрен от Великите сили, като никой член на властващите в Европа династии не може да бъде избран на българския престол. Събрание от български първенци трябва да обсъди и приеме основен закон на страната, по пример на тези в Дунавските княжества от 1830 г. (Член 7)

Османските войски трябва да напуснат страната, а руската военна окупация ще продължи две години (Член 8). Уточняват се въпросите, свързани с наличието на османски държавни, обществени и лични имоти в България и плащането на годишния данък на княжеството към Портата (Член 9, 10, 11).

Засягащи Русия и Османската империя:

Османската империя обещава реформи в Босна и Херцеговина (Член 14), Крит, Епир и Тесалия (Член 15).

В замяна на репарациите по войната Високата порта предава на Русия територии в Кавказ, включително Батуми и Карс, както и Северна Добруджа, която Русия отстъпва на Румъния взамяна на Южна Бесарабия (Член 19).

Проливите - Босфорът и Дарданелите са обявени за открити, както във война, така и в мир, за търговските съдове на неутралните държави отправящи се в или отплаващи от руски пристанища (Член 24).

Санстефанският договор е предварителен договор, който е оспорен от Австро-Унгария и Великобритания, страхуващи се от разрастващото влияние на Русия върху Балканите. Окончателното приключване на Руско-турската война се урежда чрез Берлинския договор, в който участват и другите Велики сили.

Значение

Датата 3 март е началото на Третата българска държава и национален празник на България. Санстефанският договор макар и за кратко фиксира границите на обединена България и тази Санстефанска България остава основен български националистически идеал в следващите над 50 години.

БЕРЛИНСКИ КОНГРЕС 1878

Международен конгрес, състоял се от 1 юни до 1 юли в Берлин. Свикан бил по настояване на западноевропейските велики сили и по-специално на Англия и Австро-Унгария. Освен тях в него участвали още и представители на Русия, Франция, Германия, Италия и Османската империя, а така също и на някои от балканските страни - Гърция, Сърбия, Румъния и Черна гора. Българският народ, чиято съдба се решавала там, не бил представен.

Успешният край на Руско-турската освободителна война 1877-1878 твърде много обезпокоил западните европейски държави от евентуалното засилване на руското влияние на Балканите. Отчитайки изключителната стратегическа важност на този район на Югоизточна Европа, те не одобрили подписания след войната между Русия и Османската империя Санстефански договор 1878 и настояли открито за неговото ревизиране. Изтощена от войната и в икономическо, и във военно отношение, Русия била принудена да приеме направеното от тях предложение за свикване на международен форум, който да преразгледа решенията на Санстефанския договор. В навечерието на свикването на Берлинския конгрес особено активна дейност разгърнала английската дипломация. На 18 май в Лондон било сключено тайно англо-руско споразумение 1878, по силата на което Русия била принудена да се съгласи с разделянето на току-що освободената българска държава на две части: едната - обособена като самостоятелно Княжество България с граници между р. Дунав и Стара планина, и другата - Източна Румелия, на юг от Стара планина, която да бъде поставена под върховенството на Високата порта, но с широка автономия и ген.-губернатор християнин. На 25 май с. г. във Виена било сключено тайно споразумение между Англия и Австро-Унгария. В него освен разпокъсването на Санстефанска България на посочените части било постигнато и друго съглашение - да бъде намален чувствително срокът на Временното руско управление в България, предвиден в Санстефанския договор. Тези споразумения след това залегнали в основата на преговорите между западните европейски държави и Русия. За председател на Берлинския конгрес бил избран германският канцлер О. Бисмарк. Със своя благосклонен неутралитет той улеснил изключително много ходовете на европейските представители. В общите пленарни заседания, на които участвали английският министър-председател Б. Дизраели (лорд Биконсфилд), австро-унгарският министър на външните работи Андраши, руският канцлер А. М. Горчаков и германският канцлер О. Бисмарк, се дебатирали най-важните въпроси - териториалните граници на новоосвободената българска държава и съдбата на Босна и Херцеговина. Представителите на западните велики сили и особено лорд Биконсфилд и Андраши се стремели колкото е възможно повече да намалят границите на България и да осигурят своите икономически интереси в нея след откъсването и от пределите на Османската империя. Австро-унгарската дипломация с мълчаливото съгласие на останалите западноевропейски сили се борела за по-големи права върху Босна и Херцеговина. Пред конгреса с известни териториални претенции към България излезли и някои от представителите на съседните балкански страни. На протестните писма на българския народ, изпратени до конгреса от всички краища на страната и особено от онези, които се предвиждало да останат в пределите на Османската империя, не било обърнато внимание.
Решенията на Берлинския конгрес залегнали в т.нар. Берлински договор 1878. Те били удар не само върху влиянието на Русия на Балканите, но и върху българските национални интереси.

