Joomla Software solutions Template

Payday loan

МИМИКРИЯ

Мимикрия (подражание) се нарича способ­ността у някои животни и растения да напо­добяват форми, окраска или багра на други (хищни и отровни) животни и растения от заобикалящата ги среда, което им дава въз­можност относително по-сигурно да се запа­зят от неприятели и да дадат потомство. Мимикрията е израз на приспособяването на организма към жизнената среда и е резул­тат от продължителен естествен отбор и ево­люция. По-ярко изразена и по-широко раз­пространена е при животните.

Почти всички животни имат цвета на окол­ната среда. Обитателите на снеговете (бяла мечка и др.) са с бяла окраска, която при други видове (полярна лисица, заек беляк, хермелин, полярна сова, полярна яребица) се проявява само през зимата. Някои видове морски животни са незабележими, защото тя­лото им е прозрачно. В пустините животните са предимно пясъчножълти или жълто-кафя­ви (напр. гущери, малки птици, змии, малки гризачи и мн. др., дори и камилите). Сред зе­лена растителност се срещат често животни със зелен цвят — обикновен зелен скакалец, обикновена богомолка и др. Жабата дървесница мени цвета си в зависимост от околната среда (гърбът й най-често е зелен или жълто­зелен, по-рядко сив до кафяв). В тропиците много птици и влечуги са със зелен цвят (напр. африканската змия зелена мамба). Сиво-кафявият гръб с малки петънца на писията, лежаща върху пясъчно-чакълесто дъно, е незабележим, а долната страна е бяла. Яйца­та на насекоми, снасяни върху листа, обикно­вено са зелени. Яйцата на птици, които сна­сят направо върху пясъка, са пясъчножълти (напр. малка рибарка), а яйцата, снасяни в хралупи или в закрити гнезда, са най-често бели. Съответстващата на заобикалящата сре­да окраска на животното, на яйцата или на малките ги прави незабележими за враговете. Животните могат да наподобяват околните предмети и по форма на тялото.

При всички изброени досега случаи, кога­то животното става трудно забележимо чрез промени във формата и баграта си, се казва, че то има покровителствена окраска. Типичен пример е окраската на зебрата (линиите раз­сейват очертанията на тялото и то трудно се различава отдалече, а също и на някои хищ­ници (тигърът е незабележим за жертвите си).

Особено интересно е, че с развитието на промишлеността в много страни се появяват тъмно обагрени форми на различни видове пеперуди. Това явление, наречено промишлен меланизъм, е установено при около 100 от общо 780 вида и е най-добре изследвано на Британските острови. Експериментално е до­казано, че тъмнооцветените форми на пеперудите предпочитат да кацат върху тъмния фон на средата (резултат от отлагане на сажди и изчезване на светлообагрените лишеи); така стават по-трудно забележими за враговете си - птиците. Промишленият меланизъм е слу­чай, когато чрез естествен отбор различни ви­дове пеперуди придобиват нова покровител­ствена окраска.

Някои животни, обратно, са с ярка, ясно забележима окраска. Обикновено те имат сигурна защита срещу неприятели — съдър­жат отровни или лютиви вещества, излъчват неприятна миризма — напр. осите, обагрени в ярки черни и жълти ивици, някои отровни змии (напр. кораловата змия в Юж. Амери­ка) и др. Такава окраска се нарича апосемия (предупредителна окраска). Именно на та­кива опасни животни, които се избягват по­ради опасността от срещата с тях, наподобя­ват с окраската си други беззащитни живот­ни и по този начин съществуват. Така напри­мер в България някои видове осоподобни мухи приличат външно на жилещи насекоми (оси, пчели); кукувицата по силуета си при летене и с петната по гърдите наподобява на малък ястреб (врабчар) или на керкенез; някои видове неотровни змии наподобяват изцяло окраската на силноотровни змии, от които хората изпитват страх, и така се пред­пазват. Това явление — имитиране на вид със сигурна защита от друг вид, който не е защитен — е доста широко разпространено в природата и се нарича псевдоапосемия

(лъжепредупредителна окраска).

В България се срещат красивата пеперуда върбова вечерница. Гъсениците й се хранят с листа от върба, но също от ябълка и от топо­ла. На задните си червени крила има по едно черно петно — „око", обкръжено със синя и черна ивица. Когато пеперудата е разтрево­жена, тя разперва крила така, че да се виждат двете „очи". Доказано е, че тогава от нея се плашат враговете й — птиците. При опасност някои животни заемат заплашителни пози.

Явленията на мимикрия са резултат от естествения отбор и борбата за съществуване на някои беззащитни животни. Те са крайно интересни и при екскурзии в природата е добре да се наблюдават и изучават.