Joomla Software solutions Template

Payday loan

История на националсоциализма

Историята на тоталитаризма (фашизма, националсоциализма и болшевизма) трябва да се знае. За да не се забравя какво е било и какво никога в живота на човечеството не трябва да се повтаря.

НАЦИОНАЛСОЦИАЛИЗЪМ (НАЦИЗЪМ) - немска разновидност на фашизма (вж. фашизъм), основаваща се на теорията за превъзходството на една биологично "избрана" раса, а също и аналогичните течения, появили се по немски образец в други страни.

Поява на немския нацизъм. Политически и идеологически предшественик на националсоциализма в Германия е немското националистическо и антисемитско движение, което се формира през 1870-1880 г. Неговите привърженици произлизат предимно от средите на градските и селските дребни собственици и декласираните елементи. Една от първите политически организации на движението - "Лигата на антисемитите" - вече има  тайно членство и е изградена върху железните принципи за сляпо подчинение на вождовете. Лигата и нейните групировки събират подписи под петиция за ограничаване на гражданските права на евреите, организират еврейски погроми. В действие са също така "Християнско-социалната работническа партия", "Социалната имперска партия", "Немският народен съюз", "Немската партия на реформите", "немското антисемитско обединение", обединението на антисемитските студентски съюзи и др. През 1888 г. е създадено обединеното национално "Немско антисемитско обединение". Програмата му предвижда създаване на "немско-социална държава" със силна императорска власт, ограничаване на демократичните свободи и агресивна външна политика. Антисемитите предлагат да се въведе твърдо "държавно-социалистическо" регулиране на икономиката: да се установи контрол над банковата дейност, над борсовата дейност и монополните обединения, да се вземат мерки за защита на  селячеството и развитие на цеховото занаятчийство, да се премахне класовата борба и да се постигне хармония между труда и "националния" капитал при унищожаване на "антинационалния" (преди всичко еврейския). От 1890 г. движението на антисемитите е представено в немския парламент  (райхстага).

В началото на ХХ в. на идейната и обществена арена на Германия излиза националистическото движение "фолкише" (от нем. das Volk – народ). Представителите му разглеждат народа като културно-биологична и мистична общност на "кръвта и земята" и пропагандират превъзходство на "немския дух" и немската култура над бездушната либерална цивилизация на останалата Европа. Те не само възпяват древното немско минало и Средновековието, но също така свързват идеализацията на древността с "расовите теории" на Х.С.Чембърлейн (1855–1927),  граф Гобино и др., с идеите на социалдарвинизма и идеите за господството на силните, а също и с мистичните и окултни учения (теософия, ариософия и др.). Всички тези стари и нови учения се използват, за да се обоснове изначалното биологично "превъзходство" на немската или "арийската" раса. Движението "фолкише" се състои от многобройни обществени организации - младежки, селски,  служителски, работнически и други съюзи, а също и интелигентски групи, които се занимават с разработка на идеологията на немския расизъм и национализъм. Сред последните особено място заемат окултните ордени "Немски орден", "Орден на рицарите на свещения Граал" и "Дружеството на Туле", което избира за своя емблема древния знак "свастика", заимстван по-късно от националсоциалистите.

Значителна активизация на националистическите организации в Германия настъпва през периода на Първата световна война. Стотици хиляди души членуват в подобни, появили се през 1917-1918 г., групи като "Свободния комитет за немски работнически мир", "Независимия комитет за немски мир", "Народния комитет за скорошен разгром на Англия" и т.н. На 3 март 1918 г. в Мюнхен се появява още една такава организация - "Свободинят комитет за благоприятен мир" начело с железопътния шлосер Антон Дрекслер. Първоначално в него членуват четиридесет души. Фактически комитетът на Дрекслер се намира под идейно-политическото влияние на "Дружеството на Туле". След поражението на Германия във войната националистическите и реваншистките настроения се засилват. На 5 януари 1919 г. от кръжоците и комитетите, свързани с "Туле" и Дрекслер, в една мюнхенска бирария е създадена Немската работническа партия, в която първоначално членуват четиридесет души. Към есента на 1919 г. по заповед на военното командване в партията се записват офицери, унтерофицери и войници, сред които са ефрейтор Адолф Шикългрубер, приел фамилията Хитлер, и капитан Ернст Рьом. През февруари 1920 г. партията се преименува на Националсоциалистическа немска работническа партия (НСДАП), а партийните членове (те вече са около 200 души) започват да се наричат "наци" или "нацисти". Програмата на НСДАП свързва принципните националистически декларации в духа на "фолкише" с всевъзможни социални обещания, адресирани до самотния и чувстващ страх пред света "малък човек", който в крайна сметка трябва да се почувства стопанин на страната. Като нацистите използват широко принципа да обещават на хората това, което искат да чуят, без да се грижат за изпълнението на дадените обещания. В областта на външната политика те провъзгласяват за своя цел обединението на всички немци във "Велика Германия" и отмяна на Версайския и други следвоенни договори като неравноправни и накърняващи немските интереси. Относно вътрешната политика НСДАП се обявява за привърженик на равните права и задължения за всички немски граждани, но веднага прави уговорката, че граждани могат да бъдат само тези, "в чиито жили тече немска кръв"; евреите подлежат на лишаване от гражданство. Партията призовава към дух на колективизъм, но гледа на него доста своеобразно, в духа на "фолкише" и "фронтовото братство", подчинявайки личността, която се дефинира на основата на "расовите " критерии за нацията, организирана в идеалните представи като огромна, желязно дисциплинирана военна машина. НСДАП заявява стремежа си към национален, "истински и честен социализъм", при който личната полза е подчинена на "общественото благо", всички хора се трудят умствено или физически (в което се включва не само наемният труд, но и предприемаческата дейност), приходите на военните спекуланти и лихварите са национализирани, едрите тръстове са предадени на държавата, действа развита пенсионна система, развиват се образованието и здравеопазването. На селяните е обещана поземлена реформа, на работниците - участие в печалбите на предприятията, на магазинерите и търговците - затваряне на едрите универсални магазини, принадлежащи на "еврейския капитал". Различните социални слоеве ("съсловия") трябва да имат органи, които да представляват интересите им - "камари".