БЕРЛИНСКИ ДОГОВОР 1878

Международен акт, подписан на 1 юли от представители на държавите, участвали в Берлинския конгрес 1878. Главното му предназначение била ревизията на Санстефанския прелиминарен (предварителен) договор 1878. По силата на Берлинския договор току-що освободилата се българска държава била разпокъсана на няколко части.

1. Териториите между р. Дунав и Стара планина заедно с тогавашната Софийска област образували Княжество България начело с княз, избиран пряко от народа. Но за да бъде признат за законен български владетел, той трябвало да получи съгласието на Великите сили (Русия, Англия, Франция, Австро-Унгария, Германия и Италия) и Османската империя. За управлението на Княжеството се предвиждал Органически устав (конституция), изработен от събрание на местни първенци. Срокът на Временното руско управление в България се намалявал от 2 години, както това определял Санстефанският договор, на 9 месеца. Намиращата се в Княжеството османска армия трябвало да напусне неговите предели и да бъде заменена с местна народна милиция. Новата българска държава се поставяла във васална зависимост от Османската империя и се задължавала да и плаща ежегоден данък. За нея оставали в сила всички договори, подписани между западните велики сили и Османската империя до избухването на Руско-турската освободителна война 1877-1878, и др.

2. Земите между Стара планина и Родопите се обособявали в отделна автономна област под произволното име Източна Румелия. (Такова название южнобългарските земи не са имали никога преди това, нито през средните векове, нито след настаняването в тях на османските турци. То не се споменава и в никакви международни актове.) Управлението и се възлагало на ген.-губернатор, назначаван от Високата порта и одобряван също така от Великите сили, участвали в Берлинския конгрес. В негова подкрепа трябвало да действа Областно събрание, избирано от населението, живеещо в Областта.

3. Македония и Одринско оставали отново в пределите на Османската империя под пряката власт на султана, т. е. за тези две български области не се предвиждала каквато и да било промяна в статута им от времето преди Руско-турската освободителна война 1877-1878. Османската империя приела единственото задължение да подготви и проведе в тези две области реформи, чрез които да бъдат изравнени правата на християнското население с тези на мохамеданското.

4. Градовете Пирот и Враня се предавали на Сърбия, а Румъния получавала Северна Добруджа като компенсация за Бесарабия, която по силата на Санстефанския договор се предоставяла на Русия. В Берлинския договор. били включени и клаузи, отнасящи се до съседните балкански страни. Румъния, Сърбия и Черна гора се признавали за независими държави, но се задължавали да поемат изплащането на съответната част от държавния дълг на Османската империя.
Големи придобивки с Берлинския договор получила Австро-Унгария. На нея се предоставяло правото да окупира в продължение на 30 г. Босна и Херцеговина, да държи свои войски в Новопазарския санджак, който оставал в пределите на Османската империя, и да контролира бреговата линия на Черна гора по Адриатическо море. На свой ред Англия узаконила своето право да заграби гръцкия о. Кипър и др.
Б.д. е едно несправедливо дело на западноевропейската дипломация, наложено против волята на Русия. Чрез разпокъсването на Санстефанска България западните европейски държави и по-специално Австро-Унгария и Англия се стремели да нанесат удар върху интересите на Русия на Балканите и да отстранят нейното влияние в този район на Европа. Заедно с това чрез този насил-ствен акт те лишавали българския народ от току-що извоюваната национална независимост и оставили значителни части от неговите територии в пределите на Османската империя и другите съседни балкански страни. По такъв начин те създавали условия за крайно изостряне на отношенията между отделните балкански народи, последствията от които не закъснели да се проявят. Българският народ изразил своето голямо недоволство от Б.д. Особено силна била съпротивата на българското население, което останало в пределите на Османската империя по силата на този акт. В редица краища на страната били образувани комитети "Единство", които под формата на благотворителни дружества подготвяли въстание в Източна Румелия, Македония и Одринско. Най-значителна проява на неговия протест било Кресненско-Разложкото въстание 1878-1879.
Берлинския договор. просъществувал формално до избухването на Балканската война 1912-1913. Някои негови клаузи били променени още при Съединението на Източна Румелия с Княжество България 1885 и при провъзгласяване независимостта на България 1908, но повечето от тях останали в сила и след тази война и това довело до още по-голямо усложнение на отношенията между България и останалите балкански страни.