Joomla Software solutions Template

Payday loan

Новите взаимоотношения между световните сили (1945-1955г.)

След края на Втората Световна война се слага нов етап в отношенията между Великите сили. Неспособността на държавите победителки да си поделят “сверите на влияние” след войната е на път да предизвика нов световен конфликт.  Периода 1945-1955г. е изпълнен с множество събития, оставили своя отпечатък и до днес. Kонфликти разтърсват цялата планета поради политиката на укрепване и разширяване на съветската империя  и борбата в този период се води с всички възможни средства.

Неспорно едно от най-значимите явления за периода 1945-1955г. е началния етап на студената война, която започва от края на Втората световна война и продължава до края на 80-те години на ХХ век. Това е период на преход към новото глобално противопоставяне. Света се разделя два противопоставящи се идеологически, политически и военни блока, доминирани от двете световни свръх сили – САЩ и СССР. Отличава се с надпревара в обновеното ядрено въоръжаване и съперничество в областта на геополитиката, икономиката и културата.

Няма точна дата,която бележи началото на Студената война,но условно за такава се приема речта на Чърчил от 5 март 1946г., в която той призовава Запада към единство срещу съветската заплаха, срещу сянката, срещу падналата на континента желязна завеса, отвъд която се намират всички столици на държавите в Източна Европа. Войната се води чрез икономически натиск, селективна помощ,дипломатически маневри, пропаганда, убийства, ограничени военни операции и пълномащабни войни.

През февруари 1945г. се провежда Кримската или още известна като Ялтенската конференция. На нея присъстват Чърчил, Рузвелт и Сталин. Взето е решение за създаване на Правителство на Националното единство и на Единно югославско правителство, с участието на дейци от емигрантските правителства на двете страни в Лондон.

Пет месеца по-късно е проведена и Берлинската (Потсдамска) конференция, на която делегатите на САЩ и Великобритания предлагат промени в правителствата на България и Румъния и не скиват недоволството си от нарастващото съветско влияние в тези страни. На 24 юли 1945г, по време на конференцията тогаващният президент на САЩ Хари Труман съобщава на Сталин, че САЩ са взривили успешно първата американска атомна болма в Алмогордо (Ню Мексико). По късно, през 1949 ядрено оръжие притежава и СССР.

Вторият етап на Гражданската война в Гърция (1946-1949г.), която се води между Великобритания и представители на антифашиската съпротива (ЕЛАС и ЕАМ), също допринася за ускоряване на процесите на глобано обособяване. В началото на 1947г. англииското правителство заявява пред САЩ, че не е в състояние да оказва финансова и военнотехническа помощ на Гърция и Турция. В реч на 12 март 1947 пред Конгреса президентът на САЩ Хари Труман настроява за незабавна финансова, материална и военна помощ  на правителствата на тези страни в размер на 400 млн. долара. Така доктрината “Труман” за първи път формулира глабалните американски цели в следвоенния период – за “сдържане на съветския експанзионизъм”. Малко по-късно – на 5 юни 1947г. държавния секретар на САЩ Джорж Маршал предлага на европейските страни да обсъдят нуждите си от пряка финансово-икономическа помощ и да се обърнат с конкретни искания към Съединените щати. Така нареченият “план Маршал” влиза в сила през април 1948г.

Блоковото обособяване в Европа завършва в края на 40-те години. През периода 1947-1948г. СССР подписва двустранни договори за дружба, сътрудничество и взаимопомощ с всяка от източноевропейските държави, а през 1949г. е формирана регионалната организация Съвет за икономическа взаимопомощ (СИВ).

В Западна Европа процесът на военнополитическо прегрупиране започва с подписването на Брюкселския договор през 1948г.,с който се създава Западния съюз. На 4 април 1949г. 12 държави – Франция, Великобритания, Белгия, Холандия, Люксенбург, САЩ, Канада, Италия, Норвегия, Дания, Португалия, Исландия, подписват договор за колективна отбрана, известен под името Организация на Северноатлантическия пакт (НАТО). Към днешна дата в НАТО членуват 26 държави.

Друга важна организация, която възниква в периода 1945-1955г. е и ООН. На 24 октомври 1945г. уставът й е официално ретифициран от петте постоянни членки – Китай, ССР, САЩ, Великобритания и Франция. Организацията е наследник на Обществото на народите, съществувала до ПСВ и основната й задача е запазване на световния мир.

Студената война достига своя апогей с началото на Корейската война (1950-1953г.). След рагрома на Япония, 38 паралел е разграничителната линия между американските и съветските воиски в Корея. На 25 юни 1950г. редовни военни части на Севера провокират военен конфликт  по 38-ия паралел. През октомври 1950 след контраофанзива, на страната на Севера се включва и китайската армия. Споразумението за примирие в Корея е подписано през 1953г. и известно още като споразумението от Панминджон.

Още е едно значимо за периода събитие е деколонизацията, която зачерква резултатите от колониалната експанзия през ХІХ-ХХ век на империи като Британската и Френската. Деколонизацията е провокирана от една от клаузите на договите в ОНН за суверенно съществуване и самоуправление на народите, както и от апелациите на Антихитлеристката коализия за свобода на народите. До 1955г. в Азия своята независима получават Индия, Пакистан, Индонезия, Камбоджа, Бирма, Шри Ланка и Филипините. В Африка сувернитет придобиват Либия, Мароко, Тунис и Сирия.

Последното значимо събитие съпътсващо периода 1945-1955 година е подписаният на 14 май 1955г във Варшава договор за дружба, сътрудничество и взаимна помощ между България, Албания, Унгария, ГДР, Полша, СССР и Чехословакия.Това е вторият обособен военнополитически блок след ВСВ. През 60-те и 80-те години ръководен орган на Варшавския договор е  Политическият консултативен комитет. Той подкрепя инициативите на съветската външнополитическа стратегия в областта на разоръжаването. По същото време е изграден и механизмът на координиране на въоръженията и командванията в седемта европейски социалистически страни.

Периодът 1945-1955г. има голяма важност в историята и изпълнен с динамични събития.

Трупаните с десетилетия, а между някои европейски страни и със столетия противоречия и недоразумения не може да се преодолеят с магическа пръчка. Но все пак е поставено началото на сътрудничество в икономиката, което помага и за преодоляването на стари национални вражди и политически различия, но и засилва други. Европа има да извърви дълъг път към единството, но основите са поставени.