Немските фашисти се опират на широкото недоволство от последствията, до които довежда бързата индустриална модернизация на страната, недоволство, което споделя голяма част от населението още през ХІХ в. "Фолкише" и нацистите използват активно антиурбанистичните и аграрно-романтичните настроения. Но "антииндустриализмът" на националсоциалистите в действителност се оказва мним, защото се съчетава с ницшеанската "воля за власт" и социал-дарвинистката агресия. Последното изисква създаване на силна държава, която за поддържане на мощта си и за борба с конкурентите има нужда и от развита индустрия.

През 1921 г. Хитлер успява да вземе изцяло в ръцете си ръководството на НСДАП. През същата година партията започва да организира свои военизирани групи - "щурмовите отряди" (СА) начело с Рьом и Херман Гьоринг. Тя получава солидни парични суми от военните кръгове и някои промишленици.

Нацистката партия е отначало само една, при което не най-силната от многобройните и развити групировки на немските ултрадесни и фашистите. "Многообразието на тези туристически клубове, трудови дружества, спортни кръжоци, полкови обединения, стрелкови общества, съюзи на войниците, офицерски съюзи, организации за народно, национално и военно възраждане прави впечатление за пълен хаос - отбелязва немският юрист Е.Хумбел, автор на изследване за немското фашистко движение в началото на 20-те години. - Би било несправедливо да се мисли, че всички тези съюзи наистина съществуват независимо един от друг. Често едни от тях произлизат от други; кръжоци, носещи съвсем различни имена, могат да се окажат една и съща организация, тъй като едни и същи хора са обикновено членове на цяла редица от съюзи... Истинският активен състав на тези тайни организации не надхвърля 200 хил. души". (Э.Гумбель. Заговорщики. К истории германских националистических союзов. Л., 1925. С.50). Макар че между ръководителите на отделните групи се води остра борба за лидерство, вождовете на нацистите все още признават за авторитети идеолозите на "фолкише" и "консервативната революция" (своеобразен "консервативен социализъм"). Така в началото на 1922 г. Хитлер заявява на един от "консервативно-революционните" теоретици А.Мьолер ван ден Брук: "Вие имате всичко, което аз нямам. Вие разработвате духовно оръжие за Германия. А аз не съм нещо повече от барабанчик и организатор, нека да работим заедно". Хитлеристите се свързват с други крайно десни съюзи - "Оберланд" и "Имперски флаг", обединяват се с "Немския боен съюз". Но "скромността" на нацистите не продължава дълго. Много скоро НСДАП започва да претендира за властта в немската държава.

"Биреният пуч", крачка назад и възраждане на нацизма. През януари 1923 г. НСДАП организира общонемски конгрес и шестхиляден парад в Мюнхен. Но по това време нацистите имат реално влияние предимно в южните части на страната, на първо място в Бавария. Там за тяхното съществуване има особено благоприятни обстоятелства: настъпилата реакция след смазването на Мюнхенската съветска република през 1919 г., присъединяването на мнозина, членуващи в "доброволните корпуси", създадени за борба с революцията, търпимото или дори покровителственото отношение от страна на десния регионален режим на генералния комисар на Бавария фон Кар, който лично съчувства на фашизма. Позициите на НСДАП укрепват и след присъединяването към нея на генерал Ерих Людендорф, широко известен на много участници в Първата световна война. През есента на 1923 г. организацията наброява повече от 50 хил. души.

