Joomla Software solutions Template

Payday loan

Възстановяване на българската държава и изграждане на институциите /1878-1886/

Руско-турската война от 1877-1878г. осъществява стремежите на възрожденските бъгари за освобождение и възстановяване на българската държава. Още в хода на подготовка на войната срещу Турция през ноември 1876г. руското правителство започва поредица от мероприятия, които целят да се осигури ефективно управление на освободените територии. Най-напред е формирана служба, оглавена от княз Владимир Черказки, а след това по нареждане на Александър II е създадена и Канцелария за гражданско управление при Главното командване на руската армия, действаща на Балканския фронт. Нейната задача е едновременно с бойните действия да се въведе административно устройство в освободените територии. Тя произтича от една от основните цели на войната- да се възстанови българската държава. Със създаването на канцеларията се слага началото на Временното руско управление (ВРУ). Условно то може да се раздели на четири етапа.

Първият етап започва с изграждането но Канцеларията през ноември 1876г. и продължава до военните действия през юни 1877г. Началникът на Канцеларията  княз Владимир Черказки и неговите сътрудници, подпомагани от българите Найден Геров, проф. Марин Дринов, Тодор Бурмов, Тодор Икономов и др. събират разностранни сведения за миналото и настоящето на българският народ. Те събират и систематизират многобройни статистически, исторически и други материали за българските земи, както и устройството на турската административна система. Вземайки под внимание всичко това, те проектират формата на бъдещето държавно устройство на България. Гражданската канцелария трябва да привлече в бъдещето управление благонадеждни български граждани, да извърши финансови преброявания и да съдейства на военното началство при поддържането на тила на армията. Предвиждало се да  има още дипломатическа канцелария, която да установи връзки с представителите на другите държави. Създадена е специална комисия, начело с полоковник Соболев. Започва подготвянето на нови нормативни актове за местно и централно управление с регламентирано и българско участие. “Одеското настоятелство” и славянските комитети в Петербург и Москва издирват много българи, които са завършили висше образование в Русия. Канцеларията събира сведения и за образованите българи в Румъния и Османката империя. Важно място в бъдещата администрация се отрежда на представителите на едрата буржоазия- руски поданици, служили дълго време в руските ведомтва. Руското правителство разчита на тяхното съдействие за сближаването на България и Русия. Към Гражданската канцелария са привлечени 80 офицери и 20 руски консули. От тях са назначени първите губернатори, вицегубернатори, окръжни управители и т.н.

Вторият етап- военновременен, поставя началото на същинското организиране и уредба на българската държава. Той започва с преминаването на руските войски в България и продължава до завършването на военните действия. Под ръководството на Гражданската канцелария, която се съобразява с военните условия, са положени основите на полицейските, административните, финансовите, съдебните и други органи на новата власт в освободените земи. За кратко време в страната са изградени големи администратвни единици. С освобождението на голяма част от Северна България княз Вл. Черказки издава и първата заповед да се учредят Свищовска, Тулчанска и Търновска губерния. Дотогавашното административно деление се запазва, но санджаците се преименуват в губернии, каазите в окръзи, нахиите в околии, а общините се запазват. До 3 март 1878г. е въведено гражданско управление в 8 губернии и 56 окръга. Губернаторите са назначавани от средите на висшите руски офицери. Изключение прави само Свищовската губерния, която е оглавена от Найден Геров. В същото време за вицегубенатори на почти всички области са назначени българи като Драган Цанков, Марко Балабанов, Марин Дринов и др. В отделните административни единици са създадени изборни съвети за установяване на самоуправление и съдебни съвети. В селата са възстановени съветите на старейшините, а в окръзите- градските административни съвети, в които влизат представители на всички вероизповедания. За облекчаване на българското население са премахнати някои данъци, а десятъкът е заменен с поземлен налог. Открити са нови пощенски станции. Пристъпва се към формирането на полицйски стражи и въоръжени караули, които трябва да се грижат за спазването на реда в освободените земи. Основната грижа на руското управление е икономическото подпомагане на войската.

