Joomla Software solutions Template

Payday loan

Увод

Настъпилите фундаментални икономически промени в световното стопанство в края на 20 век като разпадането на двете световни икономически системи и ориентирането към глобален пазарен модел изправят пред сериозни предизвикателства както теорията, така и икономическата практика. Макар световното стопанство да върви към универсализация на икономическото развитие, съществуващите различия и специфични особености на икономическо развитие на отделните страни са значими и реални.

Измененията в световното икономическо развитие налагат необходимостта от търсене на нови, по-адекватни методи за измерване и сравняване на икономическите потенциали на отделните държави. От последните 10 години се утвърждава нова практика, която ще измества националната статистика. Това са международните индекси за сравнения. Те се разработват от академични общности, организации с идеална или стопанска цел. Тези индекси са: индекс на международна конкурентноспособност, индекс на икономическата свобода, индекс на възприемане на корупцията. Основните недостатъци на новите показатели са относно еднотипността в икономическо отношение на сравняваните държави, т.е. те не носят полезна информация при сравняване на страни с близки равнища на икономическо развитие. Но независимо от тези недостатъци, практиката за изчисляване на глобалните индекси се утвърждава все повече като основа за количествени и качествени сравнения на отделните страни.

Икономическо развитие на САЩ след II-та световна война

Вероятно тези думи изглеждат пресилени и крайни, но погледът в историята недвусмислено показва правотата на това. Или е по-точно да се каже, че истината е някъде по средата. След всеки пореден бум на американската икономика се казва, че фундаменталните фактори, определящи жизнения цикъл на стопанството, са претърпели такива промени, че,се вижда,че бъде в цикли. Ако вземем за пример икономиката на Япония тя изживя своето небивало възраждане и разцвет след годините на Втората този път рецесия няма да има или ако има, тя ще бъде толкова кратка и мимолетна, че всичко ще мине незабелязано. Вероятно факторите претърпяват промени, но те не са толкова големи, че да се избегне поредният спад в икономиката на Съединените Американски Щати,Латинска Америка и Канада.

Много икономисти са изследвали цикличността в една икономика и напълно разбираемо е, че след възхода следва спад, дори и той да е кратък. Както в човешкия живот междинният провал, редуващите се подеми и спадове са приети и разбираеми и са напълно естествено явление, благодарение на което индивидът се развива, така и за една икономика е естествено да световна война. Но през последните три години е на дъното. Така също и последният за щатската икономика инвеститорски бум беше през 90-те години на миналия век. Сега е време тя да си почине - факторите на производството да се пренасочат, ефективният труд и капитал да се "отсеят" и да надделеят над неефективното в американското стопанство. (И в това отношение периодът на евтиния долар съвсем не е случаен - няма империи с евтина национална валута!) По принцип нещата стоят така. Но къде започва подемът и къде спадът - това не е никак лесен въпрос. През 1913 г. Уесли Клеър Митъл, професор в Колумбийския университет, публикува своето изследване "Бизнесциклите и причините за тях". В него авторът откроява пет "сезона" на бизнессъживяване, които следват бизнесдепресията през периода 1890-1910 г. По-късно той и Артър Бърнс извършват оценката на периода 1854-1938 г. и открояват “само” 22 бизнесцикъла за този времеви период от осемдесет и четири години. Оттогава досега Националното бюро за икономически изследвания в САЩ обявява началото и края на всяка от рецесиите. След 1929-1933 г. думата "депресия" просто изчезва от речника. Обяснението е просто - спадовете станаха много по изгладени. Именно това бюро обяви и последната (засега) икономическа рецесия за започнала през март 2001 г. И… все още не е обявило че тя е приключила. Поради това може да се каже, че 2002 г. е изцяло рецисионна година за икономиката на САЩ. Това показваха и всекидневно изнасяните данни за най-голямото стопанство в света ­- те бяха ту добри, ту лоши. Редуваха се, както се редуваха и покачванията и спадовете на фондовите пазари.
От една страна, редукцията на данъците, направена през 2001 г., подпомогна икономиката, подкрепи и външнотърговската и антимонополната политика. От друга - икономическата политика на Министерството на финансите бе отчетена като неуспешна и в края на годината Буш беше принуден да отзове финансовия си министър Пол О'Нийл и икономическия си съветник. Те от своя страна си подадоха оставките. Междувременно провал е и политиката на силния долар. САЩ имат нужда от скъп долар, за да са скъпи и активите на страната. Т.е. Америка да привлича капитали, които да покрият големия недостиг в текущата сметка на платежния баланс или направо казано, да финансират големия търговски дефицит. Но въпреки смяната на Пол О'Нийл и изявлението на новия министър на финансите Джон Сноу след назначаването му на поста през декември м.г., че политиката на силен долар ще продължи да бъдеприоритет, за "зелените" пари стартира период на силна обезценка. Или казано по друг начин, доларът изживя своето свободно падане.

