Joomla Software solutions Template

Payday loan

УВОД

Направлението за изучаването,оценяването и обясняване на тракийската история и култура от прехода между каменно-медната и ранната бронзова епоха,до създаването на българската държава през 681 г. се обозначава в науката с термина Тракология. Разбира се нейн център за развитие и поява се явява българската държава,защото именно в нея се съзрява моментите в оформянето на обществото,живота и характера на тракийският етнос и на неговата култура.Изследването на древна Тракия и на траките спомага за разбирането на големите и синтезни исторически процеси и явления по отношение на сродните етнокултурни общности в контакните зони.От друга страна,взаимодействието със скити, македони,елини,римляни и др. всичко това допринася за изясняването на характеристиката на социално-икономическата, на държавно-политическата, както и на културно-идеологическата структура на тракийския свят на различни равнища.Също така безспорно е и обстоятелството,че тракийското наследство се влива и е съставен във формирането на средновековната българска култура.В тази обстановка историческото развитие на траките като географско и етнодемографско единство на племена с еднаква или поне със сходна социално-икономическа характеристика се разделя най-общо на шест периода.

Първият период обхваща времето между средата на IV докъм 2300-2200 г. пр.Хр. той се разполага от края на каменно-медната и през т.нар ранна бронзова епоха.Началната организация на икономиката  и на селищния живот, както и на възникването на най-древните държавни институции-признаци с които започва държавообразуването.Вторият период обхваща времето от 1900 г. пр.Хр докъм края на 1300-1200 г. пр.Хр той се разполага през средата и късната бронзова епоха и е ясно-изразен през втората половина на II хилядолетие пр.Хр. През този период израстват фигурите на племенните вождове.Както в Мала Азия така и в Европа, сега изглежда се осъществява прехода към съседско-териториалната община и преминаването на държавните образувания към обединения от раннокласов тип. Третият период започва от 1200 г. пр. Хр. До края на VI в пр.Хр. т. е съвпада с началото на желязната епоха,когато навсякъде по обширната територия на тракийската диаспора и в европйските, и в малоазийските части се изваршват коренни промени, предизвикани от масовото въвеждане на желязото в производството.Усилването на ритъма на обществените явления довежда и до създаването на първите големи тракийски държавни организации.Следващият период започва от края на VI до края на III в. пр. Хр. Този период ни показва как раннкласовото общество се стабилизира и води към апогей в културните и политическите изяви най-вече към Одриската държава до средата на IV в. пр. Хр.Освен това приода ни показва и картината на характерната децентрализация в рамките на царството и на по-силните династически домове.Петият период е с граници от края на III в. пр.Хр.до началото на II в. сл.Хр. той съвпада с началото на римското нашествие на Балканите и завършва с покоряването на Дакия. Друга особеност е и раздробяването и изчезването на местните държавни организации и династии е вече реален факт,а всички тракийски земи попадат в рамките на организираните балкански римски провинции Македония,Мизия, Тракия и Дакия. Последният период започва от началото на II в. и стига до условната граница VI в. той приключва с окончателното настаняване на славяните в Карпато-Балканския район.Най-важни са етническите промени с техните характерни особености за различни зони, където траките вече се превръщат в неотделима съставка на местното късноантично население.