След подписването но Санстефанския мирен договор на 3 март 1878г. започва третият етап на Временното руско управление, установено в Сан Стефано за срок от 2 години. Мирновременните условия благоприятстват за постепенната подмяна на руските представители в управлението на страната с български и за ускореното изграждане на българската армия, полиция, учебно дело и пр. След смъртта на княз Черказки през май 1878г. княз Александър Дондков- Корсаков поема длъжността руски императорски комисар в България. Под негово ръководство е учреден Съвет на императорския комисар със седем отдела. Седалището на съвета е преместено от Търново в Пловдив, който е предвиждан от руските ръководни дейци като вероятна столица на българската държава. Главната задача на Временното руско управление става подготовката на българския народ за самостоятелен политически живот и създаването на добра държавна организация, така че когато руснаците напуснат страната, българите да могат да се поставят на всякакви враждебни посегателства. Временното управление продължава да укрепва изградените административни, съдебни и други служби. Извършено е обновление в местното самоуправление. В края на март 1878г. започва организирането на българската армия, наречена “земска войска”. В България се въвежда за първи път военна служба. Успоредно с изграждането на войската, усилена дейност развиват и останалите отдели на ВРУ. Започва реорганизация в правораздаването, подготвя се коренна промяна в данъчната система.

Четвъртият, последен етап от ВРУ протича между подписването на Берлинския договор (1 юли 1878г.) и май 1879г., когато се прекратява дейността му. Той се характеризира с ускорено и пълно преминаване на органите на централното административно управление в ръцете на българите. Продължава изграждането на администрацията във всички нейни сфери. Дейността на княз Дондуков е съобразена със срока на пребиваване на руските войски в България, който е намален от две години на девет месеца. Седалището на ВРУ е преместено в София, тъй като Пловдив остава в автономна област Източна Румелия. ВРУ разгръща енергична дейност в областта на учебното дело и културното развитие. Открита е Народната библиотека и Българската народна банка. В Края на ВРУ и най-висшите длъжности преминават в ръцете на подготвените вече български кадри. През този етап руските власти отделят голямо внимание на изграждането на администрацията на Южна България, където според Берлинския договор трябва да се създаде автономна провинция на Османската империя със спецален статут. Под ръководството на ген. Аркадий Столипин българите овладяват всички сфери на администрацията. Положените основи на уредбата на обществения живот и създадената организация за военна защита в тази част на страната има важно значение за запазването на българския и характер.

Според  постановленията на Берлинския договор ВРУ трябва да подготви  Учредително събрание и да изработи и приеме конституция на княжество България. Договорът определя, че българската държава се възстановява като констутуционна монрхия начело с княз. Основният държавен закон трябва да бъде изработен от “едно събрание на българските първенци, свикано в Търново” /чл. 4/, преди да е изтекъл срокът на Временното руско управление в България.

Поради краткото време и липсата на достатъчно опит у бъдещите представители на Учредителното събрание руското правителство решава да възложи на специалисти при Съвета на императорския комисар да изработят проектоустав. Съставена е комисия под ръководството на началника на съдебния отдел при Временното руско управление С. И. Лукиянов. В процеса на работата през септември-октомври 1878г. Дондуков-Корсаков и Лукиянов се обръщат към по-видните български обществени дейци с искане да изложат писмено мнението си за бъдещото държавно устройство на България и за основните положения, които трябва да залегнат в Органическия устав. Изказани са различни мнения, които отразяват политическите възгледи на отделните социални групи. Мненията на българските обществени дейци са получени във Временното руско управление, когато проектът за Органическия устав е вече готов, и затова те не оказва влияние при неговото изработване. Но по-важните отговори са изпратени в Петербург и са взети под внимание при преработването на проекта.