Още през първите седмици на 2003 г. щатската валута падна (а не ЕВРОТО скочи!) до нивото от 1,055 USD/EUR. Това е най-ниското историческо ниво на зелените пари в най-новата финансова история на света, т.е. от ноември 1999 г. През март 2002 г. единната европейска валута падна до нивото от 0,87 USD/EUR и оттогава досега демонстрира мускули - обезценката на долара за този период е 17%. Предпоставките за това са както предстоящата война срещу Ирак, така и рецесията в щатската икономика. По-конкретно икономическите фундаменти на слабия долар са разширяващият се търговски дефицит на САЩ и ниските лихви в страната. Разбира се, геополитическото напрежения в света също намира отражението си в отслабване на щатските позиции.

Капаните пред САЩ за 2003 г.

Най-голямата икономика в света днес не само се бори с тероризма, но също така се готви за продължителна война срещу Ирак. От друга страна, вихърът на корпоративните фалити не е приключил. През 2003 г. вероятно ще има нови и нови фалити, макар и на не толкова големи компании както през 2002 г. Почвата за новите фалити е реална и обяснима - компаниите страдат от свръхзадлъжнялост (енергийният бранш има високо дългово бреме, което трудно ще обслужва) и недостиг на свежи пари (приходите на телекомуникациите и авиокомпаниите са ударени от спада на инвестиционните разходи и намаления брой на пътниците след11 септември 2001 г. Допълнително Федералният резерв почти изчерпи арсенала на възможностите си за стимулиране на икономиката - основната лихва беше редуцирана до най-ниското си за последните 40 години ниво - 1,25%. Почти нищо не остана за Фед (както галено наричат банкери и финансисти Федералния резерв - Централната банка на САЩ) освен да се бори с дефлацията, като печата пари. Но за момента това няма да е необходимо, тъй като страховете от война в Ирак изстреляха цените на петрола силно нагоре, а това има инфлационен ефект в икономиката. След терористичните атаки над САЩ на 11 септември Фед, Европейската централна банка и Bank of England действаха напълно идентично и стимулираха икономиките си. Но явно след това приоритетните задачи на всяка от тях станаха различни. Основната дилема, измъчваща централните банкери, е докога може да се понижават лихвите и къде е границата, където започва една добре позната война - борбата с дефлацията в икономиката. Дефлация, така добре позната от икономическата "история" в Япония през последните три години и от по-далечната история в САЩ през периода от 1876-1896 г. и по-късно през 30-те години на миналия век, когато ценовото равнище в икономиката спада с 1,5%. През целия период от ерата на Алън Грийнспан Фед понижава лихвите, когато инфлацията остава ниска и същевременно икономиката изпитва слабост, а трудовият пазар се свива. Но благодарение на 12 понижения - от 6,5 до 1,25%, изглежда, че съмненията за инфлация е възможно да бъдат заменени с притеснения за дефлация. След решението на Фед, взето през ноември, вече наистина няма място къде повече да стимулира икономиката, тъй като заплахата краткосрочните номинални лихви в щатската икономика да слязат на нулеви нива е голяма. Тогава САЩ ще имат същите проблеми като Япония през последните години. Монетарната политика би останала напълно неефективна, освен ако Фед не печата барзо пари, за да се създаде инфлация. Успокояващото е, че САЩ все още не са в положението на Япония. Но въпреки това монетарната политика си остава под голямо съмнение. Надеждите от началото на 2003 г. са във фискалната политика. В първите седмици след Нова година администрацията на Джордж Буш обяви нови данъчни реформи. В Конгреса се внесе пакет от мерки, които в следващите 10 години биха подкрепили икономиката с около $670 млрд. Основната мярка е освобождаване на 50% от дивидентите на акционерите, участници на фондовия пазар,­ от данъчно облагане.