Подобно на други ултрадесни формирования и нацистите използват широко терора срещу своите

Прокламация на Бирения пуч

политически противници. Така през октомври 1922 г. по време на "деня на Германия" 800 щурмоваци начело с Хитлер нападат град Кобург и два дена без съпротива от страна на властите громят работническите демонстрации и организации, бият минувачите по улиците. Сред другите нацистки акции са погроми срещу редакции на вестници, покушения срещу депутати, нападения срещу евреи, взривената бомба в манхаймската борса, разгроми на хотели и кафенета на работническата младеж, нападения срещу фабрики и работнически активисти.

В условията на изострена политическа ситуация в Германия нацистката партия се опитва да извърши държавен преврат. Сигнал за това трябва да станат събитията в Мюнхен. На 8 ноември 1923 г. водени от Хитлер въоръжени щурмоваци нападат организираното от фон Кар в бирарията "Бюргерброй" събрание, на което присъстват представители на баварския политически и икономически елит, и принуждават събралите се да одобрят плана на НСДАП: Хитлер е обявен за ръководител на правителството на Германия, а Людендорф за командващ на въоръжените сили. Метежниците се опитват да завземат стратегическите пунктове в града, арестуват социалдемократическите членове на местната управа и гражданите "с еврейски фамилии", готвят се масови разстрели. Но "биреният пуч", както е наречен хитлеровият метеж, е организиран много лошо и като се сблъсква със съпротивата на армейски и полицейски сили, угасва още на следващия ден. Войниците откриват огън срещу трихилядната колона на пучистите, убиват четиринадесет от тях и разгонват шествието; Людендорф е заловен, но скоро е освободен срещу "честна дума", капитан Рьом се предава. На 12 ноември 1923 г. е арестуван и вождът ("фюрерът") на НСДАП Хитлер.

През ноември 1923 г. са забранени националсоциалистическите издания в Бавария. Нацистките вождове получават много меки наказания. С присъда на мюнхенския съд от 1 април 1924 г. Людендорф е оправдан, Хитлер и няколко негови сподвижници получават присъди до пет години затвор, но с право на предсрочно освобождаване. В затвора Хитлер пише основната си "теоретична" книга Моята борба (Mein Kampf). През декември 1924 г. "фюрерът" е вече на свобода.

Но въпреки поразителната мекост на властите след позорния провал на метежа нацистката партия започва да се разпада. Към началото на 1925 г. в нея остават само петстотин души. Повечето от организациите се присъединяват към друга организация - "Немската фолкише партия на свободата", начело на която застава Людендорф. Но успехите на "легалните" фашисти също са скромни: на изборите за райхстага през май 1924 г. привържениците на Людендорф вземат около 7%, а през декември същата година - само 3% от гласовете.

Като се озовава на свобода, Хитлер предприема мерки за възстановяване на НСДАП. До голямата икономическа криза, която обхваща Германия в началото на 1930 г., влиянието на националсоциалистите като цяло остава ограничено. Както признава по-късно нацисткият автор Х.Фабрициус, дейците на НСДАП през този период се смятат за "самохвалковци и бърборковци, за политически шутове. Задяваха ги и им се присмиваха".

Но именно през това време НСДАП поставя основите на своя бъдещ успех, оформя желязна вътрешна структура и разширява връзките си в обществото. С помощта на братята Грегор и Ото Щрасер, популярни в националистическите кръгове на дребните собственици и работниците, тя успява да създаде нацистки организации в северозападната част на страната (в промишлените зони - Рур, Хамбург и Северна Германия). През втората половина на 20-те години хитлеристите установяват активно контакти с различни предприемачи и постигат от тях отделянето на значителни средства за финансирането на партията. Възраждат се щурмовите отряди СА, които подновяват кръвопролитните си нападения срещу привържениците на левите партии и профсъюзи, срещу антифашистките активисти, работническите демонстрации и събрания. През 1925 г. е образувано още едно, по-елитарно военизирано подразделение - "охранителните отряди" СС, своеобразна вътрешна полиция. В края на 1930 г. тя се състои от около 2 700 души. Расте броят на нацистките издания: през 1926 г. НСДАП има само един ежедневник с тираж 10.7 хил. екземпляра, а през 1928 г. - вече четири с общ тираж 22.8 хил. екземпляра, а през 1929 г. - десет вестника с тираж 72.6  хил. екземпляра.

През този период националсоциалистите успяват да отстранят своите конкуренти в ултрадесния лагер и да станат всъщност главна и основна фашистка сила в Германия. През 1927 г. трима депутати от "фолкише" преминават в НСДАП, а на изборите през 1928 г. политическата организация "фолкише" слиза окончателно от сцената. В края на 1929 г. нацистите постигат успех в редица местни парламенти, освен това е преодоляно своеобразното "политическо табу" - за първи път (макар и за кратко) те са включени в местно правителство (в Тюрингия). Повечето активисти на десните националистически групировки стават членове на НСДАП, приемайки авторитета на нейния "фюрер" и програмата й.