Съставеният от Лукиянов проект за Органически устав на Княжество България има умерено-консервативен характер. Той дава твърде широки пълномощия на княза в областта на изпълнителната и законодателната власт. В Народното събрание влизат депутати по право, назначени от княза и избрани от народа. Изборното право е непълно, тъй като е предвиден имуществен ценз. Правото да гласуват имат само онези български граждани, които притежават недвижима собственост или плащат данък. Проектът предвижда създаването на Държавен съвет с административно-контролни и съвещателни функции. Проектът е отнесен от Дондуков-Корсаков в Ливадия, откъдето след предварително разглеждане в присъствието на Александър II е изпратен в Петербург. Там той е разгледан и допълнен от Министрството на външните работи и от военния минисър Д. Милютин и е предаден за обсъждане на специална комисия. Внесени са редица нови изменения, които придават на проекта по-либерален характер. В новосъздадения проект правата на княза са значително намалени, а властта на Народното събрание се разширява. На 12 декември 1878г. пререботеният проект е изпратен обратно в България.

След като преработеният в Петербург проект за Органически устав е получен в София, той е окончателно редактиран, преведен на български език и отпечатан, за да се раздаде на депутатите в Учредителното събрание в Търново, което е свикано на 10 февруари 1879г., за да изработи основния закон на страната. След встъпителната си реч при откриване на събранието княз Дондуков-Корсаков се оттегля и оставя депутатите свободно да изработят окончателен вариант на Конститцията. В състава на събранието влизат 229 депутати. Част от тях са избрани от народа, други присъстват по право, а трети са назначени от Дондуков-Корсаков. Преобладаващата част от депутатите са представители на българската възрожденска интелигенция. Техните позиции отразяват политическите течения във възрожденското общество. Очертават се две групи- на консерваторите (К. Стоилов, Д. Греков и др.) и на либералите (П.Р. Славейков, П. Каравелов и др.) Депутатите отстояват своите различни позиции и по т. нар. “общонароден въпрос”. “Умерените”, сред които са Д. Греков, К. Стоилов, М. Балабанов и др., настояват да се изпрати меморандум до Велините сили, с който да се протестира срещу разпокъсването на България. “Крайните”, представяни от П. Каравелов, Д. Цанков, Ст. Стамболов и др., искат да се отложи работата на Учбедителното събрание, докато се реши общонародният въпрос. Скоро кризата е преодоляна, поради намесата на княз Дондуков-Корсаков и Учредителното събрание се заема отново с работата си.

По предложение на К. Стоилов събранието избира 15-членна комисия, която да изработи основните принципи, върху които трябва да бъде изградена Конституцията. Внесеният в Учредителното събрание рапорт е издържан изцяло в консервативен дух, тъй като комисията се състои главно от представителите на консерваторите. Той предлага силна княжеска власт, Сенат, който да тълква Конституцията и да наблюдава нейното прилагане, имуществен и оразователен ценз. Консерваторите одобряват този проект, но либералите го отхвърлят категорично. В крайна сметка либералите печелят мнозинството в Учредителното събрание. Те успяват да наложат своите идеи и при изработването на Търновската конституция, приета на 16 април 1879г.

В приетия основен български закон тържествуват възгледите на либералите, много от които са преки участници в националноосвободителните борби. Конституцията прогласява българската държава за конституционна монархия. Либералните конституционни принципи, макар и в умерена форма, осигуряват разделението на властите на законодателна, изпълнителна и съдебна. Търновската конституция гарантира еднокамарен парламент и всеобщо избирателно право на всички българи от мъжки пол, навършили 21 години. Те избират депутати за Обикновено народно събрание и Велико народно събрание. Конституцията защитава неприкосновеността на личността и собствеността, осигурява широко местно самоуправление и граждански свободи- на словото, печата, на сдружаванията в обществени и политически организации. Всеки българин придобива правото на задължително и безплатно начално образование. Върховната изпълнителна власт принадлежи на княза. Всяко негово разпореждане обаче придобива законна сила с подписа на съответния министър. Законодателната власт се поделя между монарха и Нароното събрание. Князът утвърждава приетите от парламента закони и има право на вето спрямо неговите решения. Народното събрание притежава законодателната инициатива, приема бюджета и правителството е отговорно пред него. Князът има право да свиква и разпуска парламента, да назначава и уволнява министри. Той е върховен началник на българските въоръжени сили в мирно време и пе време на война. Съдебната власт също действа от името на княза. Той е върховен представител на държавата в международните отношения.