Историография

За целия античен свят преходният период от родовообщинен строй към ранни държавни образувания има в основни линии ако не еднакво,то поне сходно съдържание.Тази практика се проявява и в Тракия и се развива в хода на етногенетичние процеси.Същинското има начало, което довежда до обособяването на балканските племенни общности в това число и тракийската, лежи в т.нар. преходен период между каменно-медната и бронзовата епоха,т.е то се разполага през столетията от средата или ит края на IV и началото на III хилядолетие пр. Хр.Основните източници за произхода на траките са археологическите и пимените извори.Също така става ясно,че чрез своите методи археологията е неспособна да отговори на въпроса от какъв произход е населението на Балканският полуостров и най-вече в неговата северна част, където по-късно се налага наименованието „траки” . Ако се опираме на тракийските езикови остатъци и особено на данните от археологията, и тези на езикиведите решават въпроса за произхода на траките и за етническата същност на населението в границите на Европийския Югоизток с Мала Азия.Следователно коренните жители на същинска Тракия  са хора с индоевропейски произход, а техните отделни племенни общности се оформят чрез вътрешни размествания и движения, в които миграциите играят допълнителна роля.Една от теориите за траките се свързва с желязото, като то играело важна роля за стопанския облик, стимулирането на движенията на редица племена, насърчават ги да разшират обработваемите землиша  и др. т.е според тази хипотеза индоеврпейците (траките) мигрирали на големи разстояния за да могат да обработват плодородни земи, както и желязото.Термина траки за пръв път е назован от Омир в Илиада и Одисея, като тогава много от учените в днешно време претендират да нарекат населението от средата и края на IV хилядолетие пр. Хр. „траки”. При всички полойения обаче първоначално терминът „траки’ означава отделно племе или определена племенна група и едва впоследствие се разпростира върху целия етнически масив. В хода на историческото развитие на тракийските племена се отделят три основни пласта на раазселване, които се различават добре поради различните си типологически белези.Първият най-древен слой се отнася за времето от средата на II хил. До XII в. пр. Хр. Тази датировка е условна тъй като най-ранните сигурни свидетелства за траки се срещат върху паметници от о.Крит и от Пелопонес. С образуването и укрепването на елинската етнокултурна общност езиковите следи за траките постепенно се губят.Явно при оформянето на този пръв пласт на тракийската диаспора разселването се осъществява в рамките на балканско-малоазийската територия.Вторият пласт на диаспората обхваща времето на македонския цар Александър III Велики и неговите следовници.Характерно сега е че в армията на Александър, а сетне и във войските на Диадохите масово участват тракийски боици.Освен това в малоазийските земи и египетските и азиятските владения тараките,които участват в армиите, образуват селища на военни колонисти-компактни землячества с поземлен общинен статут.Там те имат земя и средстваза производството и упорито пазят своя език,нрави и обичаи, своите култове към отечествените божества.Третият последен пласт на тракийската диаспора съвпада с римската епоха на I     в. пр.Хр. до I в. цл.Хр. заради честите и многобраойни набори на траки за римската армия и заради заробването на покореното население.Първоначално впенно служещите траки попълват отделни армейски корпуси каквито са алите и кохортите.Също така през този пласт окончателно завършват отделянето на земеделието и на животноводството,обособяването на занаятчийството и на търговията-обстоятелството,което в професионален смисъл довежа до обществени разлики и противоречеия между тези които обработват земята, и тези които усвояват металите.Също така се забелязва промяна през късната бронзова епоха,когато по цялата територия на Европейския Югоизток оказва влияние напрегнатата военна обстановка,нарастването на населението и на трудовата му производителност усложняват картината и довеждат досериозни обществено-икономически и политически промени.Най-важният резултат от тях е постепенното разлагане на родовообщинното устройство,началото на прехода от патриархално-родовата към териториално-съседската община.Най-ясно процесът на разпадане се долавя към средата на II хилядолетие пр.Хр и се извършва върху цялата територия ан тракийската диаспора.Самите общини излъчват групите на родовата аристокрация и на масата на общинниците, били те селяни и занаятчии.По този начин през бронзовата епоха тракийските земи или поне някои техни райони изживяват социално-икономическо и политическо развитие.

Обществото

През първото хилядолетие преди Христа древните тракийци са един от най-многобройните народи в Европа. Разделени на много племена, те обитават източната част на Балканския полуостров от Карпатите до Егейското крайбрежие, както и някои територии в Северозападна Мала Азия. Сред най-могъщите племенни групи са одрисите - в Югоизточна Тракия, бесите - в Родопската област, гетите - в североизточните райони, трибалите - в днешна Северозападна България и витините - в Мала Азия.

За известен исторически период от време траките са известни и като морски народ.