Пътят към властта. Като използват почти всеобщите протестни настроения, предизвикани от изострената социална и икономическа криза, в която се оказва Германия през 1930-1932 г., националсоциалистите успяват да постигнат стремително нарастване на своите редици и популярност. Те отново стават много симпатични сред традиционната си база - дребните собственици, разширяват националистическата агитация сред работниците и безработните, разгръщат контактите си с предприемачите. Членовете на НСДАП през 1932 г. надхвърлят един милион души. НСДАП става най-голямата политическа сила в страната: на изборите за райхстаг през септември 1930 г. тя събира повече от 18% от гласовете, през юни 1932 г. - повече от 37% (през ноември 1932 г. броят на гласовете малко намалява - до една трета). В много области са образувани правителства с участие на нацистите.

Успехите на изборите и надеждите за "легална" победа изобщо не пречат на нацистите да продължават и дори да засилват терора срещу левите сили. В редица райони на страната кръвопролитните сблъсъци между нацисти и антифашисти стават системно явление.

Адолф Хитлер - 1933 г.

Като кандидати за представители на "силната власт" и силата, способна "да въведе ред", хитлеристите стават все по-приемливи за икономическия и политическия елит на страната - водещите предприемачи (особено в тежката промишленост), чиновниците, военните, политиците. Хитлер и другите вождове на партията провеждат много срещи с тях и ги успокояват, обещавайки да не осъществяват на практиката набелязаните в партийната програма мерки, които биха ограничили дейността на стопанските тръстове. "Нашите предприемачи - заявява "фюрерът" - дължат своето положение на своите способности. Този подбор, който само потвърждава принадлежността им към висшата раса, им дава правото да ръководят". Тази преориентация предизвиква недоволството на много редови членове на НСДАП и на щурмовите отряди. В техните среди са разпространени представите, наречени "ляв фашизъм". Става дума за свързване на войнстващия немски шовинизъм и антисемитизма с изискването за мерки срещу едрия капитал. Теоретикът на това течение Ото Щрасер се изказва за превръщането на основните фирми и предприятия в обща собственост на държавата, работниците и бившите собственици. Заедно с група свои привърженици той напуска фашистката партия и създава своя собствена организация. Но множество привърженици на "левия фашизъм" остават в НСДАП и заемат ръководни постове в СА (сред тях и ръководителят на щурмоваците Ернст Рьом).

Представители на влиятелните финансови кръгове започват да призовават за привличане в управлението на "най-голямата партия в страната". През септември 1932 г. подобно изявление правят предприемачи от Рур, а през ноември 1932 г. - водещи промишленици от Тисен, Шрьодер, Шахт, Ростерг, директорът на "Комерц банк" Райнхарт и др. Хитлер се договаря също и с водещи десни политици, преди всичко с бившия райхсканцлер Франц фон Папен. На 30 януари 1933 г. президентът на Германия Паул фон Гинденбург назначава ново правителство с райхсканцлер Адолф Хитлер. Освен нацистите в кабинета влизат няколко представители на други крайно десни организации ("Немската национална народна партия, "Стоманен шлем") и безпартийни.

Сформирането на правителството, ръководено от Хитлер, по-късно нацистите обявяват за "националсоциалистическа революция". Нацисткият терор е вече узаконен и става политика на държавата. В обстановката на масови арести, насочени срещу противниците на фашизма, и започналото преследване срещу опозиционни представители на 5 март 1933 г. се провеждат нови избори за райхстаг, на които НСДАП взема почти 44% от гласовете. Като изключва от парламента депутатите-комунисти, нацистката партия получава необходимия брой места и може да пристъпи към насаждане на своето виждане за държавната власт.

"Третият райх". Националсоциалистите наричат своята държава "Трети райх". Така в немските предания се наричало бъдещото щастливо време. Заедно с това името трябвало да подчертава приемствеността на имперските претенции: за първи райх се смятала средновековната Свещена римска империя, за втори - създадената от Бисмарк Германска империя.

Националсоциалистите отменят принципа на парламентаризма и демократичното държавно устройство. Те заменят Ваймарската република  (1919–1933) с авторитарна държава, основана на принципа на "фюрерството" (вождизма). Според този принцип решенията по всички въпроси се вземат не с мнозинство на гласовете, а от "отговорния вожд" на съответното равнище в духа на правилото "авторитет отгоре надолу, отговорност отдолу нагоре". Нацистите не отменят напълно Ваймарската конституция от 1919 г., но внасят в нея коренни промени и премахват действието на редица нейни принципни положения. Преди всичко декретът За защита на народа и държавата (28 февруари 1933 г.) ликвидира личните права и свободи (свободата на словото и печата, сдруженията и събранията, тайната на кореспонденцията и телефонните разговори, неприкосновеността на жилището и т.н.).

