Joomla Software solutions Template

Payday loan

Движение за новобългарска просвета и изграждане на възрожденската култура

Увод: Характеристика на факторите за зараждане на Новобългарска просвета.

През епохата на Възраждането (XVIII – XIX в.)  в българския духовен живот се извършва цялостно обновление, благодарение, на което българите се доближават да постиженията на модерната европейска цивилизация. Тяхното културно общуване с останалия европейски свят било прекъснато за дълъг период от време. Поради промените настъпили в структурите им,  Османската империя  наложила властта си.

Завладяването на Търновско царство през 1393 г. и това на Видинското – 1396 г., унищожаването на българската патриаршия, лишава българската култура от две важни институции – държава и църква, които до края на XIV в. я покровителстват и създават условия за нейното пълностепенно  развитие, за нейната представителност и синхронност с общоевропейските тенденции. Другото тежко последствие от османските нашествия е разрушаването на нейните най големи средища. Значителна част от образованите българи, в хода на османското завладяване, били избити, а други потърсили спасение в съседните славянски страни. Към средата на XV в. постепенно в някои български манастири се съживява културно-просветната дейност.

Зараждането и развитието на мощно движение за просвета и култура през Възраждането се осъществява по редица вътрешни и външни фактори. Те започват по-ясно да се открояват едва през XVIII в. и първата четвърт на XIX в. , когато се създават по–благоприятни условия за духовно възраждане на българския народ. Тогава активизира дейността на старите манастирски школи, разпространението на дамаскинската книжнина ( сборници от различни слова и поучения, църковни съчинения, предназначени за поддържане на християнския дух сред българите) ; 1558 г. българският епископ Георги прилепски превежда съчинението на гръцкия духовен писател – дамаскин Н. Струтит – „Съкровище” . Важно значение има все по-широкото навлизане на печатната книга сред българите, както и зараждането на национална идея. Под въздействието на тези фактори стремежът към знание и духовна еманципация придобива по-осъзнат и целенасочен характер, като през втората четвърт на XIX в. приема формата на организирано общонационално движение за изграждане на модерно и светско училище.

1. I. Движение за новобългарска просвета
2. Радикалните промени в живота на българите през втората половина на XVIII в. и движение за новобългарска просвета.

-          стопанският просперитет и създаването на изключително благоприятни материални условия за разширяването, на вече съществуващата училищна мрежа по българските земи.

-          подемът в занаятите, занаятчийското и манифактурното производства, вътрешно-търговските контакти с различни европейски страни и възникване на нестабилност от усвояване на по-разнообразни знания по география, история, чужди езици и естествознание.

-          традиционното образование е недостатъчно и остаряло, в сравнение с постиженията на съвременната европейска цивилизация.

-          въздействие на горепосочените фактори  и промени се отразява в/у развитието на килията. Основна форма на обучение по българските земи, която през периода на Ранното българско възраждане достига до истински разцвет

2.Преход от килийно към светско училище

- състоянието на килийните училища и обучението в тях -  традиционно се откриват в манастирите и техните метоси

- елементарен и регионален характер на обучението: учебници – църковни книги , включване и на печатни книги в обучението, „Стематография” на Христофор Жефарович ; сръбски и руски граматики, помагала  и др.

- по важни килийни училища през века са в Рилския, Етрополския, Хилендарския, Зографския, Троянския манастир и др.

- количествено нарастване на килиите през XVIII в. Качествени промени в килийното образование – видима тенденция към откриване и поддържането им от светски лица или от самите български общини. Навлизане на светски промени в самото преподаване – призивите на Софроний Врачански за  усвояване на граматически и философски знания и инициативата на влиятелния разлошки търговец Марко Теодорович, да отпечата през 1792 г. буквар за обучение на деца на църковно-славянски. Появата на даскалското съсловие и превръщането му в основно ядро българската възрожденска интелигенция.