Прогноза: Евродоларовият валутен пазар

Неблагоприятното развитие както на икономиката на САЩ, така и на тези от еврозоната през 2002 г. предполагаха в средносрочен аспект съотношението долар/евро да продължи да бъде силно колебливо. Междувременно към края на годината благодарение на политиката на администрацията на Буш и въпреки слабостите на европейската икономика единната валута продължи да укрепва,­ и то със силни темпове като тези, отчетени при поскъпването на еврото през първите седмици на т.г.
На 5 ноември 2002 г. единната европейска валута се изкачи до нивото от 1,004 EUR/USD и 1,9480 USD/BGL/. По-късно тя не слезе на неутрална територия от 0,9926, където еврото щеше да е застрашено от обезценка, а напротив, продължи да поскъпва. В края на 2002 г. еврото проби критичното ниво 1,0210 EUR/USD и 1,9150 USD/BGL, достигнато през март. Причините бяха лошите очаквания за икономиката на САЩ и стимулът на геополитическото напрежение. Изключително оптимистичен сценарий е, че сега еврото има отворен път за нивата от 1,07 и 1,10 EUR/USD и 1,8278, та дори и 1,7780 USD/BGL/ в близките месеци. Всъщност сценарият за засилване на щатския долар до нивото около паритета е напълно възможен при бърза и успешна война в Близкия изток.

В условията на истински пазар, изобилие от информация и постоянна реклама изборът на идеалните акции и онзи инвестиционен посредник, който ще ни посъветва къде да вложим парите си, така че да получим най-голяма възвръщаемост при минимален риск, значително се усложнява. Ако сте в САЩ например и ни хрумне да инвестираме малко пари в атрактивна американска компания, можем спокойно да се ориентираме в тенденциите на пазара, гледайки новини или специализираните тв-предавания. В тях известни водещи питат директно мениджъри на инвестиционни фондове и аналитици на солидни брокерски къщи кой е техният избор за печеливши акции. Остава ви само да слушате и гледате внимателно, за да разберете коя е компанията, чиито ценни книжа ще ви донесат печалба. Проблемът е, че не трябва да се доверяваме безрезервно, защото "пързалката" на Wall Street е винаги отворена и готова да ви "извози". Това, което не знаете, е, че специалистите ви спестяват важна информация. Мениджърът не ви препоръчва идеалната компания Х съвсем безкористно, тъй като не споменава, че управляваният от него фонд е част от голям концерн, занимаващ се с привличане на капитали срещу комисионна за същата тази компания, в която ви предлага да инвестирате. А аналитиците към брокерските къщи обикновено не споменават, че повечето от компаниите, които препоръчват, използват същата брокерска къща, в която работят, за инвестиционен посредник. И така, остава ни единствено да вярваме на своя посредник - било то виртуален или напълно реален. Успехът на инвестициите ни зависи до голяма степен именно от доверието ни в него. Но това "правило" важи независимо дали се намираме в САЩ, в България или в най-далечната точка на земното кълбо. Нужно е внимателно да избираме доверения си посредник, като преценяваме неговия стаж, професионалните му качества и постигнатите досега резултати. Питър Линч, дългогодишен директор на Mageland Fund, препоръчва няколко стъпки при избор на акции.

Текущи доходи

Продажбите и доходите като съотношение към предишния период невинаги са точен показател за надеждността на акциите. По-точен е показателят доход на акция. Ако например при ръст на продажбите от 10% и ръст на доходите от 12% се окаже, че доходността на акцията е между 2 - 3%, е по-добре да не се инвестира. Ако дадена компания има спад в приходите в две последователни тримесечия, това е симптом за проблеми в бъдеще.

Годишни доходи

Търсете компании с ръст от 15% и 50% в годишните доходи в сравнение с предходната година. Резултатите трябва да са добри поне за последните 5 години. Инвестирайте в компании, които едновременно имат силни текущи и годишни резултати.

Търсене и предлагане

Ако пазарната капитализация на една компания е голяма, не се надявайте, че цените на нейните акции ще скочат лесно. Ще е необходимо голямо търсене на пазара, преди това да стане. Мениджърите на големите концерни имат незначителни дялови участия в компаниите, които управляват и обикновено са по-консервативни в действията си. При по-малките и средни компании е обратното - мениджърите им са по-предприемчиви и поемат повече рискове, а това дава по-добри шансове за ръст.

