Joomla Software solutions Template

Payday loan

Древна Елада

Минойски период (2800-1500 г.пр.Хр.) Територията на Гърция е разположена в южната част на Балканския полуостров. Бреговете й се мият от водите на Средиземно, Бяло (Егейско) и Йонийско море. Към територията на страната се числят и множество острови - Крит, Корфу, Занте, Хиос, Самос, Тасос, Самотраки, Цикладските острови и др. Морето е прорязало бреговата линия на страната с многочислени заливи и сякаш самата природа е предопределила съдбата на гърците - да бъдат морски народ. В дълбока древност, около XXVIII в. пр.Хр., на остров Крит възникнала могъщата Крито-Минойска цивилизация - по името на легендарния цар Минос. През XX-XXVI в. пр.Хр. достигнала най-висок разцвет и в културно отношение изпреварила останалата част на древна Елада, оказвайки й мощно влияние. Творенията на древните пеласги поразяват и сега с изяществото си. Най-ярка проява на високоразвитото критско изкуство били знаменитите фрески, украсяващи стените на минойските дворци. По време на разцвета на Кносос, континентални културни центрове в Гърция били Микена и Тиринт, които копирали достиженията на минойската култура. Тъй като цялата гръцка история е свързана с морето и е пронизана от влиянието на природните стихии, съдбата на минойската култура също била зависима от природните явления. Около 1500 г.пр.Хр. в близост до Крит катастрофално земетресение тласнало към разпад цветущата Крито-минойска цивилизация.

Микенски период (1500-1100 гг.пр.Хр.) Около 1400 г.пр.Хр. от северните части на Балканския полуостров започнало нашествие на протогръцки племена, измежду които светлокосите ахейци били най-силни. Те завоювали голяма част от Елада, частично изгонвайки пеласгите и смесвайки се с местното население, създали новата Микенска цивилизация. Точно ахейците донесли със себе си култа към Олимпийските богове, елементите на нова култура и в резултат на това нашествие, Микена утвърдила положението си, ставайки водеща в цялото Средиземноморие. Придвижвайки се на юг, ахейците завладяли Кносос, а след това и целия Крит. Там се запознали с минойската писменост, на чиято основа създали своя собствена. Общетвеният строй на ахейците бил робовладелчески. Начело на държавата стоял управник, а по време на военни действия, бил избиран военачалник. По правило, тези вождове били крупни земевладелци и собственици на много роби. Сведения за този период са достигнали до нас чрез безсмъртните Омирови поеми и многочислените митове за полубожествените герои Херкулес, Тезей, Язон и много други. Кулминация в историята на Ахейска Гърция е Троянската война. Заради завладяването на Троя, около 1200г.пр.Хр., гръцките племена се обединили за пръв път. Според легендата, цел на войната била възвръщането на прекрасната Елена, жена на спартанския цар Менелай, която била похитена от Парис, син на троянския цар Приам. Това довело до разделяне на гръцкия свят и започването на дестгодишна война, която Омир описва с впечатляващи подробности в епичната поема "Илиада". Всъщност, за ахейците вече нямало особено значение, кой ще излезе победител от тази война, защото силите на Микенската цивилизация били подкопани, а ресурсите - изтощени и тя не можела да се противопостави на външни нашествия. Около XI в.пр.Хр. отново от север нахлули дорийците - народ още по-войнствен от ахейците. Навсякъде, където стъпил дорийски крак, Микенската цивилизация била рарушена.

Епохата на Омир (1100-800 гг.пр.Хр.) След нахлуването си дорийците установили родови отношения, раздробявайки всички ахейски държави на малки общини. Така, политическото и техническото развитие на страната било върнато назад. Развитието на Гърция поело по съвсем друг път. Постепенно започнала да се засилва родовата аристокрация, а поробеното местно население ставало собственост на родовите общини. В земите, където населението оставало свободно, трябвало да плаща данъци на завоевателите. Около 1000 г.пр.Хр. възникнала нова общогръцка писменост, основана на азбука. Формирал се гръцкия език и се създал новия светоглед, включващ цялото многообразие на религиозните представи, отразено в митове, култове и мистерии. След VII в.пр.Хр. всички племена с гръцки произход започнали да се наричат елини, както до тогава се наричало само едно племе в южна Тесалия.

