Joomla Software solutions Template

Payday loan

ОРГАНИ НА ПИКОЧНАТА СИСТЕМА

Бъбрек

Бъбрекът (rеn) е чифтен орган, разположен в поясната част на задната коремна стена, зад коремницата, симетрично от двете страни на гръбначния стълб. Той (фиг. 282) има бобовидна форма с горен и долен полюс, предна и задна повърхност, външен дъговидно изпъкнал и вътрешен вдлъбнат ръб. Вдлъбнатината по вътрешния ръб се нарича хилус на бъбрека; през него преминават кръвоносните и лимфните съдове и нервите и излиза пикочопроводът. Навътре от хилуса се намира значителна по големина кухина, наречена бъбречна пазуха. В нея се помества бъбречното легенче.

Големината на бъбреците значително варира. Така у жената те са по-малки от тези у мъжа. Средното тегло на бъбрека у мъжа е около 150 г; дълъг е 10—12 см, широк — около 6 см и дебел — 3—4 см.

Левият бъбрек се простира между XI гръден и II поясен преш­лен, а десният — между XII гръден и III поясен прешлен. По-ниското положение на десния бъбрек е обусловено от разполагащия се в дяс­ното подребрие черен дроб. Горните полюси на двата бъбрека лежат по-близко до срединната равнина, а долните — по-встрани. Горните краища на надлъжните оси конвертират. Със задната си повърхност всеки бъбрек се допира до съответния квадратен поясен и голям объл поясен мускул. Върху горния полюс се разполага надбъбречната жлеза. Над десния бъбрек е разположен и черният дроб, а към пред­ната му повърхност се допира низходящата част на дванадесетопръст­ното черво. Над левия бъбрек се разполага слезката, а към предната му повърхност се допират опашката на задстомашната жлеза и низ­ходящата част на ободното черво. Бъбреците се закрепват в това по­ложение oт повърхностна бъбречна фасция, от разположената под нея мастна тъкан, която образува мастна капсула, от вътрекоремното наля­гане и кръвоносните съдове, влизащи и излизащи от тях. Освен

изброените обвивки бъбрекът има и собствена съединителнотъканна обвивка, наречена фиброзна капсула, която заляга до бъбречното вещество. Тя представлява тънка, гладка обвивка, лесно отделяща се от бъбречния паренхим.

На надлъжен разрез в паренхима на бъбрека се различават корова част (pars corticalis или corten renis) и сърцевинна част (pars medullaris или medulla renis) (фиг. 283). Коровата част заема париферията на бъб­река и има зърнеста структура с розовочервеникав цвят. Тя прониква под формата на колонки и всред сърцевинната част. Сърцевинната част се разполага навътре от коровата, между последната и бъбреч­ната пазуха. Тя се състои от конусообразни по форма образувания (15—20), наречени бъбречни пирамиди, обърнати с основата си към коровото вещество, а с върха си към легенчето. Върхът на всяка пира­мида се издава в кухината на легенчето и образува т. нар. бъбречна папила, на която се намират няколко отворчета. Пирамидите имат лъчиста структура и в основата си имат по-тъмен цвят от коровото вещество, а към върха стават по-светли. Пирамидите са остатък от делчестия строеж на бъбреците, характерен за някои животни. При човека пирамидата и съответна част от заобикалящата я кора обра­зуват бъбречното делче.

Бъбрекът е сложно устроена тръбеста жлеза. Основната му стро­ителна и функционална единица е нефронът. Тя е изградена от арте­риално клъбце, обвито с обвивка, и система от каналчета. За да се разбере устройството на нефрона, е необходимо да бъдат разгледани съдовете на бъбрека. Влизащата в бъбре­ка бъбречна артерия се разклонява пър­воначално на два или три клона, които от своя страна се разклоняват на по-тънки клончета. Последните вървят в коровото вещество между пирамидите и като стиг­нат основата им, завиват дъговидно около тях. От дъговидните артерийки се отделят клончета за сърцевинната и коровата част. От артериите за коро-вата част се отделят тънки артериоли (фиг. 284), които се разкло­няват на капиляри. Последните се навиват многократно и образуват артериалното клъбце (glomerulus — фиг. 285). На края капилярите се съоират в един съд, който напуска клъбцето. Влизащият в клъбцето съд е по-дебел от излизащия.