Посока на пазара

Тя е особено важна. Ако сте направили правилно всички други проучвания, но не сте уцелили този фактор, в близо 75% от случаите ще бъдете неприятно изненадани. За целта следете дневните пазарни индекси, които измерват цените, оборота на сделките и активността, а също и действията на пазарните лидери. Използването на тези фактори ще ви даде добър отговор на въпроса каква да бъде вашата инвестиция. Могат да се използват и съветите на Goldman Sachs, преуспяваща брокерска къща в инвестиционно-банковия бизнес в САЩ: при избора на инвестиции да не се гледа на акциите само като на търговски предмет, а да се избират все едно, че се купува цялата компания. С тези няколко съвета и възможността да откриете онлайн брокер, който ще гарантира сигурността на инвестициите ви, поне е сигурно, че ще си доставите удоволствие от играта на борсата - както на родната, така и на Wall Street.

Икономическо развитие на следвоенна  Германия

Германското “икономическо чудо” от 1945 г. e базирано на системата на социално пазарно стопанство, което е въведено като понятие от Лудвиг Ерхарт след Втората Световна война. Основните му принципи са: пазарна конкуренция, лична отговорност, концентрация на държавната власт върху съществените задачи, стабилна валута (ценовата реформа от 1949г., която въвежда новата парична единица – германската марка) и участието на широки обществени класи в икономическия растеж (“благоденствие за всички”).

Динамизмът на германската икономика е обусловен от историческия фактор, който й влияе изключително неблагоприятно, поставяйки Германия и в позиция на жертва, и в позиция на агресор.

Основните черти в икономическото развитие на следвоенна Германия до 1989 г. могат да се обособят в 3 групи: постепенно спадащ икономически растеж: продължителни излишъци и колеблива структурна реформа. В първия период се открояват четири фази: на реконструкция (1949-1950 г.), на икономическо чудо(1950-1960 г.) поради високите печалби, ефективното оползотворяване на капиталовите резерви, високото равнище на предлагане на трудовия пазар и ниските заплати. През 1960г. започва нормализирането, икономическия растеж отслабва и доближава равнището на развитие на останалите западни държави. През 1966-67г. се наблюдава и първата рецесия на германската икономика. От 1973 г. насам тече процес на забавяне и изоставане на икономическия растеж поради намалената производителност на факторите за производство, безработицата расте и достига до 4.7%. През 60-те години структурната реформа е забавена от вторичния и третичния сектор, гастарбайтерите и засилващия се корпоративизъм.

Освен съществената финансова и материална помощ от САЩ и приобщаването й към Европейските общности, бумът на германското икономическо развитие се дължи изключително на социалния фактор. Схващането за силно национално самосъзнание у германците, изключителната способност за концентрация и организация и икономическа дисциплина извеждат страната като водеща сила в Европа и между първите в света.

Равнищата на заплатите и цените ще се запази в следващите години с тенденция към забавяне, а конкурентноспособността на Германия спрямо тази на европейските търговски партньори ще се подобри. Така производителността на труда ще се повиши с 1.9% през 2004г. Този процент надхвърля средния процент в Еврозоната (1.5%). Предполагаемото повишаване на цените обаче си остава на същото ниво от 1.9%, а в европейските държави се очаква средно повишение на заплатите с 2.5%.

Германската икономика расте в средата и края на 60-те години значително по- динамично спрямо другите държави в ЕС, но е по-силно повлияна от рецесията през 1966-67 като износител. Средните темпове на растеж на БВП спадат с 2.4% в периода 1970-1982 г., което е под средното ниво за Европа (2.8%). Между 1984 г. и 1990 г. европейските държави като цяло се развиват благоприятно. През периода 1990-1998 г. обединена Германия расте по-динамично (2.2%) от другите 15 страни в ЕС (2.0%). От 1999 г. до 2001 г. БВП се увеличава средно с 1.8%, докато този на ЕС с 2.5%.

От три години насам германската икономика се намира в стагнация. През първата половина на 2003 г. стопанската производителност леко изостава, заетостта отново спада. Предпоставка за такова развитие за неблагоприятните външноикономически условия. Несигурността от конфликта в Ирак и повишаване цената на еврото, понижават търсенето на вносни стоки и водят до блокиране на износа. Освен това вътрешната конюнктура е неблагоприятна. При продължаващ растеж на безработицата, реалните доходи се повишават едва забележимо, с изключение на първото тримесечие частното потребление стагнира. Очакванията на предприемачите са помрачени и инвестициите намаляват.

От средата на 2003 г. обаче се появяват първите признаци на подобрение. В Европа паричната политика, както и преди е силно експанзивна и допринася за подобрение на ситуацията. Междувременно условията за финансиране на фирмите в Германия се подобряват и постепенно несигурността от Иракския конфликт се стопява. Договарянето на заплатите допринася за леко подобрение в ценовата конкурентноспособност на германската икономика.