Изработената от Учредителното събрание в Търново конституция е една от най-демократичните за времето си конституции в Европа. Утвърдените чрез Търновската конституция принципи са пряко повлияни, както от решенията  на Берлинския конгрес, така и от тогавашната действителност. Конституцията е голямо постижение в стремежа на българите да поставят своето общество и държава наред с другите демократични страни.

На 17 април 1879г. е свикано първото Велико народно събрание. Неговата задача е да избере княз на България. Този въпрос е от важно значение както за вътрешното развитие на българската държава, така и за укрепването на нейното международно положение. Според Берлинския договор князът не трябва да принадлежи към никоя от властващите династии на Великите сили. Руската дипломация се стреми да наложи подходящ кандидат, който до получи всеобщо одобрение. По този въпрос възникват много спорове, но в крайна сметка като най-подходяща се оказва кандидатурата на немския принц Александър Батенберг- племенник на руската императрица и родственик на англиийски крал. Предложението е одобрено от Великото народно събрание. Александър посещава столиците на Великите сили и Цариград. Той не среща съпротива от тяхна страна и на 26 юни 1879г. Батенберг полага клетва като български княз.

Младият български княз не е доволен от Конституцията на България. Възпитаният в духа на монархизма и умерените консервативни идеи княз дори се оплаква на руския император от “републиканския” характер на конституцията. Амбициите на Александър I за силна монархическа власт естествено обуславят неговото идейно сближение с Консервативната партия. Първото българско правителство князът поверява на консерваторите начело с министър-председател Тодор Бурмов. То е съставено на 5 юни 1879г. Намерението на руското правителство страната да се управлява първоначално от коалиционно правителство пропада. Отказът идва от страна на либералите, които подозират, че князът има намерение да даде превез на консерваторите. Правителството има за своя основна задача провеждането на избори за първо Обикновено народно събрание. Изборите се оказват катастрофа за правителството, което така и не успява по време на предизборната кампания да вземе в свои ръце инициативата. Либералите печелят огромно мнозинство. Есента събранието започва своята работа. Князът нарушава принципите на парламентарната демокрация и не назначава кабинет на Либералната партия. Той търси решение с коалиционно правителство, но компромис между партиите не е постигнат. Тогава Батенберг разпуска Народното събрание и назначава правителство пак от средите на умерените консерватори, начело с търновския епископ Климинт (Васил Друмев). Правителството на епископ Климент затъва в безизходица на непримирими партийни борби. Сипят се нападки срещу неспособността на кабинета да се справи с разбойничеството, срещу назначаването на чужди офицери в армията и т.н.

Съставеното правителство има задачата да проведе парламентарни избори. Новите избори за второ Обикновено народно събрание през януари 1880г. приключват с още по-убедителна победа на либералите. След настоятелния съвет на руският император Александър Батенберг назначава правителство но Либералната партия. За минисър-председател е назначен лидерът на либералите Драган Цанков. Той и сменилият го през есента на 1880г. П. Каравелов следват като цяло съобразена с Търновската конституция линия на управление. Правителството в тясно сътрудничество с парламента развива ползотворна дейност по изграждането на административното, икономическото и политическото устройство н държавата. Използвайки мнозинството си във второто Народно събрание, либералите се опитват да вземат надмощие в борбата между отделните институции в страната. Особено силни са противоречията с княз Батеберг относно редица въпроси, сред които са железопътният, корабоплаването по р. Дунав, закона за народното опълчение с т.н.

Излъченото от Либералната партия второ правителство през ноември 1880г. отстоява твърда позиция срещу нaмеренията на княза да разшири личната си власт. Министър-председателят П. Каравелов управлява с чувство на държавна отговорност. Князът признава неговите заслуги, но принципно не приема либералната конституционна обвивка на неговото управление. Той открито споделя убеждението, че градежът на млада България ще бъде далеч по-успешен, ако има силно монархическо начало. За да постигне набелязаната цел, князът се нуждае както от вътрешна подкрепа, така и от одобрението на държавите, подписали Берлинския договор, и особено от това на Русия. През март 1881г. руският император Александър II е убит, което рязко променя политическия климат в Петербург. Заелият престола Александър III  е много по-благоразположен да подкрепи идеите на българския владетел. Александър Батенберг получава нужната му подкрепа за интезивни действия. С помощта на военния министър- генерал Казмир Енрот князът изготвя план за държавен преврат.