- обучение на българските младежи в края на XVIII – началото на XIX в. Цел на обучението – компенсиране на елементарния характер на килийните училища. Насочване към гръцките светски училища или към обучение в чужбина. Обучение на български младежи в известни гръцки школи в Цариград, Одрин, Костур, Янина. Откриване на светски гръцки училища в някои български градове като Пловдив, Самоков, Мелник. Първи опит за създаване на елино-българско училище през 1870 в Сливен.

- характеристика на елино-българските училища. Имат светски характер; обучението на гръцки език обхваща по-голямата част от изучаваните предмети; включване на повече  дисциплини изучавани на български език. Дискусии за създаването на първото елино-българско училище.

- характеристика на елино-българското училище съставено от Емануел Васкидович през 1815 г. в Свищов, считано за първо. За разлика от другите, това на Васкидович разполага със самостоятелна сграда, построена с дарения на богати местни търговци и се поддържа изцяло от българската община. Откриване и на други елино-български училища в началото на XIX в. – 1819 в Котел с помощта на Стефан Богориди ,1826 в Карлово от учителя Райко Попович.

Елино-българскте училища изиграват роля на преходна форма от килийна просвета към новобългарско светско образование. Израстване на ново поколение дейци сред българската интелигенция, благодарение на този вид училища праз 20^те – 30^те години на XIX в., което било изцяло възпитано в светски дух и притежавало по-висока степен на познание от своите предшественици.

-          видимо съживяване дейността на местните общини и еснафи в хода на откриването на елино-български училища.Включване на емиграцията от Влашко и Южна Русия в изграждането на училищата. Това поставя началото на мощно общо българско движение за национална просвета през XIX в. с материална подкрепа на формулиращата се възрожденска буржоазия.

4. „Рибният буквар” на Петър Берон и неговото значение за развитието на организираното просветно движение. Сериозен размах на просветното движение през 30^те г-ни и изключителната роля на „Рибния буквар” , подготвен през 1824 г.

- Основни сведения за „Буквар с различни поучения ” : задачата на П. Берон с написването на буквара, обосновава необходимостта от реформиране на учебното дело по посока на окончателното налагане на светското образование в училищата. Виждането на П. Берон за неговото съдържание са съобразени с неговите постижения на европейската педагогическа мисъл. Организирана защита на ползата от повсеместно прилагане на взаимно-учителния метод в преподаването,служещ за демократизирането на взаимоотношенията между учител и ученик. (Ролята на Габровската община)

5. Васил Априлов и развитието на българското образование

- роден през 1789 в Габрово, той получава добро за времето си образование в Москва, Брашов, Виена. По-късно се установява в Одеса, където се откроява като виден търговец и обществено-културен деец.

- зараждане на идеята за организиране на централно училища в Габрово, началото на 30 ^те год. на XIX в. Подкрепа на идеята от богати габровски фамилии – Мусакови, Палаузови, Килифареви и др. Построяване на училищната сграда 1832 – 1833 г. Предложение на търновския митрополит Иларион Критски , Неофит Рилски да стане учител. Н. Рилски заминава за Букурещ, за да усвои взаимоучителния метод, както и да подготви таблиците необходими за преподаването. Първото взаимно училището било открито в Габрово на 2 януари 1835.

- предходници на габровското училища се построяват в Сопот, Карлово, Елена, Сливен, Котел, Казанлък, Трявна, Търново, София. Създаване на първото светско девическо училище под ръководството на Анастасия Димитрова в Плевен през 1840 г.

- поява на т.нар. класни училища през 40 ^те години на XIX в. , което е проява на по-нататъшното развитие на новобългарска просвета. Явява се като продължение на взаимната степен, а обучението се удължава с две години. Предназначението, на което е да даде по-разширена подготовка по отделните предмети. Включват се нови учебници, по български, обща история, риторика, старогръцка литература, чужди езици и др.

