Joomla Software solutions Template

Payday loan

МРАВКИ

Мравките се различават лесно от останалите насекоми. Те обикновено нямат крила, на главата са с начленени антени, извити надолу, гърдите са малки и коремчето е ясно отде­лено от тях чрез тясно стълбче. Едни са мно­го подвижни, бягат бързо, а други бавно пъл­зят. Мравки може да се срещнат почти нав­сякъде — по земята или по дърветата, в го­рата и полето, в домовете, под камъни и др.

Всички видове мравки са обществени на­секоми и живеят в мравуняци, които са сложно устроени, с многобройни ходове из тях. Много видове правят мравуняците си в почвата, под камъни или под лежащи на земя­та дървета. Някои се заселват в стари пъно­ве, под тях или правят мравуняците си под кората на изсъхнали дървета. Когато мраву­някът е в почвата, над него се издига купчи­на земя или сухи клечки, остатъци от листа или иглици от иглолистни дървета. Разпрос­транената в България червена горска мрав­ка прави купчини с височина 1,5 m и диаме­тър 3 m. Някои видове в тропичните страни живеят в гнезда, които правят по клоните на дървета. Гнездата са построени от късчета дървесина или от листа, слепени със специал­ни нишки. В топлите страни има и видове мравки скитници. Те не правят мравуняци, а постоянно се придвижват на многохилядни колонии, като носят ларвите си.

В един мравуняк живеят милиони мравки, които принадлежат към една колония, но „ролите" им са разпределени — работнички, майки и мъжки. Работничките са безкрили женски с недоразвити полови жлези. Те вършат цялата работа в колонията — търсят и донасят храна, защитават мравуняка и др. Майките са женски с развити полови жлези. Имат крила, които използват при единстве­ния брачен полет. След оплождането ги от­късват и остават до края на живота си без­крили. Майките живеят до няколко години и непрекъснато снасят яйца, за които се грижат работничките. Мъжките са с крила и умират веднага, след като оплодят женските. Един или два пъти годишно крилати женски и мъжки мравки излитат от гнездото. След кратък брачен полет копулират — една жен­ска с до 40 мъжки. Оплодените женски тър­сят подходящо място за ново гнездо, но не всички успяват и много от тях загиват. Един­ствена грижа на майката е да снася яйца, а работничките бързо разширяват мравуняка.

Ларвите на мравките приличат на червей-чета — те са без очи и крака. За развитието им са необходими постоянни грижи — опре­делена температура и подходяща влажност на въздуха. Ето защо мравките често пренасят ларвите от едно място на друго в мравуня­ка — през деня в горните етажи, а през нощта и при лошо време — в долните. Мравките поставят ларвите на купчина в общо поме­щение и върху тях трупат храна.

Всяка ларва се превръща в какавида, об­вита в пашкул, й прилича на мравка, но е мека и бяла. Често какавидите неправилно биват наричани яйца. Истинските яйца на мравките са много по-дребни — по-малки от главичка на топлийка. Мравките полагат гри­жи и за какавидите и ги разнасят из мраву­няка. От неоплодените яйца се развиват мъж­ки, а от оплодените в зависимост от грижите и храната — майки или работнички.

Сред мравките има видове, които нямат собствени работнички. Техните женски живеят и създават потомство в мравуняци на други видове. При мравките амазонки ня­ма работнички, но има „войници" с остри челюсти. Войниците нападат мравуняци на други видове, унищожават мравките защитници и заграбват чуждите ларви и ка­кавиди. Развилите се от тези ларви и ка­кавиди работнички стават „роби" на мрав­ките амазонки. Възрастните амазонки не мо­гат да събират храна и да се хранят — хранят ги „робите".

Сложните взаимоотношения между мрав­ките в мравуняка и между мравките от раз­лични мравуняци са добре изследвани, има много интересни описания на поведението им. През последните години бяха открити ми­ризливи химични субстанции, отделяни от мравките (и от всички насекоми) — феромони, които предопределят взаимоотношенията им. Чрез тях се осъществява химична сиг­нализация, мобилизират се членовете на мра­вуняка за извършване на определена работа съгласува се поведението на мравките в ко­лонията.

Мравките са топлолюбиви и най-много ви­дове има в страните с топъл климат. При на­блюдение в тропичната гора за 1 h може да се видят 20 — 30 вида, които се различават по форма, размери и багра. Близо до екватора се срещат няколко хиляди вида, а близо до полярния кръг — само 3 — 4 вида.

Мравките се хранят главно с живи и мърт­ви насекоми, но също със сладък сок от пло­дове и нектар от цветове. Някои видове съ­бират зърна от житни растения. Тропичните мравки листорезачи отрязват късчета от листа на дървета и с тях торят своите „гъбарници". С отглежданата от тях гъба мрав­ките се хранят и хранят потомството си. Гъбарниците са разположени дълбоко в мра­вуняка и заемат площ до няколко квадрат­ни метра. Има видове, които предоставят мра­вуняците си за жилища на листни въшки, а за „компенсация" се хранят със сладката теч­ност, отделяна от тях. По някои изследва­ния един мравуняк използва годишно до 100 kg суха маса сладък сок от листни въшки.

Сред видовете мравки има и вредни -повреждат посеви или хранителни продукти в жилищата. Повечето видове, които се сре­щат в България, са полезни — изчислено е, че само един мравуняк на червената горска мравка всяка година унищожава повече от 1 млн. броя вредни насекоми. Ето защо мра­вуняците трябва да се пазят и да не се разру­шават. В някои страни дори внасят мравки (напр. Италия от Австрия). В България ня­кои видове са под закрила на Закона за защи­та на природата.