На 27 април 1881г. княз Александър Батенберг сваля законното правителство на либералите и назначава кабинет начело с ген. Ернрот. Неговата задача е да управлява до свикването на Велико народно събрание. В подготовката за ВНС страната е разделена на 5 области начело с руски офицери. В тях са учредени специални военни съдилища. На 11 май са обявени публично и княжеските искания: пълномощия за седемгодишен период, изграждане на нови държавни институции и преразглеждане на Конституцията. В противен случай князът заплашва, че ще абдикира. На 1 юли в Свищов е свикано второ Велико народно събрание, което одобрява поисканите от княза пълномощия и суспендира Търновската конституция. Одобрява се и създването на непредвиден от конституцията Държавен съвет. Започва “Режимът на пълномощията”. В своята същност този режим представлява концентриране на законодателната и изпълнителната власт в ръцете на монарха с цел да се изградят и приложат нови форми и механизми за функциониране на властта. Князът, руснаците в княжеството и консерваторите са основните фактори на режима. Заедно с княза и парламента Държавния съвет извършва значителна дейност за модернизиране на съществуващото законодателство.

До средата на 1882г. князът сам ръководи изпълнителната власт. В правителството доминират представители на Консервативната партия. Въпреки това Либералната партия остава достатъчно силна и успешно ръководи разразващатата се обществена съпротива срещу Режима на пълномощиятя. Пропадат опитите на княза да привлече към своето управление някои либерали и да постигне примирие между двете враждуващи партии. В напрегнатата вътрешнополитическа обстновка гледните точки на Александър I и опозицията непреодолимо се разминават. Затрудненото положние на княза го принуждава да иска отново подкрепата на руския император. По молба на българския княз в България пристигат генералите Леонид Соболев, назначен за минисър-председател, и Александър Каулбарс, министър на войната. Целта на княза е да изправи срещу общественото недоволство огромният авторитет на Русия и да пресече влошаването на отношенията между руската дипломация и Консервативната партия. Но от посещението на Батенберг в Русия през пролетта на 1883г. става ясно, че руското правителство вече симпатизира на либералите. Установяването на Режима на пълномощията допринася за задълбочаването на раздвоението сред ръководството на Либералната партия. Обособяват се два центъра на партията- единят на умерените либерали, водени от Др. Цанков, а др. в Пловдив на непримиримите леберали. Умерените либерали са склонни да преговарят с князя и консерваторите и да допуснат някои промени в Конституцията. Крайните либерали открито се обявяват против Режима на пълномощията и са за пълното възстановяване на Търновската конституция. Опасността от съюз между руските генерали и либералите плаши Александър

I. През ноември 1883г. князът и консерваторите търсят помощта на Др. Цанков и неговото умерено крило в Либералната партия. Постига се съгласие за възстановяване на конституционния режим, като се свика ВНС, за да се преразгледа конституцията. На 6 септември княз Александър I с манифест оповестява възстановяването на Търновската конституция. Съставно е коалиционно правителство от либерали и консерватори начело с Др. Цанков. Руските генерали трябва да напуснат страната. Новото правителство се съгласява да приеме закон за промяна на Конституцията, който е приет през декември 1883г. Измененията в Конституцията засилват монархическото присъствие в управлението на държавата. За да притъпи вълната на недоволство, князът тържествено се отказва от своите пълномощия и съставя правителство само от умерени либерали.

Борбите между умерените и крайните либерали обаче не стихват. Крайните либерали не са съгласни с промяната на Конституцията и започват упорита политическа борба. На проведените през юни 1884г. парламентарни избори те печелят огромно мнозинство. Др. Цанков подава оставка. Князът е принуден да назначи П. Каравелов за председател на правителството, съставено само от крайни либерали. По предложение на новото четвърто Обикновено народно събрание се възстановявя напълно Търновската конституция. Консервативната партия слиза бързо от политическата сцена. Александър I е принуден да се примири с границите, които му определя Конституцията.