Ако в републиканска Германия законите са се приемали от парламента (райхстага) с участието на органа на областните представителства (райхсрата) и президента, в съответствие със Закона за преодоляване на бедственото положение на народа и райха (24 март 1933 г.) закони вече могат да се приемат и от правителството. Допуска се те да се разминават с конституцията на страната, ако не засягат райхстага и райхсрата. С това законодателната власт на парламента е сведена до нула. Немският юрист професор Е.Р.Хубер подчертава през 1939 г., че това е "първият Основен закон на новия райх... Неговото ядро обединява законодателната и изпълнителната власт в едни и същи ръце. Това е акт, ... отричащ цялото конституционно развитие на Запада..., разрушаващ понятието за конституционната държава от ХІХ век".

През пролетта-лятото на 1933 г. режимът разпуска или заставя да се разпуснат всички политически партии освен нацистката. На 14 юли 1933 г. създаването на нови партии е официално забранено със закон. От 12 ноември 1933 г. райхстагът  се избира по "единна листа" на нацистката партия. С изчезването на опозицията народното събрание се превръща в обикновен статист на правителствените решения.

Без комента

Върховен орган на властта в страната става правителството на Райха, ръководено от райхсканцлера. Този пост от 30 януари 1933 г. заема фюрерът на нацистката партия Адолф Хитлер. Той определя основните направления на държавната политика. След смъртта на президента Паул фон Гинденбург постът на държавния глава е обединен с длъжността на райхсканцлера по силата на закон от 1 август 1934 г. Така в ръцете на фюрера се съсредоточава цялата власт в страната. Законът за новото устройство на Райха (30 януари 1934 г.) предоставя на правителството пълномощия да създаде ново конституционно право.

Нацистите ликвидират федеративната структура на немската държава. Според Закона за унификация на областите с Райха от 7 април 1933 г. по предложение на райхсканцлера президентът назначава в областите наместници, които отговарят пред канцлера. Наместниците получават правото да назначават ръководителите на областните правителства и да утвърждават членовете на правителствата, да насрочват нови избори, да въвеждат в действие областните закони, да председателстват заседанията на областните правителства и т.н. Законът за новото устройство на Райха (30 януари 1934 г.) разпуска областните парламенти и предоставя областния суверенитет на Райха. Областните правителства се подчиняват на централното правителство. На 14 февруари 1934 г. е ликвидиран райхсратът. Режимът отменя областното гражданство и въвежда единно немско гражданство. Закон от 30 януари 1935 г. превръща наместника в постоянен представител на правителството на Райха. Той вече може да бъде ръководител на областното правителство, чиито министри се назначават по негово предложение от фюрера. Фюрерът назначава също областните чиновници. Областните закони се издават от наместниците в съгласие с правителството на Райха.

Особено място в системата на нацисткия Райх играе Националсоциалистическата немска работническа партия. Законът за осигуряване на единството на партията и държавата (1 декември 1933 г.) я обявява за "носител на немската държавна цел". За да се укрепи взаимодействието между партията и държавата заместникът на фюрера в партийното ръководство става член на правителството на Райха.

Нацисткият режим "унифицира" всички обществени (профсъюзни, кооперативни, граждански и други) организации. Те са заменени със специализирани организации на нацистката партия. Статус на партийни подразделения имат Щурмовите отряди (СА), Охранителните отряди (СС), Хитлеровата младеж, Националсоциалистическият моторизиран корпус, Националсоциалистическият корпус на летците, Националсоциалистическият немски студентски съюз, Националсоциалистическите жени, Организацията на националсоциалистическите първични производствени низови групи и Националсоциалистическата организация на занаятчиите и търговците. Към нацистката партия действат корпоративни и социални организации: Националсоциалистическият немски съюз на лекарите, Националсоциалистическият немски съюз на юристите, Националсоциалистическият съюз на учителите, Националсоциалистическата народна благотворителност, Националсоциалистическата помощ за жертвите от войната, Съюзът на немските чиновници, Националсоциалистическият съюз на немските техници и Немският трудов фронт. Административното делене на партийната структура не съвпада с административно-териториалната структура на държавата: страната е разделена на "партийни области" (гау) начело с гаулайтери. Именно тях назначават за наместници на Райха в областите. Така партийното и административното управление по места в значителна степен се оказва едно и също.

Програмата на на нацистите обещава създаване на "съсловна държава", като "съсловията" по същество представляват аналог на фашистките корпорации. Така се появяват "имперските съсловия" (промишлени, занаятчийски, търговски и т.н.). Но правителството на Хитлер не тръгва по пътя на италианските фашисти, които създават специална Камара на корпорациите. То не приема и плана за преустройство на стопанството в духа на "съсловната държава", предложен от консерваторите Франц Зелде и Франц фон Папен, опасявайки се, че това ще съсредоточи много власт в ръцете на предприемачите, които ще се окажат начело на "съсловните организации". Ролята на корпоративен орган в нацистка Германия играе Немският трудов фронт, обединяващ работниците, служителите и предприемачите - "всички немци, които работят с глава и ръце". За предотвратяване на трудовите конфликти се създават "социални съдилища на честта", които разглеждат неизпълнението на "социалните задължения" както от страна на работниците, така и на предприемачите. Провеждат се производствени съревнования и конкурси. С културно-масовата работа и организирането на отдиха се занимава създаденото към Трудовия фронт дружество "Сила чрез радост".