- първото класно училище е открито от Найден Геров в Копривщица – 1846 г. През 1847 г. класно училище било създадено в Пазарджик, а през 1848 г. Ботьо Петков създава такова училище в Калофер. По-късно други класни училища били открити в Пловдив, Елена, Търново, Свищов, Весел, Шумен.

6. Създаване и отпечатване на учебници и учебни пособия.

- буквар на Васил Васкидович от 1926 г. Учебник по аритметика на Христаки Павлович – 1833 г. Граматика на Неофит Рилски 1835 г. „славянобългарско детеводство” на Неофит Бозвели и Емануил Васкидович 1835 г. Праз втората четвърт на XIX в. последвало строителство на нови училища с цел по-добро с цел по доброто ръководство на училищната дейност.

7.Обучение на българи в чужбина. Видимо нарастване на броя български младежи, учещи се в чужбина. Продължаване на обучението си в Сърбия, Гърция, Влашко.

- придобиване на известност от гимназията и университета в Атина; на гимназията, семинарията и университета в Белград; Бейската академия в Букурещ и др.

- нарастване влиянието на Русия в/у духовното развитие на възрожденските българи през 30 ^те години на XIX в. Ролята на Васил Априлов за привличане на български младежи в големите руски просветни центрове – Киев, Москва и др.

8.Подем на просветното движение след Кримската война

- предпоставки за успехите, постигнатите през първата половина на XIX в. и натрупаният организационен опит. Проява на подема.

- значително нарастване на броя на новобългарските училища. През 1855 г. функционирали около 600 такива училища. Усъвършенства се преподаването,става практика масовото прилагане на класно-урочната система. Отделни училища придобиват славата на „главни” училища. Такива са тези в Пловдив, Шумен, София и др. , които са подготвяли учители за цялата страна.

- откриване на първата българска гимназия в Болград, Бесарабия  1858 г. Прерастване на класните училища в гимназии.Профилиране на някои училища в зависимост от подготовката на учениците (търговски, богословни, педагогически)

- ролята на читалищата за развитието на просветното движение. Откриване на първите читалища през 1856 г. в Шумен, Свищов и Лом. Броят на читалищата достигал 200.

Организиране на първи училищен събор в Стара Загора 1868. обсъждане на идеята за създаване  на университет, осъществена през 1888 г. Създаване на чужди религиозни училища в някои селища през третата четвърт на XIX в. – католически и протестантски. Възникване на интерес у българските младежи в светските колежи ж Османската империя по чужд образец – френският колеж в Бебек, френският лицей в Галата, американският Робърт колеж, които дали обучение на 300 – 400 българи.

-          движение за новобългарска просвета след Кримската война; значение оказва стимулиращото въздействие на цялостното развитие на бълг. общество. Опити за денационализация на българските училища, Проект на Мидхат Паша за образователна реформа в империята. Затруднения на новобългарската просвета в Македония от страна на Сърбия и Гърция. Ролята на екзархията след 1872г.

ОБОБЩЕНИЕ : Решаващата роля на духовното движение за просветата. Утвърждаване на общините и училищата като обществени институции.

Подемът в развитието на просветното дело дава мощен импулс в развитието на национално-освободителното движение след Кримската война.

1. II. Изграждане на възрожденската култура

Развитието на образованието е взаимосвързано с българската наука.

- новости в книжнината

- предпоставки за реформаторство и модернизация

- оформяна и утвърждаване на единен новобългарски книжовен език

- изграждане на жанровата структурата на бълг. възрожденска книжнина

- ролята на печатното дело и периодичния печат

- първата бълг. книгопечатница 1838 , тази в Самоков от 1846

- първото българско книгоиздателство 1858 от Христо Готанов

- развитие на българската литература

- развитие на драматургията

- превод на книжнина и първи книжари

- българско книжовно дружество 1869

- развитие на художествените занаяти

- развитие на музиката

- възрожденската буржоазия