Конюнктурното съвземане в Германия е повлияно от редица фактори. Недостатъчното използване на капацитета обаче и поскъпването на еврото ограничава износа и повишава вноса. Освен това финансовата политика през 2004 г. ще остане рестриктивна, очакваните данъчни облекчения противоречат на планираните спестявания и форсираното премахване на данъчни преференции.

Очаква се безработицата да спадне през тази година. Средногодишно се предвижда намаление на заетите с около 100 хил. Спрямо 2003 г., а числото на безработните ще се увеличи на 4.45 млн. души.

Въз основа на слабата конюнктура общият дефицит през 2003 г. се е повишил с 85 млрд. евро или с 4% съотнесено към номиналния БВП. През 2004 г. развитието на държавните финанси ще е предопределено от данъчни мерки и реформите в пенсионното и здравното осигуряване. Общият държавен дефицит ще спадне с 10 млрд. До 75 млрд. евро, т.е. 3.5% от БВП.

Икономическата политика на Германия е изправена пред сериозни предизвикателства. Паричната политика е експанзивна и стимулира конюнктурата в Европа. Тя трябва да остане такава, тъй като не се очакват инфлационни влияния. Следователно и основният лихвен процент би трябвало да се запази в прогнозния период на сегашното равнище.

За да се постигне висок растеж и динамика на заетостта, трябва да се опрости данъчната система, масово да се намалят субсидиите и данъчните облекчения, да се намалят митата и са се осъществят нужните реформи в пенсионното и здравното осигуряване.

Екстензивната основа на икономическо развитие на Германия предопределят високите темпове на растеж, но само до 60-те – 70-те години. Експортно-ориентираната политика и то предимно на промишлена продукция поставя Германия в силна зависимост от международната икономическа среда.

В търсене на по-приемлив баланс между икономическа ефективност и социална справедливост, Германия се изправя пред сериозни предизвикателства. Големите социални ангажименти биха били сериозен ограничител на динамиката на нейното развитие, ако не беше влиянието на националния фактор, изразяващ се в силна дисциплина и способност за организация на германците.

Друго предимство на модела са дълбоките технологични и производствени традиции и високото качество на произвежданата продукция.

Най- силен ограничител за динамизма на модела е историческия фактор, който променя позицията на Германия през времето от агресор към жертва. Негативните исторически ефекти се преодоляват чрез икономическо развитие.

Икономическо развитие на Полша

Полша е първата страна от бившия Съветски блок, която започна икономически реформи през 1989 г. Заради бързото си икономическо развитие и скока в жизнените стандарти тя често е сравнявана с "азиатските тигри" Сингапур, Корея и Тайван. През 1999 г. страната стана член на НАТО, а през 2004-2005 г. се очаква да бъде приета в Европейския съюз (ЕС). На пътя й към членството стоят все още неразрешеният проблем с реституцията, забавянето на приватизацията в енергийния сектор, растящата безработица (15% през 2000 г.), изостаналото селско стопанство. От друга страна, Полша заема централно място в плановете за разширяване на ЕС, тъй като от всички 12 страни кандидатки тя е най-голямата както по население, така и по размер на брутен вътрешен продукт (БВП). От 1992 г. насам ръстът на полския БВП е стабилен и най-голям в Източна Европа, като за 2001 г. той възлиза на $176 млрд. Сред основните приоритети на полското правителство е и контролирането на инфлацията, която за миналата година достигна рекордно ниска стойност - едва 5,5%.

Шоковата терапия

Полша въведе модела на т.нар. "шокова терапия" /чийто баща беше първият вицепремиер и финансов министър на посткомунистическа Полша Лешек Балцерович/ при прехода от планова към пазарна икономика. Той се изразява в премахване на държавния контрол върху цените, либерализиране на външната търговия, преструктуриране на банковата система, превръщането на злотата във външно конвертируема. Това доведе до истински икономически "шок". Инфлацията се покачи рязко: в началото на 1989 г. съотношението долар-злота беше 1-500, а в края на същата година - 1-6500. Допълнителен удар върху полската икономика нанесе загубата на пазарите в Източна Европа и Съветския съюз, което през 1991 г. доведе до 8% спад в БВП. Особено пострадаха тежката и текстилната промишленост, които дотогава разчитаха главно на тези пазари. Първите три правителства след промените се задържаха на власт едва по 9 месеца, а надеждите за икономическо възстановяване бързо отстъпиха на желанието за връщане на предишното положение.
През 1993 г. обаче икономиката отбеляза 4% ръст, с което песимистичните настроения изчезнаха. Притокът на чуждестранни инвестиции се увеличи, а полските фирми започнаха да внасят допълнително оборудване от чужбина, за да увеличат производствения си капацитет. Освен това група страни, членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР,) отпуснаха на Полша $1 млрд. заеми и безвъзмездна помощ за стабилизиране на злотата. Правителството затегна финансовата си политика и увеличи данъците, а приетата през 1995 г. "Стратегия за Полша" предприе мерки за намаляването на безработицата и за развитието на селското стопанство.
Всички тези фактори допринесоха за успешното справяне с кризата и  прехода към пазарни механизми, но все пак важен е и фактът, че Полша посрещна промените в икономически доста по-изгодно положение от останалите източноевропейски страни.