Всички хипотези относно траките няма съмнение че те са многолюдно население,нещо повече те дори са по-многолюдни и от самите гърци в континентална и в островна Гърция.За многобройни траки научаваме от бащата на историята Херодот както и от Тукидид.Една от причините за обществеността на траките получаваме от археологичен път тя е свързана с липсата на прекъсване между бронзовата и желязната епоха, което се доказва и по археологически път, и приемствеността в развитието на народносната общност постепенно очертават тракийските земи като единен комплекс с характерните за същинска Тракия източносредиземноморски белези, наследени още от II хилядолетие пр.Хр. Също така народностната общност на траките не трябва да се смесва с политическите или административните образувания през различните епохи.Не трябва да забравяме по времето на римската експанзия,тракийските земи попадат в пет провинции: Дакия, Горна и Долна Мизия, Тракия и Македония,чиито граници непрекъснато се менят.В началото и към средата на I хилядолетие пр.Хр. основните етнодемографски процеси вече са завършени, относително единство на общността е установено, а демографския състав на населението започва да излиза от своята анонимност още в поемите на Омир и Херодот.Появата на големите племенни имена като одриси, като гети, трибали които дават облика на тракийската етнополитическа действителност.Между началото и средата на III в. и началото на II в. пр.Хр се наблюдава и обратния процес, а именно на етнонимическо разчленяване на сборните наименования.Освен това в историографията, безспорно Тракия страна на микрорайони със свой собствен стопански облик, с определен характер на поселищната система, с пътна мрежа ,в тях се формират етнодемографски състави, точно тази етнодемографска действителност, която възстановява реалното разположение на племенните групи, се различава от етнонимическата и важи за всички тракийски земи. Живота на траките се състои главно в населяването на зони, които се отличават с плодородни обработваеми земи, с добри пасища, с водоизточници или са в близост до рудни находища  и удобни излази към морските крайбрежия.През II-I хилядолетие пр. Хр. Преходът от родова към съседско-териториална община се ускорява от обособяването на патриархални семейства и от тяхното разместване.Заедно с това обаче още към средата и особено през втората половина на I хилядолетие пр.Хр. настъпват сериозни имуществени различия в самитепатриархални семейства.Това разслоение в недрата на териториалната община оформя две основни социални групи-аристокрация и общинници.В тази ситуация е ясно как аристокрацията се отделя от основната маса от населението чрез богаствата и стопанствата, които притежава и укрепва с нарастването на частната собственост, в нейни ръце са военните, жреческите, съдебните прерогативи, а процесът се разгръща в хода на непрестанни военни операции и грабителси акции.Друго нещо което прави впечатление е отношението между собственик-владелец и господство-подчинение са антагонистични и обуславят класовото-съсловния характер на тракийското общество през I в хил. Пр.Хр.

Господството на съседско-териториалната общинане позволява да се създадат и градове от робовладелски тип, въпреки че социалната структура носи основните белези на робовладението  и тенденциите на развитие са към самото робовладение.Общинната структура на тракийското общество изключва въвеждането на робския труд в основните клонове на производството- в земеделието и животновъдството, съществуването на роби е допустимо единствено в богатите семейства и в големите имения.В тракийските земи форми на политическа организация съществуват още от средата и през втората половина на II хил. Пр Хр.През последната фаза на бронзовата епоха все по-ясно започват да се открояват предпоставките за по-нататъчното развитие и укрепване на политическия живот.Следващите периоди са свързани с експанзията на елините, благодарение на тази експанзия това е пътят по, който икономиката сеоживява,усъвършенстват се административният и държавният апарат,военното дело.Постоянните съюзи и кроежи, договори  и др. довеждат до подобряването  и по-голямата гъвкавост на фискалният апарат, до избистрянето на политическите институции.В това се изразява значението на гръцката колонизация за древна Тракия и за траките при която действителната елинизация фактически се свежда довзимен обмен на опит и поведение.