Архаичен период (800-500 гг.пр.Хр.) Това е период на интензивно икономическо, политическо и културно развитие на Гърция. По това време израстнали градове и търговски центрове, процъфтявали занаятите и изкуствата. Започнали да се появяват гръцки селища-колонии в Сирия, Италия, Сицилия, Египет и по бреговете на Черно море. Енергичната деятелност на занаятчийте и търговците засилвала позициите им и отслабвала позициите на родовите аристократи. Така се стигнало до реформите, осъществени в Атина в началото на VI в.пр.Хр., които закрепили правата на богатите търговци и собствениците на работилници. Властта на родовите общини можела да се подтисне само с помощта на определено държавно устройство - тиранията. След постепенното унищение на родовите институции, гърците съумяли да създадат нова форма на социално-политически и икономически живот. Това били градовете-полиси. Като правило, полисът включвал в себе си не само града, но и областта около него. В края на VI в.пр.Хр. възникнало първото крупно обидинение на полиси, начело със Спарта - Пелопонеския съюз.

Класически период (500-300 гг.пр.Хр.) В тази епоха, полиси като Атина, Коринт и Мегара станали водещи търговско-занаятчийски центрове. Атина се развивала стремително, докато Спарта, подчинена на суровите си закони оставала само мощна военна сила. В 500 г.пр.Хр. пълчищата на персите се нахвърлили върху гръцките селища-колонии. По това време легендарните 300 спартански войни, начело с Леонид, се сражавали героично срещу персийските завоеватели и загинали при Термопилите. През 479 г.пр.Хр., при Платея,гърците разгромили напълно персийската армия, с което освободили Гърция и гръцките градове в Мала Азия. Атина създала Атинския морски съюз. Атина станала могъща морска сила.Благодарение на военните си успехи, Атина станала главен град на Гърция. На Акропола се строяли великолепни храмове, художниците създавали прекрасни произведения на изкуството, а философите били представени от такива имена, като Сократ и Платон. Това била знаменитата епоха на Перикъл. Била създадена данъчна система, чрез която станало възможно да се отделят средства, с които да се обучават бедните граждани на изкуство и занаяти, за сметка на държавата. Всички свободни граждани участвали в управлението и контролирали градската администрация. От своя страна обаче, могъществото на Атина довело до конфликт с другите полиси. Така, борбата на Атина със Спарта за хегемония в Гърция довело до Пелопонеската война (431-4004 гг.пр.Хр.). В крайна сметка Атина признала победата на Спарта и Морския съюз бил разпуснат. Възвръщайки хегемонията си обаче, Спарта не могла да предложи някаква реална програма за развитие на Гърция. Страната се оказала в задънена улица, от което се възползвала Македония. Филип II Македонски, поставил цяла Гърция под свой контрол. След убийството на Филип II, мястото му заел неговия син Александър Велики, който осъществил общогръцката мечта за покоряване на Персийската империя. Александър не бил добре разбиран, както от армията, така и от близкото си обкръжение. Той умрял едва на 33 години (323 г.пр.Хр.), без да остави наследник. Смъртта му ускорила разпадането на огромната империя.

Елинистичен период (500 г.пр.Хр. - 30 г.) Военачалници на Александър Македонски оглавили отделните части на разпадащата се империя. Така била възвърната монархическата форма на управление, която просъществувала 2-3 века, докато на запад се появили римляните. През 148 г.пр.Хр., първи паднали под властта на римските завоеватели Македония и Гърция. Елинистичният период има огромно значение за развитието на Римската империя. Гърците станали учители на римляните, които дооформили митологията си по подобие на гръцката и копирали изкуството на гръцките образци.