В сферата на икономиката нацистката партия се отказва от предишните лозунги, насочени срещу едрите промишлени и финансови групи, и провежда с тях политика на компромиси. На 15 юли 1933 г. е създаден Генерален съвет за немското стопанство с участието на най-едрите предприемачи. В същото време се разширяват правата на министерството на икономиката за осъществяване на контрол върху кредитите, цените и създаването на нови монополни обединения. Законът за организация на националния труд (10 януари 1934 г.) отменя всички права на производствените съвети в предприятията. По Закона за икономическите мерки (3 юли 1934 г.) ведомството на министъра на икономиката Ялмар Шах става център в регулирането на външната и вътрешната търговия и ценообразуването. По-късно е проведено и уедряване на стопанските структури. По същество преустройството на икономиката с помощта на държавата означава преразпределение на ресурсите в полза на най-могъщите групи от тежката промишленост, енергетиката и химията. През 1936 г. управлението на стопанството преминава в ръцете на друга групировка - "администрацията на четиригодишния план" начело с нацисткия лидер Херман Гьоринг, който оглавява през 1937 г. (въпреки протестите на стоманодобивните корпорации) държавен концерн, носещ неговото име. Опирайки се на подкрепата на химическите и електротехническите компании, новата администрация поема курс към "икономическо самоосигуряване" ("автаркия") на страната и разширяване на бюджетното финансиране. Въз връзка със световната война централизацията на икономиката нараства още повече. В края на 1939 г. и началото на 40-те години водещите концерни се изказват за единно, диктаторско и компетентно управление на стопанството под ръководството на военното управление по въоръжаването, но Хитлер и Гьоринг застават срещу това да се разширяват  функциите на въоръжените сили. През февруари 1942 г. властите осъществяват "Новата организация за стопанско управление", установяваща централизирано ръководство на производството, начело на което стои министъра на въоръжението и боеприпасите Шпеер; създадени са отраслови обединения и регионални структури, в които са включени и представители на промишлениците. Но не се изключва, че след края на войната ще се възстановят нормите на "контролирания пазар" и дори се разработват подобни проекти. "В съответствие с принципа за фюрерството - заявява през февруари 1941 г. ръководителят на имперската промишлена група В.Цанген, - когато държавата само насочва икономиката, но не се занимава със стопанска дейност, детайлите на икономическото сътрудничество с държавите в широк мащаб ще се определят от частния капитал".

Още една област, в която на нацистката йерархия се налага да се договаря с предишния елит, е военната. Правителството на Хитлер пресича бързо надеждите и исканията на лидерите на Щурмовите отряди (СА) за замяна на армията с техните съединения. На 30 юни 1934 г. армейските части и СС разгромяват щурмоваците по време на "Нощта на дългите ножове". Едновременно с това са екзекутирани много политически противници на Хитлер, сред които командирът на СА Рьом и лидерът на "левите фашисти" Грегор Щрасер. От февруари 1938 г. армията се подчинява непосредствена на фюрера, но има известна самостоятелност. През 1935 г. дори е решено по време на военна служба да се прекратява членството в нацистката партия. Решителен удар по самостоятелността на армията е нанесен едва в края на Втората световна война. През декември 1943 г. властите въвеждат във вермахта службата на "офицерите за осъществяване на националсоциалистическо ръководство". След неуспешния опит за военен преврат на 20 юли 1944 г. е възстановено членството на военнослужещите в партията, вместо уставния поздрав е установен партийният, политическите дела на военнослужещите се предават от военните съдилища в народните, военното разузнаване е иззето от подчинението на армейското ведомство.

Ключова роля в механизма на нацисткото господство играе репресивната система. Създаден е огромен и развит апарат, който пресича всяка опозиционна и подривна дейност и държи населението в постоянен страх. Още един важен мотив за терор е расовата политика на нацистите.

През март 1933 г. в рамките на пруската полиция е създадена тайната държавна полиция "гестапо", която от април 1934 г. е подчинена на ръководителя на СС Хенрих Химлер. В крайна сметка е образувано развито Ведомство за сигурност на Райха (РСХА), в което влизат СС, "гестапо", службата за сигурност (СД) и т.н. РСХА е още един автономен център на властта.

От март 1933 г. започва създаването на концлагери, които също са подчинени на СС. До началоот на войната през тях преминават един милион немци. Към края на Втората световна война на територията на Германия има 1100 концлагера, през които преминават осемнадесет милиона души, от тях дванадесет милиона загиват.

Създадени са специални съдилища. През април 1934 г. висша съдебна инстанция става Народната съдебна палата. Нейните членове се назначават лично от фюрера. Към началото на войната тя осъжда над 225 хил. души общо на 600 хил. години лишаване от свобода, а до 1945 г. произнася пет хиляди смъртни присъди.