1990 г. - частните фирми повече от държавните

Частният бизнес в Полша по време на социализма е толериран от държавата и затова дребните търговци и семейният бизнес дори тогава не са рядко явление. Докато земеделската собственост в другите бивши соцстрани е напълно колективизирана, в Полша този процес среща силната съпротива на селяните и едва започнал, спира окончателно след смъртта на Сталин. Затова след разпадането на режима се оказва, че 15% от икономиката вече е в частни ръце. Освен това силната католическа църква в страната и избирането на Карол Войтила за папа на Римокатолическата църква през 1978 г. пораждат атмосфера на национална гордост у поляците, която им помага да се съпротивляват срещу съветизирането на страната.

През 1982 г. започват икономически реформи, насочени предимно към търговия със Запада. Правителството търси външни пазари, за да получи твърда валута, с която да изплати огромния външен дълг. На предприятията е разрешено сами да определят какво ще произвеждат и как ще разпределят печалбите си. През 80-те години поляците получават правото да пътуват в чужбина. Огромната полска диаспора, предимно в САЩ и Великобритания, също поддържа контакти с родината си и след промените оказва голяма помощ в успешното реформиране на страната. През 1987-88 г. правителството започва серия от реформи, които позволяват откриването на частни фирми. Когато през 1990 г. стартира приватизационната програма, броят на частните предприятия, макар и в съвсем малък мащаб, надхвърля този на държавните.

Моделът на приватизация

Интересен е фактът, че за разлика от останалите централно- и източноевропейски страни, полската приватизация е децентрализирана, т.е. почти не се ръководи от Агенцията по приватизация. В повечето случаи инициативата за откриване на процедура по приватизация идва от самото предприятие - от съвета на работниците или на директорите. Почти целият приватизационен процес се осъществява от местни акционери, особено след 1993 г. Така например при една от най-големите приватизационни сделки през 1993 г. 40% от дяловете на най-голямата пивоварна в страната - Wielkopolski, бяха продадени на Euro-Agro Centrum, местна компания.
По този начин са приватизирани повечето малки и средни предприятия, които в момента представляват 99,8% от всички фирми в страната, като осигуряват работа на 7,1 млн. души.
Те са раздържавени чрез т.нар. "приватизация чрез ликвидация" (директна приватизация). Важна роля в нея играят работническо-мениджърските дружества (РМД), които имат право да получат дялове от предприятието с 20% отстъпка от цената. Те са купувачи на 3/4 от всички приватизирани предприятия. За повечето от тях обаче периодът на прехода беше борба за оцеляване. За разлика от стратегическите инвеститори РМД-та не разполагаха с достатъчно капитал и не можеха да поемат голям инвестиционен риск. Допълнителното финансово бреме на договорните задължения също им попречи да направят големи инвестиции и доведе до големи дългове. Повечето от тези фирми имаха известен успех в първите години след началото на приватизацията, но след 1993 г. дейността им се влоши. Голяма част от работниците след време продадоха дяловете си на мениджърите. Това доведе до остри критики на тази приватизационна стратегия с главната теза, че държавата отново дава шанс само на богатите да спечелят пари.

Режимът за чуждестранните инвеститори

В началото както в България е забранено участието на чужди инвеститори в стратегически обекти. След 1996 г. се изисква разрешение от държавата само при инвестиции в банковия сектор.

Законът за чуждестранните инвестиции от 1991 г. позволи 100% участие на чужди капиталовложители, като изисква от тях да започнат бизнес в район с висока безработица, да внедрят нови технологии, а износът им да представлява поне 20% от приходите. Част от полската програма за стимулиране на чуждестранните инвестиции са създадените още през 1994 г. свободни икономически зони, които предвиждат данъчни облекчения за чуждестранни и местни инвеститори. ЕС настоява свободните зони да бъдат закрити, тъй като противоречат на принципа на свободна конкуренция. След влизането на Полша в ОИСР законодателството поставя полските и чуждестранните инвеститори при равни условия.