Държавността

Одриското царство е държавно обединение на тракийски племена обединени от Одриската династия в югоизточна Тракия, в началото на V в. пр. Хр. В периода на най-голямо разширение, царството обхваща обширна територия от земите между реката Стримон (дн. Струма)

Първият могъщ владетел, известен в изворите е Терес I. Държавата се развива при синовете му Спарадок и Ситалк, укрепва при управлението на Севт I и Амадок I, достига разцвет при Котис I. При следващите владетели Одриското царство попада под хегемонията на Древна Македония, преживява нашествията на келтите, и накрая влиза в границите на римската провинция Тракия.

-Упадъка на Одриското царство

От смъртта на Котис и разделянето на царството между тримата му сина се възползва македонския владетел Филип II, който нахлува с войските си в Тракия и превзема едно по едно малките одриски царства. След смъртта на Филип II, неговият наследник Александър Велики утвърждава властта на Древна Македония в Тракия с военен поход.

Началото на Одриското царство.

Държавата на одрисите се датира в зависимост от началното и засвидетелстване и намеса на международната сцена.Към края на VI и в началото на V в. пр.Хр. тя е описана за пръв път от древните автори и оттогава често се споменава като факторв съседските отношения на Балканите.Възникването на тази държава не е еднократен акт, а продължителен процес, който започва далеч във времето преди авторите да започнат да пишат за одриската държава.Одриската държава се създава в Югоизточна Тракия.Там се спилитат редица редица благоприятни фактори, сред които изпъкват стратегическите предимства и близостта до удобните морски басеийни.Положителна роля за държавностроителната пралтика играят не само гръцките колони и въобще процесът на колонизация на тракийските крайбрежия, които насърчават ответната консолидация и стимулират реакция и размах на военнитемерки, но нах-вече на персийското присъствие,Борбите които персите водят с местното население и с елините, съдействат да се

активизира политическият живот, да се постигне военна стабилност и крепкост на държавното обединение.Точно в този пункт се корени и персийският принос в развитието, а неговият пример продължава да въздейства дори и след като властта на персите в Тракия е премахната.За разлика от полисното устройство, той отговаря на характеристиката на социалния строй у траките, на неговата организация и на структурата му и задоволява преди всичко нуждите на царете и аристокрацията.

Този пункт описват пътя на владетелите и в социлно-политически план потвърждават върховните им и неогранични права над посетените земи, гарантират законната собственост над тях.За изпълнението на социалните задачи на държавната организация и за пълното си господство царете разполагали със съответен управленчески и админастративен апарат.Знае се също така, че наследяването на царската власт не се подчинява на принципи и надали съществува някакъв правов ред за регулиране на тази практика.Държавата на и за племенната аристокрация се определя от фигурата на царя, който обединява законодателната, изпълнителната, съдебната и религиозната власт.Този цар-жрец, който може и да се обожествява, ръководи политическите и духовните дела, съществуват и странични помощници на царя наречени парадинасти те са военноадминистративн

Функционери, подчинени пряко на царя и на централната власт, те са негови съуправители и контролират отделните области в страната.Следователно за времето на разцвета на Одриското царство има окръзи или области начело с наместници-парадинасти, които ръководят делата от името на царя.В цялата политическа история на траките се знае малко за парадинастите.Представители на върхушката в управлението бил царският оперативен консултативен съвет, в който присъстват и дипломатически агенти и преводачи.Този съвет ръководи държавните дела, чуждоземните мисии, непрестанните задачи от военно естество, вътрешната уредба на страната и всички онези дейности, пряко или косвено свързани с управлението.Династическата линия на одрисите започва с Терес, който Тукидид го представя като основател на царството.В тази обстановка основаването на Одриското царство не бива да се поставя предимно в зависимост от външен фактор, какъвто се счита оттеглянето на персите от тракийските земи след пораженията, нанесени им от елините през 480 и 479 г.пр.Хр. при о.Саламин и при Платея.Раждането на държавата е продължителен и самостоятелен, сложен процес при който точно Терес успява да стабилизира трайно властта и да уголеми границите на подвластните си територии.

