Joomla Software solutions Template

Payday loan

По времето на цар Симеон старобългарската книжнина достигнала своя връх в развитието си. В създадените просветни средища развиват плодотворна дейност редица писатели и преводачи, прославили името на България далеч зад нейните предели. Град Преслав се издигнал предимно като център на образование и наука за представителите на болярската аристокрация. Активно участие в книжовния и в просветния живот взел самият цар Симеон. Той проявявал особен интерес към литературата с проповеднически и поучителен характер, излязла изпод перото на ранновизантийските богослови. Под непосредственото му ръководство били съставени три преводни сборника със смесено съдържание. Първият от тях (т. нар Светославов сборник) съдържа 383 статии, които се отличават с голямото си тематично разнообразие. Читателят е могъл да се докосне до различни знания и тълкувания от областта на богословието, философията, физиката, ма-тематиката, астрономията, историята и др. С личното участие на цар Симеон били съставени още два сборника, в които намерили място творбите на ранновизантийските отци на църквата Василий Велики и Йоан Златоуст. От тях българският владетел извличал подходящи откъси и ги поднасял под формата на поучителни беседи пред своите служители в двореца. Съдържанието на трите сборника показва, че в Преслав се оформил един преводачески кръг от ерудирани книжовници, които допринесли за лексикалното и смислово обогатяване на българския език. Основното изискване, което цар Симеон поставял пред преводачите, било да се спазва точността на смисъла, а не да се следи буквално текстът на оригинала. Това ясно личи от думите на един от най-известните старобългарски книжовници Йоан Екзарх в Пролога към превода на „Небеса\\" от Йоан Дамаскин: „Неуместно е, мисля, даже криво е, ако не се обръща внимание на чувствата и смисъла, а повече на думите.\\" Подобно на българския владетел, Йоан Екзарх имал високо образование, което получил в Магнаурската школа. Неговият най-забележителен труд е т. нар. „Шестоднев\\". Той е построен на основата на по-стари византийски съчинения с подобна тематика, но са вмъкнати и редица оригинал-ни пасажи, които съдържат данни за българската история. В произведението е прокарано библейското схващане за Сътворението на света - шест дни. Интересни са многобройните сведения от областта на астрономията, географията, антропологията и др. С право се смята, че „Шестоднев\\" представлява своеобразна енциклопедия с най-различни естественонаучни знания.

Сред бележитите книжовници на Златния век бил и епископ Константин Преславски. Него-вата най-известна творба е „Учителното евангелие\\". То се състои от 51 беседи, в които се изясняват основите на християнската вяра и морал. Произведението се предхожда от увод-на глава, в която са поместени две поетични творби. Първата от тях носи названието „Проглас към евангелието\\". В нея авторът развива интересни мисли относно ролята на книгата и писмеността в живота на народите. Оплаква се съдбата на „безкнижната душа\\" и се окачествяват като духовно голи онези народи, които не притежават книги. Втората поетична творба носи названието „Азбучна молитва\\". По своята структура тя представлява интересно произведение, тъй като всеки стих от нея започва с по една поредна буква от славянската азбука. В края на „Учителното евангелие\\" Константин Преславски е поместил и една кратка хроника (т. нар. „Историки\\"), коя-то се смята за най-стария исторически труд в старобългарската книжнина. Ново доказателство за поетичните дарби на Константин Преславски представлява откритият негов химнографски цикъл в т. нар. „Битолски триод\\" - старобългарски книжовен паметник от XII в.

Друг известен писател от кръга на преславски-те книжовници е Черноризец Храбър, създател на забележителната по своя патриотичен заряд и сила апология на славянската писменост, из-вестна под названието „За буквите\\". С образен език и с аргументи от историческо и филологическо естество авторът защитава делото на св. св. Кирил и Методий и обосновава правото на славянските народи да се просвещават на своя роден език. Съчинението на Черноризец Храбър било насочено срещу опитите на византийците да омаловажават делото на славянските просветители.

Проявената голяма ерудиция и начетеност на Черноризец Храбър дават основание да се предположи, че зад този псевдоним се крие българският цар Симеон. Наред с официалната преводна и оригинална литература, създадена през първата половина на Х в., в България по това време започва да се разпространява и т. нар. апокрифна (тайна) литература. Апокрифите представляват разкази, тясно свързани със събитията от Стария и Новия завет. Написани увлекателно и с широко разгръщане на фантазията, те имали за цел да задоволят любознателността на средновековния човек, да му дадат повече знания и обяснения по такива въпроси, за които в официалната религиозна литература не било прието да се пише. В апокрифите ясно и достъпно се разказва за произхода и устройство-то на Вселената, правят се предсказания за бъдещето, дават се сведения за различни при-родни явления. Появили се и апокрифи, чрез които се разпространявали и еретически възгледи.