Инвестициите

Заради нестабилната политическа и икономическа ситуация в началото на 90-

те първите чуждестранни предприемачи правеха предимно краткосрочни инвестиции в областта на хранителните стоки и перилните и почистващи препарати. До 1994 г. се увеличиха инвестициите в банковата система и комуникациите. Свои представителства в Полша откриха световни лидери, като Citibank, ING Bank, Raifeisen Bank, Deutsche Bank, Alcatel, Siemens, AT&T...
Полша предлага на чуждестранните инвеститори не само изгодно географско положение, но и евтина работна ръка , данъчни облекчения и силните пазари на EFTA и CEFTA. Затова все повече западни бизнесмени, които искат да се наложат на източноевропейските пазари, използват посредничеството на Полша. Особено силно се развиват инвестициите в търговията с безалкохолни напитки (Coca-Cola, Pepsico), шоколадовите изделия (Nestle), почистващите препарати (Procter&Gamble). Най-голям брой инвеститори идват от Германия, САЩ, Италия, Франция и Холандия, както и от Япония.
Едно от нещата, с които поляците много се гордеят, е развитието на автомобилната им индустрия. Италианските автомобилни заводи FIAT са едни от първите чуждестранни инвеститори в страната - още през 1936 г. те имат 50% дял на автомобилния пазар и 70% на пазара на камиони. Днес годишният износ на Polski FIAT е около 200 000 автомобила.

Макроикономически обзор на Бьлгария

Бьлгарската икономика не само има нужда от ускорено развитие,но тя има нужда от онази структура,която ще я направи част от общото европейско пространство.Това предполага утвьрждаването на основната цел на конкурентноспособността на бьлгарската иконономика,чрез устоичиво нарастване на производителността на труда и на тази основа-повишаване на доходите и достигане на по-висок жизнен стандарт.

Вьзниква вьпроса,вьзможна ли е нормално функционираща пазарна икономика,без да е конкурентноспособна?Анализа на световния опит показва,че пазарната икономика не може да функционира нормално без да притежава някакьв минимум от конкурентноспособност.И обратно-тя става конкурентноспособна,защото може да функционира нормално в пазарни условия.За жалост бьлгарската икономика не е такава и с тенденциите показват,че не се очертава скоро и да баде.Главна роля за постигането на конкурентноспособността за една икономика ще е човешкия капитал и новите информационни,комуникационни и биотехнологии.

Анализьт на 133 в това число страните кандидатки за членство в ЕС показва,че е необходим солиден минимум от икономическо и друго натрупване,изразяващ се в БВП на човек от населението(12-14000$)по паритетни курсове,за да има нормално функционираща конкурентноспособна икономика.Бьлгарската икономика(5 500$на човек)не е такава и не се очертава скоро да баде. Сьздаването на нормално функционираща и конкурентноспособна пазарна икономика в Бьлгария предполага :

1/.високи темпове на растеж(средно 4%)през следващите 20години.

2/.високи норми на вьтрешно натрупване(26-28%) и на инвестиране(32-34%) вьв физически и особено в човешки капитал.

3/.висок принос на повивението на общата факторна производителност в прираста на БВП(2.0-2.5%пункта средно годишно).

Бьлгария се нуждае от около 120млрд.$ инвестиции,за да стане конкурентноспособен участник на европейския пазар.

Добрата подготовка за присьединяване в ЕС през това десетилетие изисква средно годишни инвестиции от около 7-8млрд.$,при 2млрд.$през 2000г. и то от ниско качество,Бьлгария не може да си позволи такава инвестиционна активност,а може да достигне максимум  3.5-4млрд.$ годишно през втората половина на това десетилетие.Високата инвестиционна активност ще влияе вьрху всички икономически показатели.Ще расте инфлационния натиск от нарастващата парична маса и активно преструктуриране.Ще нарастне бюджетния дефицит,понеже са необходими големи дьржавни инвестиции за инфраструкурата, екология, ядрена безопасност, за повишаване на образователните, здравеопазните, научните, социалните и др. стандарти.Ще расте напрежението в платежния баланс, особено от голямото отрицателно тьрговско салдо.Ще расте вьншната и вьтрешна задльжнялост,защото са нужни големи инвестиционни заеми.