Микенска Тракия

Сведенията за легендарните тракийски царе дава основание да се говори за “Микенска тракия”. Повечето тракийски герои в митологията са наречени като герои-епоними. Тези разкази са обработени от елинската литература. Има основание да се смята, че в Тракия е съществувал епос, но той е изгубен и вероятно предаден от елините. Най-ранните споменавания са в “Илиада”. Първите записи на епоса датират от VI в.пр.Хр., докато най-ранните сведения се отнасят към II хил.пр.Хр., поради което някои неща подлежат на съмнение. Легендарните тракийски царе не носят историческа информация, но когато се районират тези сведения могат да послужат като извор за ранен политически живот. Тези царе нямат характеристики на реални исторически личности. Смята се, че в Гърция и по егейските острови е имало тракийски и пелазгийско население преди идването на гърците. Най-известният тракийски цар е Терей, обитавал Давлида. За тази област Тукидид казва, че е населявана от траките.

Класическа Тракия

Тракийските племена на Балканския полуостров не били единни, подобно на елинските полиси. По време на Класическия период те са подложени на нашествия и грабежи от страна на скитите от север, а от югоизток - от Персийската империя. Преди да започне Гръко-Персийските войни, персийският владетел Дарий I завладява Тракия през 512 пр.н.е., , за да си осигури база за война с гръцките полиси. По време на похода към Гърция през 480 пр.н.е. войските на Ксеркс I минават през Тракия.

През 5 век пр.н.е., вероятно в началото на Гръко-персийските войни, вече са създадени тракийски държави. За този процес обаче липсват конкретни източници. Известно става царството на одрисите, което около 428 пр.н.е. се простира от северното крайбрежие на Егейско море, покрай реката Стримон до Евксиний Понт и обхващала териториите до устието на река Иструм. Според Тукидид, Терес I е първият цар на Одрисите, който добива власт над няколко тракийски племена. По време на Пелопонеската война одрисите се борят като съюзници на Атина и постигат успехи срещу врагове и. Терес навлиза с внушителна армия в Македония, но до сражения така и не се стига, тъй като явно се е целяла само демонстрация на сила пред градовете врагове на Атина. Градове по тракийското крайбрежие се присъединяват към Делоския морски съюз. Известен е и одриския цар Котис I. Неговият син Керсеблепт бил приятел на цар Филип II от Македония. Както обаче Керсеблептоткрито се съюзява с Атина, Филип взима като пленник един от синовете му и изпраща армията си към Тракия.

Римското нашествие

След като римляните завладяват траките в средата на 40-те години на 1 век, през 45 г. е създадена римската провинция Тракия, която граничила на запад с провинция Македония, на север с Дунав, на юг с Бяло море, Дарданелите, Мраморно море и на югоизток с Витиния. Отначало представата за провинция Тракия била много смътна. Дори македоните били определяни като тракийско племе. Провинция Тракия е анексирана към римската империя през 46 г.

Многократните нашествия на хуни, готи, келти и сармати и славяни в периода IV-VI в., съпровождани и с процеси на елинизация и славянизация, довеждат до отмирането на езика на траките и намаляването числения им състав и вследствие на това - и на културното им влияние. След заселването на прабългарите на Балканския полуостров и създаването на българската държава, траките в нейните земи, заедно със славяните, стават част от българския етнос.

През 46 н.е. след дълго съпротивляване Тракия става провинция на Римската империя. Интересното е, че след това завоевание тракийските аристократи, които не са възпрепядствали централнтата власт, са запазвали своите богатства, власт и авторитет.

Благодарение на техните бойни умения и безстрашието траките били високо ценени както гладиатори. Известният гладиатор и лидер на робско въстание Спартак бил трак от племето Меди.