Римски период (146 г.пр.Хр. - 395 г.) В своите борби, гръцките градове се обръщали често за помощ към римските легиони. Но затова платили със свободата си, когато през 148-146 гг.пр.Хр. римските войски завладели Македония и Гърция и ги обявили за провинции, под управлението на римски наместник. Римляните станали приемници на гръцката култура и спомогнали тя да достигне до съвременния свят. Традициите на изкуството, литературата и философията на Римската империя се базирали на ценностите на завладяната Гърция. Както много цивилизации преди нея, така и след нея, Римската империя се разпаднала, разрушена отвътре. Младата християнска религия завладяла умовете на римските граждани и предопределила създаването на нов светоглед, дошъл да смени многобройните божества и езичеството. Окончателното разделяне на Римската империя на две части - Западна и Източна (Византия), осъществил Теодосий Велики, поделяйки я между синовете си. Още преди разпадането на Римската империя, Гърция била в състава й, а след това преминала към Византийската империя.

Гръцките богове:

АИД (Хадес, Плутон) - бог на подземния свят, син на Кронос и Рея, брат на Зевс и Посейдон. Неумолим, но справедлив съдник на мъртвите, подхранвал корените на растенията и притежавал несметни богатства от благородни метали. Аид бил най-омразният от всички богове. В Гърция не се издигали храмове в негова чест. Около подземното му царство носела водите си реката Стикс. През нея, лодкарят Харон превозвал душите на мъртвите.

АПОЛОН (Феб) - най-популярният бог в античността. Бог на светлината, пазач на стадата, изобретател на лъка, покровител на земеделието, лечението, на музиката и песента. Син на Зевс и Лето, брат близнак на Артемида. Баща на бога-лечител Асклепий, на прочутия певец Орфей и на много гадатели и герои. Чрез оракулите си бил водач на целия гръцки народ. От друга страна бил страшен бог, защото с огнените си стрели-слънчевите лъчи, често нанасял вреди на хората.

АРЕС - бог на войната, на кървавите и опустошителни битки. Син на Зевс и Хера. Баща на Ерос, на Хармония, на тракиеца Диомед и на много герои и амазонки. Негови спътници били Фобос (Страхът), Деймос (Ужасът) и Ерида (Раздорът). Като бог на грубата сила бил пълна противоположност на войнствената Атина, която печелила битките с разум. Култът към Арес бил най-разпространен у войнствените спартанци, но богът на войната не бил особено обичан от гърците, които не издигали храмове в негова чест. Той бил омразен и на боговете, дори на баща си Зевс.

АРТЕМИДА - целомъдрена богиня на лова, луната и светлината, покровителка на родилките, господарка на живата и мъртвата природа. Дъщеря на Зевс и Лето, сестра-близначка на Аполон. Придружена от сърна или мечка, с копие, лък и колчан стрели, бродела през гори и планини, заедно с планинските нимфи. Като богиня-девственица закриляла младите неомъжени жени и безпощадно наказвала смутителите на моминската непорочност.

АСКЛЕПИЙ - бог-лечител, посветен в тайните на лечебното изкуство от кентавъра Хирон. Син на Аполон и нимфата Коронида, съпруг на Епиона, баща на Хигия, Ясо, Панацея и Телесфор. Щом дръзнал да съживява покойници, което се смятало за престъпление срещу природата, бул умъртвен от мълнията на Зевс. В светилището му жреците построили лечебна сграда със 180 помещения.

АТИНА (Палада, Атина Палада) - едно от главните божества на античността, по всяка вероятност от предгръцки произход. Велика богиня на мъдростта и разума, на науките, изкуствата и занаятите, на победоносната, разумно водена война. Любима дъщеря на Зевс, родена без майка, излязла с пълно въоръжение от главата му, тя блестяла с хубостта си. Войнствената богиня закриляла смелите и разумни герои - Херакъл, Ахил, Диомед, Одисей, Тезей.