През 1885г. след Съединенито, България се превръща в реален факт на европейската политическа сцена. Несъмненият успех на общнародното дело обаче не може да елиминира редица проблеми от вътрешен и международен характер. Оформят се три политически течения- умерените либерали на Др. Цанков и Народната партия от бившата Източна Румелия оформят групата на крайните русофили, които са против Батенберг. На противоположното мнение са активните дейци на съединиската акция, за които князът е символ на възстановената българска държава.  Между двете групи стои правителството на Петко Каравелов, подкрепяно от председателя на Народното събрание Ст. Стамболов.

През лятото на 1886г. противоречията се задълбочават и напрежението нараства. Така се стига до нощта на 8 срещу 9 август 1886г., когато Ал. Батенберг е принуден да подпише прокламация към българския народ, с която се отказва от престола. Това става в следствие от намесата на Русия, която организира заговора, тъй като възнамерява чрез отстраняването на Батенберг да укрепи позициите си в България. Събитията, които се развиват в България след 10 август, показват неспособността на свалилите княза да се задържат на власт. При така възникналата обстановка Ст. Стамболов предприема активни действия. Лишено от подкрепа, набързо сформираното правителство на митрополит Климент подава оставка. Обявено е военно положение. На 12 август е съставено ново правителство начело с П. Каравелов. Стамболов отправя прокламация към българския народ, с която обявява създаването на наместничество и правителство начело с д-р В. Радославов. По силата на конституцията това означава, че князът временно е извън страната и детронацията е недействителна. На 17 август Александър Батенберг се завръща в България и поема управлението. Още при пристигането си в Русе обаче, той веднага изпраща телеграма до Александър III, в която поставя оставането си на трона единствено в зависимост от неговото одобрение. Това негово действие противоречи на възприетия от Стамболов курс. В Петербург се възползват и отговорът им е отрицателен. Александър I подписва доброволно своята абдикация. Съобразно своите пълномощия той назначава регентство в състав: Ст. Стамболов, П. Каравелов и подполк. С Муткуров и правителство начело с д-р В Радославов.

Регентският съвет свиква Народно събрание. Взема се решение за свикване на Велико народно събрание, което да избере нов княз. Русия отново се намесва в политическия живот на България. По нареждане на руския император в София е изпратен ген. Николай Каулбарс. Той поставя пред регентите три условия: отлагане на изборите за ВНС, освобождаване на арестуваните детронатори и обявяване на военно положение. Правителството приеме последните две условия, но отказва да отложи изборите. ВНС избира през октомври 1886г. Валдемир Датски за български княз, но под влиянието на Александър III той отказва да заеме българския престол. През ноември Русия използва един незначителен инцидент със служител на руското консулство и обявява, че скъсва дипломатическите си отношения с България. Антируските настроения в България се усилват поради грубата и недалновидна политика на руското правителство. За България последствията са сериозни. Все още неукрепнала като държава, изправена пред нерешени национални проблеми, тя навлиза в бурната европейска политика, без подкрепата на някоя от Великите сили.

В периода 1878-1886г. настъпват радикални промени в историческото развитие на българската държава. С помощта на ВРУ, подпомагано активно от българската общественост, още в началото на 1879г. са изградени основите на държавната отбрана, образованието, данъчно-финансовата система и стопанството. С приемането на основния закон на страната- Търновската конституция и изборът на държавен глава приключва първият етап на държавното изграждане на младото българско Княжество. Княжеският преврат през април 1881г. слага началото на поредица политически преврати в новата българска история. Действията на княза по конституционния въпрос въвличат дълбоко руската дипломация в българските вътрешни дела. След насилствената абдикация на княз Александър Батенберг през август 1886г. и последвалата редица от събития в българо-руските отношения постепенно набират скорост отрицателните тенденции, за да се стигне до скъсване на дипломатическите отношения между двете страни.