Joomla Software solutions Template

Payday loan

КАКТУСОВИ РАСТЕНИЯ

От сем. Кактусови са познати около 3000 вида. Някои живеят до 500 г. и достигат го­леми размери — 10 — 12 m височина. Какту­сите са естествено разпространени само в Америка. Повече от 2/3 от всички видове се срещат в Юж. Америка - от Венесуела до Ог­нена земя. За да противостоят на неблаго­приятните условия на сухия климат, какту­сите си изработили в процеса на еволюцията множество приспособления — листата им се видоизменили в бодли, стъблото се покрило с восъчен налеп или с гъсти бели власинки. И всичко това, за да се намали изпарението от повърхността на месестите стъбла (които биват прости или разклонени), да се съхра­ни в тях влагата. В стъблата на кактуси­те има паренхимна или основна тъкан (око­ло 90%), в която се натрупва вода (ед­ри индивиди съдържат до 2000 1). Тъй ка­то във водата са разтворени захари, орга­нични киселини и слузести вещества, тя се изразходва бавно. Стъбла с подобно устройство се наричат сукулентни.

В пустините през деня въздухът и почвата се нагряват силно от слънцето, а през нощта температурата спада до 10 — 12 °С. При на­маляване на температурата дори съвсем мал­кото количество влага във въздуха се пре­връща в роса, която пада по растенията и по почвата. Капчиците роса се всмукват от бод­лите, власинките и особено от корените. Кактусите имат силно развити странични корени, които на дълбочина се разполагат само на няколко сантиметра в земята, но в диаметър — до няколко метра. Главният корен служи само за прикрепване на стъблото; при много видове е силно задебелен и пред­ставлява „склад" за резервни хранителни вещества.

Като жители на пустините кактусите се нуждаят от много светлина. Слънцето трябва да ги огрява не по-малко от 3 — 4 h дневно. Прекалено силната и пряка слънчева светли­на обаче изгаря младите клонки и по тях се появяват жълти петна. Особено опасно е слънцето през пролетта, огато актусът започва да расте след зимния покой. Ето защо през този сезон кактусите трябва да се привикват постепенно към слънцето, като се засенчват с бяла хартия или с марля. По съ­щия начин се постъпва и през лятото, когато се изнасят на балкона или в градината. Све­жият въздух е много необходим на кактуси­те и ако не можете да ги изнесете навън, тряб­ва често да проветрявате стаята, в която ги отглеждате.              Запомнете, че тези растения, може да се „простудят", те не „обичат" тече­нието.

Макар че кактусите са жители на пусти­нята, не е правилно да се поливат рядко по всяко време на годината. През лятото почва­та в саксията трябва да е влажна. Изсушава­нето й може да доведе до изсъхване на тън­ките нишковидни коренчета и, обратно — при излишък от вода растението може да загние. При топло и слънчево време кактусите се поливат 2 — 3 пъти в седмицата, а при горе­щини — по-често. По-рядко се поливат, ако времето е дъждовно и облачно. Това правило трябва добре да се усвои. Най-добре е какту­сите да се поливат със затоплена до стайна температура питейна или дъждовна вода. През лятото е полезно ежедневно да се пръс­кат с топла вода с пулверизатор или да се поливат с малка лейка. Това се прави,когато кактусите не са огрени от слънцето, защото по тях се получават изгаряния — всяка вод­на капка се превръща в леща, която събира слънчевите лъчи и ги фокусира върху расте­нието. Кактусите трябва да се напръскват с вода рано сутрин или вечер. Видовете, покри­ти с гъсти бели власинки, не трябва да се пръскат, понеже водата слепва власинките и растенията губят привлекателността си. Ва­ровитата вода, съдържаща много соли на кал­ция и на магнезия, е вредна (особено за мла­дите кактуси). През лятото растенията може да се поливат с подкиселена вода (на 1 1 вода се прибавя щипка лимонена или борна кисе­лина) , като се внимава тя да не попада вър­ху самото растение.

При добро отглеждане кактусите растат бързо. От средата на април до септември се появяват нови клонки и бодли. Не за всички видове обаче лятото е период на цъфтеж: кактусите, пренесени от високопланинските райони на Юж. Америка, са в период на по­кой през лятото, а кактусите, пренесени от Сев. Америка — през зимата.

От средата на ноември до края на февруа­ри на кактусите трябва да се осигури зимен покой, като е добре да им се намери прох­ладно и светло място. В противен случай те продължават да растат, стъблата им стават тънки, източени и бледозелени, растението се изтощава и през лятото ще расте слабо и няма да цъфне. Най-подходящо място за от­глеждане на кактусите през зимата е върху подпрозоречната дъска, близо до стъклото или между двете стъкла. Растенията се отде­лят от топлия въздух на стаята на височина 50 — 60 cm чрез прозрачен полиетилен. Тем­пературата в помещението не трябва да е по-висока от 15 °С. Ако зимуват при темпера­тура 6 — 8 °С, растенията се поливат един път месечно, а ако температурата е 10 — 15 °С — не повече от два пъти месечно.

За презимуване трябва да се оставят само здрави, незаразени растения. Преминаването от летен режим на отглеждане към зимен, както и от зимен към летен, трябва да е пос­тепенно.