Гломерирулът отвън е обвит от капсула, наречена капсула на Шум­енски — Бауман, която има два листа — вътрешен и външен. Вътрешният лист е извънредно тънък и се изгражда от един ред епи­телни клетки. Двата листа затварят помежду си цепнатовидно про­странство, от което започва каналчестата система. Обвитото с капсула клъбце се нарича бъбречно или Малпигиево телце. Външният лист на капсулата преминава в навито каналче от I разред, което се разполага в коровата част. Стените на навитото каналче са изградени от един ред кубични клетки. То преминава в право каналче, което навлиза в пирамидите, извива и отново се връща в коровата част, като образува бримка, наречена бримка на Хенле. От него започва второто извито каналче, означено като извито каналче от II разред. Последното пре­минава наново в право каналче, което навлиза в пирамидата и се съе­динява с други прави каналчета. Слети едно с друго, правите канал­чета образуват по-големи отводни каналчета, които се отварят в бъб­речната папила.

Излизащият от клъбцето съд се разклонява около каналчетата в капилярна мрежа, кръвоснабдява ги и преминава във венозни съдове, които, след като се обединят помежду си, образуват бъбречната вена.

Бъбречно легенче и пикочопровод

Бъбречното легенче (pelvis renalis) се разполага в бъбречната пазуха и събира отделяната от бъбреците урина (фиг. 286). То има много разнообразна форма. Най-често то на­подобява сплесната в предно-задна по­сока фуния. Началото на бъбречното легенче представлява малки чашковид­ни образувания, наречени малки бъ­бречни чашки. Те обхващат върха на една, две или повече пирамиди. Малки­те чашки се сливат по няколко помеж­ду си и изграждат 3—4 големи чаш­ки. От сливането на последните се об­разува бъбречното легенче. С долната си стеснена част легенчето преминава в пикочопровода.

Пикочопроводът (ureter) е тръбест орган с дължина около 30 см. Той се спуска надолу по задната коремна стена, покрит отпред от коремницата. При навлизането му в кухината на мал­кия таз преминава пред хълбочната ар­терия и вена, след което се насочва встрани и върви по страничната стена на таза. Той пробива косо стената на пикочния мехур и се влива в него. Просветът   на   пикочопровода  не  е еднакъв навсякъде. По протежението му съществуват нормално три стеснения: първото — в самото начало, под преходната част на легенчето в уретера, второто — при прекосяването на големите кръво­носни съдове и третото — при преминаването му през стената на пи­кочния мехур.

Стената на бъбречното легенче и пикочопровода е изградена от три слоя: външен — от съединителна тъкан, среден — мускулен, и вътрешен — от лигавица. Съединителната тъкан, обвиваща легенчето и пикочопровода, ги прикрепва към съседните органи. Мускулният слой е съставен от надлъжни и кръгови мускулни влакна. Лигавицата е постлана с многореден преходен епител.

Пикочен мехур

Пикочният мехур (vesica urinaria) у човека се развива от алантоиса. У новороденото, запазвайки ембрионалната си форма, той се простира от пъпа до лонното съчленение. Впоследствие с разрастването на таза постепенно той се смъква надолу и придобива положението и формата, характерни за възрастния. Пикочният мехур е кух, мускулест орган и служи за резервоар, в който се събира отделяната от бъбреците урина. Средната му вместимост е от 500 до 700 куб. см. Той се разполага в малкия таз, допрян до задната стена на симфизата. При напълване горната му част излиза над лонното съчленение. Между не­го и задната повърх­ност на симфизата се намира малко про­странство, изпълнено с рехава съединител­на тъкан. Задната стена на пикочния мехур е покрита от коремницата.

Назад от пикочния мехур се разполага правото черво при мъжа и матката при жената. При жената мехурът заляга с дол­ната си част върху горната част от пред­ната стена на влага­лището. Формата му е подхвърлена на зна­чителни промени и зависи от степента на (фиг. 287). При средна напълненост пикочният мехур има форма на круша, обърната с по-широката си част — дъното, надолу и назад към влагалището при жената и правото черво при мъжа, а с върха — нагоре и напред, към коремната стена. Сред­ната част се нарича тяло.