АФРОДИТА - първоначално била богиня на плодородието, отъждествена с финикийската Астарта. По-късно - богиня на любовта и красотата, въплъщение на творческата сила на природата. Богиня на чувствената и възвишената любов, на пролетта, градините и цветята. Според Омир била дъщеря на Зевс и титанката Диона, а според Хезиод била родена от морската пяна. Афродита била съпруга на куция бог на огъня Хефест, на когото изменяла не само с богове, но и със смъртни герои. От бога на войната Арес са синовете й Ерос и Антерос и дъщеря й Хармония. От Хермес е Хермафродит, който обединява имената на двамата. От Анхиз е троянският герой Еней. Обикнала красивия ловец Адонис, а след злополучната му смърт, го превърнала в анемона. Винаги подпомагала влюбените. Наказвала тези, които й се противят - наказала Нарцис да се влюби в себе си, защото отблъснал нимфата Ехо.

ГЕЯ (Ге) - майката земя, богиня на земните недра, една от най-старите съзидателни сили, неродена от бог, а произлязла от Хаоса. Тя ражда и кърми растенията, животните и хората. Гея е майка на Уран (звездното небе), на планините и Понт (морето). Тя и Уран са първата двойка в света. Техни деца са циклопите,могъщитите титани, символизиращи природните сили. От Понт родила морските божества Нерей, Тавмант, Форкин, Кето и Еврибия. От Посейдон родила гиганта Антей, който се изпълвал с несломима мощ, всеки път, щом се докосвал до нея (до земята). От Тартар родила чудовището Тифон със сто огнедишащи глави. Била майка и на ериниите, гигантите и мелиадите. Като богиня на земните недра, приемала обратно в утробата си всичко живо, затова била и богиня на смъртта и подземното царство.

ДЕМЕТРА - Първоначално била богиня на плодната земя и земеделието, а по-късно - покровителка на брака, богиня на правовия ред и законите. Дъщеря на Кронос и Рея, сестра на Зевс. Научила хората на земеделие, като разорала сама земята и я дарила с плодове и храна. Богът на подземния свят Плутон На Деметра се принасял първия плод от жътвата на годишния празник на плодородието.

ДИОНИС (Бакх) - първоначално бил тракийско божество, но постепенно проникнал в Гърция. Бог на плодородието, на виното, веселието и лозарството, на музиката и на драматичната поезия, на мистичната насока в религията. Син на Зевс и Кадмовата дъщеря Семела. Оженил се за Ариадна - дъщеря на критския цар Минос.

ЕРОС - първоначално бил възприеман като първична космогонична сила на любовта, властваща навсякъде, която произлязла от Хаоса, заедно с Гея и Уран. По-късно бил почитан като бог на любовта, която разпалвал не само у хората, но и у боговете. Като бог на любовта, Ерос бил син на Арес и Афродита. Смятали го за един от най-могъщите богове, защото никой не можел да му се противи. Самият Зевс бил подвластен на стрелите му.

ЗЕВС - върховен гръцки бог, неограничен владетел на небето и земята, над боговете и хората, бог на всички небесни или атмосферни явления, въдворява ред и хармония в природата, застъпник на божествената справедливост. Син на Рея и Кронос. Негови братя били Посейдон, владетел на морето и Аид, владетел на подземното царство. Негови сестри са Деметра и Хера (също негова съпруга). Понеже Кронос се опасявал, че децата ще му отнемат властта, ги поглъщал веднага след раждането им. Но Рея спасила Зевс, като вместо него дала на Кронос да погълне камък, повит в пелени, а в това време, младия бог бил отгледан тайно от Кронос.Когато възмажал, надвил баща си след десетгодишна борба и го принудил да повърне обратно погълнатите божества.

КРОНОС - първоначално бил тачен като бог на земеделието. Поради сходството на името му с гръцката дума "хронос" (време), бил почитан и като "Създател на времената". Кронос бил най-младият от титаните, син на Уран (Небето) и Гея (Земята), съпруг на сестра си Рея и баща на Хестия, Деметра, Хера, Аид, Посейдон и Зевс, както и на кентавъра Хирон.