"Расовата държава".  Ако икономическите принципи от програмата на НСДАП са пренесени в жертва на съгласието със стопанския елит на Германия, в областта на "расовата политика" нацистите бързат да изпълнят обещаното. В хитлеровия Райх расизмът става не просто държавна политика, а основа на държавата. "От 1933 г. евреите в Германия подлежат на държавно-правни ограничения като неарийци" - разяснява се например през 1935 г. в изданието на Народен брокхауз, речник "за училище и за у дома". При това расовата нетърпимост на нацистите нараства все повече и повече с годините.

През април 1933 г. нацистите вече са разгърнали кампания за бойкот на магазините и дюкяните, принадлежащи на евреите. През същия месец е приет Законът за възстановяване на професионалното чиновничество, който пресича достъпа на "неарийците" до държавните служби, ограничават се адвокатите с еврейски произход, започва гонене на евреите от висшите учебни заведения. На 15 септември 1935 г. на конгреса на НСДАП в Нюрнберг е приет първият от "расовите закони" - Законът за защита на немската раса и немската чест; през ноември след него следва Законът за здравето на брака. Тези юридически мерки са насочени най-напред срещу националните малцинства - евреи и цигани, които подлежат на правова дискриминация; смесените бракове са забранени, за да не нарушават "чистотата на расата". През есента на 1937 г. започва систематична "ариизация" на имуществото и собствеността на евреите. През 1938 г. нацистите въвеждат нови принудителни мерки срещу евреите, налагат им "контрибуция" и им забраняват да посещават театрите и концертите, завършва конфискацията на "еврейските предприятия". На 9 ноември 1939 г. по цялата страна се осъществяват погроми над евреите ("кристалната нощ"). В същата година циганите се изпращат масово в концлагерите. През 1939 г. и особено с началото на Втората световна война нацисткият расизъм преминава от преследване на малцинствата към

Истинското лице на фашизма

Резултат от нацисткото безумие

тяхното унищожаване. През 1939-1940 г. националсоциалистите пристъпват към депортация и епизодични екзекуции на еврейското население в европейските страни: на териториите, окупирани от хитлеристките войски, се създават гета, властите разработват план за изселване на евреите от Европа. Най-сетне от 1941 г. е разгърнато систематично масово унищожаване на еврейското и циганското население в Германия и завзетите земи. От нацисткия расов терор загиват общо шест милиона евреи и стотици хиляди цигани. Освен това националсоциалистическият режим планира масово изтребление на другите европейски народи, които не причислява към "арийската раса" (славяни и др.), но нацистите не успяват да осъществят този план.

В рамките на политиката за "расова хигиена" нацисткият режим се разправя с немците, които според него предизвикват "разваляне на расата" или "са се изродили" - "асоциалните" елементи и болните. През 1933 г. са приети закони за принудителната стерилизация на "асоциалните" лица и хората, които, както се опасяват нацистите, могат да дадат "потомство, страдащо от наследствени заболявания". През 1935 г. е въведен аборт по генетични и наследствени показатели, на признатите за болни им се забранява да се женят. През 1937-1938 г. "антисоциалните" започват да се изпращат масово в концлагерите. През 1939 г. властите въвеждат програма за евтаназия на душевноболните и децата с наследствени болести, през 1940 г. тя се прилага и за възрастни хора и "антиобществени" елементи, а през 1942 г. затворниците, принадлежащи към последната категория, са предадени на СС за "унищожаване чрез труд". Общо от ръцете на нацистите загиват не по-малко от 70 хиляди души, обявени за "душевноболни".

Военната експанзия и крахът на нацисткия режим. Нацистката доктрина обявява външнополитическата експанзия за естествено следствие от постоянния процес на борбата на расите и народите за "жизнено пространство". От гледна точка на нацистите тя е фактор за оцеляването на нацията, която като биологичния вид в концепциите на Чарлз Дарвин може или да разпространява своето присъствие, преодолявайки конкурентите си, или е обречена на гибел. "Всяко същество се стреми към експанзия и всеки народ се стреми към световно господство - заявява Хитлер през 1930 г. - Само този, който има пред погледа си тази цел, излиза на правилния път". Освен това нацистките обещания немците да се превърнат в народ от "земевладелци и войни" предполагат завземане на "жизнено пространство" (обширните земи на съседните страни) и премахване на местното население.