В края на римската епоха изчезват следи от траките като политически субект. След великото преселение на народите и последвалото нахлуване на славянските племена през 5. век тракийският етнос окончателно изчезва от историческата сцена и смесвайки се стях влиза в създадената по късно Българска народност.Въпреки новите условия масата на тракийското население-селяните, живеят и работят в териториалната си обшина.Противоречието, което е присъщо на тази обществена структура, се видоизменя след римското нашествие и приема формата на конфликт между индивидуалния и колективния владелец (селянина и селото) и действителния собственник-провинциалния фиск.Както преди, така и сега обшинното ядро не допуска робски труд в големи размери, а робите в тракийските римски провинции са в стопанствата на градовете, във вилите на аристократите и императорските домеини.През времето на римската власт тракийската аристокрация постепенно изменя социалния си статут в градските центрове и в именията край тях.Тя се приобщава към съсловието на едрите поземлени владелци и към собственците на „отстъпени” земи, но яростно пази своята етническа принадлежност.През римската епоха траките се запазват като етнокултурна общност  независимо от очевидната отрицателна демографска тенденция.Поради непрестанните варварски нашествия писмената литературна традиция представя северните тракийски предели между р. Дунав и Стара планина за обезлюдени и за територия на постоянно заселващи се варвари още от началото на римското владичество.

Култура

Най-характерна, а и най-добре позната чрез археологически находки проява на тракийската аристократическа култура са богатите погребения, често в монументални гробници и под величествени надгробни могили. Смята се, че броят на тракийските могили в България е от 10 000 до 60 000. Тракийски могили има на териториите (и извън пределите на днешна България), които траките исторически обитават. Богати могилни погребения са проучени в могилите край село Дуванли, Пловдивско, в Могиланската могила във Враца и на много други места. Една от най-големите и внушителни е тази край с.Мезек - Свиленградско. Със своите великолепни стенописи е прочута Казанлъшката гробница. Централната сцена в куполното помещение представя знатен тракиец, увенчан с венец и седнал пред ниска маса, до него жена му на трон, а от двете му страни - процесия с музиканти, слуги с дарове и коняри с колесница и ездитни коне. По друг начин е украсена гробницата при с.Свещари, Исперихско. Нейното централно помещение е правоъгълно, стените са запълнени с релефни изображения на жени с вдигнати ръце. Над тях на стената срещу входа е нарисувана живописна композиция, в центъра на която богиня увенчава с венец представения на кон тракийски владетел.

За богатството на аристокрацията и за някои религиозни ритуали може да се съди от тракийските съкровища, заровени в земята и днес откривани извън всякакъв археологически контекст. Особено впечатляващо е Панагюрското съкровище, състоящо се от девет златни съда, богато украсени с фигурни композиции. Най-голямото засега съкровище е Рогозенското, състоящо се от 165 сребърни съда, повечето богато орнаментирани. Малко на брой - само пет, но с великолепна изработка са сребърните съдове от съкровището, открито край село Борово, Русенско. Сребърни украси за конски амуниции с интересни фигурни изображения съдържат съкровищата от Луковит и Летница. През 2001 г. край с. Александрово, Хасковско е открита гробница, ограбена, но впечатляваща с красивите си стенописи. През 2004 г., в гробница в могилата "Светицата" Казанлъшко, в погребението на тракийски владетел е открита златна маска (по предположение на откривателя, Георги Китов, тя е принадлежала на Терес.

РЕЛИГИЯ

Траките вярвали в много богове, но нямали конкретни представи за техните образи. Те били безлични. Едва най-бележития гръцки скулптор ги представил в завършен вид и като такива те изпълнили пантеона на траките. От всичките им богове, Тракийският конник, или Херос, е всемогъщ с покровителството си над различни страни от живота им. Това се потвърждава от огромния брой обредни паметници, изработвани повече през римската епоха и открити по нашите земи. Като почитали различните богове, траките боготворели висши природни сили и в своите философски виждания, те ги претворявали в антроморфни персонификации, т.е. си ги представяли в образи на богове. Боготворели дървета, които смятали за реализация на силите на природата, или змии, свързани с представата за отвъдното царство (понеже излизали изпод земята) и затова ги изобразявали върху паметници, посветени на Херос. Вярата на траките в задгробния живот най-ясно личи в погребалните обичаи. Херодот пише, че около умрелия колели всякакви животни и се угощавали. За да отиде в отвъдния свят освободен от грехове - безсмъртен и слят с вечността, те го очиствали с вода и огън, оплакали го, а след това погребвали или изгаряли. Костите на кремирания събирали в урна. Поставяли му и необходимите неща: съдове, оръжия, храна.