МУЗИ - първоначално били нимфи на ромонещите извори, богини на песента, а по-късно - на музиката, поезията, изкуствата, науките и всички духовни дейности. Дъщери на Зевс и богинята на паметта, титанката Мнемосюна. Техен водач бил слънчевият бог Аполон. Музите били девет: Калиопа - муза на епическата поезия и красноречието; Клио (Клео) - на историята; Урания - на астрономията; Ерато - на любовната лирика; Терпсихора - на танците и хоровата лирика; Евтерпа - на музиката; Мелпомена - на трагедията; Талия - на комедията; Полимния (Полихимния) - на химните и пантомимата.

ПОСЕЙДОН - бог на моретата и водите. Втори по мощ след Зевс. Баща на много герои, великани и митологични същества. Независимо от могъществото си, Посейдон също бил подвластен на стрелите на Ерос. Безбройни били любовните му похождения, които осъществявал, приемайки различни образи.

ТАНАТОС - бог на смъртта, брат-близнак на Хипнос.Син на Нощта. Танатос бил с желязно сърце и единствен от боговете не приемал подаръци. Живеел в подземното царство. Изобразявали го като крилат младеж със загасен факел.

ТЕМИДА - богиня на божествения и природен ред, на правото, нравствеността и законността, а също и на предсказанието. Била титанка, дъщеря на Уран и Гея и съпруга на Зевс преди Хера.

УРАН - най-старият гръцки върховен бог, роден от Гея. Встъпил в брак с майка си и така се родили хекатонхейрите, циклопите и титаните, олицетворяващи природните сили. Понеже се боял, че те ще му отнемат властта, ги хвърлил в бездната под земята. Гея не издържала на стенанията им и в гнева си, пдбудила титаните да въстанат срещу баща си. Най-младият от тях, Кронос, със сърповиден меч го лишил от оплодителна сила и го свалил от престола му. Уран проклел своя убиец, а от капещата му кръв произлезли ериниите - трите богини на отмъщението. Аналог на Уран в римската митология е Целум.

ХЕЛИОС - бог на слънцето. Син на титаните Хиперион и Тея. Брат на Селена (Луната) и Еос (Зората). Баща на царя на колхидците Еет, на магьосницата Кирка, на Фаетон и хелиадите. Хелиос бил красив рус младеж с венец от лъчи. Препускал в ослепително блестяща колесница, теглена от крилати огнедишащи коне и носел светлина и радост на хората. Нищо не оставало скрито от него.

ХЕРА - женско съответствие на Зевс. Царица на олимпийските богове, властница над небето, повелителка на облаците и бурите, на мълниите и гърма, богиня на брака и съпружеската любов, покровителка на омъжените жени, помагачка на бременните и родилките. Като пример на съпружеска вярност, била неумолимо строга към престъпилите светостта на брака. Хера била дъщеря на Кронос и Рея, сестра на Деметра, Аид, Хестия, Посейдон и Зевс, с когото била свързана в "свещен брак". Тя била майка на Арес, Хеба, Хефест, Илития. Заради ревността си, гневно, а често и жестоко преследвала съперничките си и техните деца.

ХЕРМЕС - бог на ветровете и дъжда, вестител на Зевс и олимпийските богове. Бог на търговията, на крадците и измамниците, посредник между земния и подземния свят. Син на Зевс и плеядата Мая, внук на Атлант, роден в пещера на планината Килене в Аркадия, баща на Пан и Хермафродит. Изобретил лирата, с която възпял любовта на Зевс и Мая.

ХЕФЕСТ - бог на огъня, на коваческото изкуство и на всички занаяти, за които е нужен огън. Син на Зевс и Хера, но след като се родил, отвратена от грозотата му, Хера го хвърлила в океана. Там го поели и спасили нереидите Евринома и Тетида, но останал куц и с двата крака. Съпруг на красивата, но невярна богиня Афродита. Построил красивите дворци на олимпийските богове. Заедно с циклопите, които били негови помощници, изработвал оръжията и накитите на боговете в подземните си ковачници във вулканите. Изковал егидата на Атина, жезъла на Зевс, колесницата на Хелиос, доспехите на Ахил и изваял първата смъртна жена Пандора. Аналог на Хефест в римската митология е Вулкан