Средствата на икономическата политика трябва да се подчиняват на нейните цели,а не да ги подменят както става до сега.Ниската инфлация,ниския бюджетен дефицит,стабилния валутен курс и др. подобни са средства на икономическа политика , дори икономическия растеж и присьединяването кьм ЕС са средства.

Подходящата макроикономическа политика е важно, но не достатьчно условие за развитие.Необходимо е сьщо правилна микро и макроикономическа политика.

През следващите десетина години не е възможна ниска инфлация ( 2-3-4 %) при интензивна подготовка за присъединяване към ЕС.Тази подготовка означава:

1/.Високи темпове на растеж

2/.Висока инвестиционна политика

3/.Голям приход на външни ресурси

През следващите десетина години не е възможен нисък бюджетен дефицит и още по-малко нулев дефицит при интензивна подготовка за присъединяване към ЕС.Средно годишният дефицит до към 2010 г.следва да бъде около 2.0-2.5-3.0 %

Такъв дефицит не застрашава финансовата  нестабилност.

За никого вече не е новина,че Българската икономика е функционираща пазарна икономика,както по критерийте на Ес,така и по критерийте на Българското правителство.Ръстът на БВП за миналата година е 4,5 на сто,а през тази година е заложен ръст от 5,3 на сто.И което е по важно,това е стабилна и необратима тенденция през последните години.Износът на Български стоки и услуги,непрекъснато нараства и крайният резултат изразена убедително и красноречива говори сама по себе си за една успешна политика.Увеличението в доларово изражение е с 30%,като повечето от половината от експорта на България е за страните от ЕС.Средногдишната инфлация за миналата година е 2,35 на сто,като безработицата бележи най-ниското си равнище през последните пет години,а това е най-доброто доказателсто,че Българската икономика се развива.За да ускорим растежа и конкурентноспособността на икономиката ни е необходима по-голяма динамика,авангардни и модерни решения на проблемите, самочувствие,че можем да се преборим за достойно място на световните пазари.

Инвестицийте като основен фактор на портфейлният модел са основна предпоставка за развитието на една пазарна икономика.Миналата година Българските компаний са инвестирали близо 2,3 млрд.$.Обемът на преките чуждестанни инвестиций достигна 1,4 млрд.$,което е с 40 на сто повече от рекордната до сега 2000г.Съществува обаче един “малък” проблем и той е,че привлечените в България инвестиций,са в пъти по-малко от Полша,Чехия и Унгария.Тук трябва да признаем,че това е резултат от модела на приватизацията които България беше избрала.Инвестицийте “на зелено” обикновенно следват инвестицийте в приватизацията на предприятията,за това и мерките,които трябва да се предприемат са свързани с промяна,както в подхода за привличане на инвеститора,така и в модела на приватизацията.

Навлизането на стратегичерски инвеститори на територията на страната ще доведе до по-добро държавно управление,до модернизация и обовяване на производствените мощности,и до въвеждане на международните практики за развитие на човешките ресурси.Анализът на инвестиционните нагласи, направен от центъра за икономическо развитие в края на миналата година,показва,че 81 на сто от менаджерите биха въвели нови технологий в производството,независимо от това дали ще повлияе директно върху печалбата на компанията.Българският бизнес все повече осъзнава,както потребността от модерни технологии и ноу-хау,така и нуждата от клалификация и обучение на специалистите от всички равнища,в съвременната корпоративна култура в управлението на предприятията.

На база на досегашните изводи на икономиката ще баде необходимо да се сьздадат условия  за развитие на научно-приложни звена,подпомагани от една страна-с публични средства,а от друга-с привличане на все повече частни капитали,които да финансират и подпомагат пазарно ориентиране, научни разработки и изследвания.

Заключение

На база на направеното изложение можем да обобщим като цяло за страните членки на ЕС както и за тези които се стремят да станат нейни членове,че поради протичащите процеси на глобализация и интернационализация на световните пазари.Както и на засилващата се взаимозависимост между националните стопанства и регионални общости,се доближават макроикономическите показатели.Богатите нации стават все по-богати,а бедните все по-бедни.Всяка от държавите разполага с определена ресурсна обезпеченост,на база,на която се дефинира отрасловото и развитие и експортна ориентация.Постигането на икономически растеж на тази основа е възможно до определена степен на международната конюнктура.При насищане на световния пазар със селско-стопански и индустриално стоки се намаляват конкурентните предимства на всяка една страна и това налага преориентация на икономическата политика,към иновация на продуктите и въвеждане на високи технологии за производство.