Като идва на власт, НСДАП получава възможност да осъществи своята външнополитическа програма. Тя съвпада и с интересите на икономическия елит на Германия, който се стреми да разреши стопанските проблеми с помощта на масирано развитие на военната промишленост и да измести чуждестранните конкуренти. Действията на нацисткото правителство са ясно насочени към форсиране на военен конфликт с другите държави. Така през 1936 г. Германия предприема въоръжена намеса в Испанската гражданска война, а с Япония сключва "Антикоминтерновски пакт", към който на следващата година се присъединява и Италия. Образува се блок, в който влизат държави, смятащи за обидни резултатите от Първата световна война. Опирайки се на него, нацисткият режим осъществява вълна от нахлувания в Европа: през 1938 г. анексира Австрия и Судетската област в Чехословакия, през 1939 г. завзема Чехия и Моравия, откъсва Мемелската област от Литва. Стремежът на "обидените" да разширят сферата на своя контрол среща съпротивата на държавите-победителки (преди всичко Англия, Франция и САЩ), както и външнополитическите интереси на СССР. Резултат от международната съпротива е Втората световна война, която започва на 1 септември 1939 г. с нахлуването на въоръжените сили на нацистка Германия в Полша.

В хода на войната успехът отначало съпътства нацистите. През 1939 г. и първата половина на 1941 г. войските на Германия и нейните съюзниците завладяват по-голямата част от Европа. Редица страни и територии са непосредствено присъединени към Немския райх или са му подчинени: Полша, Чехия и Моравия, Елзас и Лотарингия, Люксембург. В завзетите от нацистките войски Дания, Норвегия, Белгия, Нидерландия, Франция, Югославия и Гърция са създадени окупационни режими. В орбитата на немското влияние се оказват Унгария, България, Словакия, Румъния и Финландия. Немски армии действат в Северна Африка. На 22 юни 1941 г. започва съветско-немската война и през 1941-1942 г. Германия завзема огромни пространства до Москва, Волга и Кавказкия хребет.

Нацистите възнамеряват да осъществят интеграция на европейската икономика под немски контрол. Министърът на въоръженията Алберт Шпеер получава през 1943 г. разрешение от Хитлер да въведе "европейско планиране на производството"; в министерството му е създадено съответното ведомство. През септември 1943 г. е подготвена паметна записка за "Европейско икономическо планиране"; идеята е одобрена на съвещание между Шпеер и френския му колега Бишлон. В Германия се доставя работна сила от окупираните страни; това става предимно по принудителен път. Към август 1944 г. на територията на райха работят повече от 7.5 милиона чуждестранни работници и военнопленници.

В страните, завзети от немските нацисти, също се създават концентрационни, полицейски и филтрационни лагери. Точният брой на жертвите им не е установен и до днес. Известно е например, че в Белгия и Северна Франция са разстреляни 450 души, от които 240 души като заложници; 3.5 хиляди са депортирани в Германия. Във Франция нацистите разстрелват около 30 хиляди заложници; освен това са изпълнени около три хиляди смъртни присъди. В Дания немските окупационни власти екзекутират 102 датчани и т.н. Стотици хора са убити в Европа от специалните части в рамките на "антипартизанските" операции. В Източна Европа и на територията на СССР броят на убитите и екзекутираните е значително по-голям.

Но успехите на нацистите не се оказват дълговечни. Като се сблъсква с продължителната съпротива на антинемския блок, хитлеристката машина излиза от строя. През 1942-1943 г. силите на съюзниците от антихитлеристката коалиция (преди всичко СССР, САЩ и Великобритания) преминават в контранастъпление. Към началото на 1945 г. Северна Африка и по-голямата част от Европа са очистени от немските войски.

В опит да мобилизира всичките си ресурси нацисткият режим провъзгласява през 1943 г. "тотална война". Но това вече не може да промени хода на военните действия. Трудностите на националсоциалистическата диктатура нарастват. Зрее недоволство не само сред населението, но и сред стария елит и т.н. На 20 юли 1944 г. група заговорници предприема опит за държавен преврат, като се опитва да убие Хитлер и да свали нацисткото правителство, но опитът е жестоко смазан. Въпреки вълните от терор все по-новите поражения и крахът на икономиката продължават да създават почва за опозиционни настроения. През последните месеци на войната започват да се появяват нелегални "антифашистки комитети", които обаче са все още прекалено слаби, за да се намесят в хода на събитията.

Към май 1945 г. немските въоръжени сили са напълно разгромени, а територията на Германия е завзета от армиите на съюзниците. Националсоциалистическият режим престава да съществува. Окупационните власти на СССР, САЩ, Великобритания и Франция забраняват в законите си нацистката дейност. В Потсдамската декларация, подписана на 2 август 1945 г. от президента на САЩ Хари Труман, премиер-министъра на Великобритания Клемент Етли и ръководителя на правителството на СССР Йосиф Сталин между другото се казва: "Националсоциалистическата партия... подлежи на унищожаване; необходимо е да се създадат гаранции тя да не може да се появи отново под каквато и да е форма...". Нацистката дейност и пропаганда са забранени, а приетите от режима закони, които му служат за основа или заздравяват принципите на расовата и националната дискриминация, са отменени. Във всички окупационни зони на Германия са проведени мерки за "денацификация", включително и чистка на националсоциалистическите кадри. Но след Втората световна война в Германия се появяват фашистки групи под формата на неонацистки.