Подобно на останалите пикочни пътища стената на пикочния ме­хур е изградена от три слоя: външен, среден и вътрешен — лигавица. Външният слой по предната му страна и дъното се състои от съеди­нителна тъкан, която го свързва със съседните органи. По върха и част от задната страна на тялото външ­ният слой представлява серозна по­кривка, която се прехвърля върху ректума при мъжа и матката при же­ната и покрива образуваното меж­ду тях пространство. Средният слой се състои от три пласта препли­тащи се помежду си гладки мус­кулни влакна: външен — надлъ­жен, среден — кръгов, и вътрешен— надлъжен или напречен. Лигавицата покрива отвътре кухината на пикоч­ния мехур. С мускулния слой лигави­цата е свързана подвижно чрез реха­ва съединителна тъкан. Това обстоя­телство обуславя образуваните от нея при изпразване на мехура мно­жество гънки (фиг. 288). Само една малка част от лигавицата е при­крепена неподвижно към мускул­ния слой и в нея липсват гънки. Тази част се намира на дъното и има форма на равностранен три­ъгълник, обърнат с върха на­пред, а с основата — назад. На върха се намира началният отвор на пикочния канал, а на страничните му ъгли — отворите на пикочопроводите. Между отворите на двата пикочопровода се простира на­пречна гънка на лигавицата, която ограничава отзад гладкото триъгълно поле. Зад нея се намира малка вдлъбнатинка.

Пикочен канал

Пикочният канал (urethra) представлява цилиндрична тръба, дълга около 18 см при мъжа и 4 см при жената. Тъй като пикочният канал у мъжа и този у жената се различават съществено, ще ги разгледаме поотделно.

Мъжкият пикочен канал (фиг. 289) започва с вътрешен отвор от пикочния мехур и завършва с външен отвор на главата на половия член. Той е не само крайна и последна част на пикочния път, а и полов път, тъй като през него става семеизхвърлянето. На мъжкия пикочен канал се различават три части гъбеста (фиг. 290).

Простатната част е най-близко до пикочния мехур. Тя преминава през простатната жлеза и е дълга 3—4 см. На задната й стена се намира изпъкнало към просвета надлъжно възвишение, наречено семенен  хълм.   На страничните му повърхности се отварят семеизхвърлящите канали.

Диафрагмената част е най-къса и най-тясна. Тя преминава през предната част на тазовото дъно — пикочо-половата диафрагма. Заобиколена е от напречно на­браздени мускулни влакна, които обра­зуват волевия стегач на пикочния канал. В стената й има гладкомускулни влакна. Разположените отвън   мускулни   влакна

имат кръгова, а тези по-навътре — надлъжна посока. Лигавицата образува многобройни надлъжни гънки.

Гъбестата част е крайната и най-дълга (около 15—16 см) част на пикочния канал. Тя се разполага в собствено пещеристо тяло и е заобиколена от гъбесто вещество. Началната й част, разположена в луковицата на пещеристото тяло, е малко по-широка, а тази, разполо­жена в главата на половия член, е също разширена и има ладиевидна форма. Външният отвор представлява цепка с   предно-задна посока.

Отвътре пикочният канал е покрит с лигавица, в която се разпо­лагат голям брой слузни жлези. В лигавицата на гъбестата част се образуват малки вдлъбнатинки с отвърстия, обърнати напред. Това обстоятелство трябва да се има предвид при катетеризация на пикоч­ния канал.

По своя ход пикочният канал образува извивки, които му прида­ват форма на буквата S. Първата извивка се намира под долния ръб на симфизата, а втората — пред симфизата.

Женският пикочен канал (вж. фиг. 288) е значително по-къс от мъжкия. Той започва с вътрешен отвор от пикочния мехур, минава леко извит през пикочо-половата диафрагма и завършва с външен от­вор в преддверието на влагалището, на около 2 см назад от главата на клитора.

Стената на женския пикочен канал се изгражда от лигавица и мускулен слой. Около вътрешния отвор на канала се намира гладко-мускулен стегач. При преминаването му през диафрагмата напречно набраздените мускули образуват външен стегач на канала. В лигави­цата се разполагат множество слузни жлези, а в съединителната тъкан под нея се намира съдов сплит, който й придава гъбест вид. Откъм кухината лигавицата е постлана с многореден цилиндричен епител.